Филипа Грегъри
Другата кралица (5)

Зимата на 1568 г., Хамптън Корт: Джордж

Моята кралица, Елизабет, е по-великодушна и по-справедлива, отколкото някой би могъл да си представи. Сега, когато срещу нейната братовчедка са възбудени и изказани толкова много подозрения, тя нареди клеветническите писма да бъдат запазени завинаги в тайна, и ще възстанови братовчедка си на власт в нейното кралство. Елизабет не желае да чуе и дума повече срещу братовчедка си, отказва да позволи върху името й да се хвърля кал. Тя е великодушна и справедлива в това отношение: никога нямаше да можем да постигнем справедлива присъда, без да изслушаме най-ужасния скандал, така че Елизабет потуши и скандала, и възможността за защита.

Но макар тя да е толкова справедлив и мъдър монарх, откривам, че съм леко разтревожен, задето съм повикан да се явя пред нея.

Тя не е на украсения си с бродерия от перли и диаманти трон от кафяво кадифе в Райската стая, макар че, както винаги, я чакат около дузина мъже, които се надяват да привлекат вниманието й, когато излезе, за да се поразнообрази преди вечеря. Онези, които за първи път идват в Хамптън Корт, разглеждат изящните музикални инструменти, разпръснати по масите из стаята, или играят на „дама“ върху абаносовите дъски. Онези, които са отдавна в двора, безделничат в прозоречните ниши, прикривайки отегчението си от забавянето. Виждам Сесил, бдителен както винаги. Сесил, облечен в черно като беден духовник, говори тихо с шурея си Никълъс Бейкън. Зад тях се навърта мъж, когото не познавам, но който сега е допускан на техните съвещания, мъж, който носи шапката си смъкната над очите, сякаш не иска да го разпознаят. А зад тях е друг нов човек, Франсис Уолсингам. Не знам кои са тези мъже, нито откъде идват, на кои влиятелни фамилии са съюзници. Честно казано, повечето от тях нямат семейство — не и както аз разбирам подобно нещо. Те са мъже без произход. Те идват от нищото, те нямат свое място никъде, всеки може да ги вербува.

Извръщам се, когато почетната дама на кралицата лейди Клинтън излиза през величествените двойни врати от вътрешното помещение на покоите на кралицата, и когато ме вижда, тя казва нещо на стража, който се дръпва настрани и ме пуска да вляза.

Има повече стражи от обикновено, на всеки вход и при всяка порта на замъка. Никога не съм виждал кралския дворец така солидно охраняван. Времената сега са ужасно тревожни и тежки, никога преди не сме имали такава нужда от защита. Но напоследък са мнозина мъжете — дори сред англичаните — които носят ножове и биха сразили собствената си кралица, ако можеха. Те са повече, отколкото някой може да си представи. Сега, когато другата кралица, онази, която наричат истинската наследница, наистина е в Англия, изборът между протестантската принцеса и съперницата католичка е поставен пред всеки, и на всеки протестант в страната днес се падат по двама тайни паписти, вероятно и повече. Как ще живеем, когато между нас съществува вътрешно разделение, е въпрос, който оставям на Сесил, чиято безкрайна враждебност към католиците допринесе толкова много за случването на това, и за превръщането на едно тежко положение в още по-тежко.

— Нейна светлост в добро настроение ли е днес? — питам полугласно нейно благородие. — Щастлива?

Тя ме разбира достатъчно добре, за да ми отправи бърза коса усмивка:

— Да — казва тя. Иска да каже, че прочутият буен нрав на Тюдорите не се е развихрил. Трябва да призная, че съм облекчен. В мига, когато тя изпрати да ме повикат, се изплаших, че ще бъда упрекнат, задето съм позволил разследването да не стигне до осъдително заключение. Но какво можех да сторя? Ужасното убийство на Дарнли, последвано от подозрителната й женитба за Ботуел, неговият вероятен убиец, която изглеждаше като такова злостно престъпление, може в крайна сметка изобщо да не е било по нейна вина. Тя може да е била по-скоро негова жертва, отколкото престъпница. Но освен ако затвореният в килията си Ботуел признае всичко, или ако тя не свидетелства за коварството му, никой не може да узнае какво се е случило между тях двамата. Нейният посланик отказва дори да обсъжда въпроса. Понякога чувствам, че съм твърде изплашен дори да размишлявам. Не съм човек, склонен към големи плътски грехове, към драматичност. Обичам Бес с кротка привързаност, у никого от нас няма нищо тъмно и гибелно. Не знам какво са били кралицата и Ботуел един за друг, и бих предпочел да не си представям.

Кралица Елизабет се е разположила в стола си до камината в личните си покои, под балдахина от скъп брокат, и аз се приближавам към нея, свалям с широк жест шапката си и се покланям ниско.

— А, Джордж Талбот, скъпото ми старче — топло казва тя, наричайки ме с прякора, който ми е измислила, и от това разбирам, че е в добро настроение, и тя ми подава ръката си за целувка.

Тя все още е красива жена. Независимо дали е разгневена, дали се мръщи раздразнено или е пребледняла от страх, тя все още е красива жена, макар и на трийсет и пет години. Когато се възкачи на престола, тя беше млада жена в началото на двайсетте си години, а след това се превърна красавица, с бледа кожа и червени коси, а устните и бузите й се обливаха в руменина при вида на Робърт Дъдли, при вида на подаръците, при вида на тълпата пред прозореца й. Сега цветът на лицето й не се променя, тя е видяла всичко, каквото е имало да се види, вече нищо не може да предизвика у нея голяма възхита. Тя рисува руменината върху лицето си сутрин, а след това я освежава вечерта. Червеникаворусите й коси са избледнели с възрастта. Тъмните й очи, които са видели толкова много и са се научили да се доверяват на толкова малко, са станали сурови и твърди. Тя е жена, която е познала страст, но не и доброта; и това си личи в лицето й.

Кралицата махва с ръка и нейните дами покорно стават и се разпръсват, за да не ни чуват.

— Имам една задача за вас и Бес, ако сте готови да ми услужите — казва тя.

— Каквото пожелаете, Ваша светлост.

Мислите ми препускат. Възможно ли е да иска да дойде и да отседне при нас това лято? Бес работи по Чатсуърт Хаус още откакто предишният й съпруг го купил, именно за тази цел — да подслонява кралицата по време на нейните пътувания на Север. Каква чест ще бъде, ако тя има намерение да дойде! Какъв триумф за мен и за дълго подготвяния план на Бес!

— Казаха ми, че вашето разследване срещу шотландската кралица, моята братовчедка, не е успяло да открие нищо злепоставящо за нея. Последвах съвета на Сесил да проуча доказателствата, докато накрая половината ми двор тършуваше из бунището за писма, и се хващаше за думите на прислужнички, шпиониращи на вратите на спалните. Но предполагам, че не е имало нищо?

Тя прави пауза в очакване да потвърдя.

— Нищо освен клюки, и някои доказателства, които шотландските лордове не желаят да показват публично — казвам тактично. — Отказах да се запознавам с каквито и да било тайни клевети, представени като доказателства.

Тя кимва:

— Не желаехте, така ли? Защо не? Смятате ли, че искам на служба при себе си толкова придирчив мъж? Нима сте твърде добър, за да служите на своята кралица? Нима мислите, че живеем в един красив свят и можете да пристъпвате на пръсти из него, без да си измокрите краката?

Преглъщам на сухо. Моля те, Господи, дано тя да е в настроение за правосъдие, а не за заговори. Понякога страховете й я карат да вярва в най-безумни неща.

— Ваша светлост, те не желаеха да предоставят писмата като доказателство за подробно разглеждане, не желаеха да ги покажат на съветниците на кралица Мери. Аз не пожелах да ги видя тайно. Не изглеждаше… справедливо.

Тъмните й очи са пронизващи:

— Има хора, които казват, че тя не заслужава справедливост.

— Но вие ме назначихте за съдия. — Това е неубедителен отговор, но какво друго мога да кажа? — Ако представлявам вас, ваше величество, аз трябва да бъда справедлив. Ако представлявам правосъдието на кралицата, не мога да се вслушвам в клюки.

Лицето й е твърдо и сурово като маска, но след това усмивката си пробива път.

— Вие наистина сте честен човек — казва тя. — И аз бих се радвала да видя името й изчистено от всяка сянка на съмнение. Тя е моя братовчедка, тя е кралица като мен, тя би трябвало да бъде моя приятелка, а не моя пленница.

Кимвам. Елизабет е жена, чиято собствена невинна майка е била обезглавена за безнравственост. Нима тя съвсем естествено не би застанала на страната на една несправедливо обвинена жена?

— Ваша светлост, ние трябваше да изчистим името й въз основа на внесените доказателства. Но вие спряхте разследването, преди то да стигне до своите заключения. Името й би трябвало да бъде освободено от всякакви злословия. Редно е да разгласим становищата си и да кажем, че тя е невинна по всички обвинения. Сега тя може да бъде ваша приятелка. Може да бъде освободена.

— Няма да разгласяваме невинността й — постановява тя. — Каква полза мога да извлека аз от това? Но тя би трябвало да бъде върната в своята страна и на своя трон.

Покланям се:

— Е, така мисля и аз, ваша светлост. Вашият братовчед Хауърд казва, че отначало тя ще има нужда от добър съветник и малка армия, за да подсигури безопасността си.

— О, наистина ли? Така ли казва? Какъв добър съветник? — пита остро тя. — Кого препоръчвате вие и добрият ми братовчед да управлява Шотландия от името на Мери Стюарт?

Запъвам се. С тази кралица винаги е така — никога не знаете кога сте влезли в капан.

— Когото вие сметнете за най-добър, ваша светлост. Сър Франсис Нолис? Сър Никълъс Трокмортън? Хейстингс? Който и да е надежден благородник?

— Но аз бях осведомена, че шотландските лордове и регентът са по-добри владетели и съседи, отколкото беше тя — казва тя неспокойно. — Осведомена бях, че тя със сигурност ще се омъжи отново, и какво ще стане, ако избере французин или испанец и го направи крал на Шотландия? Какво, ако постави най-лошите ни врагове на самите ни граници? Бог е свидетел, че нейният избор на съпрузи е винаги катастрофален.

За човек, който е в двора от толкова отдавна като мен, не е трудно да долови във всяка нейна дума мнителността на Уилям Сесил. Той е напълнил главата на кралицата с такъв ужас от Франция и Испания, че от мига, в който се възкачи на престола, тя не е правила нищо друго, освен да се опасява от заговори и да се готви за война. Постъпвайки така, той ни създаде врагове там, където можехме да имаме съюзници. Филип Испански има мнозина верни приятели в Англия, а неговата страна е най-големият ни търговски партньор, докато Франция е най-близката ни съседка. Ако чуете съветите на Сесил, бихте си помислили, че едната е Содом, а другата — Гомор. Аз обаче съм придворен: засега не казвам нищо. Запазвам мълчание, докато разбера къде ще се спре за почивка пърхащият, неспокоен ум на тази жена.

— Какво ще стане, ако тя се сдобие със своя престол и се омъжи за неприятел? Дали някога по северните ни граници ще има мир, как мислите, Талбот? Бихте ли се доверили на жена като нея?

— Не трябва да се страхувате — казвам. — Никоя шотландска армия няма да мине покрай вашите лордове от Севера. Можете да имате доверие на старите си лордове, мъжете, които са там от цяла вечност. Пърси, Невил, Дейкър, Уестморланд, Нортъмбърланд, на всички нас, старите благородници. Ние се грижим вашата граница да е в безопасност, ваша светлост. Можете да ни се доверите. Ние сме постоянно въоръжени и се грижим войниците да са в постоянна готовност и добре обучени. Ние поддържаме сигурността в земите на Севера от стотици години. Шотландците никога не са ни побеждавали.

Тя се усмихва на моето уверение:

— Знам това. Вие и вашият род сте добри приятели на мен и моите близки. Но смятате ли, че мога да имам доверие на кралицата на шотландците, че тя ще управлява Шотландия така, че да имаме полза от това?

— Но нали, когато се върне, тя ще има достатъчно грижи около повторното утвърждаване на управлението си? Не е нужно да се страхуваме от враждебността й. Тя ще иска нашето приятелство. Без него тя не може да бъде върната на трона. Ако със своята армия й помогнете да се върне на трона, тя ще ви бъде вечно признателна. Можете да я обвържете със споразумение.

— Така мисля — кимва тя. — Наистина мисля така. И, във всеки случай, не можем да я държим тук в Англия: не съществува разумен довод да я държим тук. Не можем да държим в плен една моя невинна посестрима-кралица. Освен това е по-добре за нас, ако тя се върне в Единбург, отколкото да избяга в Париж, за да предизвика още беди.

— Тя е кралица — казвам простичко аз. — Това не може да бъде отречено. Родена и помазана като кралица. Сигурно волята Божия е тя да седне на трона си. И със сигурност е по-безопасно за нас, ако тя успее да накара шотландците да сключат мир, отколкото ако се бият един срещу друг. Набезите по границата на север станаха по-сериозни, откакто тя беше свалена от трона. Нападателите по границата не се страхуват от никого сега, когато Ботуел е отведен в тъмница. Всяко управление е по-добро от безвластието. По-добре кралицата да управлява, отколкото да няма никакво управление. И със сигурност французите или испанците ще я върнат на власт, ако не го сторим ние, нали? И ако те я поставят обратно на трона, пред прага ни ще има чужда армия, а тя ще бъде благодарна на тях, и за нас това ще е далеч по-лошо.

— Да — казва тя твърдо, сякаш е взела решение. — И аз смятам така.

— Навярно можете да влезете в потвърден с клетва съюз с нея — предлагам. — По-добре да си имате работа с една кралица, вие, двете кралици заедно, отколкото да сте принудени да спорите с узурпатор, с нова лъжлива власт в Шотландия. А нейният полубрат очевидно е виновен в убийство и в по-лоши неща.

Не бих могъл да кажа нещо, от което да остане по-доволна. Тя кимва и вдига ръка да погали перлите си. Носи на шията си великолепен наниз от три реда черни перли, плътен като надиплена яка.

— Той е извършил посегателство над нея — подтиквам я аз. — Тя е миропомазана кралица, а той я е отвлякъл против волята й и я е хвърлил в тъмница. Това е прегрешение спрямо закона и грях срещу небето. Не можете да искате да си имате работа с толкова безбожен човек. Как очаква да постигне успех, щом може да нападне собствената си кралица?

— Не желая да си имам работа с предатели — заявява тя. Елизабет изпитва ужас от всеки, който оспорва властта на един монарх. В първите години от царуването й собственото й положение на трона беше несигурно, и дори сега всъщност претенциите й за правото над трона не почиват на такава солидна основа, както тези на кралицата на шотландците. Елизабет беше определена като незаконна дъщеря на Хенри, и така и не отхвърли този указ на парламента. Но шотландската кралица Мери е внучка на сестрата на Хенри. Нейното потекло е истинско, законно и силно.

— Не желая никога да си имам работа с предатели — повтаря тя. Тя се усмихва, и аз веднага виждам отново красивата млада жена, която се възкачи на престола, без изобщо да възразява срещу сделките с предатели. Тя беше центърът на всички бунтове срещу сестра си, Мери Тюдор, но винаги е била твърде умна, за да се остави да я заловят.

— Искам да бъда справедлива родственица на шотландската кралица — казва тя. — Тя може и да е млада и лекомислена, и да е допуснала грешки, които са неизказано ужасяващи — но тя е моя родственица и е кралица. Тя трябва да получи добро отношение и трябва да бъде върната на трона си. Готова съм да я обичам като добра родственица и да я видя да управлява страната си, както би трябвало.

— Това са думи на велика кралица и великодушна жена — казвам. С Елизабет никога не е лошо да се подмажеш малко и да я похвалиш. Освен това похвалата е заслужена. На Елизабет няма да й бъде лесно да се противопостави на ужасите, с които я плаши Сесил. Няма да й е лесно да бъде великодушна към една по-млада и по-красива родственица. Елизабет спечели трона след един живот, изпълнен със заговори. Тя не може да не се бои от една наследница с претенции за трона и безброй причини за заговор. Тя знае какво е да си наследницата, прокудена от двора. Тя знае, че когато беше прокудената от двора наследница, самата тя плетеше заговор след заговор, кървави бунтове, които за малко не успяха да унищожат нейната полусестра и да съборят трона. Тя знае каква лъжовна приятелка бе на сестра си — за нея ще е невъзможно да се довери на братовчедка си, която е млада принцеса, уморила се да чака — също каквато беше и тя.

Тя ми се усмихва лъчезарно:

— Е, Талбот. Това ме води до вашата задача.

Чакам.

— Искам като услуга към мен да подслоните шотландската кралица, а след това да я върнете в нейното кралство, когато настъпи подходящият момент — казва тя.

— Да я подслоним? — повтарям.

— Да — казва тя. — Сесил ще подготви нещата за връщането й в Шотландия; междувременно вие ще я подслоните и ще се грижите за нея, ще се отнасяте с нея като с кралица, а когато Сесил ви прати вест, ще я придружите обратно до Единбург и ще я върнете на трона й.

Това е толкова голяма чест, че при мисълта за нея едва си поемам дъх. Да бъда домакин на кралицата на шотландците и да я върна триумфално в кралството й! Сесил трябва да се е поболял от завист: той не притежава къща дори и наполовина толкова великолепна като тази на Бес в Чатсуърт, макар че строи като луд. Но не достатъчно бързо, така че тя ще трябва да дойде при нас. Аз съм единственият благородник, който може да изпълни тази задача. Сесил няма къща, а Норфолк, нали е вдовец, няма съпруга. Никой няма великолепна къща и обичана, вярна и надеждна съпруга като Бес.

— За мен е чест — казвам спокойно. — Можете да ми имате доверие.

Разбира се, мисля си за Бес и колко развълнувана ще бъде тя, че Чатсуърт най-сетне ще подслони една кралица. Всяко семейство в Англия ще ни завижда, всички ще искат да ни посещават. Ще устройваме приеми през цялото лято, ще бъдем истински кралски двор. Ще наема музиканти и актьори, които ще играят поетични драми, танцьори и артисти. Ще бъдем един от кралските дворове на Европа — и всичко ще става под моя покрив.

Тя кимва:

— Сесил ще уговори подробностите с вас.

Отстъпвам назад. Тя ми се усмихва — ослепителната усмивка, която отправя към тълпите, когато викат името й: присъщото на Тюдорите обаяние в пълния си блясък.

— Признателна съм ви, Талбот — казва тя. — Знам, че ще я пазите сигурно в тези тревожни времена, и ще я изпратите невредима отново у дома. Ще бъде само за лятото и ще бъдете възнаграден богато.

— За мен ще бъде чест да ви услужа — казвам. — Както винаги.

Покланям се отново и тръгвам заднешком, а после излизам от залата за аудиенции. Едва след като вратата се затваря и стражите пред нея отново кръстосват алебардите си, си позволявам да подсвирна от облекчение, че съм извадил такъв късмет.