Даниел Стийл
Сестри (5)

5.

Когато на следващата сутрин момичетата станаха едно по едно, майка им ги чакаше в кухнята, готова да им приготви специална закуска. Обичаше да им готви, макар вече рядко да се случваше. Баща им бе закусил преди часове и сега седеше край басейна със сутрешния вестник. Предпочиташе да ги остави по женски и по-късно да се присъедини към подготовката за празненството. Знаеше каква суматоха наставаше с пет жени наоколо, а той обичаше спокойните и тихи сутрини.

Сабрина винаги се събуждаше рано и този път стана първа. Слезе долу и завари майка си в кухнята. Предложи да й помогне в приготвянето на закуската. Джейн обаче заяви, че обича да им готви и не се нуждае от помощ. Сабрина забеляза колко щастлива изглеждаше майка им тази сутрин, разбираше колко много означава за нея, че всички са се събрали у дома, макар и за кратко. Джейн беше сварила голяма кана кафе и Сабрина си наля една чаша от горещата течност. Настани се край масата, за да си побъбри с майка си, докато чакат останалите. Беше отпила само две глътки, когато се появи Тами, следвана от Ани. Канди не беше от ранобудните — някои неща не се променяха, дори след толкова години. Тя спеше дълбоко в спалнята си на горния етаж, макар че йоркширският й териер вече си играеше из кухнята с Хуанита. Сабрина бе извела Бюла навън и я бе пуснала да потича на воля, надявайки се, че кучето ще си намери нещо за преследване.

— Добро утро, момичета! — весело ги поздрави Джейн. Беше облечена в бели шорти и розово горнище, а краката й бяха обути в ниски сандали. Сабрина не можа да не забележи, че майка й все още има страхотни крака. Трите по-големи сестри бяха благословени с дълги и стройни крака, които бяха наследили от нея. Краката на Канди сякаш нямаха край и приличаха на бащините й. — Какво да ви приготвя?

Момичетата замърмориха в един глас, че не закусват и чаша кафе ще е достатъчна. Всички живееха в различни часови пояси. За Канди, която още спеше, вече бе вечер, както и за Ани, която не искаше да си признае, че е изгладняла. Тя грабна един портокал от купата върху кухненския плот и започна да го бели, като майка й наливаше кафе на нея и на Тами. За Тами все още беше посред нощ, но тя бе напълно будна. Въпреки късния час, в който си бяха легнали, всички кипяха от енергия. Джейн предложи да им приготви пържени яйца и подреди върху масата чиния с пресни, хрупкави кифлички и бурканче сладко.

И трите момичета си взеха по една, продължавайки да бъбрят оживено. Сабрина предложи да събудят Канди, за да не проспи целия ден. Ани се измъкна тихо от стаята и след десет минути двете с Канди влязоха в кухнята. Джейн вече бе изпържила яйца и бекон. Допреди малко момичетата твърдяха, че не са гладни, но щом димящите яйца и беконът бяха сервирани на масата, всички си сипаха щедри порции. Сабрина с радост забеляза, че Канди също си взе малко яйца, половин кифличка и дори ивичка бекон. Навярно това бе най-обилната закуска, която бе яла от години.

Джейн се настани при тях с чиния пържени яйца.

— Какви са плановете ви за тази сутрин? — попита. Нямаше кой знае какво да правят, тъй като беше празничен ден и всичко бе затворено. Затова реши, че сигурно ще се обадят на някои от приятелките си, които още живееха в града. Мнозина от тях се бяха преместили, бяха създали семейства и се бяха устроили в други градове, но момичетата все още поддържаха връзка помежду си.

— Аз просто искам да се помотая заедно с вас и мама — каза Ани, изразявайки на глас желанието и на останалите. — И с татко, който сигурно ще се почувства малцинство сред толкова много жени.

Знаеха, че баща им се радва, когато дъщерите му си дойдат вкъщи, но беше човек, който се нуждаеше от собствено пространство. Когато бяха малки, прекарваше доста време в игри на тенис и голф с приятелите си и от майка си знаеха, че още продължава да го прави.

На петдесет и девет, Джим Адамс все още изглеждаше и се движеше като млад мъж и годините почти не го бяха променили. Е, в косата му имаше повече сребристи нишки, но походката му бе бодра и младежка. А четирите момичета бяха единодушни, че и майка им изглежда великолепно. Лицето й все още бе красиво и почти нямаше бръчки. С лекота можеше да мине за десет години по-млада. За всички беше трудно да повярват, че е достатъчно възрастна, за да има толкова големи деца, въпреки че доста рано бе станала майка. Лицето й бе гладко като на млада жена, а и тя се грижеше за себе си. Три пъти седмично посещаваше гимнастическия салон и им бе споменала, че се занимава малко и с балет, за да поддържа формата си. Явно усилията й даваха резултат, защото тялото й бе по-стройно и гъвкаво, отколкото на младини.

— Мамо, какво трябва да се свърши за утрешното празненство? — попита Ани.

Майка й отвърна, че от фирмата за кетъринг ще пристигнат към четири часа. Гостите били поканени за седем.

— Но по някое време трябва да отскоча до магазина — додаде Джейн. — Днес има един отворен супермаркет от другата страна на магистралата. Забравих да купя туршия за баща ви — менюто се състоеше от хотдог, пържени пилета и всички гарнитури, които вървяха с тях. Фирмата по кетъринг щеше да осигури салатите, пържените картофки, лучените кръгчета, няколко плата със суши и богат асортимент сладоледи и пайове. — Знаете какъв става баща ви, когато няма туршия, а мисля, че и майонезата е свършила. Сетих се чак късно снощи — завърши тя, но си личеше, че никак не й се иска да се отделя дори и за минута от децата си.

Ани се огледа и й се усмихна.

— Аз мога да дойда с теб, мамо. Искаш ли след закуска да излезем и да купим всичко необходимо? — до супермаркета, за който бе споменала майка им, имаше не повече от десетина минути с кола. — А ако предпочиташ, мога и сама да отида.

— Ще дойда с теб — Джейн стана, събра чиниите, изхвърли остатъците, а за подреждането в миялната машина й помогна Сабрина.

В случаи като този Джейн беше благодарна, че бяха запазили двете миялни машини, както и двете сушилни. Имаше времена, когато уредите се пълнеха докрай. Но сега, тъй като през повечето време Джим и Джейн бяха сами, бяха нужни цели дни, докато се напълнят. Обикновено ги пускаше наполовина празни, но с момичетата вкъщи пак щяха да ги използват на пълни обороти.

С толкова много помощнички само след няколко минути кухнята беше почистена и Джейн изтича на горния етаж, за да си вземе чантата и ключовете за колата. Върна се след минута и двете с Ани се отправиха към колата, а останалите три момичета се запътиха към басейна, за да видят как е баща им.

Джейн завъртя стартера на мерцедеса комби и потегли, докато разговаряше с Ани. Момичето разказа за уроците по рисуване, които посещаваше във Флоренция, и за новите техники, които бе усвоила. Бе овладяла маниера на живописване на старите майстори и дори се бе научила как сама да си смесва боите, в някои случаи с яйца.

— Смяташ ли да се върнеш в Щатите? — попита майка й, опитвайки се прозвучи небрежно, и Ани се усмихна. Знаеше, че страда дори когато само едно от децата й е толкова далеч.

— По някое време, но не в момента — честно отвърна Ани. — Научавам много неща там и съм доволна от живота си. Това е прекрасно място за един художник.

— Както и Ню Йорк — отбеляза майка й, стараейки се да не изглежда твърде настоятелна. — Просто се надявам, че няма да останеш завинаги там. Никак не искам да си толкова далеч.

— Не е чак толкова далеч, мамо. Мога да дойда със самолет за един ден, ако имаш нужда от мен.

— Не става въпрос за тона. Двамата с баща ти сме добре. Просто ми се ще да ви виждам по-често, а не само три пъти в годината за няколко дни по празниците. Никога не ми стига. Не искам да ти се сторя неблагодарна и много се радвам, че си дойде у дома. Просто ми се ще да си съвсем наблизо или поне в Ню Йорк като Сабрина.

— Знам, мамо. Защо двамата с татко не ми дойдете гости? Флоренция е толкова красив град. Ще ми бъде много трудно да го напусна, когато най-после се реша да го сторя.

Не сподели, че Чарли смята да се прибере в Щатите и че обмисля дали да не го последва. Не желаеше да придава на връзката си такава голяма важност, особено в очите на майка си, която все се надяваше, че Ани ще се прибере у дома. Не беше честно да й вдъхва напразни надежди.

Лесно намериха място на паркинга пред супермаркета и влязоха вътре. Напълниха количката с необходимите продукти и застанаха пред една от касите за бързо обслужване. След по-малко от пет минути отново бяха при колата. Беше изключително гореща сутрин и двете бяха нетърпеливи да се приберат у дома и да скочат в басейна. Гостите щяха да започнат да пристигат след часове. Джейн очакваше с нетърпение да прекара деня с дъщерите си, и то най-вече край басейна. Следобед според прогнозата температурите щяха да достигнат 40 градуса. Надяваше се вечерта да се поразхлади. В противен случай гостите щяха да започнат да се потят още при пристигането си към седем часа. Слънцето щеше да залезе чак след осем.

— Във Флоренция е още по-топло — отбеляза Ани, когато се настаниха в колата с климатик. Усети с благодарност хладната струя, която лъхна лицето й, когато майка й завъртя стартера на колата.

Трябваше да прекосят магистралата, за да стигнат до къщата. Ани тъкмо разказваше на майка си за Чарли, когато колата им се преустрои зад един камион, натоварен със стоманени тръби. Джейн я слушаше внимателно и двете се смееха високо, когато чуха някакъв рязък звук и видяха как тръбите започнаха да падат от каросерията. Някои се търкулнаха настрани и колите в насрещното платно трябваше да завият, за да ги избегнат, но останалите полетяха право към мерцедеса на Джейн. Тя се опита да намали, а Ани ахна уплашено, когато три тръби се насочиха право към тях. Инстинктивно се протегна към майка си и изкрещя: „Мамо!“, но вече беше прекалено късно.

Като в забавен кадър от филм Ани гледаше как тръбите пробиват предното стъкло на колата. Джейн изгуби контрол и автомобилът се понесе в насрещното платно. Ани чу собствените си писъци, докато се опитваше да сграбчи кормилото, а когато най-после успя, се чу трясък на смачкана ламарина, счупено стъкло и скърцане на спирачки от всички страни. Погледна към майка си, но не я видя. Вратата на шофьора бе отворена, а колата се движеше с пълна скорост. Ани зърна за миг лицето на шофьора, в чиято кола се блъснаха, после всичко потъна в мрак и тя изгуби съзнание.

Две от тръбите бяха пронизали мерцедеса им, той се бе наклонил под ужасяващ ъгъл и най-после бе спрял, след като се бе ударил челно в двете идващи насреща коли. Тези зад тях и пред тях заковаха със зловещо свистене на гуми и скърцане на спирачки. Движението спря, някой се обади в полицията.

Никой не помръдваше в ударените автомобили, а шофьорът на камиона стоеше отстрани на шосето и плачеше, взрян ужасено в отломките на колите. Когато дойдоха полицаите, той бе изпаднал в шок и не можеше да говори. Пристигнаха няколко пожарни коли, линейки, патрулните коли от магистралата, няколко коли на местната полиция. Шофьорите на катастрофиралите коли бяха загинали на място, заедно с общо петима пътници. Имаше само една оцеляла жена и на пожарникарите бе нужен половин час, за да я измъкнат от колата. Беше затисната под стоманените тръби и в безсъзнание, когато линейката я откара. Извадиха останалите жертви, подредиха отстрани на платното и ги покриха с платнища, докато чакаха да пристигнат още коли.

Полицаите стояха със сериозни и тъжни лица край дългите редици спрени автомобили в двете платна. Винаги ставаше така на Четвърти юли. Хората се качваха в колите си, ставаха трагедии, после хората умираха и се превръщаха в статистика. Когато тръбите ги удариха, Джейн излетя от колата и загина на място. Докато откарваха Ани в травматологичното отделение на болницата „Бриджпорт“, тя бе изпаднала в кома, а животът й висеше на косъм.

А в къщата сестрите й, увлечени в приятен разговор с баща си, се наслаждаваха на слънчевия летен ден. Очакваха майка си и сестра си да се върнат всеки момент и изобщо не подозираха, че никога повече няма да видят майка си, а сестра им се бори за живота си.