Ким Стюарт
Марк (4)

IV

След свежия морски въздух горещината и задуха в Ню Йорк и се видяха почти нетърпими. Като се прибра в къщи, веднага застана под душа. Наслаждаваше се на ледените струи, обливащи разгорещеното й тяло.

Иззвъня телефонът.

Навлече бързо халата си и изтича в хола, който й служеше и за кабинет.

— Здрасти, Джени! Най-сетне те намерих. През целия ден се опитвам да се свържа с теб.

Дик!

Джанет се засмя.

— Нали трябва да ходя на работа, Дик!

— Да, разбирам. Но не си ли представяш колко съм се затъжил за теб? След като ти си замина, Маями ми се струваше най-тъпото място на света.

— Не, не е чак така, Дик! Като си помисля за горещината в Ню Йорк, веднага ми се дощява да съм на морския бряг.

— Само с мен обаче! Няма да те пусна да идеш сама!

— Какво ти става, Дик? Да не си се побъркал?

— Да, наистина. Защото съм се влюбил в теб. Затова. Не ми е лесно да изричам тези думи, по дяволите! Но бог ми е свидетел, че е така. Искаш ли да се видим довечера?

— Ако не друго, умееш да преминеш директно към същността на нещата — отбеляза Джанет.

— Всъщност съм много нерешителен — призна си Дик. — Но откакто те познавам, с мен стана нещо необичайно. Просто се промених! Непрекъснато мисля за теб. Ден и нощ кроя планове, за да те накарам да отвърнеш на чувствата ми. Джени, просто трябва да те видя! Моля те, дай ми шанс!

— Хмм, не знам какво да кажа. Довечера мислех да прекарам няколко часа на работната си маса.

— Моля те, Джени!

— Е, добре. Можем да се срещнем след един час.

— Къде?

— Аз живея в Гринуич вилидж. Знаеш ли бистрото на Стив?

— Знам го. Значи към осем!

Джанет въздъхна. За момент се уплаши, че ще дойде да я вземе от апартамента й. А при неговото състояние трябваше да си подсигури колкото се може по-голяма дистанция. Ако пристъпи прага на жилището, кой знае какви идеи ще му дойдат в главата.

Гримира се набързо и се облече. Избра светъл спортен костюм, който й стоеше много добре. Дългите руси коси падаха свободно на раменете.

Бистрото на Стив беше наблизо. Можеше да иде пеша. В заведението се събираха млади хора — предимно интелектуалци. Както винаги, цареше творческа атмосфера и се разговаряше на висок глас.

Джанет се огледа за свободно място. Дик го нямаше никъде. Странно, гласът му по телефона звучеше толкова настойчиво!

Една ръка легна на рамото й.

— Джени!

Обърна се. Срещу нея стоеше Марк. Втренчи в него неразбиращ поглед. Какво става всъщност? Нали има среща с Дик?

— Колко хубаво е да се видим отново! — каза тихо той.

— Къде е Дик?

Очите на Марк потъмняха.

— Защо питаш?

— Защото имах уговорка с него.

Ръката му се плъзна по рамото й и падна надолу.

— А, така ли? — беше много разочарован. — Не знаех.

Джанет се обърка.

— Наистина ли не знаеше? Искам да кажа — не те ли изпрати той тук?

— Мене ли? Не. Естествено, че не! Аз редовно се отбивам тук. Стив прави най-хубавата салата в Манхатън.

— Хмм… — тя загриза долната си устна.

Как да се държи с Марк? Като си спомнеше как си замина, без да се обади, отново я хващаше яд. Но като усетеше погледа му неочаквано се размекваше. Просто не можеше да разбере поведението му. Ако я харесва — а в това тя беше почти сигурна, — защо не иска да се срещнат отново? Това, че се видяха тази вечер, си беше чиста случайност.

В заведението влезе млад мъж и бързо се промъкна през навалицата. Като видя Джанет, очите му светнаха.

— Джени, скъпа!

В този момент Дик забеляза стоящия наблизо Марк.

— Ти пък какво правиш тук?

— Същото като теб — отвърна му Марк развеселен.

Дик погледна объркано към Джанет.

— Да не искаш да кажеш… да не искаш да кажеш, че имаш среща с Джени?

— Не, просто си седя и си пия бирата.

— Тогава продължавай да го правиш! А нас можеш да ни оставиш сами. Ела, Джени!

Марк го хвана за ръката.

— Почакай малко, Дики! Не сме се разбирали така. Аз заварих тук Джени. Значи можем заедно да пием бира, нали така? Е, някой може да пие и нещо по-твърдо — той погледна подигравателно към Дик. — Само като си помисля как заспа върху тоалетната чиния на партито у Естер…

Лицето на приятеля му почервеня.

— Всеки се е напивал… когато има причина.

— Да, не всеки може да се владее.

— Е, ти нали можеш!

— Точно така. Поне не се напивам до козирката всяка неделя.

Джанет, която до този момент беше наблюдавала с интерес двамата мъже, сега реши да се намеси.

— Ей, да не сте в детската градина! Ако сте решили да се карате, ще си намеря друга компания. Май си представях по-иначе днешната вечер.

— Добре, имаш право — измърмори Дик.

— Значи ще пием бира заедно, така ли? — попита Марк.

— Е, щом така и така си тук… — Дик хвърли към Джанет поглед, изпълнен със съмнение. — Човек тъкмо се запознае с най-готината мадама в Ню Йорк, и веднага пристига някой навлек, дето само си пъха носа, където не му е работата.

Джанет изведнъж се почувства страшно неловко, но положението същевременно я ласкаеше. Освен това вече беше съвсем сигурна, че Марк ще й принадлежи скоро.

„Но първо ще му дам един урок — реши тя. — Сам си го изпроси, като си обра крушите от Маями, без да се обади. Луд ще го направя!“

Намерението й беше един лек флирт с Дик. „Нека да видим как ще му се отрази това.“

Дик без съмнение беше взел много навътре думите на Марк. Поръча си само минерална вода, с което предизвика насмешливия му поглед.

— Няма нужда да се стараеш чак толкова.

— Ти…

Джанет го хвана за ръката и му хвърли поглед, преливащ от всеотдайност.

— Дик, скъпи — каза му тихо. — Я по-добре ми кажи кога ще бъде готов филмът?

Дик трепна и веднага забрави раздразнението си.

— След две седмици привършваме с монтажа.

— Ще правите ли парти по случай премиерата?

— Да, естествено, ще има празник. Но защо питаш?

— Не се ли сещаш? — намеси се Марк. — Джени, нали ще дойдеш с мен на партито?

На устата й беше да каже „да“. Но не искаше да се издаде толкова бързо.

— Не мога да кажа предварително — отвърна студено. — Трябва да видя първо какво има в програмата ми.

— О!

— Искаш ли да идем някъде другаде, Джени? — попита Дик. — Тук май е доста пренаселено.

— Защо, заведението ми харесва.

— Е добре, щом искаш да останеш тук… — Дик се втренчи в чашата си с минерална вода, като че ли там се намираше решението на всичките му проблеми.

„Ето че направих двама мъже нещастни — помисли си Джанет. — Наистина не е честно. Но може ли човек да бъде честен, когато става въпрос за чувства?“

Трябваше да разсъждава трезво. Отметна с две ръце русата си коса назад и се изправи.

— Ще ме извините ли за момент?

Докато се отдалечаваше, усещаше погледите им в гърба си като нещо материално.

Влезе в тоалетната, застана пред огледалото и започна да оправя грима си. Нямаше никаква нужда от това, но й трябваше малко време, за да размисли. Внезапно чу зад себе си звънлив малко остър женски глас:

— Ау, направихте ми дупка на ръкава!

„Откъде ми е познат този глас?“

— Извинявайте, съжалявам много — отвърна сдържано друг женски глас. — Не исках да го направя.

— Какво искате да кажете?

Бабс, разбира се!

— Тази блуза струва сто и осемдесет долара! — изплака актрисата. — Да не мислите, че ще мина с едно извинение?

— Но вие сама сте си виновна — възрази другата жена. — Защо се приближихте толкова до мен?

— Да не сте полудяла! Аз съм била виновна! Исках само да си избърша обувките. Ако искате да пушите, трябва да внимавате повече!

— А вие трябва да внимавате къде стъпвате.

— Какво да правя, като е такава навалица?

— Нямате свидетел на случилото се. Дупката може да е била и от преди.

— Няма да оставя тази работа току-така! — извика Бабс.

— Но моля ви се, госпожици! — приближи се чистачката. — Не правете трагедии от нищо. Застрахована ли сте? — обърна се тя към потърпевшата.

— Какво искате да кажете? — загледа я подозрително Бабс.

— Просто дайте на госпожицата застрахователния си номер и всичко се урежда.

Джанет, която беше станала неволен свидетел на разговора, се засмя беззвучно. Тези кинаджии наистина бяха все импулсивни натури. Не само мъжете, но и жените непрекъснато влизаха в конфликти помежду си и с другите хора.

Бабс влезе в умивалнята с почервеняло лице. Застана пред огледалото и погледът й мигновено падна върху Джанет.

— О! — извика тя. — Тук ли беше досега, Джени? Чу ли разправията преди малко?

— Трябваше да съм съвършено глуха, за да не чуя.

Бабс вдигна ръка и показа съвсем мъничка дупка от изгаряне върху блузата си.

— Онази крава ми я направи! — изруга тя. — Блузата ми е подарък от Рей. Страшно ми е скъпа! А ето сега…

В този момент в помещението влезе висока млада жена, която май се нуждаеше от лека диета за отслабване. Тя хвърли сърдит поглед към актрисата. Караницата заплашваше да започне отначало. Джанет хвана блондинката за ръка.

— Остави тази работа, Бабс. Нещата са уредени, ще си получиш обезщетението.

Бабс все пак изпроводи виновницата с убийствен поглед. След това се засмя.

— Имаш право, Джени. Прекалено съм известна, за да си позволявам да губя контрол над нервите си — тя стисна устни и допълни колебливо: — Във всеки случай, след като излезе филмът на Рей, ще съм много известна. Всички ще ме познават…

— Представям си.

Актрисата впери в нея горящ поглед.

— Ще ти издам една тайна — каза й тихо. — Ти си първата, която ще узнае. Зарязвам киното!

— Какво?

— Да, ще ставам домакиня и майка.

— Но аз мислех, че призванието ти е да бъдеш артистка!

— Е, безспорно с удоволствие бих правила и филми. Вече имам два зад гърба си. В първия имах само малка второстепенна роля. Но понякога си мисля, че не съм толкова добра актриса.

Джанет се вкамени от учудване.

— Откъде ти хрумна тази идея?

Бабс я погледна с огромните си невинни очи.

— Ако някой ме ангажира, то ще е, понеже съм секси. Даже и във филма на Рей почти през цялото време съм гола — тя вдигна решително глава. — Но Рей въпреки всичко ме уважава и харесва не само тялото ми, но и мен самата като личност.

Джанет усети как се изпълва със съчувствие. Бабс изглежда се чувстваше доста по-неуютно в положението си, отколкото изглеждаше на пръв поглед.

— Сигурна съм в това.

Бабс я погледна недоверчиво.

— Какво искаш да кажеш?

Психоложката не можа да сдържи усмивката си.

— Ами, искам да кажа… това, което казах.

— Добре — успокои се Бабс. След това я загледа любопитно. — Ти сама ли си тук?

— Не, Марк и Дик са с мен.

— Май си хлътнала по Дик, а?

— Не.

— Защо тогава се срещаш с него?

— Трябва ли да съм влюбена във всеки мъж, с когото се срещам?

— Е, разбира се, че не! Просто се учудвам, че те срещам тук.

— Живея наблизо.

— О, това е изненада! Аз също — тя каза адреса си.

— Я виж ти, излиза, че ние живеем почти една до друга, а изобщо не се познаваме.

Бабс я погледна затворнически.

— Искаш ли да ми дойдеш на гости? Ще си поприказваме ей така, по женски.

Джанет се замисли за момент. Не можеше да остави Дик и Марк сами. Всъщност защо не? Двамата си прекарваха чудесно, а особено Марк трябваше да получи малък урок.

— Добре, нека си поприказваме по женски — реши тя. — Ще ида само да кажа довиждане на кавалерите си.

— Ще дойда с теб — засия Бабс. — Не съм ги виждала цяла вечност. Всъщност от около три часа.

— О, наистина е време да се видите! Те ще бъдат толкова радостни, че остават сами да си пият бирата!

Джанет още виждаше пред себе си разочарованите лица на Дик и Марк, когато двете с Бабс напуснаха бара. Артистката я хвана за ръкава и я завлече до една витрина.

— Я виж, тези бебешки дрешки не са ли много сладки?

Очите й просто грейнаха.

— Знаеш ли, не съм добре запозната с бебешката мода — отвърна Джанет.

— Разбирам, разбирам. Но ако ти и Дик по някое време…

— Какво искаш да кажеш? — сепна се Джанет.

— Е, да, след като сте влюбени един в друг, рано или късно ще си имате бебе.

Джанет се разсмя с глас.

— Имаш доста развинтена фантазия, Бабс! Аз познавам Дик от няколко дена, а ти вече ми избираш дрехи за бебето. Не! — поклати глава тя. — Тези работи не стават толкова бързо.

— Жалко — измърмори Бабс разочаровано. — Ако знаеш само колко е хубаво да си имаш бебе, нямаше да се смееш така.

— Рей също ли се радва за вашето бебе?

— Хмм, не знам със сигурност. Той е много затворен човек и не дава да се разбере какво мисли.

„Рей бил затворен! — засмя се вътрешно психоложката. — Странна преценка!“

Бабс тръсна решително глава.

— Във всеки случай аз се радвам, а в края на краищата това е най-важното.

— Съвсем права си, разбира се.

— Ако ти и Дик…

— Не съм влюбена в Дик! — прекъсна я Джанет. — Това е изцяло твоя идея. Просто се бяхме разбрали да пийнем тази вечер по едно питие.

Бабс я погледна недоверчиво.

— Я ми кажи, не си ли падаш малко и по Марк? Ако е така, жал ми е за тебе, Джени.

— Защо?

— Марк е страшно скучен човек.

— Виж какво, скъпа, според мен ти просто хвърчиш из облаците. Понеже ти и Рей сте влюбени, смяташ, че всички останали жени нямат никаква друга работа, освен по цял ден да се чудят на кого да посветят чувствата си. И тъй — тя пое дълбоко въздух, — за да свършим с тази тема, ще обобщя накратко, не съм влюбена нито в Дик, нито в Марк!

— Добре де, добре, всичко е наред.

— Във всеки случай ми е интересно защо смяташ, че Марк е скучен човек?

— Понеже е скучен.

— Това не е отговор.

— Просто знам. Може и да не съм права.

Джанет въздъхна.

— Но нали току-що го твърдеше със сигурност?

— Е, ти познаваш по-добре хората. Нали работиш там, в университета.

Джанет се предаде. Безсмислено беше да се опитва да води разумен разговор с Бабс. Тя беше просто едно малко момиченце.

Мнението й се потвърди напълно, когато пристъпи прага на нейното жилище. Актрисата гордо я покани в апартамент, чието обзавеждане напомняше на куклена къщичка. Навсякъде имаше порцеланови украшения и сервизи, столовете и креслата бяха отрупани с розови и светлосини възглавнички, а върху канапето, което служеше същевременно и за легло, имаше няколко кукли с огромни очи, също като притежателката им, наредени плътно една до друга.

„Един мъж сигурно ще хване клаустрофобия в този апартамент“ — помисли си Джанет.

В същия момент Бабс започна да се оплаква:

— Рей иска да сменяме изцяло мебелировката. Да беше видяла жилището му! Там е направо пустош! На стените има някакви картини, от които нищо не може да се разбере. А пък самите стени са съвсем бели. Направо да си умреш от скука! Е, да, мебелите не са съвсем лоши — естествена кожа. Обаче върху нея няма нищо!

Джанет посочи с жест около себе си.

— А това тук е много по-хубаво, нали? — Ами не е ли така?

— Всъщност — въпрос на вкус. Но мога да си представя, че Рей ще харесва нещо по-семпло.

„Все пак той разбира малко от малко“ — щеше да добави, но не искаше да огорчава приятелката си.

На входната врата се позвъни. Бабс моментално скочи.

— Това е Рей! Ама че работа, май нашата вечер по женски ще се провали!

Наистина беше Рей. Тя го въведе преизпълнена с гордост в кукления си дом.

— Представи си, Рей, бях в бистрото на Стив и изведнъж виждам Джени! Нали е страхотна изненада?

Рей се усмихна.

— Там можеш да срещнеш половината Манхатън.

— Марк и Дик бяха с нея.

Рей погледна изпитателно към Джанет.

— Изглежда киното доста те интересува.

Тя вдигна рамене.

— Дик ми се обади.

— А, така значи. Ти предизвика у него невероятна промяна. Нашият оператор изведнъж стана страшно примерен. За пръв път в живота си отиде на бръснар например. Кажи ми — изгледа я Рей внимателно, — искаш ли да ти направим малко пробни снимки? — приближи се и прекара пръсти през дългата й коса. — Цветът естествен ли е?

Джанет отстъпи една крачка назад.

— Виж какво — отвърна ядосано, — това си е моя малка тайна!

Бабс се доближи й се притисна към него.

— Ей, какво ти става? Нали ми обеща, че няма да се заглеждаш по други жени?

Той я прегърна нежно.

— Не съм направил такова нещо, скъпа! Но човек като мен трябва да мисли и за професията си. Както виждаш, Джени е доста надарена.

Бабс се отдалечи успокоена. Стрелна го влюбено с огромните си очи.

— Аз й казах.

— Какво си й казала?

Лицето й се изчерви леко.

— Ами… знаеш какво. Че скоро ще се женим.

— Аха!

Тя се сгуши в прегръдките му. След това го целуна по бузата.

— Всъщност е крайно време, скъпи, не мислиш ли така?

— Това се нарича оказване на натиск, любима моя.

— Не си искрен, Рей! Нали казваше, че ме обичаш?

— Разбира се — успокои я той и я притисна към гърдите си.

Джанет реши, че вечерта се очертава много вълнуваща, но тя самата очевидно е излишна.

— Трябва да си вървя, Бабс. Имам работа.

— Много се радвам, че дойде, Джени — тя погледна към Рей. — Кажи, скъпи, след като Джени вече знае, мога ли да кажа и на останалите ни познати? Може би трябва да организираме малко парти? Моля ти се, кажи да, Рей!

— Къде? В тази куклена къща ли? — Рей направи гримаса на отвращение.

— Можем да наемем зала в „Хилтън“.

Той изстена високо.

— Господи, какво ли ми предстои да преживея още! Така е, когато човек се хване на въдицата!

Бабс погледна гордо към приятелката си.

— В замяна на това получаваш една забележителна жена, Рей — измърка прелъстително. — Човек трябва да направи някаква малка инвестиция. И така — ще правим ли парти или не?

— Добре де, щом трябва.

— Ти разбира се ще дойдеш, Джени, нали? — Бабс я хвана за ръката.

— Кога ще бъде партито?

— Следващата събота. Нали си съгласен, скъпи?

— Прави каквото знаеш — отвърна й той равнодушно. — Ти искаш да организираш парти, ти ще се занимаваш с него. Като че ли и сега не сме принудени да изтърпяваме достатъчно скучни вечеринки! — въздъхна и се намръщи.

Бабс изобщо не го слушаше.

— Значи в събота вечер, Джени. Страшно се радвам! Дик естествено също е поканен — допълни тя.

Джанет пое дълбоко въздух, но в крайна сметка замълча. Бабс така или иначе нямаше да може да разбере, каквото и да й обяснява. Тя чуваше само това, което искаше да чуе. Сбогува се с Бабс и Рей и се запъти към къщи.

За момент се замисли дали да не се върне в бистрото, но веднага отхвърли тази идея.