Филипа Грегъри
Другата кралица (67)

Януари 1570, замъкът Тътбъри: Бес

Моят съпруг, графът, се прибра от Лондон, стиснал мълчаливо устни. Толкова е пребледнял, сякаш отново страда от пристъп на подагра. Когато го питам дали е болен, той мълчаливо поклаща глава. Тогава виждам, че на гордостта му е нанесена дълбока рана. Кралицата го е унижила пред другите благородници. Не би могла да причини на този с право надменен и високомерен човек нищо по-лошо от това да намекне, че не може да му се има доверие: тя е сторила именно това.

Със същия успех можеше да го изпрати на изтезания, след като е могла да му каже, пред други хора, че вече не се ползва с нейното доверие. Той е един от най-големите благородници в Британия, а тя се отнася с него като с някакъв лъжлив прислужник, когото може да уволни от служба, защото краде. Тази кралица наистина умее да си служи с изтезания.

Не знам защо Елизабет е станала толкова жестока, превръщайки старите си приятели във врагове. Знам, че е нервна, податлива на дълбоки страхове: в миналото съм я виждала да се поболява от страх. Но винаги преди е умеела ясно да разпознава приятелите си, и винаги е разчитала на тях. Не мога да разбера какво я е отклонило от навика й да си служи с ласкателства и хитрост, съблазън и любезност, за да държи придворните около себе си, и да кара мъжете да й играят по свирката.

Сесил трябва да е този, който я е отклонил от старата й, най-сигурна линия на поведение. Сесил трябва да е този, който попречи на подобаващото връщане на шотландската кралица на трона, и който хвърли в тъмница двама лордове, обяви друг за избягал изменник, а сега казва на кралицата, че не трябва да има доверие на моя съпруг. Враждебността на Сесил към другата кралица, към всички паписти, е станала толкова силна, че е готов да обезглави половин Англия, за да ги победи. Ако Сесил, моят верен и предан приятел, сега смята, че съпругът ми е против него, ако е готов да използва цялото си влияние срещу нас, тогава наистина сме в опасност. Това завръщане на съпруга ми от Лондон не е нищо повече от временно облекчение, и всичко, на което разчитах, е ненадеждно, нищо не е сигурно.

Вървя през вътрешния двор, наметнала главата си с шал, за да се топля, студът и влагата на Тътбъри пропълзяват в костите ми през зимните ми обувки. Викат ме в конюшните, където балите сено са намалели толкова много, че няма да можем да изкараме зимата. Ще трябва да поръчам да ми изпратят още от Чатсуърт или да купя. Не можем да си позволим да купим фураж, не мога да си позволя да го докарам от другия край на земите ни. Но всъщност не мисля за нищо друго, освен за това как ще се справя, ако съпругът ми бъде обвинен. Ами ако Сесил го повика отново в Лондон, точно както освободиха, а след това отново повикаха Томас Хауърд? Ако Сесил арестува съпруга ми, както се осмели да арестува Томас Хауърд? Ами ако го затвори в Тауър заедно с останалите? Кой би помислил, че Сесил ще се сдобие с такава власт, че да може да действа срещу най-великите лордове на тази страна? Кой би очаквал Сесил да заяви, че интересите на страната са различни от тези на великите й лордове? Кой би очаквал от Сесил претенции, че интересите на страната съвпадат с неговите?

Сесил ще остане мой приятел, сигурна съм в това. Познаваме се вече твърде отдавна, за да можем да говорим за предателство; всеки от нас вече твърде отдавна се сравнява с другия в този живот. Ние — Сесил и аз — сме излети от един и същи калъп. Той няма да обвини мен в предателство и да ме изпрати в Тауър. Но какво ще стане с моя съпруг, графа? Дали Сесил ще унищожи Джордж?

Трябва да кажа, че ако Сесил узнае със сигурност, че Джордж се е присъединил към враговете му, ще действа незабавно и решително. Трябва да кажа, че не бих го винила. Всички ние, децата на Реформацията, бързаме да защитим онова, което сме спечелили, бързаме да вземем онова, което не ни принадлежи. Сесил няма да позволи на старите благородници на Англия да го свалят от власт единствено защото е бил управител, когато те са били благородници. Нито пък аз. Поне това разбираме един за друг.

Моят съпруг, графът, не разбира нито един от двама ни. Не мога да го виня. Той е благородник, не човек, издигнал се благодарение на собствените си усилия като Сесил. Той мисли, че е достатъчно само да реши нещо, и то ще стане. Той е свикнал, щом вдигне глава, да намери в ръката си онова, което иска. Той не знае, както Сесил и аз знаем от трудното си детство, че ако искаш нещо, трябва да работиш за него ден и нощ. После, след като вече го имаш, трябва да работиш денонощно, за да го запазиш. Точно сега Сесил ще работи денонощно за смъртта на кралицата на шотландците, за екзекуцията на приятелите й и за сломяването на властта на старите благородници, които подкрепят нейните претенции и мразят него.

Ще пиша на Сесил. Той разбира какво означават къщите, земите и богатството за една жена, израснала в нищета. Може би ще изслуша благосклонно една съпруга, дошла да моли за безопасността на обичния си съпруг. Може би ще изслуша великодушно една наскоро омъжена жена в беда. Но ако го помоля да спаси богатството ми, той ще разбере, че тук става дума за нещо по-важно от чувства, става въпрос за делови начинания.