Филипа Грегъри
Другата кралица (86)

Февруари 1571, замъкът Шефилд: Бес

Моят добър приятел Уилям Сесил ще бъде барон Бърли, и аз се радвам толкова много на това, сякаш самата аз съм удостоена с благородническа титла. Това не е нищо повече от почестите, които заслужава за годините на вярна служба към кралицата, цял един живот, през който бди над нея и планира бъдещето на Англия. Един Господ знае в какви ли опасности щяхме да се намираме сега, пред какви ли ужасни рискове щяхме да се изправим — дори по-ужасни от онези, които ни преследват сега — ако не бяха мъдрите съвети и трезвото планиране на Сесил, още откакто кралицата се възкачи на престола.

Не може да има съмнение, че опасността е напълно реална. В писмото, с което ми съобщава за удостояването си с благородническа титла, Сесил добавя предупреждение, че е сигурен, че кралицата на шотландците планира нов бунт.

Скъпа Бес, внимавайте. Възможно е да успеете да разкриете заговора, като следите кралицата, макар той да убягна на нас, които следим съучастниците й в Лондон. Знам, че Норфолк, макар и да се кълне в пълна вярност към нейна светлост кралицата, продава златото и сребърните си прибори на възможно най-ниски цени на лондонските златари. За да събере пари, се е разделил дори със скъпоценния Орден на жартиерата, с който е бил удостоен собственият му баща. Не мога да повярвам, че е готов да пожертва най-голямото отличие на баща си заради друго, освен за шанса на живота си. Не ми хрумва нищо, заради което би си струвало да направи такава жертва, освен заради някакъв ужасен бунт. Много се опасявам, че той възнамерява да финансира нова война.

Цялата ми гордост и радост заради новото ми положение е нищо, ако мирът на Англия бъде унищожен. Сега може и да съм барон, а вие може и да сте графиня, но ако кралицата, на която служим, бъде свалена от престола или убита, то ние не сме в по-добро положение, отколкото когато бяхме деца на безимотни бащи. Бъдете бдителна, Бес, и ми съобщавайте всичко, което виждате, както винаги.

Бърли

Усмихвам се, когато виждам новия му подпис, но усмивката се отдръпва от лицето ми, докато късам писмото му на парченца и го хвърлям в огъня в стаята, която използвам за воденето на сметките си. Не мога да повярвам, че разумен човек като Норфолк би рискувал отново всичко — не и отново! — за кралицата на шотландците. Но Сесил — би трябвало да кажа „Бърли“ — рядко греши. Ако той подозира нов заговор, трябва да бъда нащрек. Ще трябва да предупредя моя съпруг, графа, и лично да следя шотландската кралица. Надявах се, че досега вече ще са я отвели обратно в Шотландия. Бог е свидетел, стигнала съм до там, че ми се иска да я отведат някъде, без значение къде.