Ким Стюарт
Марк (8)

VIII

Преди изпитите Джанет имаше ужасно много работа. Спеше по три-четири часа.

Въпреки това се радваше, понеже това я отклоняваше от тревожните мисли. А те все се въртяха около Фред Къмингс и Мойра Ривърс. Как ли се развиваха нещата между тях?

Чичо й изобщо не се обаждате, което беше типично за него. Чак след около три седмици й позвъни. Джанет се учуди много на промяната в гласа му. Звучеше по-спокойно, по-сдържано.

— Джанет, скъпа — започна той. — Сигурно си се чудила, защо не съм се обаждал толкова дълго?

— И така може да се каже. Какво става?

— Че какво може да става? — отвърна й невинно.

— Ами сети се де! Какво прави мисис Ривърс?

— Съпругата ми се чувства превъзходно.

— Чичо Фред! Какво значи това? Каква съпруга?

— Мисля, че се изразих точно. Мойра и аз ще се женим. Затова тя се чувства добре.

— Не може да бъде! — Джанет щеше да падне от стола.

— Да, Марк не ти ли е казал?

— Не. Обади ми се няколко пъти по телефона, но не сме се виждали.

— Всъщност той знае от два дена. Бедното момче, беше разтърсено до дъното на душата си! Аз си мислех, че тутакси ще се затича при теб и ще се хвърли разплакан в обятията ти.

— Чичо Фред, не говори така за Марк!

— Така ли? — зачуди се чичото. — Според мен на този Марк му липсва единствено една чувствена дама, която да го въведе в радостите на любовта. Младежът е девствен. Естествено, Мойра има вина за това, и сега го съзнава.

— Фред, не е честно от твоя страна!

— Напротив, напротив. Но както и да е. Смятам, че съм внесъл своя дял в разрастването и укрепването на фамилията Къмингс. Сега е твой ред.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи — въздъхна Джанет.

— За съжаление не мога да ти помогна в това отношение. Сама трябва да намериш начин да станеш мисис Ривърс.

— Чичо Фред, не отиваш ли твърде далеч?

— Какво? Да не искаш да ми кажеш, че съм се трудил напразно? Това се казва благодарност! След като направих невъзможното! Да ходя да чупя бутилки в супермаркета…

— Какво си направил?

— Ами нали трябваше по някакъв начин да се запозная с Мойра Ривърс — обясни чичото. — Проследих я като излезе от къщи и отиде в супермаркета. Аз също бях там и съвсем случайно, повтарям — съвсем случайно — се блъснах в нея и тя събори една касетка с портокалов сок от количката ми. След това, естествено, се наложи да ме покани на обяд, за да изкупи вината си. Можеш да си представиш.

— Ти защо не се заемеш да пишеш любовни романи? Ще спечелиш много!

— Не е лоша идея. Трябва първо да си намеря стабилен издател.

— Стискам ти палци.

— Не искам да те отвличам повече от задълженията ти — промени темата Фред. — Обаждам се, за да те поканя утре вечер в къщата на Мойра. Организираме малко тържество. Годежна вечер, тъй да се каже. Ще се погрижа Марк да бъде там. За останалото трябва да се погрижиш сама.

— За какво да се погрижа?

— Схватлива си също като баща си, уважавания от мен професор. Напъни малко мозъчните си гънки! Досега смятах, че имаш достатъчно количество сиво вещество. Естествено, ти трябва да убедиш Марк Ривърс, че си най-подходящата жена за него.

— Мисля, че той вече го знае — засмя се Джанет.

— Да се надяваме! Иначе ще излезе, че напразно съм се пожертвал.

— Пожертвал ли? Мислех, че обичаш Мойра Ривърс.

— Да, но не можех да го знам предварително. А освен това, въпреки цялата ми обич към нея, не е лесна стъпка да се жени човек на моята възраст. Досега успявах някак си да се предпазя — той въздъхна тежко. — В този случай обаче съм безпомощен!

— Чичо Фред, непрекъснато ще мисля за теб и ще ти предавам мислено съболезнованията си — засмя се Джанет.

— Наистина, аз съм само един беден, депресиран човечец. До утре вечер, Джанет.

— До утре. Но ако не престанеш с покровителственото си отношение към мене и Марк и не спестиш остроумните си забележки, опасявам се, че ще стигнем до задънена улица — предупреди го тя.

— О, благодарността е единственото трайно нещо в нашия мрачен свят — изстена Фред Къмингс с престорена покруса.

— Невъзможен си, чичо. Ще добавя само, че отсега се вълнувам за утре.

— Позволено ти е. Там, където е чичо ти Фред, винаги има вълнение и напрежение.

— Тук си прав. Но и аз ще се подготвя.

— Да се надяваме. Дочуване, Джанет.

— Дочуване, чичо Фред. И умната утре!

Остави слушалката с въздишка. Как да се концентрира върху работата си човек след такъв разговор?

 

 

Марк й отвори вратата.

— Добър вечер — каза Джанет.

Не можа да прикрие лекото треперене на гласа си.

— Добър вечер. Влизай!

Джанет пристъпи в преддверието. Мойра Ривърс я посрещна с разтворени обятия.

— Джени, така се радвам, че дойде! Нали мога да ти казвам Джени?

— Естествено, скъпа — чу се гласът на Фред Къмингс някъде отзад. — Нали вече принадлежиш към нашето семейство!

— Все още не — отвърна Мойра и го погледна закачливо.

— Е, тогава съвсем скоро. Няма да спорим за подробности.

— Джени знае ли вече? — страните на Мойра поруменяха.

— Какво? Че ще се женим ли? Знае, вчера й казах по телефона.

— Честитя ви от все сърце — тържествено заяви Джанет.

Погледът й попадна върху Марк, който стоеше малко настрани. Как ли е посрещнал той новината? Изглеждаше й като ходеща сянка.

Фред отиде при него и сложи ръка на рамото му.

— Това е синът ми Марк. Или вече сте се запознали?

— Не съм ваш син — обади се Марк.

— Е да, все още не.

Марк Ривърс хвърли, убийствен поглед към майка си, след което отиде до шкафа и демонстративно извади отгоре портрета на баща си.

Мойра Ривърс придоби нещастна физиономия. Хвърли умолителен поглед към Фред.

— Защо не предложиш едно питие на младата дама, Марк? — смъмри го строго чичото.

Марк посегна машинално към барчето и извади бутилка мартини. При това хвърли измъчен поглед към Джанет.

— Трябва да се пооправя малко — каза тя бързо. — Ще ми покажеш ли къде е банята, Марк?

Той кимна.

Фред й хвърли окуражаващ поглед. „Все пак не си толкова глупава, малката“ — четеше се в очите му.

Джанет последва Марк по коридора.

— Къщата е великолепна!

— Скоро ще се изнасям оттук.

— Така ли? Защо?

— Не мога да понасям надутия дъртак! Той прави майка ми нещастна!

— Не съм толкова сигурна — възрази сухо Джанет. — Според мен майка ти е много по-щастлива, след като се запозна с Фред.

Марк се извърна.

— Ти не си я познавала преди това!

Джанет сложи ръка на устата си. Как можа да се издаде така!

Времето на признанията още не беше дошло. На Марк му трябваше още известно време, докато свикне със ситуацията.

— Марк — каза тихо, — мислех, че ме обичаш!

Той наведе глава.

— Значи съм се лъгала — продължи тя съкрушено.

— Не, не си се лъгала. Наистина те обичам!

Джанет се усмихна нежно.

— Аз също те обичам. Значи няма никакви пречки да сме щастливи.

— Как мога да съм щастлив, като виждам как майка ми попада в клопка! О, трябва да го… да му извия врата! Просто не съм на себе си! Сега ще я използва, за да постигне целите си!

— За какво цели говориш? — вдигна глава Джанет. — Мисля, че виждаш нещата в доста странна светлина, Марк. Майка ти има право на собствен личен живот. Това е съвсем нормално. Нормално е една жена да иска да се омъжи и да бъде щастлива. Нормално е също порасналият й син да се изнесе от къщата.

— Ти не разбираш това.

— Вече си ми го казвал петдесетина пъти. Знам, че вие двамата с майка ти имате особени отношения. И че за в бъдеще нищо няма да се промени. Само едно не ми е ясно — добави тя. — Защо толкова се страхуваш да пораснеш?

— Пораснал съм достатъчно!

— Така ли? — засмя се Джанет подигравателно. — Не съм забелязала.

Очите му заблестяха. Пристъпи към нея и я сграбчи в прегръдката си. Джанет усети как устните му се впиха до болка в нейните. Лекичко изохка и се отдръпна.

— Причиняваш ми болка!

Той я погледна виновно.

— Извинявай, Джени.

Тя се притисна към него. Той изстена и зарови лице в дългата й коса.

— Колко хубаво миришеш! О, Джени, защо трябваше да се случи всичко това? Не трябваше да се запознавам с теб!

Джанет усети, че я обзема гняв. Марк наистина беше безнадежден случай. Май че най-добре ще е да го зареже.

„Защо го желая толкова? — помисли си ядосано. — Той с нищо не го е заслужил. Изобщо не трябва да разговарям дори с него! За никой друг мъж не съм правила такива усилия. А той просто ме изкарва от кожата ми. Понякога ми се иска да го удуша! Дръвник такъв!“

Марк обаче никак не приличаше на дръвник. Поне не в този момент, когато я държеше в прегръдките си пред вратата на банята.

Усещаше възбудата му. Това накара тялото й да затрепери. Вдигна коляното си и го отърка между бедрата му.

Той изпъшка и се присви.

— Престани!

— Защо?

Лицето на Джанет гореше. Притисна се още повече към него. Езикът му се плъзна по гърлото й. Джанет изстена тихо. „Дано на чичо Фред не му хрумне глупавата идея да надникне насам“ — мина й през главата.

Марк като че ли прочете мислите й.

— Не сме сами — прошепна той. — Всеки момент някой може да излезе в антрето.

Това охлади моментално страстта му.

Джанет разочаровано отпусна ръце от шията му. Марк усети недоволството й, но не каза нищо.

Тя отиде в банята и застана пред огледалото. По лицето й се стичаха сълзи на гняв и отчаяние.

Марк се оказа безнадежден случай. Въпреки че бе толкова чаровен, атрактивен и нежен. Тя искаше да бъде обичана — такава, каквато е. Без да се поставят условия. Без партньорът й непрекъснато да мисли за майка си. Явно Марк не беше мъжът, с когото може да изживее всичко това. Направо й дойде до гуша. Не искаше да го вижда повече.

Без да се обади на никого от компанията, Джанет напусна къщата. Извика такси от първия срещнат уличен телефон.

Историята с Марк Ривърс беше приключена. Все пак целият театър имаше и своята добра страна — беше направил щастливи майката на Марк и чичо си Фред.

За сметка на това тя беше нещастна.

Влезе в апартамента си, обляна в сълзи, и се строполи на канапето. Блъскаше с две ръце по възглавниците, изпълнена с ярост. Защо се държа така с нея? Стовари с всичка сила юмрука си върху възглавницата. Шевът се скъса и се посипа перушина.

„Сега на всичкото отгоре ще трябва и да почистя — помисли си вбесена. — За всичко е виновен Марк Ривърс! Вдън земя да се продъни дано!“

 

 

Джанет се мяташе неспокойно в разбърканото легло.

— Марк! — изстена в съня си младата жена. — О, Марк!

Усещаше тялото му, притиснато до нейното. Тъмните му очи я пронизваха, горящи от страст.

— Джени, аз те обичам! Искам да те имам!

Притисна го в прегръдките си.

— Ела при мене, Марк! Ела при мене, не издържам повече!

Усети между бедрата си напиращата му мъжественост. По цялото й тяло преминаха неудържими тръпки.

— О, Марк! — извика дрезгаво, когато той проникна рязко в нея. — Чудесен си, не спирай! О, Господи!

Следващите й думи се удавиха в море от екзалтирано блаженство…

Чу се продължително звънене.

Джанет попита, напълно объркана:

— Защо не продължаваш, Марк? Толкова е хубаво!

Отново се чу звъненето.

— По дяволите! — измърмори тя. — Хвърли най-после този проклет будилник на пода!

Искаше отново да се сгуши в прегръдките му, но него вече го нямаше. Остана само пронизителният звън. И не беше от часовника, а от звънеца на входната врата. Отново и отново.

Посетителят не беше от хората, които лесно се отказват. Продължаваше безпощадно да натиска копчето.

Скочи от леглото и наметна някакъв халат.

— Идвам ей сега! — извика ядосано Джанет — И пусни, за бога, този звънец!

Отвори вратата с намерение да вдигне скандал.

На прага стоеше Фред Къмингс.

Спомни си всичко от предната вечер и изпита неудобство. Беше се държала крайно нелюбезно.

— Заповядай, чичо Фред — покани го тя.

— Да не би да си се излежавала по това време? — учуди се той. — Вече е дванадесет часа.

— Снощи не можах да заспя — призна си чистосърдечно Джанет.

Той се усмихна с разбиране.

— Представям си. Нещо е станало между теб и Марк. Защо изчезна така внезапно? Станах свидетел на скарване и между майката и сина. Марк на свой ред напусна възмутен.

— И къде е той сега? — попита Джанет развълнувано.

Веднага и се прииска да прехапе устни. Как може да задава такива глупави въпроси? Нали вчера си обеща да изхвърли Марк от съзнанието си?

Фред Къмингс вдигна рамене.

— Аз откъде да знам? Марк е достатъчно голям, за да ходи, където намери за добре.

— Така е.

Той я погледна любопитно.

— Какво стана?

— Ами, нищо…

Фред пое дълбоко въздух.

— Джени — измърмори той, — вие двамата сте най-откачените създания, които е създавал някога господ бог. Мойра седи вкъщи и вие на умряло за изгубеното си синче, а ти изглеждаш така, сякаш никога повече няма да се усмихнеш през живота си. И всичко това заради един инфантилен нещастник, дето с нищо не е заслужил такова внимание. Че той има още жълто по устата, горкият! — ядоса се Фред. — Няма да е зле да се поблъска малко и сам в този живот. Тогава е възможно да му се появи някоя и друга гънка в мозъка. Този Марк още не е мъж. Трябва тепърва да стане такъв.

— Не говори така за него!

— Джанет! — Фред се втренчи строго в племенницата си. — Винаги съм те смятал за една от най-разумните представителки на твоя пол. Кажи ми, какво намираш в тоя мухльо? Той е просто едно разглезено мамино синче. Че ти можеш да имаш едва ли не всеки мъж, когото си пожелаеш. Казах мъж — натърти той. — А ти какво правиш? Седиш тука и се тръшкаш заради някакъв си глупак!

— Не се тръшкам! — Джанет взе да се ядосва.

— Тъй ли? — заяде се чичото. — А пък отстрани точно така изглежда.

— Мисли си каквото щеш — махна тя уморено с ръка. — Само ме остави на мира.

Фред Къмингс се надигна недоволно.

— Сега ти не си честна с мене. В края на краищата не съм аз виновен, дето си се скарала с Марк. Затова изливай гнева си върху някого другиго, ако обичаш!

— Извинявай, чичо Фред — размекна се Джанет. — Имаш право. Аз също искам да забравя Марк Ривърс — тя въздъхна. — Само че не е толкова просто.

— Знам един начин — отбеляза чичото замислено.

Джанет вдигна учудено глава.

— Какъв?

— Трябва да се влюбиш в някой друг.

— А, не, благодаря! В момента ми е дошло до гуша от мъже. Имам чувството, че никога повече…

— Това чувство бързо отминава — успокои я Фред.

— Изглежда ми невероятно.

— Изчакай само няколко седмици, докато нещастникът Марк ти се изпари от главата. Тогава ще си поговорим.

— Но ти ще си останеш при Мойра Ривърс, нали? — погледна го Джанет изпитателно. — Или след снощната случка отношенията ви са се променили?

— Смяташ ли, че ще се оставя на един младок да ми помрачи семейното щастие? — заклати глава Фред. — Не, аз и Мойра ще се женим.

— Каквото и да е станало, пожелавам ви много щастие! — усмихна му се Джанет.

След това въздъхна дълбоко.

Чичо й сложи ръка на рамото й.

— Остави този Марк — посъветва я той. — Така не след дълго и ти ще бъдеш щастлива. Сега трябва да тръгвам. Мойра ме чака. Ако имаш някакви проблеми, ще ми се обадиш, нали?

— Благодаря ти, чичо Фред!

Джанет се почувства в този момент като малко момиченце. Изпитваше желание да си поплаче на рамото му. Той разбираше болката й. Притисна я към себе си.

— Всичко ще се оправи, малката!

Погледна го с насълзени очи.

— Много си добър, чичо Фред.

— Това е цялата идея. Довиждане, Джанет.

Загледа се след него, докато напускаше апартамента.

После с въздишка се изправи и отиде в банята.

След като се изкъпа, започна да обмисля какво да прави през останалата част от деня. Нямаше никакво настроение за работа, макар че това би било добро решение.

Реши да излезе от къщи, да закуси някъде хубавичко и да се пошляе из улиците.

Гринуич вилидж както обикновено беше пълен е туристи. Джанет се запъти към малката закусвалня на ъгъла. Пред заведението имаше няколко маси с чадъри. Времето беше прекалено хубаво, за да се стои в душните салони. Седна под един от чадърите и си поръча кафе, рохко яйце и препечен хляб.

Тъмнокожо хлапе притича с наръч вестници.

Джанет погледна часовника си. Оказа се, че е станало късен следобед.

Махна на момчето и взе един вестник. Мексиканчето пое с усмивка монетата от четвърт долар, но все още не бързаше да си тръгва. Джанет бръкна в джоба си и добави още едно десетаче.

— Благодаря, мадам — зарадва се хлапето и изчезна.

Чу го да вика по улицата:

— Вечерни вестници! Най-пресни новини от…

Разгърна вестника. Нищо кой знае колко интересно, само обичайните рубрики. Изследването на „Галъп интернешънъл“ все още не беше публикувано.

Внезапно Джанет замръзна. От хартията я гледаше лицето на Марк. Отмести чинията и започна да чете.

„Най-сензационният филм, който е сниман в последно време — беше написано с големи букви. — Кошмарно напрежение, отнемащи дъха сцени, сензационни ефекти!“

Говореше се за някакъв филм, замислен от един от най-известните режисьори на Холивуд. Особеното беше в рискованите приключения, които щеше да изживее главният герой.

„Студиото е срещнало затруднения да намери дубльори за каскадите — продължаваше нататък статията. — Много от сцените са изключително рисковани. Водят се, преговори с известния каскадьор Марк Ривърс. Договорът по всяка вероятност ще надхвърли половин милион долара. Това е прецедент във филмовата индустрия. Изглежда този път дубльорът ще спечели по-голяма слава от изпълнителя на главната роля.“

По-нататък се казваше, че Марк ще трябва да скочи в една планинска пропаст. Парашутът му щял да се отвори малко преди да падне на земята. Ако възникнеше технически проблем, неминуемо щял да се убие. Нямаше спасение. А за да изглежда сцената автентична, в цената трябвало да се калкулира и животът на изпълнителя.

Джанет хвърли вестника на масата. Той е луд! Да не би да иска да се доказва по този начин? Че е мъж?

Искаше веднъж завинаги да го изхвърли от съзнанието си, да го забрави напълно, а сега… Сърцето й биеше като лудо.

Отиде до най-близката телефонна кабина и се обади в редакцията на вестника.

— Можете ли да ми кажете къде са снимките на филма, за който пише в тазвечерния брой?

Дежурният редактор й каза. Взе едно такси и се запъти към летището. Трябваше да го накара да се откаже. Каквото и да й струва това!