Филипа Грегъри
Другата кралица (96)

Декември 1571, замъкът Шефилд: Джордж

Мислех си, че съм изпитвал болка преди. Мислех си, че съм изгубил любовта и уважението на съпругата си, която е решила, че съм глупак. Обричах се, мълчаливо, винаги мълчаливо, на една жена, стояща толкова високо над мен, че беше нещо повече от кралица: ангел. Но сега откривам, че има нов ад, под онзи, който познавам. Сега откривам, че жената, на която тайно бях отдал верността си, е предателка, жена, изменила сама на себе си, клетвопрестъпница, лъжкиня, безчестна жена.

Идва ми да се изсмея при мисълта, че бях свикнал да гледам отвисоко на моята Бес заради това, че идва от фермерски дом, за това, че има акцент, който издава дербишърския й произход, задето претендира, че е протестантка, макар да не притежава познания по теология, задето настоява да чете Библията на английски, защото не може да чете на латински; за това, че украсява стените си и мебелира стаите си с плячката от разрушени църкви. За това, че е, в най-лошия случай, вдовица на един крадец, дъщеря на фермер. Сега ми идва да се изсмея на себе си заради греха на лъжливата гордост: но в гърлото ми този звук ще бъде като предсмъртен хрип.

Презирайки тази моя съпруга, тази пряма, простовата, обичлива моя съпруга, аз отдадох сърцето си и прахосах състоянието си по една жена, чиято дума е като вятъра: може да вее в която посока си поиска. Тя може да говори три езика, но не може да казва истината на нито един от тях. Може да танцува съвършено, но не може да се движи по права линия. Може да бродира по-добре от професионална шивачка, и да пише красиво, но печатът й в най-долния край на един документ не означава нищо. Докато моята Бес е известна из цял Дербишър с честността си, когато търгува. Когато Бес се ръкува с някого след приключване на сделка, тази сделка е сигурна и можете да заложите живота си на това. Тази кралица може да се закълне върху частица от истинския кръст, на който е разпнат Христос, и клетвата й пак ще бъде само условна.

Прахосах пялото си състояние по тази измамна кралица, заложих честта си на една химера. Пропилях зестрата на Бес и наследството, което щеше да остави на децата си, за да се грижа за тази жена така, както е редно да бъде обслужвана една кралица; без изобщо да си давам сметка, че под брокатения балдахин седи изменница. Позволих й да седи на трон и да разполага с цял кралски двор в собствения ми дом, и да поръчва неща, просто защото ги иска, защото вярвах, дълбоко в преданото си сърце, че това е кралица, на която никога не е имало равна.

Е, в това се оказах прав. Никога не е имало друга кралица като тази. Тя е кралица без кралство, кралица без корона, кралица без достойнство, кралица, чиято дума не значи нищо, кралица без чест. Тя е богопоставена, и помазана с Неговото свещено миро, но по някакъв начин Той сигурно напълно я е забравил. Или може би тя е излъгала и Него.

Сега аз съм този, който ще трябва да я забрави напълно.

Бес идва колебливо до личния ми кабинет и чака на прага, сякаш не е сигурна, че ще бъде приета добре.

— Влез — казвам. Искам да говоря любезно, но гласът ми е студен. В разговорите между мен и Бес вече нищо не звучи както трябва. — Какво искаш от мен?

— Нищо! — казва неловко тя. — Само една дума.

Вдигам глава от книжата, в които съм се зачел. Моят управител настоя да ги видя. Това са дълги списъци от дългове, пари, които сме взели назаем, за да финансираме издръжката на кралицата, и падежът за плащането им е догодина. Не знам по какъв начин да ги платя, освен като продам земите си. Плъзвам върху тях лист хартия, за да не може Бес да ги види — безсмислено е да тревожа и нея — и бавно се изправям на крака.

— Моля те, не исках да те безпокоя — казва тя извинително.

Напоследък непрекъснато се извиняваме един на друг. Пристъпваме на пръсти, сякаш в къщата има мъртвец. Това, което е мъртво, е нашето щастие: и пак аз съм виновен за това.

— Не ме безпокоиш — казвам. — Какво има?

— Искам да кажа, че съжалявам, но не виждам как можем да отворим къщата си за гости тази Коледа — изрича припряно тя. — Не можем да храним всички фермери-арендатори и семействата им, нито всички слуги. Не и тази година.

— Няма пари?

Тя кимва:

— Няма пари.

Опитвам се да се засмея, но звучи напълно неуместно.

— Чак толкова много ли струва? Нима нямаме в хранилището за скъпоценности достатъчно пари и сребро за една вечеря и ейл за собствените си хора?

— Не, вече от месеци насам.

— Предполагам, че си се опитала да вземеш назаем?

— Тук сключих всички заеми, които можах. Ипотекирах земя, но вече не я приемат на пълна цена, започват да се съмняват в способността ни да се издължим. Ако нищо не се подобри, ще трябва да отидем при лондонските златари и да им предложим сребърните съдове.

Трепвам:

— Не и семейните ми вещи! — възразявам, като си представям как претопяват сребърните съдове с фамилния ми герб като метални отпадъци; като си помисля как занаятчиите претеглят сребърните ми прибори, виждат фамилния ми герб и се присмиват, че съм стигнал до това.

— Не, разбира се, че не. Първо ще продадем моите неща — казва тя с равен тон.

— Съжалявам за това — казвам аз. — По-добре кажи на управителя си да съобщи на арендаторите ти, че не могат да очакват Коледна вечеря тази година. Може би догодина.

— Всички ще разберат защо — предупреждава ме тя. — Ще разберат, че едва свързваме двата края.

— Предполагам, че всички знаят — казвам сухо. — След като пиша на кралицата веднъж месечно и я умолявам да плати дълговете си към мен, а на нея й четат писмото пред всички. Целият двор знае. Цял Лондон знае. Всички знаят, че сме на ръба на разорението. Никой няма да ни предложи кредит.

Тя кимва.

— Ще оправя това — казвам сериозно. — Ако се наложи да продадеш среброто си, аз ще ти го върна. Ще намеря начин, Бес. Няма да загубиш от това, че си се омъжила за мен.

Тя свежда глава и прехапва устна, за да не избълва упрека, който напира на езика й. Знам, че вече е загубила от това, че се е омъжила за мен. Тя си мисли за съпрузите си, внимателно натрупали цели състояния, които да й оставят. Мъже, които съм презирал като парвенюта без благороден произход. Тя е спечелила от браковете си с тях, те са натрупали състояние. Но аз го пропилях. Аз изгубих състоянието й. А мисля, че сега изгубих и гордостта си.

— Ще ходиш ли в Лондон за този сезон? — пита ме тя.

— Процесът срещу Норфолк е отложен за след Коледа — казвам. — Макар да се съмнявам, че в двора ще се веселят особено, с този призрак на тяхното пиршество. Ще трябва да се явя на служба за процеса срещу него. Тогава ще замина за Лондон, след дванайсетата нощ, и когато се срещна с нейно величество, отново ще говоря с нея за дълга й към нас.

— Може би тя ще ни плати.

— Може би.

— Има ли някакъв план за изпращането на шотландската кралица у дома? — пита с надежда тя.

— Не и сега — казвам тихо. — Изпратиха нейния епископ в изгнание във Франция, а шпионинът й, Ридолфи, избяга в Италия. На испанския посланик е наредено да си тръгне, той е опозорен, а всички останали са в Тауър. Шотландците няма да я искат — като виждат с какви хора общува тя, и колко непочтена се оказа, нарушавайки клетвата си, че няма да се опита да избяга, честната си дума и обещанието си към лорд Мортън. А Сесил трябва да е сигурен, че показанията на Норфолк ще я уличат в престъпление. Въпросът може да бъде единствено: какво ще направи Сесил с показанията, които доказват вината й?

— Ще я изправят ли на съд? Какво може да бъде обвинението?

— Ако успеят да докажат, че тя е подтикнала Испания към нашествие или е кроила заговор за смъртта на кралицата, тя ще бъде обявена за виновна в бунт срещу законен монарх. Това ще донесе смъртна присъда. Не могат да я екзекутират, разбира се, но могат да я намерят за виновна и да я затворят завинаги в Тауър.

Бес мълчи, не може да срещне погледа ми.

— Съжалявам — казва неловко тя.

— Вдигането на бунт се наказва със смърт — казвам твърдо. — Ако Сесил успее да докаже, че се е опитала да изпрати наемни убийци срещу Елизабет, тя ще бъде изправена на съд. Ще заслужава да бъде изправена на съд, а по-незначителни хора са умирали заради същото, което е сторила и тя.

— Тя казва, че Елизабет никога няма да я убие. Казва, че е неприкосновена.

— Знам това. Нейната особа е свещена. Но една осъдителна присъда ще я изпрати в Тауър завинаги. И никоя сила в Европа няма да я защити.

— Какво толкова лошо може да каже Норфолк срещу нея?

Свивам рамене:

— Кой знае какво му е писала, или какво е писала на испанците, или на своя шпионин, или на папата? Кой знае какво им е обещала?

— А самият Норфолк?

— Мисля, че това ще бъде процес за държавна измяна — казвам. — Аз ще трябва да бъда главен съдия. Струва ми се почти невъзможно — да ми се наложи да бъда съдия на процес срещу Томас Хауърд! Та ние на практика сме израснали заедно.

— Ще го обявят за невинен — предрича тя. — Или кралицата ще го помилва след присъдата. Между тях е имало кавги, каквито възникват между братовчеди, но тя го обича.

— Моля се да е така — казвам й аз. — Защото ако ми се наложи да стана и да прочета на глас смъртната му присъда, тогава това ще бъде мрачен ден за мен, и още по-лош ден за Англия.