Филипа Грегъри
Другата кралица (77)

Юни 1570, Чатсуърт: Бес

Няма покой за жена, която се опитва да ръководи прилично домакинство, когато има гостенка-прахосница и съпруг-глупак. Колкото по-голяма свобода има кралицата, толкова по-големи са разноските ни. Сега ми съобщават, че тя може да приема посетители; и всички търсещи сензации зяпачи в страната идват да я гледат как се храни, като така и сами се домогват до храна. Само месечните разходи за виното й са по-големи от моите за една година. Дори не мога да започна да изготвям баланса на сметките: те са отвъд възможностите ми. За първи път в живота си гледам сметководните си книги не с удоволствие, а с пълно отчаяние. Купчината сметки расте непрекъснато, а шотландската кралица не ни носи каквито и да било приходи.

Непрекъснато харчим пари за нуждите на кралицата: за нейните слуги, за конете й, за любимите й животни, за вестоносците, за стражите, които я пазят, коприната за ръкоделието й, брокатът за роклите й, чаршафите за леглото й, билките, маслата, парфюмите за тоалетната й масичка. Въглищата за огъня й, най-хубавите восъчни свещи, които тя изгаря от пладне до два часа сутринта. Тя ги оставя да горят, докато спи, да осветяват празни стаи. Има копринени покривки за масата си — дори постила на пода най-хубавите ми турски килими. Трябва да разполага със специални продукти за кухнята си: всичко — различните видове захар и подправките — трябва да идват от Лондон; а също и специалният й сапун за пране, специалната смес за колосване за чаршафите й, специалните подкови за конете й. Вино за трапезата, вино за слугите й и — не е за вярване — най-доброто бяло вино, за да мие лицето си. Сметките ми за подслона на шотландската кралица са нелепи, те имат само една страна: разходи. От онази страна на страницата, където трябва да се вписват приходите, няма нищо. Нито дори петдесет и двете лири на седмица, които ни обещаха за издръжката й. Нищо. Няма страници с печалби, защото печалби не съществуват. Започвам да мисля, че такива изобщо няма да има, и ще продължаваме така, докато бъдем напълно разорени.

А сега вече мога да кажа със сигурност, че ще бъдем разорени. Никой дом в страната не може да дава подслон и издръжка на една кралица с неограничен брой слуги, с безброй приятели и зяпачи. За да даваш подслон и издръжка на една кралица, имаш нужда от приходите на едно кралство и правото да налагаш данък: а ние не разполагаме с това. Някога бяхме богато семейство, богати от земи, ренти, мини и корабоплаване. Но печалбата от всички тези делови начинания се трупа бавно и се харчи бързо. Това беше баланс, с който се справях превъзходно. Шотландската кралица обърка изцяло този баланс. Бързо, удивително бързо, ние се превръщаме в бедняци.

Ще трябва да продавам земи в голям мащаб. Малките заеми и продажби, които успявам някак да уреждам, откакто тя пристигна, вече няма да бъдат достатъчни. Ще трябва да увелича ипотеките. Ще трябва да пиша и да вдигна наемите на арендатори, които вече са изостанали с плащанията, след като пропиляха зимата в гонитби с армията на Севера, което пак беше по вина на шотландската кралица. Ще трябва да събера допълнителни плащания за къщите, в които още няма мъже — те са обесени или са избягали, за да застанат на страната на Мери Стюарт. Тя ще ме принуди да бъда суров наемодател и аз ще понеса вината за това. Ще трябва да отнемам земя за общо ползване от хубави села и да я отчуждавам, за да я засея. Ще трябва да прогонвам хора от нивите им и да превръщам градините им в пасбища за овце. Ще изстисквам пари от земята като от влажен парцал. Това не е начинът, по който трябва да се управлява един хубав имот. Това не е начинът да бъдеш добър наемодател. Нуждата ми от пари ще ме направи алчна, а те ще ме намразят, ще ме обвинят за това и ще кажат, че съм суров наемодател и сурова, алчна за пари жена.

А тя не просто ни излиза скъпо. Тя представлява опасност. Един от слугите ми, Джон Хол, идва при мен, със сведени очи, но алчно протегната длан.

— Помислих си, че е редно да знаете, милейди, сметнах, че ще искате да бъдете уведомена.

Дали някога отново ще се случи да чуя подобно изречено шепнешком предисловие и да си помисля, че ще става дума просто за някоя счупена ваза? Ще се върна ли отново във времето, когато ще изпитвам само раздразнение? Сега, и завинаги, ще чувствам как сърцето ми блъска в гърдите от ужас, в очакване на вестта, че тя е избягала, или че е изпратила писмо, или е приела гост, които ще ни съсипят.

— Какво има? — питам остро.

— Помислих си, че ще се зарадвате, задето съм проявил лоялност.

Ръката ме сърби да го зашлевя.

— И ще бъдеш възнаграден — казвам, макар че всеки подкуп е просто поредният разход. — Какво има?

— Става въпрос за кралицата — казва той, сякаш не е възможно вече да съм се досетила. — Има заговор да я освободят. Онзи благородник ми предложи един златен суверен, за да я заведа до високото бърдо, и те ще потеглят заедно с нея.

— А тя съгласи ли се? — питам.

— Още не съм я питал — казва той. — Помислих си, че е редно да дойда право при вас. Аз съм ви верен, милейди, независимо какъв подкуп ми предлагат.

— Ще получиш две гвинеи за това — обещавам. — Е, кои са господата? Как се казват?

— Онзи човек е сър Томас Джерард — казва той. — Но онзи, който ме срещна в хана, беше приятелят му, един благородник на име Ролстън. Не знам обаче дали зад тях се крие по-важен благородник. Познавам още един човек, който ще се зарадва на сведенията.

Обзалагам се, че познаваш, помислям си нещастно: напоследък в Англия има повече шпиони, отколкото овчари. Хората са станали толкова нелоялни, че всеки държи слуга, който да следи всички други.

— Навярно можеш да я продадеш на друг купувач. Но ти си мой слуга, и служиш само на мен. Върни се при този Ролстън и му кажи, че държиш да знаеш кой е замесен в заговора. Кажи, че не е безопасно да действаш, без да знаеш кой участва. Кажи му, че ще го направиш, и му поискай някакъв предмет, който да покажеш на кралицата. После се върни при мен.

— Да ги подведа?

Кимвам.

— А вие ще им устроите клопка?

— Ако се налага. Може би нямат нищо предвид. Може би всичко в крайна сметка ще пропадне.