Даниел Стийл
Сестри (8)

8.

Когато влязоха в стаята, очите на Ани бяха закрити с превръзка и завеждащият на отделението обясни, че още една седмица ще остане така. Това им даваше време да се подготвят за трагичната новина, която трябваше да й съобщят. Ани се оплака, че не вижда нищо от бинтовете, и с отпаднал глас помоли да ги свалят. Сабрина търпеливо й разказа, че очите й са пострадали при злополуката, направили са й операция и ще я боли много, ако свалят превръзките. Всички я целунаха, подържаха ръцете й и я увериха колко много я обичат. Бяха дошли да я посетят трите сестри и Крис. Баща им бе твърде изтощен, за да понесе още едно емоционално натоварване. Обеща да отиде да я види на следващия ден. Утре следобед им предстоеше да преживеят още един ритуал от погребението на майка им. Щеше да има кратка церемония на гроба и щяха да положат праха с урната на Джейн в земята. Момичетата искаха да приключат по-скоро с всички формалности. Предстоеше още един мъчителен ден за баща им и за всички тях, а и през изминалите четири дни преживяха твърде много болка и страдания. Погребението на урната бе последната част от традиционния ритуал, който в момента им се струваше твърде варварски.

Да видят Ани да говори и да се движи отново, беше за тях като победа на живота. Тя попита къде са родителите й, а Тами отвърна, че не са дошли. Всички се бяха съгласили засега да не й съобщават за смъртта на майка й. Тя току-що се бе събудила и щеше да е жестоко да стоварят отгоре й тази мъка, особено след като още нямаше достатъчно сили, а и предстоеше да се справи с най-тежкото — новината, че е сляпа.

— Изплаши ни до смърт — каза Тами и отново я целуна.

Всички бяха безкрайно благодарни, че се бе завърнала при тях. Канди се изпъна на леглото до сестра си, а дългите й крака се провесиха до пода. Гледката ги накара да се разсмеят. Най-малката им сестра се сгуши до Ани и за пръв път от четири дни се усмихна.

— Липсваше ми — тихо промълви тя, притисната до сестра си като малко дете към майка си.

— И ти на мен — уморено пророни Ани, но всички изтръпнаха от радост да чуят гласа й. Крис влезе за няколко минути в стаята, но заяви, че не иска да я изморява. — И ти ли си тук? — попита Ани, като чу гласа му и се усмихна. Той беше като по-голям брат за всички тях.

— Тук съм. Дойдох на Четвърти юли и не съм си тръгвал — премълча, че готви на близките й, защото тя щеше да попита къде е майка й.

— Не смятах така да прекарам ваканцията си — рече Ани с тъжна усмивка и докосна превръзките.

— Само след няколко дни ще си на крака и ще тичаш — успокои я Тами.

— В момента май нямам желание да тичам — призна Ани. — Имам ужасно главоболие.

Тами и Сабрина обещаха да кажат на сестрата. Малко по-късно тя дойде да провери как е пациентката и им напомни да не я изморяват. Даде й лекарство за главоболието и след като я прегърнаха и целунаха, близките й си тръгнаха. Всички бяха изтощени. Денят бе дълъг и невероятно тежък. Погребението на майка им, гостите, които трябваше да посрещат, а сега и Ани се бе събудила.

— Кога ще й свалят превръзките? — попита Крис, докато ги откарваше към дома.

— Навярно след седмица — отвърна Сабрина.

Изглеждаше угрижена. Вече се бе обадила в кантората и си бе взела две седмици отпуска. Крис бе успял да измоли да му разрешат да отсъства четири дни, за да може да остане в Кънектикът с нея. Тами също щеше да удължи престоя си до края на седмицата, но другия понеделник трябваше да се върне в Лос Анджелис. Канди се обади в агенцията с молба да анулират снимките й в Токио. Оттам реагираха много остро, но тя изтъкна, че е твърде разстроена, за да работи, и им обясни причината. Така че поне до края на седмицата всички щяха да бъдат заедно. Сабрина знаеше, че още дълго време, ако невинаги, Ани ще има нужда от всичките си близки. Още не бяха обсъдили какво ще правят в бъдеще. Първо чакаха Ани да се събуди, но сега вече се налагаше да помислят. Сабрина изпита облекчение, че сестра й не спомена Чарли. Допускаше, че още е твърде замаяна, но рано или късно щеше да попита. Това беше още един удар, който я очакваше, заедно със смъртта на майка й и загубата на зрението й. Просто не беше честно човек наведнъж да е принуден да се изправи пред толкова нещастия. Сабрина би сторила всичко, за да й спести мъката, ала бе невъзможно.

Същата вечер, след като баща им си легна, седяха около масата в кухнята, когато Сабрина ги изгледа намръщено.

— Охо — подразни я Тами и си наля още една чаша вино. Започваше да се радва на късните нощни сбирки, независимо от печалния повод. Никога досега присъствието на сестрите й не й бе действало толкова успокояващо. Дори кучетата им започнаха да се разбират. — Познавам тази физиономия — продължи тя и отпи от виното си. Всяка нощ нападаха винените запаси на баща си, както правеха, когато бяха тийнейджъри. Когато ги разкри тогава, той едва не припадна. Споменът извика усмивка на устните на Тами, докато се наслаждаваше на прекрасното вино. Напомни си, като се прибере, да му изпрати каса отлежало „Бордо“, защото бяха пресушили най-хубавите му вина. — Имаш идея — завърши мисълта си Тами и погледна по-голямата си сестра. На Сабрина явно й бе хрумнал план. В старите дни, когато бяха деца, той щеше да се отнася до нещо забранено, като например да вдигнат купон, докато родителите им отсъстват за уикенда. Обикновено тогава даваше на Тами пет долара, за да си мълчи. — На времето в такива случаи печелех пари — обясни тя на Крис. — Какво си намислила сега?

— Става дума за Ани — кратко отвърна Сабрина, макар всички да се бяха досетили.

— Предположих. И какво по-точно? — всички се страхуваха от мига, в който трябваше да й кажат за смъртта на майка им. Но трябваше да го направят. Не беше честно още дълго да я държат в неведение, пък и тя неизбежно щеше да се поинтересува къде е. Дори тази вечер им бе трудно да й обяснят. Майка й щеше да пристигне на секундата, щом й съобщят, че нещо се е случило с някое от децата й, и нямаше да се съгласи да напусне стаята нито за миг. Всички усещаха остро отсъствието й и много скоро и Ани щеше да го забележи.

— Тя не може да се върне във Флоренция, а и Чарли е негодник.

— Да, мисля, че всички сме съгласни по този въпрос — всички бяха силно разочаровани от него, но лошото бе, че щеше да нарани Ани. Но първо й предстоеше да се справи с много по-голям проблем. Чарли просто щеше да е допълнителен източник на мъка. — Права си, не може да се върне във Флоренция. Не виждам как ще успее да стигне до апартамента си на петия етаж, колкото и независима да иска да бъде. Вероятно е най-разумно да живее у дома с татко. И за него ще е по-добре да са заедно.

— Но ще е твърде депресиращо за нея. Ще се почувства като малко дете. А без мама в къщата ще й е още по-тъжно.

Всички чувстваха остро отсъствието на Джейн. Макар че бяха минали само три дни от смъртта й, всичко им изглеждаше променено. Знаеха, че и баща им изпитва същото. Икономката дойде същия ден и през цялото време плака. А на двадесет и шест Ани едва ли би искала да се прибере в родителския дом, след като две години бе живяла самостоятелно в Италия.

— Ако иска, може да живее при мен. Но не познава никого в Ел Ей, а след като няма да може да шофира, ще се чувства като затворник. Аз съм заета по цял ден — всички знаеха, че Тами работи много, както и Сабрина, но тя поне живееше в Ню Йорк — град, който Ани познаваше. Беше живяла там за кратко, преди да замине преди четири години за Париж. Франция й бе харесала, а Италия още повече, но сега не можеше да става и дума да се върне там. Трябва да бъде близо до дома си, поне за известно време, докато привикне с новото си положение. Всички бяха съгласни по този въпрос.

— Може да остане при мен, ако иска — обади се Канди, сетне ги погледна извинително, — но аз почти не се задържам в апартамента.

— Тъкмо там е въпросът. Никоя от нас няма нищо против да живее с Ани, но всички си имаме свой живот и различни проблеми, което усложнява нещата. Поне важи за вас двете. Аз работя до късно, вярно, но ми се струва, че тя би могла да свикне с живота в Ню Йорк.

— И така? Какво всъщност не ни казваш? — настоя Тами, докато отпиваше от виното на баща си. Познаваше Сабрина — беше намислила нещо, което все още не бе споделила с тях.

— Какво ще кажете, ако тя живее с всички нас? — усмихна се по-голямата й сестра. Планът вече се очертаваше.

— Искаш да кажеш да се редуваме и известно време тя да живее с всяка от нас? Не смяташ ли, че това ще бъде неудобно за нея? Нямам нищо против, но не си представям Ани да живее като някоя скитница, вечно на път, само защото е сляпа. Предполагам, че ще иска да си има свой дом, макар да не се сещам къде. А и мисля, че първо трябва да попитаме нея — замислено отбеляза Тами.

— Имам наум нещо по-добро — Сабрина огледа сестрите си. — Убедена съм, че накрая Ани сама ще реши къде и как иска да живее. Но точно сега всичко ще бъде различно за нея и в началото ще се нуждае от много помощ. Какво ще кажете, ако всички се преместим и заживеем заедно за една година? Да наемем голям апартамент и четирите да живеем под един покрив, докато тя си стъпи на краката? След като изтече годината, ще видим как ще се чувстваме. Ако не се получи, ще се върнем отново в жилищата си, а ако ни хареса, ще продължим да живеем заедно още една година. Дотогава Ани ще е свикнала много повече с положението си. Ала първата година може да се окаже решаваща за нея. Какво мислите?

Канди и Тами я зяпаха смаяно, а Крис изглеждаше доста изненадан. Не беше сигурен как се вписва в картината, но Сабрина го целуна и му се усмихна успокоително.

— Аз част ли съм от този план? — деликатно попита все пак.

— Разбира се. Както в момента си част от семейството. Можеш да се нанесеш да живееш с нас.

— Комай ще се обзаведа с харем — сухо се усмихна той.

Идеята му се струваше малко шантава, но досега не бе срещал толкова задружно семейство и знаеше, че са изключително привързани един към друг. А без майка им начело подозираше, че Сабрина ще поеме ролята й и ще се превърне в майка за всички тях. Знаеше, че ако се вживее прекалено в новото си амплоа, то ще бъде голямо предизвикателство за нея, а навярно и за него. Но искаше да я изслуша докрай и да разбере докъде възнамеряваше да стигне. Виждаше преимуществата, особено за Ани, в този толкова тежък за нея етап от живота й. В по-далечно бъдеще, колкото и да беше трудно, Ани трябваше да се справи сама. Сабрина също бе наясно с това. Но поне в началото можеха да й помогнат. Сабрина беше убедена, че майка й би одобрила нейния план.

— Всичко това може да е страхотно за вас — заговори Тами. Изглеждаше малко притеснена от идеята. — И двете живеете в Ню Йорк. Аз съм се установила в Ел Ей. И какво се предполага, че трябва да направя? Да напусна работата си? И после какво? В Ню Йорк едва ли ще успея да си намеря нещо подходящо. А тази година шоуто има по-голям успех отвсякога — обичаше сестра си, но не би се отказала от всичко заради нея. Беше работила много и упорито, за да стигне до тук.

— Не можеш ли да работиш в някоя телевизия в Ню Йорк? — попита Сабрина.

За неин срам, не знаеше почти нищо за работата на сестра си въпреки успехите, които бе Тами постигнала.

— Там няма стойностни шоута — тихо рече Тами. Понякога мразеше, когато на Сабрина й хрумваха подобни вятърничави идеи. — Правят се само сапунени опери и реалити шоута. За мен това ще бъде голяма крачка назад. И значителна загуба във финансово отношение — можеше да си го позволи, тъй като бе спестила доста пари, но не искаше да си играе с кариерата си, нито пък имаше желание да напуска шоуто си. Чувстваше го като свое дете.

— А ти какво ще кажеш? — обърна се Сабрина към Канди, която изглеждаше доста замислена.

— Не бих искала да се отказвам от апартамента си — тъжно отвърна тя, сетне се усмихна. — Но мисля, че бих могла да го дам под наем за една година. Ще бъде забавно да живеем заедно — всъщност идеята й хареса. Понякога се чувстваше самотна, а ако се съберат всички заедно, ще бъде обичана и защитена. Сестрите й бяха страхотна компания, а и Ани се нуждаеше от тях.

— Искате ли първо да видя дали ще намеря някое достатъчно голямо жилище, подходящо за всички ни? А когато Ани е готова, можем да споделим с нея идеята си. Аз нямам нищо против да прекратя наема на апартамента си. И без това не ми харесва особено. Крис, ти какво ще кажеш? — обърна се тя към него, а младият мъж поклати глава.

— След като ще мога да идвам при теб и сестрите ти, нямам нищо против. Понякога сигурно ще бъде истинска лудница. Не е лесно да се живее с три жени под един покрив, но за една година може да е забавно. А и ти винаги ще имаш възможност да се измъкваш от време на време и да оставаш при мен — изтъкна той и Сабрина кимна. При положение, че с Ани има някой, който да й помага. В това бе същината на предложението й. Канди все пак прекарваше известно време в града. Целта на Сабрина беше да помогнат на Ани да си стъпи на краката и да привикне със слепотата си. А след като знаеше колко находчива и решителна е по-малката й сестра, беше сигурна, че една година ще е достатъчна, стига да не изпадне в депресия. Сабрина искрено се надяваше да не се случи нищо подобно.

— На мен идеята наистина ми харесва — обяви гласно, а Канди се изкиска.

— И на мен. Все едно отиваме в интернат — нещо, което винаги бе искала, ала майка им така и не й позволи, защото искаше да се радва по-дълго на присъствието на най-малкото си дете у дома, пък и никога не бе имала доверие в интернатите. Вярваше в семейството. И те бяха наследили тази вяра, залегнала в основата на плана на Сабрина. Главната й цел беше да помогнат на Ани. Тя щеше да се нуждае от тях, а това бе единственият начин да й дадат подкрепата си. Крис беше доста впечатлен от идеята. Тами не беше очарована, което бе съвсем разбираемо — имаше страхотна кариера в Ел Ей.

— Същевременно ще бъдем наблизо, ако татко се нуждае от нас. За него промяната ще бъде не по-малко тежка.

— А какво ще стане, ако не се получи? — предпазливо попита Тами.

— Ами ще се откажем и ще се върнем към предишния си начин на живот. Една година не е чак толкова много. Мисля, че за една година ще можем да се изтърпим, нали?

— Може би — промърмори Тами. — На практика не сме живели заедно от сума ти време преди да отидем в колеж. Ти излезе от къщи преди шестнадесет години. Ани преди осем, а тогава Канди беше още дете. Би било интересно — ухили се Тами. — Може би се разбираме толкова добре, защото не живеем заедно. Не ти ли е хрумвало?

— Смятам, че заради Ани си струва да опитаме — упорито настоя Сабрина. Опитваше да измисли начин да помогне на Ани, но без сестра й да се чувства унизена и зависима. С радост би пожертвала една година от живота си. В това отношение Канди я подкрепяше. А и си заслужаваше. При все това Сабрина разбираше защо Тами е против и не й се сърдеше. Имаше чудесна работа на Западното крайбрежие и не можеше да се откаже от нея. Беше работила здраво, за да успее, и Сабрина я уважаваше и ценеше за това. Ето защо не настоя. — Утре ще се обадя на една позната агентка по недвижими имоти и ще видя дали ще успее да изнамери нещо подходящо за нас трите. Аз не печеля колкото Канди, а мама и татко издържаха Ани. Може би татко ще се съгласи да плаща нейната част от наема тук, вместо във Флоренция, макар вероятно там да е било доста по-евтино. Но сега Ани наистина се нуждае от помощта му — всички знаеха, че баща им може да си го позволи. Изведнъж Сабрина се намръщи. — Сега се сетих, че някой трябва да отиде там и да освободи апартамента. Ани не е в състояние да го направи.

— Ами ако тя иска да остане в Италия? — попита Тами.

— Предполагам, че след година може да се опита да се върне, ако свикне да се грижи сама за себе си, ала в момента е немислимо. Отначало трябва да научи доста неща — как да оцелява като сляпа и как да живее сама. По-добре е да го научи заедно с нас. По-нататък може да се върне там.

— Не пречи да прибера вещите й следващия път, когато отида в Европа — предложи Канди.

Беше много мил жест от нейна страна. Тами и Сабрина смятаха, че е най-зле организираната от четирите момичета, а и беше доста млада. По-големите й сестри винаги й помагаха, но може би случилото се нещастие щеше да ускори помъдряването й. Тя печелеше невероятни суми като супермодел, но все още беше доста незряла. А и в крайна сметка беше едва на двадесет и една. За всички тях Канди беше малката им сестричка. Но може би щеше да успее да уреди делата на Ани във Флоренция. Струваше си да се опита. Нито Тами, нито Сабрина разполагаха с време, а също и баща им.

— Е, длъжна съм да призная, че идеята си я бива — усмихна се Тами, макар да изпитваше донякъде вина, че не участва, но просто не можеше и останалите я разбираха. — Може наистина да й помогне и да й подейства ободряващо — предстоеше нелеката задача да съобщят на Ани за смъртта на майка им, за слепотата, за Чарли, който се бе отказал от нея само защото беше изгубила зрението си. Случилото се беше прекалено жестоко и несправедливо. Първата година щеше да бъде най-тежка и всички се съгласиха, че си струва да опитат да живеят заедно, ако това ще помогне на Ани да се приспособи по-бързо и леко към слепотата. Трите сестри вдигнаха наздравица с прекрасното бордо на баща си. Крис се присъедини към тоста. Сабрина пое изпълнението на проекта и обеща да им съобщи, когато намери подходящ апартамент или къща, ако наемът ги устройва.

— Ти май наистина не се помайваш, а действаш, нали? — Тами изгледа с възхищение по-голямата си сестра. — Аз се опитвах да измисля какво бих могла да направя за нея, но не вярвам, че тя ще чувства щастлива в Ел Ей.

— Нито пък аз — кимна Сабрина. — Сега остава само да й го съобщим — нямаха представа как ще реагира Ани. В следващите дни й предстоеше да понесе толкова много удари, че изтръпваха само като си помислят.

— За сестрите! — вдигна отново чашата си Сабрина.

— За най-интересните жени, които някога съм познавал — додаде Крис.

— За мама — тихо промълви Канди.

Всички останаха смълчани няколко минути, сетне отпиха голяма глътка от чашите.