Филипа Грегъри
Другата кралица (74)

Май 1570, Чатсуърт: Бес

Чувам как бият камбаните в църквата в Чатсуърт, докато поръчвам спалното бельо за леглото на шотландската кралица. Тя трябва да пристигне тук след няколко дни, и изведнъж сърцето ми се изпълва с ужас. Не може да е нов бунт. Моля те, Господи, дано това да не е слизането на суша на испанската армада. Изпращам един от пажовете да изтича и да открие какво не е наред сега. Той се връща и ме намира в пералното помещение, със списък с бельо в ръка, и ми казва, че кралица Мери Стюарт е обявена за истинската кралица на Англия, а папата е призовал всички от старата вяра да унищожат незаконородената Елизабет и да поставят истинската кралица, Мери, на нейното място, а в Норич има въстание в нейна защита и казват, че цяла източна Англия ще застане на страната на истинската кралица и истинската вяра.

Толкова съм потресена, че под предлог, че имам нужда от чист въздух, излизам в галерията и се отпускам върху една пейка сред всички нарисувани на нея светци. Просто не мога да повярвам, че този кошмар продължава толкова безкрайно дълго, и никога не постигаме победа, и никога не постигаме мир. Гледам изрисуваните ликове на моите светци, сякаш те могат да ми подскажат изхода от мъчителните времена, които преживяваме. Бог знае, че сме малка страна и че твърде малко от нас имат представа каква трябва да бъде тази страна. Сега старата покварена блудница Рим призова върху нас гнева на останалия християнски свят: Филип Испански, мадам Серпант^[1] във Франция — те сигурно гледат на битката срещу нас като на кръстоносен поход, свещена война. Сигурно се смятат за призовани от Бога да ни унищожат. Те ще тръгнат срещу нас, с обединени сили ще ни надвият.

— Ние сме толкова малко — прошепвам полугласно. Истина е. Ние сме малък остров, съседите ни, ирландците, са наши врагове, а Франция и Испанска Нидерландия са само на половин ден път с кораб. Толкова малко са онези сред нас, които наистина разбират каква участ ни е отредил Бог. Малцина са онези сред нас, които сме готови да служим, както са служили Неговите светци, за да донесем чистотата на Неговата църква в Англия, избраната от Него страна. Ние сме обкръжени от врагове, изкушавани сме от Сатаната, обсадени сме от суеверията и лъжите на старата вяра: те ще ни унищожат, ако могат.

Казвам на момчето да изтича и да нареди на викария да им каже да спрат да бият камбаните. Да му каже, че това е моя заповед. Ако бият, за да ни предупредят, то никой от нас няма нужда да му се напомня, че сме на ръба на катастрофата. Старица на трона, никакъв наследник в детската стая, вяра, изложена на постоянна заплаха, една едва зараждаща се нация, която може да бъде заличена в един миг. От друга страна, ако бият камбаните, както сториха в Дърам и Йорк, в Рипън и дори накрая в Барнард Касъл, за да дадат да се разбере, че старата вяра ще възтържествува, тогава могат да оставят камбаните да замлъкнат и да вървят в пъкъла, докато моята дума все още има някаква тежест в Дербишър.

Аз съм протестантка. Ще живея и ще умра като протестантка. Враговете ми сигурно мислят, че това е, защото тази религия ми е донесла облаги, циниците ще посочат моите златни свещници и моите оловни и въглищни мини, и каменните ми кариери, и дори откраднатите образи на светци в моята галерия. Но циниците не разбират, че това е имуществото, което Бог ми е въздал като награда за чистотата на вярата ми. Аз съм протестантка до мозъка на костите. Аз не признавам кралицата-папистка от династията на Стюартите, отхвърлям мъдростта на римския свещеник, отричам светостта на хляба и виното. Това е само хляб, това е просто вино. Не е Тялото и Кръвта Христови. Дева Мария е била жена като всяка от нас, Иисус е бил дърводелец, занаятчия, гордеещ се с изработените от него маси, както аз съм работеща жена, горда със своите къщи и земи. Царството на светците ще дойде, когато светът си е спечелил чистота, не когато в дискоса на църквата са изсипани достатъчно пари. Аз вярвам в Бог — не в някакъв чародей, чието тяло се разпродава парче по парче от свещениците на старата църква. Вярвам в Библията, която мога да чета сама на английски. А повече от всичко друго вярвам в себе си, в своя светоглед. Вярвам, че сама нося отговорност за съдбата си, вина за греховете си, заслуга за добрите си дела, вярвам в правото си сама да вземам решения за живота си, и вярвам в сметководните си книги, които ми показват колко добре или колко зле се справям. Не вярвам в чудеса, вярвам в упорития труд. И не вярвам, че сега кралица Мери е кралица на Англия само защото някакъв стар глупак в Рим е решил да твърди така.