Даниел Стийл
Сестри (20)

20.

След като Тами започна работа, животът в къщата на Източна осемдесет и четвърта улица сякаш стана още по-трескав и забързан. Сабрина бе заета през целия сезон — явно половината семейни двойки в Ню Йорк се развеждаха и търсеха услугите й. След лятото, когато децата тръгнат на училище, хората се обаждаха на адвокатите си с думите: „Измъкни ме от този затвор!“, имайки предвид брака си. Обикновено правеха същото и по Коледа.

След като се върна от Европа, Канди всеки ден имаше снимки. Посещенията при психиатърката помогнаха донякъде да се реши проблемът й с храненето. Тя никога не бе страдала от булимия, а по-скоро от анорексия, тъй като не се хранеше. Но сега беше по-добре и всекидневно следеше теглото си, а Сабрина се обаждаше на лекаря й, за да го проверява. От лекарския кабинет нямаха право да й съобщават теглото на Канди, но я информираха дали сестра й е ходила да се тегли. А ако пропуснеше да отиде, Тами и Сабрина вдигаха скандал до Бога. Двете постоянно я държаха под око и Канди най-после бе наддала няколко килограма, макар че още беше много под нормата, ала слабата фигура бе в основата на професията й. Плащаха й цяло състояние, за да изглежда по този начин. Битката не беше никак лека, но я водеха упорито. В един разговор със Сабрина психиатърката на Канди нарече състоянието на най-малката й сестра „модна анорексия“. Тя нямаше дълбоки психологически корени, свързани с детството или юношеството й. Просто й харесваше да бъде болезнено слаба, както и на милиони други жени, които четяха модни списания, а също и на хората, които ги издаваха. Това беше културен, визуален и финансов проблем, а не психичен, бе изтъкнала психиатърката, и смяташе, че разликата е много важна.

Но сестрите й се страхуваха за здравето й. Нямаха намерение да изгубят още един член от семейството, нищо че щеше да умре с великолепна фигура, богата и на корицата на „Вог“. Както Тами безцеремонно заявяваше: „Майната му на всичко това!“.

След два месеца Ани се чувстваше доста добре в „Паркър Скул“^[1], а двамата с Бакстър бяха станали добри приятели. Понякога излизаха заедно през уикендите, разговаряха за изкуство, за възможностите, които имаха, за нещата, които смятаха за важни, за творбите, които бяха виждали и на които се бяха наслаждавали. Тя му разказваше с часове за галерията „Уфици“ във Флоренция, но вместо да се изпълва с гняв, беше благодарна, че бе имала възможността да я види, преди да ослепее. Никога не говореше за Чарли, който се бе оказал огромно разочарование и тя още се чувстваше предадена от него. Но не чак толкова, колкото ако знаеше истината. Сестрите й никога не й казаха. На едно парти на Вси светии Бакстър се бе запознал с един мъж, който му харесал. Отишъл на купона маскиран като сляп. Ани му заяви, че идеята му е била отвратителна. Но мъжът, с когото излизаше, явно бе свестен човек. Той обядва заедно с Ани и Бакстър и на Ани й се стори, че е мил и чувствителен човек. Сега вече двамата с Бакстър прекарваха по-малко време заедно, но тя нямаше нищо против. Новият приятел на Бакстър беше на двадесет и девет години, млад дизайнер в голяма модна къща, посещавал „Парсънс“. Изглежда, че му беше все едно, че Бакстър е сляп, което бе доста окуражаващо за двамата с Ани и значително повиши самочувствието им. Ани все още се съмняваше, че някога ще излиза с мъж, и твърдеше, че изобщо не й пука, но никой не й вярваше. Беше научила много полезни неща в училище.

Сабрина й възложи задачата да храни кучетата. Госпожа Шибата бе помолена да не го прави. Винаги им даваше неща, които ги разболяваха. Веднъж нахрани Бюла с котешка храна и тя прекара цяла седмица при ветеринаря, което им струва цяло състояние. При все това от време на време госпожа Шибата се изхитряваше да добави по някое водорасло в паничките. Ани беше вкъщи най-много от останалите, прибираше се по-рано от училище, отколкото те от работа, и затова Сабрина й повери тази отговорност.

Ани побесня.

— Не мога. Отлично знаеш колко мразя кучета!

— Не ме е грижа. Нашите трябва да се хранят, а никой друг няма време. Ти нямаш никаква работа след училище, освен да ходиш при психиатърката си два пъти седмично. А госпожа Шибата винаги ги разболява и сметките за ветеринаря ще ни разорят. Всъщност ти не мразиш нашите кучета. От своя страна, те те обичат, така че ще ги храниш.

През първата седмица Ани бесня и категорично отказа да го прави. В къщата се разрази истинска битка между сестрите. Но накрая тя се научи как да ползва електрическата отварачка, да отмерва храната и да я сипва в купичките им, различни по размер за всяко куче. Щом се прибереше от училище, макар и неохотно, се заемаше със задължението си — поднасяше дори нарязаните на тънки ивици лакомства за Хуанита, която беше много придирчива и виреше нос пред обикновената кучешка храна. Веднъж им свари ориз, когато кучетата получиха разстройство заради водораслите, смесени с пикантната японска туршия, донесена пак от госпожа Шибата и умирисала цялата къща. Тами я наричаше „хилядолетната туршия“, защото вонеше, сякаш бе престояла години, и едва не отрови животните.

— Не е моя работа да храня вашите кучета — цупеше се Ани. — Аз дори нямам куче, защо трябва да го правя.

— Защото аз ти казвам — скастри я накрая Сабрина и Тами я укори, че е била прекалено груба.

— Тъкмо това е целта — призна Сабрина. — Не може да се отнасяме с нея като с инвалид. Мисля, че тя трябва да поеме и други задължения — когато бе възможно, Сабрина й поверяваше изпращането на кореспонденцията, караше я да прибере дрехите от химическото чистене, което се намираше малко по-надолу по улицата, тъй като, за разлика от останалите, тя се прибираше у дома, преди да го затворят.

— На какво ви приличам? На момче за всичко? Кога е умряла последната ви слугиня? — бунтуваше се Ани.

Това бе неспирна битка между нея и Сабрина, която постоянно й възлагаше задачи, като например да отиде до магазина за домашни потреби и да й купи нов сешоар, когато нейният се развали. Целта й бе да направи Ани независима и това бе най-добрият начин да го стори, въпреки че понякога й се струваше, че се държи жестоко. Веднъж й се скара, когато Ани разсипа кучешка храна в килера, и й нареди веднага да почисти, преди из цялата къща да плъзнат плъхове или мишки. Ани се разплака и два дни не говори със Сабрина, но с всеки изминал ден ставаше все по-независима и способна да се грижи за себе си.

Тами трябваше да признае, че тактиката дава резултат, макар че се налагаше да бъдат твърди. Доста често Канди, която не разбираше намеренията на Сабрина, заставаше на страната на Ани и наричаше най-голямата си сестра кучка, докато Тами се опитваше да помири двата враждуващи лагера. Но Ани постепенно се превръщаше в независима жена, въпреки че бе сляпа. Вече не се боеше да излиза сама навън. Сляпа или не, супермаркетът, аптеката и магазинът за домашни потреби повече не я плашеха.

Най-големият й проблем си оставаше липсата на социален живот. Тя нямаше приятели в Ню Йорк и се срамуваше да излиза. И преди беше най-затворената и стеснителната от сестрите си, прекарваше дълги часове сама в рисуване, скициране и размисли. Загубата на зрението й я бе изолирала още повече. Излизаше единствено със сестрите си, и то след като дълго я бяха увещавали. А и беше трудно за Ани да си намери подходяща среда. Животът на Канди представляваше бясна въртележка сред фотографи, модели, редактори и хора от света на модата, повечето от които Сабрина и Тами смятаха за неподходящи за нея, ала тъй като работеха заедно, бе неизбежно да се движи именно в тяхната среда.

Сабрина работеше до късно, искаше и се да прекарва повече време с Крис, а и през седмицата бяха прекалено уморени, за да излизат често. А новата работа на Тами бе не по-малко напрегната от тази в Лос Анджелис — и тук постоянно се налагаше да се справя с кризисни ситуации. Така че Ани нямаше с кого да излиза и си стоеше вкъщи. За нея бе събитие да отиде заедно с тях на вечеря веднъж седмично. Всички виждаха, че това не е достатъчно, но не знаеха как да разрешат проблема. А и Ани твърдеше, че обича да си стои у дома. Беше започнала да чете с брайлова азбука и прекарваше часове със слушалки на глава, заслушана в музиката и унесена в мечти. Ала това не беше пълноценен живот за една двадесет и шест годишна жена. Трябваше да се среща с хора, да ходи по купони, да се развлича, да има приятелки и мъж в живота й, ала това отсъстваше и сестрите й се бояха, че винаги ще е така. Тя не го казваше на глас, но чувстваше същото. Животът й бе свършил, както този на баща им, който през повечето време стоеше затворен в къщата си в Кънектикът и плачеше за съпругата си.

Сабрина и Тами се безпокояха за двамата и искаха да направят нещо, но все нямаха време.

Животът на Тами стана истинска лудница. Както се оказа, Ървинг Соломон възнамеряваше да прехвърли изцяло шоуто на нея и да я остави сама да се справя с всичко. Самият той прекарваше половината седмица във Флорида и играеше голф с приятели. Беше уморен и искаше да се пенсионира по-рано, но шоуто бе като дойна крава за него. Винаги когато Тами се опитваше да обсъдят някой проблем заедно, той я изтикваше от кабинета си, заявявайки, че и сама може да вземе решение. Изцяло й се доверявал.

— По дяволите, какво очакват от мен да направя? — оплака се тя на помощник-продуцента. — Водя шоу, в което участниците се бият пред телевизионния екран и това се излъчва в най-гледаното време. Следят единствено рейтингите и не се интересуват от нищо друго.

Хрумна й идеята „двойките“ да са поне прилично облечени и асистентката й се обади в „Барнис“^[2], за да провери дали могат да им дадат дрехи под наем за шоуто. Оттам откликнаха с ентусиазъм.

— Поне няма да се налага да гледаме татуировките им — отдъхна си Тами. Опитваше се да модернизира шоуто и да му придаде малко стил, но това беше доста рисковано и тя го знаеше.

— Не се опитвай да оправяш нещо, което не е счупено — предупреди я помощник-продуцентът, но Тами следваше инстинктите си. Смяташе, че хората ще проявят по-голям интерес и ще се идентифицират повече с участниците, ако те не приличат толкова на скитници, а имат вид на хора от средната класа. Джери Спрингер^[3] бе най-добрият в този бизнес, но Тами искаше да си извоюват малка собствена ниша.

Нае две отлични фризьорки от популярни сапунени опери да се погрижат за косите на жените, както и да се опитат да придадат малко по-изискан вид на Дезире Лафайет. Дезире побесня и на Тами никак не й се понравиха погледите, които й мяташе, но публиката хареса резултатите. Тами успя да напъха щатната психоложка на шоуто в елегантни бежови костюми, носещи марката на известни дизайнери, и семпли копринени рокли, от чиито деколтета пищните й гърди не преливаха до коленете. Внезапно Дезире заприлича на самоуверена адвокатка, а не на мъж, облечен в женски дрехи.

Само три седмици след промените Тами бе уведомена, че имат двама нови спонсори — производител на препарат за миене на чинии и компания за памперси. В същото време рейтингите се повишиха.

Разбира се, проблемите с двойките си оставаха, а те не бяха малко. Един съпруг заплаши с пистолет водещия, който го бе нарекъл „скапан измамник“. Набеденият участник бесня през останалата част на шоуто и се нахвърли върху водещия, притискайки го към стената с опрян в корема пистолет, веднага щом излязоха от ефир. Никой нямаше представа как мъжът се бе промъкнал въоръжен през охраната, но се случи така, че Тами влезе тъкмо в този момент и го видя.

— Съгласна съм с теб, Джеф — спокойно рече тя. — Този тип е гадняр. На мен също не ми харесва, но не си струва да влизаш в затвора заради него. Освен това на всички стана ясно, че жена ти още те обича. Защо да съсипваш всичко? Дезире смята, че двамата можете да изгладите недоразуменията — Тами се стараеше да прозвучи убедително и разумно, дори съчувствено, да успокои потенциалния убиец и така да спечели малко време, докато се появи охраната, преди откаченият да е застрелял и нея.

— Наистина ли? — укроти се за малко мъжът, но след миг отново кипна. — Ти само така си говориш. Всички тук се подигравате с нас.

— Не съм съгласна. Публиката ви харесва, а рейтингът ни е най-висок за цялата седмица.

Съпругата плачеше някъде отзад, защото бе разбрала, че благоверният й бе преспал не само с най-добрата й приятелка, но също и със сестра й, което бе новост за нея. Можеше ли този брак да бъде спасен? Едва ли. От своя страна, за да му го върне, съпругата бе спала с девера си и с всички съседи. Ако питаха Тами, мястото на цялата тази паплач бе в затвора, където Джеф вече бе пребивавал два пъти за побой. И какво изобщо правеха тези хора в шоуто? А защо тя го продуцираше? Ето кой бе истинският въпрос. Отне им двадесет минути, за да го успокоят. След това полицаите пристигнаха и го оковаха в белезници.

На следващия ден историята се радваше на значително внимание на страниците на „Ню Йорк Пост“, което вдигна рейтингите още повече. За Тами нямаше две мнения. Това бе долнопробно шоу, разчитащо на най-низките инстинкти на зрителите. Те си навираха носовете в хорските взаимоотношения и спални и това, което виждаха, им доставяше наслада. А на Тами й се повдигаше.

— Е, това се казва шоу — сподели тя с асистентката си, когато се върна пребледняла в офиса и седна зад бюрото. — Кой, по дяволите, е решил да снима тези хора и откъде ги е подбрал? С препоръките на комисията по условни присъди в затвора в Атика^[4]? Не мислиш ли, че трябва да ги пресеем малко по-внимателно, преди да ги излъчим на живо в шоуто, където им даваме възможност да беснеят на воля?

Тя постави въпроса на следващата среща на продукцията, а помощник-продуцентът изпадна в пространни извинения. Всъщност вече веднъж било стреляно по водещия, след което му увеличили заплатата и сега постът му се числял към категорията на рискованите.

— Какво правя аз тук? — запита се тя и напусна срещата под зоркия поглед на Дезире.

Психоложката бе заявила, че харесва новия си гардероб, но дали Тами не можела да помоли Оскар де ла Рента^[5], да създаде колекция специално за нея? Обожавала дрехите му. Само преди месец подбираше гардероба си от разпродажби, а сега искаше Оскар де ла Рента да й бъде личен дизайнер. Всички бяха полудели.

— Ще се опитам, Дез, но се боя, че Оскар де ла Рента може да не е сред феновете на това шоу — особено след като участниците ги извеждаха с белезници след всяко излъчване. Предишния ден имаше друг, не толкова драматичен инцидент, когато една разгневена съпруга цапардоса половинката си в ефир и счупи носа му. Всичко бе опръскано с кръв. Публиката в студиото изпадна в луд възторг. — Днешната ти рокля много ми хареса.

— На мен също — с доволен вид отвърна психоложката. — Вчера също ми хареса. Но онзи идиот я изцапа с кръвта си. А аз само му бях споменала преди шоуто, че се чудя дали съпругата му не е обратна. Изобщо не очаквах той да й го изтърси в ефир. Вярно, тя ми призна, че наистина е, но не искала той да знае. И какво се получава, той й го казва, а тя му счупи носа. Кой можеше да го очаква — Дезире изглеждаше искрено потресена. — Надявам се, че ще успеят да почистят кръвта от роклята — току-що бе добавила клауза към договора си, че ще й бъде позволено да задържи дрехите, които облича за шоуто. Нищо чудно, че искаше Оскар да й шие тоалетите. Тами също не би имала нищо против. Вместо това, през по-голяма част от времето работното й облекло се състоеше от пуловери, дънки и маратонки „Найк“. Дрехите й бяха удобни и практични, защото беше постоянно в движение.

— Да, наистина, кой ли можеше да го очаква — съгласи се Тами, убедена, че психоложката е пълна откачалка.

Но въпреки това шоуто се бе сдобило с двама нови спонсори. Рейтингът му се изстреля в небесата, а според „Варайъти“ това било нейна заслуга, което беше още по-лошо. Тя се надяваше да остане в сянка и името й да не се изтъква, но се получаваше точно обратното. Старите й приятели от Ел Ей започнаха да й се обаждат и да се подиграват с новото й амплоа в Ню Йорк.

— Мислех, че се върна в Ню Йорк, за да се грижиш за сестра си — подхвърли един от тях.

— Така е.

— И какво стана?

— Тя тръгна на училище и аз започнах да скучая.

— Е, в това шоу няма да скучаеш.

— Не, навярно ще свърша в затвора.

— Съмнявам се. Нищо чудно в най-скоро време да имаш собствена телевизия. Нямам търпение да го дочакам.

Като капак, след като съпругът заплаши водещия с пистолет, от „Ентъртаймънт Тунайт“ се обадиха и я помолиха за интервю, а Ървинг настоя да се съгласи. Тами се опита да бъде кратка и да запази достойнство, което си беше истински подвиг. За да бъде картинката пълна, на следващия ден водещият я покани на среща. Той беше на петдесет и пет години, с четири развода зад гърба си, изкуствено чене с едри зъби и ужасна прическа с коса на масури, явно направена в Мексико. В младостта си е бил третостепенен актьор в сапунени опери и треньор по бодибилдинг. От разстояние изглеждаше прилично, но отблизо беше отвратителен. В добавка беше фанатичен вярващ, което й идваше в повече. Предпочиташе религията в по-малки дози, а той редовно й тикаше в ръцете религиозни проповеди на тема как да спасим душите си. Може би това му помагаше да се изправя пред всекидневната опасност да бъде застрелян.

— Аз… ъъ… много мило от твоя страна, Ед… но мое правило е никога да не излизам с колеги. Ако нещата не се получат, става доста неприятно.

— Защо да не се получат? Аз съм страхотен тип — засия насреща й той. Имаше седем деца от четирите си съпруги, на които плащаше издръжки, което бе много благородно от негова страна, но в резултат караше двадесетгодишна кола и живееше в многоетажна кооперация без асансьор в Уест Сайд. Изстрелът в корема му бе подобрил значително финансовото му положение. Каза, че следващия месец се местел в много по-престижен квартал. — Мислех си, че можем да вечеряме след работа. Нещо леко. В момента съм на вегетарианска диета.

— О, наистина ли? — тя се опита, ако не заинтригувана, поне да бъде любезна. — Правиш ли си промивки? — всички сбърканяци, с които се бе срещала в Ел Ей, ги правеха. Това беше първият признак, че даден мъж не е за нея. Нямаше намерение да излиза с мъж, който не се разделя с иригатора си. По-скоро щеше да стане монахиня и както се очертаваха нещата, тази перспектива никак не бе изключена. С всеки изминал час манастирът й се струваше все по-привлекателен.

— Не, не си правя. Мисля, че по западното крайбрежие са по-вманиачени на тази тема. Имам приятел в „Мач Пойнт“, който постоянно се прочиства по този начин. А ти, Тами?

— Не, не си падам по тези неща. Аз съм пристрастена към нездравословната и висококалорична храна. Представата ми за изискано пиршество е да си похапна в „Кентъки Фрай Чикън“. Постоянно нагъвам „Хо-Хо“^[6] и „Туинки“^[7]. От дете съм на тази диета. Промивките ще са само загуба на време за мен.

— Много лошо — мъжът я изгледа със съжаление, сетне сниши глас. — Открила ли си Христос, Тами? — и къде по-точно трябваше да стане това? Под бюрото си? На тавана? Майтапеше ли се с нея? И защо трябваше да го „открива“? Нима Той не беше навсякъде?

— Струва ми се, че би могло да се каже, че съм — учтиво отвърна младата жена. — Религията е важна за мен още откакто бях дете — не знаеше какво друго да му каже и донякъде не го бе излъгала. Като деца посещаваха католическо училище, но вече не беше много набожна.

— Но християнка ли си? — той се взираше напрегнато в нея, а Тами се опитваше да не зяпа косата му, която на всичко отгоре беше нескопосано боядисана. Отбеляза си наум да му изпрати добър фризьор. Не проумяваше как не бе забелязала досега отвратителния цвят на косата му. Сигурно заради смешните масури.

— Аз съм католичка — осведоми го Тами.

— Не е едно и също. Да бъдеш християнин, е нещо много повече от това. Християнството е цялостен начин на мислене, на съществуване, на живот. То не е само религия.

— Да, съгласна съм с теб — опита се дискретно да погледне часовника си. След четири минути имаше среща с ръководството на шоуто, за да обсъдят избухването на стачка. Проблемът беше сериозен и тя не можеше да отсъства. — Струва ми се, че ще трябва да отложим този разговор за друг път. След четири минути имам заседание.

— Знам. Какво ще кажеш за вечерята? На Западна четиринадесета има отличен вегетариански ресторант. Довечера става ли?

— Аз… ъъ… не… спомняш ли си правилото ми? Никакви мъже в шоуто. Никога не го нарушавам, а и след работа трябва да се прибера у дома, за да се погрижа за сестра си.

— Тя болна ли е? — загрижено попита той.

Тами се мразеше за това, което смяташе да направи, но може би така щеше да го отблъсне. С мислени извинения към Ани тя го погледна тъжно.

— Сляпа е. Аз наистина не обичам да излизам и да я оставям сама.

— О, съжалявам… нямах представа… разбира се… колко си благородна да се грижиш за нея. Заедно ли живеете?

— Да. Случи се тази година, а тя е само на двадесет и шест — беше отвратително да използва нещастието на сестра си за егоистичните си цели, но в момента не можеше да измисли как другояче да се измъкне.

— Ще се моля за нея — увери я той — и за теб.

— Благодаря ти, Ед — сериозно кимна Тами и се отправи към заседателната зала.

Той вероятно беше добър човек, но непривлекателен и неприятен. Особено за нея. Винаги я канеха на срещи мъже като него, независимо дали се намираха на източното или жадното крайбрежие.

Вечерта, докато прибираха чиниите след вечеря, тя разказа на сестрите си за случилото се. Ани ги изплакваше и ги редеше в миялната машина. Сабрина бе проверила купичките на кучетата, за да се увери, че са били нахранени. Ани промърмори, че Сабрина се отнасяла с нея като с Пепеляшка, но най-голямата й сестра подмина забележката без коментар. Тами ги бе разсмяла до сълзи с описанието на злополучното предложение за среща.

— Виждате ли какво имам предвид? В Ел Ей само такива мъже ме канеха да излезем. С ужасни зъби, странни прически, вегетариански диети и стомашни промивки. Кълна се, че от години не съм се срещала с нормален мъж. Дори вече не знам как изглежда.

— Аз също — призна Канди. — Всички мъже, с които се запознавам, са бисексуални или гейове. Харесват жени, но предпочитат момчета. Напоследък изобщо не съм попадала на хетеросексуален мъж.

Ани не каза нищо. След катастрофата през лятото напълно се бе отказала от мъжете. При нормални условия след скъсването с Чарли след няколко месеца, отново щеше да започне да ходи по срещи. Но сега имаше чувството, че за нея всичко е приключило. Единственият мъж, с когото бе разговаряла от месеци, беше приятелят й Бакстър от училището. Неговият любовен живот беше много по-щастлив от нейния. Имаше си приятел, а тя не бе сигурна, че някога отново ще има мъж до себе си.

— Единствената в семейството, която не се оплаква, е Сабрина — отбеляза Канди. — Но и Крис е единственият нормален мъж, когото познавам.

— Да, аз също — съгласи се Тами. — Нормален и добър. Това е невероятна комбинация. Всеки път, когато срещна нормален мъж, или поне някой, който да прилича на такъв, се оказва или негодник, или женен. Предполагам, че винаги мога да започна да излизам с някой участник в шоуто.

Разказа им за сутрешния инцидент, а Сабрина поклати глава. Още не можеше да повярва, че Тами бе приела да продуцира това шоу. Да се откаже от работата си в Лос Анджелис, беше изключителна жертва от нейна страна. Тя не говореше за това, но всички го знаеха. Шоуто, в което в момента работеше, беше пълна противоположност на досегашната й работа — Тами бе загърбила стойностното, за да се посвети на абсурдното и посредственото. Тя никога не се оплакваше, дори се шегуваше с работата си и се чувстваше щастлива, че върши нещо. А и изпълнителният продуцент Ървинг Соломон беше почтен и свестен човек.

На следващата седмица друг мъж покани Тами на среща. Този беше много привлекателен, женен, изневеряваше на жена си, макар да й обясни, че двамата имали „отворен брак“ и тя го разбирала.

— Тя може и да разбира — рязко рече Тами, — но аз не. Подобни неща не са за мен, благодаря.

Побърза да се отърве от него, но вместо да се почувства поласкана, й стана обидно. Винаги се чувстваше така, когато някой женен мъж й предлагаше да излязат, сякаш беше евтина уличница, с която можеха да се позабавляват няколко часа, а после да се върнат у дома при съпругите си. Ако някога изобщо се сдобиеше със сериозен приятел, което й се струваше все по-малко вероятно, искаше тя да бъде единствената жена в живота му, а не да го краде от друга. Наскоро беше навършила тридесет и нямаше защо да се тревожи.

На тридесет и петия рожден ден на Сабрина двамата с Крис заминаха за уикенда. Той й подари красива златна гривна от „Картие“, която тя носеше постоянно. Нещата помежду им вървяха добре, макар че прекарваха по-малко нощи заедно, отколкото преди. Тя постоянно му напомняше, че това ще е така само за една година, докато Ани се научи да се справя сама, и той рядко се оплакваше. Единственото, което понякога го притесняваше, бе, че Канди имаше навик да се разхожда полугола из къщата, без да я е грижа, че сред тях има мъж. По време на модните шоута или фотографските сесии толкова много хора я бяха виждали гола до кръста или изцяло съблечена, че на нея наистина не й пукаше. Но на него — да. И въпреки че обичаше животни, кучешката менажерия понякога му действаше на нервите. Както и невъзможността да се усамотят със Сабрина, особено сега, когато Тами живееше на същия етаж. Това бе неудобство, което се налагаше да приеме.

Единственото, което наруши спокойния им живот, беше мъжът, когото Канди доведе в дома им в началото на ноември, завръщайки се от тридневни снимки на Хаваите. Сабрина каза, че била чела за него. Тами никога не го бе чувала, а Ани заяви, че я побивали тръпки в негово присъствие, но тъй като не го виждаше, не можеше да обясни това чувство. Заяви, че й звучал фалшиво също като Лесли Томпсън, когато се появила в дома на баща им с ябълковия пай. Усещала нещо сладникаво и гнило, сякаш имал нещо наум.

Мъжът им се представи като италиански принц и наистина говореше с акцент — принц Марчело ди Стромболи. На Сабрина й прозвуча като измислено име, а сестрите останаха шокирани, когато разбраха, че е на четиридесет и четири години. Канди спомена, че се запознала с него в Париж, на едно парти на Валентино. Познавала една манекенка, която преди това излизала с него, и тя й била доверила, че е много мил и добър човек. Той водеше Канди в най-модерните заведения и клубове в Ню Йорк, както и на няколко страхотни партита. Таблоидите не пропуснаха да го отразят и когато Сабрина я попита със загрижено изражение какви са отношенията им, Канди безгрижно заяви, че просто се забавлява.

— Бъди внимателна — предупреди я най-голямата й сестра. — Той е много по-възрастен от теб. Понякога мъжете на неговата възраст си търсят млади момичета. Не отивай никъде сама с него, защото можеш да попаднеш в неловка ситуация — Сабрина постоянно се чувстваше като любяща майка, загрижена за децата си, а най-малката й сестра само се засмя.

— Аз не съм глупава. Вече съм на двадесет и една. От деветнадесетгодишна живея самостоятелно. Постоянно срещам мъже като него. Някои от тях са били дори по-възрастни. И какво от това?

— Какво смяташ, че преследва този мъж? — чудеше се Сабрина няколко дни по-късно с доста тревожен вид.

През последните две седмици Канди и новият й приятел не слизаха от страниците на таблоидите, на „Дъбълю“^[8] и от шеста страница на „Пост“. Но нямаше съмнение, че Канди беше прочут модел, а той — модна светска личност в Ню Йорк. Майка му беше известна италианска актриса, популярна и в Щатите. А и той имаше титла. Принцовете бяха много на мода сред елита и се гледаше снизходително на пороците и недостатъците им. Той дойде няколко пъти да вземе Канди от къщи и се държа със сестрите й като с прислужници. Дори не си направи труда да говори с Ани, тъй като тя и без това не можеше да види какъв умопомрачителен красавец е. Въпросният принц наистина беше забележително привлекателен, с аристократичен вид и елегантно облечен в европейски стил. Носеше изискани италиански костюми, идеално колосани ризи, сапфирени копчета за ръкавели, върху пръста му блестеше златен пръстен с фамилния герб, а обувките му бяха правени по поръчка в „Джон Лоб“^[9]. А с Канди под ръка приличаше на филмова звезда. Двамата наистина бяха ослепителна двойка.

— Не мислиш, че това е сериозно, нали? — паникьосано попита Сабрина Тами една вечер, след като принцът бе дошъл да вземе сестра им с черна лимузина „Бентли“, която бе наел за вечерта. Канди носеше сребристосива сатенена вечерна рокля и сребристи обувки с високи токчета. Приличаше на млада кралица.

— И за миг не съм го и помисляла — спокойно отвърна Тами. — Във филмовия бизнес постоянно срещам мъже като него. Те преследват известни актриси и супермодели като Канди. Гледат на тях като на бляскав аксесоар, допълващ нарцисизма им. Повече се интересува от обувките си, отколкото от Канди.

— Тя ми каза, че искал да се срещнат следващата седмица в Париж, когато ще е там за поредните снимки.

— Може и да иска, но не вярвам да трае дълго. Ще се появи някоя по-голяма и значителна звезда. Подобни типове идват и си отиват.

— Надявам се скоро да си отиде. Има нещо у него, което ме изнервя. Понякога Канди е същинско бебе, толкова е наивна и доверчива. Може и да е една от най-известните манекенки на света, но под цялото това великолепие и блясък, се крие едно уязвимо дете.

— Да, така е — съгласи се Тами. — Но тя има нас. Той поне знае, че не е сама и я държим под око все едно сме й родители.

— Не вярвам на този тип да му пука за нас — разтревожено поклати глава Сабрина. — Той е хитър и ловък. А и ние сме никои в неговия свят.

— Мисля, че Канди може да се справи с него — убедено заяви Тами. — Тя постоянно се среща с подобни мъже.

— Което определено не може да се каже за мен — престорено тъжно се усмихна Сабрина. Крис беше на светлинни години далеч от този италиански принц и много по-свестен и добър. Беше цялостен и надежден човек, с богата душевност. Всички инстинкти на Сабрина й казваха, че този Марсело не е стока. Не беше трудно да се забележи. Но Канди го намираше вълнуващ, ако и сестрите й да смятаха, че е твърде стар за нея.

Когато се върна от Париж, съобщи, че двамата си прекарали страхотно. Той я водил на цяла поредица от бляскави светски партита, едното от които във Версай, и я представил на висшето общество в Париж. Всичките му познати имали титли. Италианският принц явно бе завъртял главата на Канди, което никак не се нравеше на Сабрина. Освен това, най-малката й сестра изглеждаше по-слаба от всякога. Когато го изтъкна, Канди заяви, че в Париж е била претоварена с работа. Но Сабрина се обади на психиатърката й. Тя не каза нищо, но й благодари за информацията.

Следващата седмица беше Денят на благодарността и всички заминаха за Кънектикът. Отдавна не бяха виждали баща си и той им се стори отслабнал. Тами разтревожено го попита дали се чувства добре. Джим ги увери, че всичко е наред, но изглеждаше тих, самотен и много благодарен, че ги вижда.

През уикенда, по негово предложение, прегледаха дрехите на майка си, за да изберат кои да задържат. Тами смяташе да даде останалите на благотворителна организация. Беше им трудно да се занимават с това, но баща им изглеждаше решен да разчисти вещите на покойната си съпруга. Сестрите помогнаха на Ани да си избере, като й описваха дрехите. Тя винаги бе харесвала кашмирените пуловери на майка си в пастелни тонове. Отиваха й, тъй като имаше коса в същия цвят.

— Как изглеждам? — попита тя, след като си облече един. — Приличам ли на мама?

Очите на Тами плувнаха в сълзи.

— Да, наистина приличаш — но Тами също приличаше, макар че нейната коса беше по-светла и по-дълга. Но приликата между Джейн, Тами и Ани наистина беше поразителна.

Прекараха тих и спокоен уикенд, не излизаха никъде и не се срещнаха с никого. Момичетата сами опекоха пуйката и искрено се забавляваха, докато приготвяха плънката и всички зеленчуци. Ани също им помогна.

Крис дойде за Деня на благодарността, а после замина на ски с приятели във Върмонт. Сабрина предпочете да остане със сестрите и баща си. Това беше семеен празник, което беше важно за тях, особено тази година.

В събота Тами се натъкна на чифт дамски гуменки в стаята зад кухнята, където майка им подреждаше цветята. Бяха девети номер, а майка й носеше шести. Не принадлежаха и на никое от момичетата. А икономката на баща им също имаше малки ходила.

— На кого са тези гуменки, татко? — попита Тами баща си, след като цял ден бяха преглеждали дрехите на майка й. Сега те бяха подредени в спретнати купчинки, готови да бъдат предадени. — Не са на мама.

— Сигурна ли си? — разсеяно попита той и Тами се засмя.

— Да, освен ако през последната година краката й не са пораснали с три размера. Да ги изхвърля ли?

— Защо просто не ги оставиш там, където си ги намерила? Може би някой ще си ги познае — той беше с гръб към нея, докато й отговаряше, и тя не виждаше лицето му.

— Кой например? — любопитството й се бе събудило. Внезапно й хрумна нещо. — Ти да не излизаш с някоя жена, а, татко? — той се извъртя рязко, сякаш бе стреляла по него, и я погледна.

— Какво те накара да ме попиташ?

— Просто се чудех. Наличието на тези гуменки в къщата ми се струва доста странно.

Разбира се, баща й имаше право да излиза с когото си поиска. Беше свободен, но на нея й се струваше твърде скоро. След седмица щяха да станат пет месеца, откакто майка им бе починала.

— Преди няколко седмици дойдоха някои мои приятели — на обяд. Една от жените може да ги е забравила, ще се обадя — не отговори на въпроса й, а и тя не искаше да нахалства. Само се надяваше въпросната приятелка да не е Лесли Томпсън. През този уикенд тя не се появи с поредния пай, а и в къщата нямаше следи от женско присъствие.

Тами го спомена пред сестрите си в колата, докато пътуваха обратно към града. Тръгнаха рано в неделя сутринта, за да изпреварят задръстванията.

— Престани да го шпионираш — смъмри я Канди. — Той е възрастен мъж и има право да върши каквото иска.

— Не ми се ще да падне в капана на някоя хитра жена само защото се чувства самотен без мама. Мъжете го правят понякога — каза Сабрина с искрена загриженост. В момента баща им изглеждаше много уязвим и от юли не беше на себе си. Поне през лятото дъщерите му бяха с него. Сега почти нямаха време да го посещават, макар че възнамеряваха да прекарат Коледа заедно. Бяха прекарали много приятно Деня на благодарността, въпреки че майка им много им липсваше. Най-трудно беше по празниците.

— Мисля, че татко е прекалено умен, за да падне в лапите на някоя сметкаджийка — увери ги Тами. Тя имаше повече вяра в него.

— Надявам се да си права — не особено убедено отвърна Сабрина.

Щом се прибраха, Канди се облече за излизане.

— Къде отиваш? — изненадано я изгледа Тами.

— Марчело ме покани на едно парти — спомена някакви светски личности, за които Тами редовно четеше във вестниците.

— Водите много изискан живот, принцесо — подкачи я с усмивка.

— Още не съм принцеса — влезе в тон Канди.

Но с Марчело наистина се чувстваше като принцеса. Не го каза на сестрите си, но той беше невероятен в леглото. Два пъти взеха екстази, което направи сексът още по-вълнуващ. Тя знаеше, че той от време на време смърка кокаин и въпреки че нямаше нужда, понякога взимаше и виагра, за да може да я люби през цялата нощ. Марчело беше изключително възбуждащ мъж и тя започваше да си мисли, че е влюбена в него. От своя страна той няколко пъти й намекна за брак. Разбира се, тя още беше твърде млада, но след няколко години… може би… Заяви, че искал да има деца от нея. Но в момента предпочитаха само да се забавляват и да правят секс. Канди възнамеряваше да прекара нощта в апартамента му и небрежно го спомена пред сестрите си, преди да излезе. Бяха се уговорили да се срещнат в жилището му, за да си остави чантата с тоалетните принадлежности. Питаше се дали изобщо ще отидат на партито. Понякога така и не успяваха да стигнат до вратата, а се озоваваха в спалнята или на пода. Тя нямаше нищо против.

— Може би тази нощ няма да се върна — промърмори през рамо, докато отваряше вратата.

— Хей, почакай една минута — спря я Сабрина. — Какво беше това? Къде ще спиш?

— При Марчело — безгрижно отвърна Канди.

Беше на двадесет и една и от две години живееше самостоятелно, така че сестрите й нямаха никакво право да й казват какво може и какво не може да прави. Те също го знаеха, но при все това се тревожеха.

— Бъди внимателна — посъветва я Сабрина и отиде да я целуне. — Между другото, къде живее той?

— Има апартамент на Източна седемдесет и девета. А също и фантастично студио.

Сабрина понечи да й каже, че това не го прави добър човек, но си замълча. Канди носеше безумно къса и тясна кожена пола и черни кожени ботуши до коляното, с високи токчета. Изглеждаше неотразима с впития в тялото й черен кашмирен пуловер и сивия жакет от норки.

— Страхотна си — усмихна се Сабрина. Най-малката й сестра наистина беше много красиво момиче. — Къде се намира Източна седемдесет и девета улица? Само за всеки случай, ако нещо непредвидено стане, искам да зная къде си. А и клетъчните телефони невинаги работят.

— Нищо няма да се случи — Канди се дразнеше, че Сабрина се държи като майка, а не като сестра, но този път реши да не го прави на въпрос и да задоволи любопитството й. — Номер сто четиридесет и едно на Източна седемдесет и девета улица. Да не си посмяла да се отбиеш!

— Няма — обеща Сабрина и Канди тръгна.

Крис се върна от ските и двамата се оттеглиха в стаята й. Сгушиха се на леглото и пуснаха телевизора. Той прекара нощта при нея, а Тами спа в стаята на Канди, така че бяха сами на етажа. Преди да заспи, Сабрина надникна в стаята на Ани, за да види как е. Сестра й си пишеше домашното с брайлова азбука.

— Как върви?

— Добре, предполагам — изглеждаше малко объркана, но поне се опитваше да се справя.

Като цяло нещата се развиваха добре за нея и всички смятаха, че са прекарали чудесен уикенд, въпреки липсата на майка им.