Филипа Грегъри
Другата кралица (81)

Септември 1570, Чатсуърт: Бес

Те двамата правят кратко посещение в Уингфийлд — дори само разноските за коларите щяха да са по-големи от нейната издръжка, ако изобщо я плащаха — а след това им е наредено да се върнат в Чатсуърт за среща, която ще подпечата свободата й. Оставям ги да отидат в Уингфийлд без мен: навярно би трябвало да й прислужвам, навярно би трябвало да го следвам като неспокойно куче, уплашено да не го изоставят: но вече ми е втръснало до дън душа да се налага да гледам съпруга си с друга жена и да се тревожа за онова, което би трябвало да ми принадлежи по право.

В Чатсуърт поне мога да бъда себе си, със сестра ми и две от дъщерите ми, които са на гости вкъщи. С тях съм сред хора, които ме обичат, които се смеят на глупави познати шеги, които харесват картините в галерията ми, които се възхищават на среброто ми от абатствата. Дъщерите ми ме обичат и се надяват да станат жени като мен, не ме презират за това, че не държа вилицата си по френската мода. В Чатсуърт мога да се разхождам из градината си и да знам, че притежавам земята под подметките на обувките си и никой не може да ми я вземе. Мога да гледам през прозореца на спалнята си към своя зелен хоризонт и да се чувствам вкоренена в провинцията като обикновена маргаритка в ливада.

Спокойствието ни е краткотрайно. Кралицата ще се върне и семейството ми ще трябва да се изнесе, за да осигури подслон и удобства за двора й и за гостите от Лондон. Както винаги, нейното спокойствие и удобство трябва да бъдат на първо място, и аз трябва да отпратя собствените си дъщери. Лично Уилям Сесил идва на посещение заедно със сър Уолтър Милдмей, и посланика на шотландската кралица, епископът на Рос.

Ако имах някакъв кредит при търговците или пари в хранилището за скъпоценности, щях да се пръскам от гордост заради възможността да забавлявам най-великите мъже от двора, и особено да покажа на Сесил работата, която съм свършила по къщата. Но нямам нито едното, нито другото, а за да осигуря храната за пиршествата, изтънчените вина, музикантите и развлеченията, трябва да ипотекирам двеста акра земя и да продам няколко гористи земи. Моят управител идва в стаята, където се занимавам с делата си, и ние оглеждаме всеки парцел земя, преценяваме стойността му и дали можем да се лишим от него. Чувствам се така, сякаш ограбвам себе си. Никога преди не съм се разделяла със земя, освен за да извлека печалба. Имам чувството, че всеки ден състоянието, което скъпият ми съпруг Кавъндиш и аз натрупахме толкова старателно, с такава последователност, се прахосва заради суетата на една кралица, която не спира да харчи, а не връща нищо, и жестокостта на друга, която сега изпитва наслада да наказва съпруга ми за нелоялността му, като оставя дълговете му да се извисят като планина.

Когато Уилям Сесил пристига с голяма свита, яхнал хубав кон, аз съм облечена в най-хубавите си дрехи и стоя пред къщата, за да го посрещна, без сянка от нервност върху лицето или в осанката си. Но докато го развеждам наоколо и той ми прави комплименти за всичко, което съм направила с къщата, аз му казвам искрено, че трябва да преустановя цялата работа, да отпратя занаятчиите, да освободя художниците, и че всъщност съм била принудена да продавам и да ипотекирам земи, за да платя разноските около кралицата.

— Знам това — казва той. — Бес, кълна ви се, аз съм ваш искрен застъпник в двора. Говоря с нейна светлост за вас толкова често и толкова дръзко, колкото се осмелявам. Но тя отказва да плати. Всички ние, всички нейни служители, се превръщаме в бедняци, докато й служим. Уолсингам трябва да плаща на шпионите си със собствените си пари, а тя никога не му възстановява разходите.

— Но това е цяло състояние — казвам. — Не става въпрос за няколко подкупа за предатели и заплащане на шпиони. Това е пълната цена по поддържането на един кралски двор. Само една държавна хазна, която получава данъци, може да си позволи да я издържа. Ако негова светлост беше по-беден човек, тя щеше вече да го е разорила. При настоящото положение той не може да изплати другите си дългове. Той дори не осъзнава колко тежко е положението му. Наложи се да ипотекирам ферми, за да покрия дълговете му, трябваше да продавам земи и да отделям пасища, за да отглеждам там реколта, скоро той ще трябва да продаде собствената си земя, може би дори някое от фамилните си имения. Ще изгубим и родовото му имение заради това.

Сесил кимва:

— На нейна светлост й е много неприятно, че трябва да плаща такава цена за подслона на шотландската кралица — казва той. — Особено когато разшифроваме някое писмо и открием, че тя е получила огромна кесия с испанско злато, или че нейното семейство й е изплатило вдовишката издръжка, а тя я е изплатила на собствените си тайни хора. Кралица Мери е онази, която би трябвало да ви плати за подслона си. Тя живее безгрижно и свободно на наши разноски, докато нашите врагове й изпращат пари.

— Знаете, че тя никога няма да ми плати — възразявам горчиво. — Тя твърди пред милорд, че е затънала в нищета: а пред мен се кълне, че никога няма да плаща за собствения си затвор.

— Ще говоря отново с кралицата.

— Ще бъде ли от помощ, ако й изпращам месечна разписка за похарчените суми? Мога да изготвям разноските за всеки месец.

— Не, това ще й бъде дори по-неприятно от едно по-голямо искане. Бес, не е възможно тя да ви възстанови напълно разходите. Трябва да приемем това. Тя е ваша длъжница и не можете да я принудите да плати.

— В такъв случай ще се наложи да продадем още земя — казвам мрачно. — Дай Боже да успеете да ни отървете от грижите за шотландската кралица, преди да бъдем принудени да продадем Чатсуърт.

— За Бога, Бес, толкова ли е лошо?

— Кълна ви се: ще се наложи да продадем някоя от големите си къщи — казвам. Чувствам се така, сякаш му казвам, че ще умре дете. — Ще загубя един от имотите си. Тя ще ни остави без избор. Златото изчезва безследно там, където се появи шотландската кралица, а не постъпват никакви приходи. Трябва да събера пари отнякъде, а скоро единственото, което ще ни е останало за продан, ще бъде моята къща. Помислете си за мен, мастър Сесил, помислете откъде съм дошла. Помислете за мен като за момиче, родено единствено сред дългове, и издигнало се толкова високо до положението, на което се радвам сега: а сега си помислете и как ще трябва да продам къщата, която купих, преустроих и направих своя.