Джеймс Клавел
Търговска къща (77)

75

19:15 часа

Завесите около леглото на Орланда се полюляваха леко от нощния бриз, въздухът в стаята беше чист и солен. Тя заспа в обятията на Бартлет, обгърната от топлината му. Помръдна с ръка и той се събуди. За миг се замисли къде е и кой е, но всичко си дойде на мястото и сърцето му заби по-силно. Бяха се любили прекрасно. Спомни си нейната всеотдайност, която го издигна до неподозирани висоти. И след това. Тя стана и отиде в кухнята, стопли вода и донесе гореща мокра кърпа, с която избърса потта от тялото му.

— Толкова ми е неудобно, скъпи, че няма нито баня, нито душ, такъв срам, но ако си търпелив, аз ще се погрижа за всичко.

Нова чиста кърпа и невероятно усещане, никога не бе предполагал колко прекрасно може да бъде след любовта — нежните й грижи, деликатни, любещи, всеотдайни, миниатюрният кръст около врата й, който беше единственото й украшение. Той го забеляза да проблясва в сумрака. Неговото значение бе започнало да прониква в съзнанието му, когато тя някак си изведнъж започна да пропъжда мислите му с нежните докосвания на вълшебните си ръце и устни, и след време пак се сляха ведно с боговете и чрез тяхната щедрост изпаднаха в еуфория — и отново в сън.

Бартлет гледаше разсеяно спускащите се от тавана завеси, които потреперваха от въздушните течения, тяхната обграждаща ги прегръдка придаваше по-голяма интимност на леглото, шарките им се открояваха приятно срещу светлината на прозореца, всичко беше идеално. Той лежеше неподвижно, не смееше да помръдне да не я събуди, не искаше да разруши магията, чувстваше нежния й дъх до гърдите си и се любуваше на лицето й, което беше безупречно в съня й.

„Какво да правя, какво да правя, какво да правя?

Нищо за момента. Самолетът е свободен, ти си свободен, тя е невероятна и никоя друга жена не ти е доставяла такова удоволствие. Никоя. Но може ли това да продължи, би ли могло да продължи — а Кейси.“

Бартлет въздъхна. Орланда отново се размърда в съня си и той почака, но тя не се събуди. В стаята не беше нито топло, нито студено — всичко беше идеално, почти не усещаше тежестта й.

„Какво толкова има у нея? Какво поражда тази магия, защото ти без съмнение си омагьосан, пленен. Ние се любихме, това е всичко. Не съм давал никакви обещания и въпреки това… Ти си омагьосан, приятелю.

Да. И това е чудесно.“

Той затвори очи и отново заспа.

Когато се събуди, Орланда се постара да не мърда. Не искаше да го буди. А се нуждаеше и от време да помисли. Понякога бе правила това и в обятията на Горнт, но знаеше, че не е същото и никога нямаше да бъде. Винаги се страхуваше от Куилън, винаги беше нащрек, отчаяно искаше да му достави удоволствие, чудеше се дали не е забравила нещо.

„Не — помисли си тя в екстаз, — тази любов е по-хубава, отколкото с Куилън, о, много по-хубава. Линк е толкова чист и не мирише на цигари, просто е чистичък и прекрасен и се кълна в Богородица, че аз ще му стана идеалната съпруга, най-добрата, каквато някога е имало. Ще използвам ума и ръцете, и устните, и тялото си да му доставям удоволствие и да го задоволявам и ще правя всичко, което той поиска. Всичко. Всичко, на което ме научи Куилън, ще правя за Линк. Тялото и душата ми ще бъдат инструмент за негово и за мое удоволствие… — Тя се усмихна на себе си, свита в обятията му. — Не може и да става сравнение между любовта на Линк и на Куилън, но това, което на моя мил му липсва като умение, той го компенсира със сила и енергия. И с нежност. Той има вълшебни ръце и устни. Никога, никога, никога преди не е било като сега.“

— Любенето е само началото на секса, Орланда — й бе казал Горнт. — От тебе може да излезе истинска чародейка. Ти можеш да изпълваш мъжа с такова неутолимо желание, че чрез тебе да разбере целия живот. Но за да стигнеш до екстаза, трябва да го потърсиш и да се потрудиш.

„О, аз ще го търся за Линк. Кълна се в Богородица, ще поставя ума, сърцето и душата си в услуга на живота му. Когато се ядоса, аз ще го успокоявам. Не възпирах ли толкова пъти гнева на Куилън с нежността си? Не ели чудно да имаш такава власт, а е толкова лесно, след като веднъж си се научила, толкова е лесно и ти доставя такова удовлетворение.

Ще изчета най-хубавите книги и ще тренирам ума си, а след Облака и Дъжда няма да казвам нищо, само ще го галя, не да го възбуждам, а за удоволствие и няма да го питам: «Кажи ми, че ме обичаш!», а само ще му казвам «Линк, обичам те.» Много преди да е повехнала кожата ми, ще съм му родила достатъчно синове да го стимулират и дъщери да го радват и после, много преди да съм престанала да го възбуждам, ще му подбера внимателно друга жена за удоволствие, глуповата, но с хубави гърди и стегнат задник, а аз ще се правя на доволна и добра — и ще му съчувствам, когато не успява, защото тогава той ще е по-стар и не толкова мъжествен, а парите му ще бъдат в мои ръце и аз ще съм му по-необходима от всякога. И когато се умори от първата, ще му намеря друга и така ще изживеем живота си, yin и yang, yin винаги доминираща над yang.

Да. Аз ще бъда тай-тай.

И един ден той ще ме помоли да отидем в Португалия да видим дъщеря ми и аз ще му откажа първия път, и втория, и третия и чак на четвъртия ще отидем — ако нося синовете му на ръце. И той ще я види, и ще я обикне, и духът най-после ще се успокои завинаги.“

Орланда въздъхна, чувстваше се прекрасно, лека като перушинка, с неговата глава отпусната на гърдите й. Сексът без предпазни мерки е толкова по-приятен. Екстаз. О, колко е приятно да чувстваш как вълната се надига в тебе, като знаеш, че си млада и способна да родиш деца, и си готова да се отдадеш напълно, съзнателно, молейки се да създадеш нов живот — неговия и твоя живот, съединени в едно.

„Да, но умно ли постъпи? Умно ли? Ами ако Линк те изостави? Единственият път, когато пак не взе мерки, беше онзи единствен месец с Куилън. Но тогава имаше неговото разрешение. А сега нямаш.

Ами ако Линк те изостави? Може да се ядоса и да ти каже да махнеш детето.

Няма. Линк не е Куилън. Няма защо да се притесняваш. Няма. Дево Марийо, помогни ми! Богове, помогнете ми! Нека неговото семе порасне, о, моля ви, моля ви, моля ви, умолявам ви с цялото си сърце.“

Бартлет се размърда и промърмори в полусън:

— Орланда?

— Да, скъпи, тук съм. О, колко си прекрасен! — тя обгърна главата му с ръце, доволна, че бе освободила своята за цяло денонощие. — Спи, имаме толкова много време, спи.

— Да, но…

— Спи. След малко ще донеса малко китайска храна и…

— Може би искаш да…

— Спи, скъпи. Всичко е наред.