Филипа Грегъри
Другата кралица (46)

Ноември 1569, замъкът Ашби-де-ла-Зуш: Джордж

Те превземат един по един градовете на Север, събират войските си и оставят във всеки град обсадни отряди. Кралството на Севера се разгъва пред тях като рогозка пред вратата, те сякаш са неудържими. Това не е кампания, а триумфален поход. Навсякъде, където мине, армията на Севера е обсипвана с приветствия. Дъждовното време не ги забавя, приветстват ги, сякаш са въплъщение на самата пролет. Кратка бележка от Сесил до Хейстингс (защото на мен, изглежда, не бива да ми се доверяват новини) ни предупреждава, че са завзели големия град Дърам без нито един изстрел. Наредили в катедралата да се отслужва католическа литургия, отхвърлили протестантския молитвеник и върнали олтара на полагащото му се място. Хората се стичали на тълпи, за да получат благословия, а свещениците греели в пищните си одежди. Статуите отново се появяват в параклисите, свещите са запалени, добрите времена настъпиха отново, страната ще бъде свободна. Върнаха старата вяра в земята на принцовете-епископи, и под сводовете на катедралите отново отеква истинското Божие слово на латински. Стотици идвали да слушат католическата литургия, още хиляди научили за това и били изпълнени с радост, стичали се в църквите на собствените си енории да ударят камбаните отзад напред, за да покажат, че новият ред отново е преобърнат, тичали да вземат сърповете и вилите си, изпълнени с отчаяно желание да воюват на страната на ангелите. Свещениците, които под страх от смъртно наказание бяха принудени да изложат Библията на показ там, където всеки може да я види, сякаш е обикновена книга, но да крият Светото причастие, сега могат отново да следват църковните канони и да пазят отново Библията при себе си, но да показват нафората на всички, които идват да се поклонят. Каменните олтари са отново тук, каменните съдове за светена вода отново са пълни, църквите отново са топли, и из тях се носи приглушеният звук на молитви. Отново можеш да поръчаш литургия за душата на любим човек, отново можеш да потърсиш свещено убежище. Старата религия се е завърнала и хората могат да живеят спокойно. Мирът на Елизабет и нейната религия рухват заедно около нея, и Бес и аз ще се строполим надолу в руините.

Сесил пише с неуверена дързост, че кралица Елизабет изпраща армия на север, войниците са събрани и се придвижват възможно най-бързо. Но аз знам, че те ще бъдат прекалено малобройни и ще закъснеят твърде много. Това сигурно ще бъдат хора от Кент, хора от Уилтшър, докато пристигнат тук, вече ще са уморени, и ще са далече от дома. Те няма да са склонни да се бият с мъжете от Север, които ще воюват на своя земя, горди със своята религия. Южняците ще са изплашени. Ние от Севера сме известни като сурови мъже, мъже, които не вземат пленници. Когато Северът се надигне, никой не може да ни се възпротиви. Онези, които помнят историите за тежките години на войната на Йорк срещу Ланкастър, ще предпочетат да си останат у дома и да оставят тези съперничещи си кралици да разрешат въпроса помежду си. Никой не иска да се включва в нова война между Севера и Юга. Само северняците се жадни за битка, защото знаят, че Бог е на тяхна страна, а те нямат какво да губят и със сигурност ще спечелят.

Мнозина — както южняци, така и северняци — ще повярват, че кралица Мери има пълно право да получи свободата си и би трябвало да се бори за нея. Някои, знам това, ще смятат, че тя има право на английския престол и няма да пожелаят да се присъединят към войска, вдигнала се срещу нея. Няма да тръгнат в поход срещу законна наследница на трона: та кой би вдигнал меч срещу сродница на добрия крал Хенри? Срещу внучката на обичната му сестра? Такава истинска представителка на Тюдорите трябва да получи закрилата на всеки англичанин. Следователно стотици, може би хиляди, ще дойдат на север да се бият за нея и за старата религия, и за ритуалите и порядките, които обичат. По-голямата част от хората в страната биха се върнали към старите ритуали, ако можеха, и това е най-големият им шанс. Графовете издигнаха знамето с петте свещени рани на Христос. Хората ще се стекат под него.

Сесил няма новини за Хауърд; а мълчанието му спрямо нас показва колко силен е страхът му. Когато изведе войниците си на бойното поле, херцогът ще превишава по численост всяка армия, която Елизабет може да въоръжи. Той ще поведе със себе си половин Англия. Фамилията Хауърд господства над по-голямата част от изтока на страната от поколения, като принцове със собствено право да се разпореждат. Когато Хауърдови се обявят в подкрепа на краля или на престола, половината страна се присъединява към тях, така безусловно и без замисляне, както хрътките при зова на ловджийския рог. Когато фамилията Хауърд отхвърли един крал, то е за да оповести възкачването на узурпатор на престола. Когато Хауърд издигне знамето си за кралица Мери, с Елизабет ще е свършено.

Сесил се страхува: готов съм да заложа честта си на това. Не го признава, но пише от Уиндзор, което означава, че са предали Лондон, за да въоръжат единствения замък, който могат да се надяват да защитят. Това е по-лошо от всичко, случвало се в наше време. Крал Хенри никога не е изоставял Лондон. Нито пък баща му. Дори кралица Мери, изправена пред Уайът^[1] и мощен протестантски бунт, никога не изостави Лондон. Малката кралица Джейн се скри в Тауър. Но кралица Елизабет изостави своята столица и се готви за обсада, без никаква надежда за подкрепления от чужбина. Нещо по-лошо: срещу нея се събират чуждестранни армии. Никой крал в християнския свят не желае да се притече на помощ на Елизабет, ще я оставят да падне от власт и ще се радват да я видят как умира. Това е жътвата, която Сесил прибира от своята политика на подозрения. Той и неговата кралица превърнаха в свои врагове французите, мразят испанците, отделени са от собствения си народ, те са чужденци в собственото си кралство. Тя се събра с пирати, с търговци, с пуритани и с техните платени доносници, а сега обявява война на благородниците на своето кралство, които би трябвало да бъдат нейни съветници.

Би трябвало да бъда там, в замъка Уиндзор, би трябвало да съм там с равните на мен, с моята кралица. Редно е тя да бъде съветвана от своите перове, мъже, които служат на престола от поколения насам, мъже, които от столетия вдигат оръжие, за да опазят английския монарх. Тя не би трябвало да е зависима от онзи писар Сесил, който идва от нищото и до вчера беше никой. Как може той да препоръчва предпазливост и благоразумие, когато сам той е изпълнен с ужас? Как може той да сплоти народа, когато именно неговите страхове и неговите шпиони ни тласнаха към разделение и ни превърнаха във врагове едни на други? Как могат лордовете да я съветват, когато тя обвини повечето от тях в държавна измяна? Най-достойните мъже на Англия са в Тауър или под домашен арест.

Бог знае, че искам да й служа сега, в това време, когато изживява такъв ужас. Бог знае, че бих й казал да не въоръжава армия, да не събира войска, бих й казал да изпрати приятелски пратеници при шотландската кралица и да преговаря с нея, да й обещае да я върне в Шотландия, да се държи с нея като с добра родственица, а не като с враг. Повече от всичко друго, бих я посъветвал да не слуша повече Сесил, който вижда врагове навсякъде и чрез този възглед си създава врагове навсякъде.

Е, не мога да служа на обсадената кралица в замъка Уиндзор, но ще й служа тук. Това е моята задача, и тя не е лека. Ще й служа тук, като охранявам жената, която ще заеме престола й, като избегна, ако мога, армията, която иска да я освободи, като се моля на моя Бог по моя собствен начин — тъй като, честно казано, вече не знам дали съм папист или протестант и не знам как човек би могъл да разбере, и не ме е грижа — тази война да може, по някакво чудо, да бъде предотвратена и родственик да не воюва отново с родственик в Англия. А след като съчинявам тази молитва, прошепвам и друга, към благата съименница на кралицата: „Света Дево, Майко Божия, пази я. Опази своята дъщеря. Опази своя ангел. Опази моята любима. Опази я.“