Хърбърт Уелс
Невидимия (5)

Пета глава
Кражбата с взлом в дома на викария

За кражбата с взлом в дома на викария научихме главно от самия викарий и неговата жена. Това се случило преди разсъмване на Свети дух, деня, в който Айпингският клуб урежда всяка година празненства. Госпожа Бънтинг внезапно се събудила в предутринната тишина със силното чувство, че вратата на спалнята се е отворила и сетне затворила. Отпърво тя решила да не буди мъжа си, а само приседнала в леглото и се ослушала. Чула ясно шляпане на боси крака, сякаш някой бил излязъл от съседната стая и вървял по коридора към стълбите. Тогава тя събудила мъжа си колкото могла по-тихо. Той решил да не пали лампата и като си сложил очилата, като облякъл робата на жена си и обул банските си чехли, излязъл на площадката и почнал да се ослушва. Напълно ясно чул, че някой тършува долу в кабинета му, после се кихнало силно.

След това се върнал в спалнята, взел единственото оръжие, което се виждало по-ясно — ръжена, — и заслизал по стълбите колкото може по-тихо. Госпожа Бънтинг излязла на площадката.

Било към четири часа, нощният мрак бледнеел. В хола вече се процеждала светлина, но вратата на кабинета зеела като черна пропаст. В пълната тишина се чувало само слабото скърцане на стъпалата под стъпките на Бънтинг и лекото движение в кабинета. После нещо изщракало, било отворено някакво чекмедже и зашумолели листа хартия. Последвала ругатня, запалена била клечка кибрит и кабинетът се озарил от жълта светлина. В това време Бънтинг бил вече в хола и през полуотворената врата видял бюрото си, отвореното чекмедже и свещта, която горяла бюрото. Но крадецът не се виждал. Викарият стоял в хола и не знаел какво да предприеме, а по стълбите слязла бавно бледата, изплашена госпожа Бънтинг и застанала зад гърба на мъжа си. Само едно нещо подхранвало мъжеството на викария: убеждението, че крадецът е местен човек.

После двамата съпрузи чули звън на монети и разбрали, че крадецът е намерил скътаните им пари — два фунта и десет шилинга в монети от по половин суверен. Звънът на монетите за миг отърсил Бънтинг от неговата нерешителност. Като стиснал здраво ръжена, той се втурнал в кабинета; жена му го последвала по петите.

— Предай се! — гневно извикал Бънтинг и спрял като вкаменен: в стаята нямало никого.

И все пак било съвсем ясно, че само миг преди това тук някой шумолял. Половин минута съпрузите стояли запъхтени, после госпожа Бънтинг прекосила стаята и надникнала зад паравана, а мъжът й, обзет от същото чувство, погледнал под масата. Сетне госпожа Бънтинг отдръпнала завесите на прозореца, а Бънтинг огледал камината и поръчкал в комина с ръжена. След това тя преровила кошчето за боклук, а той отворил капака на кюмюрника. После се спрели и с недоумение се загледали един друг.

— Готов съм да се закълна — казал Бънтинг. — Ами свещта! — възкликнал той. — Кой е запалил свещта?

— А чекмеджето! — добавила жена му. — И парите ги няма!

При тези думи тя бързо се упътила към външната врата.

— За пръв път в моя живот…

В коридора се кихнало силно. Викарият и жена му се втурнали натам и в този миг чули как се хлопнала вратата на кухнята.

— Донеси свещта! — казал Бънтинг и тръгнал напред. И двамата ясно чули как бързо се отключва някаква врата.

Като отворил вратата на кухнята, Бънтинг видял, че задният вход също се отваря и че в бледата предутринна светлина се откроява тъмната зеленина на градината. Но той твърди, че никой не излязъл през вратата. Тя се отворила, постояла отворена, после шумно се затворила. Пламъкът на свещта, носена от госпожа Бънтинг, затрепкал и засветил по-ярко. Минали минута-две, преди двамата съпрузи да влязат в кухнята.

Там нямало никой. Те отново сложили резето на задния вход, внимателно огледали кухнята, килера за продукти, стаичката за миене на съдовете и накрая слезли в мазето. Но въпреки грижливото претърсване двамата не открили никого.

Утрото заварило викария и жена му в твърде странно облекло. Те още стояли на долния етаж при ненужната вече светлина на догарящата свещ, потънали в догадки.

— Никога досега в живота ми… — за двадесети път подел викарият.

— Драги мой — прекъснала го госпожа Бънтинг, — ето че идва Сузи. Почакай малко, докато влезе в кухнята, и да се качваме тихичко горе.