Хърбърт Уелс
Невидимия (26)

Двадесет и шеста глава
Убийството на Уикстийд

Невидимия, изглежда, бе изтичал от дома на Кемп, обзет от дива ярост. Едно детенце, което си играеше до пътната врата, бе вдигнато във въздуха и с такава сила отхвърлено настрана, че си счупи глезена. После Невидимия се изгуби за няколко часа. Никой не научи накъде се е упътил и какво е правил. Но всеки може да си представи как той е бягал в горещото юнско утро нагоре по хълма, после по голите варовикови хълмове оттатък Порт Бърдок, проклинайки яростно съдбата си, и най-сетне, изморен и сгорещен, вероятно е потърсил подслон сред гъсталаците на Хинтъндийн, където е възнамерявал наново да скърпи рухналите си планове за борба против своите себеподобни. Той се е укрил в тази местност най-вече поради това, че към два часа на обед за пръв път тук е осъзнал състоянието си по най-мрачен, трагичен начин.

Какво е било тогава неговото настроение и какво е замислял той, за нас е загадка. Несъмнено Невидимия е бил разярен до крайност от предателството на Кемп и макар напълно да са понятни мотивите на постъпката на Кемп, все пак можем до известна степен да оправдаем и дори да съчувствуваме малко на гнева, който би предизвикала една такава неочаквана измяна. Може би Невидимия отново е бил обзет от онова чувство на обърканост, което бе изпитал по време на случките на Оксфорд Стрийт, тъй като очевидно много разчиташе на това, че Кемп ще му помогне да осъществи жестокия замисъл да тероризира хората. Във всеки случай около пладне той се изгуби — и никой не го видя, никое живо същество не знае какво е вършил до два и половина. За човечеството това може би е по-добре, но за самия него такова бездействие се оказа съдбоносно.

По това време същия ден с преследването се заловиха много хора, пръснати из цялата околност. Сутринта Невидимия беше още само предание, плашило; следобед, благодарение главно на сухото, но изразително възвание на Кемп, той се превърна в съвсем реален противник, когото трябваше да ранят, да заловят или сразят — и всички в околността с невероятна бързина почнаха да се готвят за борбата. До два часа Невидимия още можеше да се спаси, ако се беше вмъкнал във влака, но след два това стана невъзможно: по всички железопътни линии в големия успоредник между Саутхамптън, Уинчестър, Брайтън и Хоршъм пътническите влакове се движеха със заключени врати, а товарното движение бе почти напълно прекратено. В един голям кръг с диаметър от двадесет мили и с център Порт Бърдок по пътищата и полето бродеха групи от по трима-четирима души с пушки, сопи и кучета.

Конната полиция патрулираше, спираше пред всеки дом и предупреждаваше хората да си заключват вратите и да не излизат навън без оръжие. В три часа затвориха началните училища и изплашените деца на групи затичаха към къщи. Към четири-пет часа възванието, написано от Кемп, но подписано, разбира се, от Адай, беше вече разлепено почти из целия район. В него кратко и ясно бяха посочени всички средства за борба: да не се дава на Невидимия да яде и да спи, всеки да бъде непрекъснато нащрек, да се следи дали по нещо няма да проличи присъствието на Невидимия. Действията на властите бяха тъй бързи и енергични, всички бяха тъй убедени, че противникът им е наистина необикновен, че до вечерта върху пространство от няколкостотин квадратни мили беше въведено строго обсадно положение. И още същата вечер из цялата околност, обзета от напрегнато очакване, премина тръпка на ужас: от уста на уста се понесе вестта, мълниеносна и достоверна, че е убит господин Уикстийд.

Ако нашето предположение, че Невидимия се е укрил в гъсталака на Хинтъндийн е правилно, то несъмнено скоро след пладне той се е измъкнал оттам с някакво намерение, за изпълнението на което е било нужно оръжие. Какво е това намерение, не може да се установи, но то е било налице, тъй като още преди да срещне Уикстийд, Невидимия имал в ръцете си желязна пръчка.

Подробности за тази среща ние, разбира се, не знаем. Тя станала на края на една кариера за чакъл на по-малко от двеста ярда от имението на лорд Бърдок. Всичко показва отчаяна борба — изпотъпканата земя, многобройните рани на Уикстийд, раздробеният му бастун, — но какво би могло да послужи за причина на нападението освен мания за убийство, е трудно да си представим. Мисълта за невменяемост се натрапва сама. Уикстийд, управител на имението на лорд Бърдок, човек четиридесет и пет-четиридесет и шест годишен, беше най-безобидното същество на света и никога не би предизвикал такъв страшен противник. Раните очевидно му бяха нанесени с една желязна пръчка, измъкната от някаква счупена ограда. Невидимия спрял този кротък човек, който се бил упътил към къщи да обядва, нападнал го, бързо сломил слабата му съпротива, счупил ръката му, повалил го и му смачкал главата.

Желязната пръчка, която той, изглежда, измъкнал от оградата, преди да срещне жертвата си, е била предварително в ръцете му. Още две подробности хвърлят известна светлина върху това произшествие. Първо, кариерата за чакъл съвсем не била на пътя на Уикстийд към къщи, а на около двеста ярда встрани. Второ, по думите на едно момиченце, което отивало следобед на училище, Уикстийд с някаква странна походка „бързал“ през полето към кариерата. По това как момиченцето представило момента, може да се заключи, че Уикстийд е преследвал нещо, което се движело по земята пред него, като от време на време замахвал с бастуна си. Момиченцето последно видяло Уикстийд жив. Той вървял право към своята гибел: спуснал се в една долчинка и няколкото букови дървета, които растели там, скрили от очите на момиченцето последната схватка.

Тези подробности несъмнено поне за пишещия тези редове правят убийството на Уикстийд не съвсем безпричинно. Може да си представим, че Грифин е взел желязната пръчка за оръжие, но без умисъл да извърши убийство. Сетне той е срещнал Уикстийд и последният е забелязал пръчката, която необяснимо как се движела сама във въздуха. Без да помисли ни най-малко за Невидимия — тъй като от това място до Порт Бърдок има десет мили, — той, изглежда, е тръгнал подир плячката. Твърде вероятно е покойният дори да не е чувал нищо за Невидимия. Може да се допусне по-нататък, че Невидимия е почнал тихо да се отдалечава, за да не открият присъствието му, а Уикстийд, възбуден и заинтригуван, е продължил да преследва странния самодвижещ се предмет и накрая го ударил.

При такива обстоятелства Невидимия несъмнено би могъл лесно да избяга от своя преследвач на средна възраст, но положението на трупа дава основание да се предполага, че Уикстийд е имал нещастието да натика това, което преследвал, в малкото пространство между копривата и кариерата. Сетне тези, които познават крайната раздразнителност на Невидимия, лесно ще си представят останалото.

Но всичко дотук е само предположение. Единствените несъмнени факти — тъй като на това, което говорят децата, невинаги може да се вярва — са трупът на Уикстийд и окървавената желязна пръчка, захвърлена в копривата. Грифин е зарязал пръчката, защото при вълнението, което го обзело в онзи миг, е забравил за целта, с която се бил въоръжил с нея, ако е имал първоначално такава цел. Той, разбира се, беше голям егоист и безчувствен човек, но видът на жертвата, неговата първа жертва, окървавена и жалка, просната в краката му, би могла да пробуди у него отдавна притъпеното чувство за разкаяние и да потисне за известно време злодейските му намерения.

Като убил Уикстийд, Невидимия, изглежда, е побягнал към хълмовете. Говори се, че двама души в една нива край Фърн Ботъм чули по залез-слънце някакъв тайнствен глас. Някой плачел и се смеел, хълцал и стенел, а от време на време високо извиквал. Тези звуци трябва да са били доста странни. Гласът отекнал над нивата с детелина и замрял към хълмовете.

Междувременно Невидимия вероятно научил колко бързо се е възползувал Кемп от неговата откровеност. Той, изглежда, намирал всички врати заключени; скитал край железопътните гари, доближавал се крадешком до странноприемници и несъмнено прочел възванията и подразбрал похода против него. С настъпването на вечерта полето било осеяно с патрули от по трима-четирима души и из него почнали да лаят кучета. Тези патрули получили специални указания как да си помагат, в случай че срещнат врага. Но Невидимия успял да избегне срещите с тях. Можем донякъде да разберем неговата ярост, като си спомним, че той сам бе съобщил всички сведения, които така безпощадно се обръщаха сега против него. Този ден той бе паднал духом повече от всякога; почти през цялото денонощие, без да се смята само схватката с Уикстийд, той се чувствуваше като подгонен звяр. През нощта вероятно успя да похапне и поспи, тъй като на сутринта му се възвърна присъствието на духа и пак стана силен, енергичен, гневен и злобен, готов за своята последна голяма битка с целия свят.