Хърбърт Уелс
Невидимия (18)

Осемнадесета глава
Невидимия спи

Въпреки своята отпадналост и своята рана Невидимия все пак не повярва сляпо на думите на Кемп, че на свободата му никой не ще посегне. Той огледа двата прозореца на спалнята, вдигна щорите и отвори капаците, за да се убеди, че оттам може да се избяга, както твърдеше Кемп. Навън цареше мирна и тиха нощ, над хълмовете залязваше луната в първа четвърт. После Невидимия огледа ключалките на спалнята, на тоалетната и банята, за да се убеди, че би могъл и оттам да се измъкне. Накрая заяви, че е доволен. Стоеше на килимчето пред камината и Кемп го чу да се прозява.

— Съжалявам — каза Невидимия, — че не мога да ви разкажа за всичко, което направих. Толкова съм отпаднал. То е глупаво, дума да няма. То е чудовищно! Ала повярвайте ми, Кемп, каквото и да сте доказвали сутринта, това нещо е напълно възможно. Аз направих откритие. Смятах да го запазя в тайна. Но това е немислимо. Необходим ми е помощник. И вие тъкмо… Колко неща ще можем да извършим!… Но за това утре. Сега, Кемп, трябва на всяка цена да заспя — иначе ще умра.

Кемп стоеше сред стаята и гледаше халата без глава над него.

— И тъй, сега ще ви оставя — каза той. — Но това е невероятно. Още три такива случки, които да обърнат наопаки всичките ми теории, и аз ще се побъркам. И все пак очевидно това е така! Не ви ли трябва още нещо?

— Искам само да ми пожелаете лека нощ — рече Грифин.

— Лека нощ — каза Кемп и стисна невидимата ръка.

Той тръгна ребром към вратата. Изведнъж халатът бързо го доближи.

— Помнете — произнесе халатът. — Никакви опити да ми пречите или да ме задържите. Иначе…

Кемп леко промени лице.

— Нали, струва ми се, ви дадох дума — рече той.

Кемп излезе, затвори тихо след себе си вратата и ключът незабавно щракна в ключалката. Докато стоеше неподвижен, с израз на покорно учудване на лицето, чуха се бързи стъпки към вратата на тоалетната стая и тя също бе заключена. Кемп се плесна с ръка по челото.

— Сънувам ли? Дали целият свят се е побъркал, или пък аз съм полудял? — Той се засмя и попипа заключената врата. — Изгонен от собствената си спалня, и от кого? От един призрак. Каква върховна безсмислица!

Той отиде на стълбите, обърна се и отново погледна заключените врати.

— Неоспорим факт — рече докторът и докосна врата си, който бе леко контузен. — Да, неоспорим факт! Но… — Той отчаяно поклати глава, обърна се и заслиза надолу.

Запали лампата в столовата, взе си пура и се заразхожда из стаята, като ту възкликваше от време на време, ту спореше високо сам със себе си.

— Невидим! — каза той. — Може ли да съществува невидимо животно. В морето — да. Там има хиляди, милиони. Всички личинки, всички микроорганизми, а медузите! В морето невидимите същества са повече от видимите! Преди никога не бях помислял за това. А в езерата! Всички тези малки организми, които обитават езерата — късчета безцветна, прозрачна слуз!… Ами във въздуха? Не! Това е невъзможно. А впрочем, защо не? Ако човек е направен от стъкло, тогава пак щеше да бъде видим.

Кемп се замисли дълбоко. Три пури се превърнаха в бяла пепел, разсипала се по килима, преди той да заговори отново. Или по-право, просто извика. Обърна се встрани, излезе от стаята, отиде в своята приемна и запали там газената лампа. Това беше малка стая, тъй като доктор Кемп не упражняваше частна практика; там бяха вестниците от предишния ден. Сутрешният брой, разгънат, небрежно бе захвърлен настрана. Кемп грабна вестника, запрелиства го и почна да чете съобщението за „Необикновената случка в Айпинг“, прочетено с такова усърдие на Марвел от моряка в Порт Стоу. Докторът бързо прегледа тези редове.

— Целият омотан! — възкликна той. — Предрешен! Крие своята тайна. Очевидно никой не е знаел за неговото нещастие. Какво си е наумил той, дявол да го вземе?

Докторът изпусна вестника и очите му зашариха по масата.

— Аха! — рече той и взе „Сейнт Джеймс Газет“, който лежеше още неразтворен. — Сега ще разберем цялата истина — и разгъна вестника. Погледът му бе привлечен от две колонки. „Цяло село в Съсекс се побъркало“ — гласеше заглавието. — Боже милостиви! — възкликна Кемп, като четеше жадно скептичния отчет за случилото се по-предишния следобед в Айпинг, с което читателят вече е запознат. Бележката се предшествуваше от едно съобщение, препечатано от сутрешния вестник.

Кемп прочете всичко отначало. „Тичаше по улицата, сипейки удари наляво и надясно. Джафърс в безсъзнание. Хъкстър сериозно наранен. Не може да съобщи нищо за това, което е видял. Тежко оскърбление на викария. Една жена заболяла от страх. Изпочупени стъкла. Цялата тази необикновена история е несъмнено измислица. Но е достатъчно интересна, затова я печатаме.“

Кемп изпусна вестника и втренчи поглед в една точка.

— Навярно е измислица! — повтори той.

После отново взе вестника и още веднъж прочете всичко.

— Но отде се е взел този скитник? За какъв дявол той е тичал подир този скитник?

Докторът се отпусна безсилно на кушетката за болни.

— Той е не само невидим, но и побъркан! Страда от манията да убива!…

Когато настъпи зората и бледата светлина се смеси със светлината на лампата и с цигарения дим в столовата, Кемп все още крачеше от единия край на стаята до другия, мъчейки се да разбере невероятното.

Той беше премного възбуден, за да помисли за сън. Сънените прислужници, които го завариха на утрото в такъв вид, помислиха, че са му подействували зле прекалените занимания. Той даде едно необикновено, но затова пък съвсем ясно нареждане да поднесат закуска за двама в кабинета му горе, а после да слязат долу и да не се мяркат повече на горния етаж. Продължи да крачи из столовата, докато не му поднесоха сутрешния вестник. За Невидимия пишеше нашироко, но новото беше само едно съобщение за случилото се предишната вечер, както и друго съобщение, написано много лошо, за още една необикновена случка в Порт Бърдок. Така Кемп научи за станалото във „Веселите крикетисти“, научи и името на Марвел. „Той насила ме държа при себе си цели двайсет и четири часа“ — бе заявил Марвел. Пишеше още нещо и за Айпинг, но то беше незначително; споменаваше се също и за повреждането на телеграфната линия. Във всички тези съобщения нямаше нищо, което да хвърли светлина върху взаимоотношенията между Невидимия и скитника, тъй като Марвел не бе споменал ни дума за трите книги и за парите, с които беше натъпкан. Скептичен тон вече не се чувствуваше и цяла армия репортери и следователи се бе заловила с щателно обследване.

Кемп прочете внимателно съобщенията и прати прислужницата да купи всички сутрешни вестници, които намери. После прочете жадно и това, което пишеше в тях.

— Той е невидим! — възкликна Кемп. — И ако се съди по вестниците, става дума за ярост, превърнала се в мания. Пред нищо не би се спрял той. Да, пред нищо! И сега е там, горе, в моята спалня, волен като вятър! Какво, какво да направя? Предателство ли ще сторя, ако… Не!

Кемп отиде до едно малко, разхвърляно писалище в ъгъла и почна да пише някаква бележка. Като я написа до половина, той я скъса и написа друга. Прочете я и се замисли. После взе плик и написа адреса: „Полковник Адай, Порт Бърдок“.

Невидимия се събуди точно в момента, когато Кемп запечатваше плика. Той се събуди в лошо настроение и Кемп, който внимателно се вслушваше в най-малкото шумолене, чу силно шляпане на крака горе в спалнята. После изтрещя съборен стол и иззвънтя счупена чаша — чашата от умивалника. Кемп се упъти бърже нагоре и нервно почука на вратата.