Франк Хърбърт
Фани Мае (28)

Ако за теб думите са символи на действителността, тогава ти живееш в измислен свят.

Рийвска поговорка

Вихровият цилиндър на пространствената врата се отвори в хидробола и Маккай чу командата, изречена от Пан Спечито. Отворът увисна на тавана и изпълни виолетовото сияние с ярка светлина. Тя струеше иззад двете фигури, които се показваха в очертанията на вратата — едно Паленки и Чео, Пан Спечито.

Вихровият цилиндър набъбна до застрашителни размери и покри малката стая. Бясните енергийни полета по контурите му разблъскаха охраната от щурмоваци настрани. Преди да успеят да се съвземат ръката на Паленкито се стрелна напред и замахна с камшика.

Маккай затаи дъх сред дъжда от зелени и златни искри, който се посипа около Кейлбана. Златни! Камшикът удари отново. Още искри изригнаха, пробляснаха, паднаха и угаснаха в нищото.

— Спрете! — извика Маккай към щурмоваците, които понечиха да атакуват. Не искаше повече жертви от затварящи се пространствени врати. Щурмоваците се поколебаха.

Паленкито още веднъж нанесе удар с камшика. Дъжд искри се изля и угасна.

— Фани Мае! — извика Маккай.

— Отговарям — каза Кейлбанът. Маккай усети внезапното покачване на температурата, но емоционалната вълна, придружаваща думите беше кротка, успокояваща и… мощна.

Щурмоваците се засуетиха, разделили вниманието си между Маккай и мястото, където Паленкито продължаваше своята злокобна игра. Всеки удар на камшика къпеше стаята в златен дъжд.

— Какво става с твоята субстанция, Фани Мае? — попита Маккай.

— Моята субстанция нараства — отвърна Кейлбанът. — Ти ми носиш енергия и доброта. Аз връщам любов за любов и любов за омраза. Ти ми даваш сила за това, Маккай.

— А окончателното разпадане? — попита Маккай.

— Разпадането се отменя! — Определен възторг се долавяше в думите на Кейлбана. — Не виждам пресечна точка на свръзки за окончателно разпадане! Моите приятели ще се върнат с любов.

Маккай най-после въздъхна успокоено. Проработи. Всяка следваща дума на Кейлбана носеше горещият полъх на огнена пещ. Това също показваше, че са успели. Изтри потта от челото си.

Камшикът продължаваше да се вдига и спуска.

— Откажи се, Чео! — викна му Маккай. — Ти загуби! — Вгледа се в пространствената врата. — Ние я захранваме по-бързо, отколкото ти можеш да я изтощиш.

Чео излая нещо на Паленкито. Ръката с камшика изчезна.

— Фани Мае! — извика Пан Спечито.

Отговор не последва, но Маккай усети емоционален прилив на жалост.

Нима тя съжалява Чео, учуди се Маккай.

— Заповядвам ти да ми отговориш, Кейлбан! — изкрещя Чео. — Този, който те контролира, ти заповядва да се подчиниш!

— Аз се подчинявам само на притежателят на договора — отвърна Кейлбанът. — Ти не притежаваш свръзки с притежателя на договора.

— Но тя ти заповяда да ми се подчиняваш!

Маккай мълчаливо наблюдаваше сцената, изчакваше моментът на действие. Всичко трябваше да се направи изключително внимателно. Кейлбанът се бе изразил пределно ясно — за първи път. Не можеше да има съмнение в смисъла на това, което им бе казал. Абнет събира свръзките на нейния свят в себе си. Това им бе казала Фани Мае и значението му изглеждаше ясно. Когато Фани Мае повикаше Абнет да се покаже… трябваше някой да се жертва.

Абнет трябваше да умре, за да умре и нейният свят заедно с нея.

— Забрави ли договора? — изсъска Чео.

— Отхвърлям договор — каза Кейлбанът. — В тази нова линия трябва да се обръщате към мен с Изгора. Име на любов, което получих от Маккай: Изгора.

— Маккай, какво си направил, по дяволите? — излая Чео. Бавно посегна към контролното табло. — Защо тя не отговаря на ударите с камшик?

— Тя всъщност никога не е отговаряла на ударите — каза Маккай. — Тя отговаряше на насилието и омразата, които ги придружаваха. Камшикът служеше просто като особен инструмент, който концентрира в себе си двете неща. Той забиваше насилието и омразата в една единствена уязвима…

— …точка — довърши Кейлбанът. — Уязвима точка.

— И това изцеждаше силите й — каза Маккай. — Изтощаваше енергията й. Знаеш ли, с енергията си тя произвеждаше чувства, създаваше емоции. Те изискват огромно захранване. Тя цялата е една чиста емоция, чисто творение и това е начинът, по който е устроена вселената, Чео.

Къде ли е Абнет, чудеше се Маккай. Чео понечи да се обърне към Паленкито, следващите думи на Маккай го спряха.

— Няма смисъл, Чео. Ние я захранваме по-бързо, отколкото ти можеш да я изтощиш.

— Захранвате я? — Чео приведе напред обезобразеното си лице и се втренчи в Маккай.

— Отворихма огромна пространствена врата в космоса — каза агентът. — Тя събира свободният водород и го насочва право към Изгора.

— Какво е това… Изгора? — настоя Чео.

— Звездата, Чео. Кейлбанът.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— Не си ли се досетил досега? — попита Маккай.

Направи незабележим знак с ръка на щурмоваците. Абнет все още не се показваше. Вероятно Чео я бе скрил някъде. Това променяше плана. Трябваше да рискуват. Налагаше се някой да се прехвърли през пространствената врата.

В отговор на сигнала щурмоваците взеха да се приближават към отвора. Всеки стискаше в ръка заредения си лъчемет.

— Какво да се досетя? — попита Чео.

Трябва да продължа да му отвличам вниманието, помисли си Маккай.

— Кейлбаните се проявяват в нашата вселена по различни начини — каза той. — Единият от тях са звездите. Слънцата представляват нещо като отвори, през които Кейлбаните поглъщат енергията си. Те също са създали и хидроболите, които вероятно са предназначени да ни предпазват от огромните енергийни мощности на тези същества, както и да изпълняват речеви, комуникативни функции. Просто начин да общуват с нас. Дори огромните абсорбиращи възможности на хидроболите не могат напълно да задържат невероятната енергия, която Кейлбаните излъчват при говоренето. Затова и тук е толкова горещо.

Маккай хвърли поглед към кръга от щурмоваци. Те се приближаваха все по-близо и по-близо до пространствената врата. Мислено благодари на Боговете, че Чео бе направил отвора толкова широк.

— Звезди, а? — попита Чео.

— Този Кейлбан тук вече е идентифициран. Това е Изгора от Плеядите.

— Но… S-ефекта… S-окото…

— Звездни очи, или окото на звездата — каза Маккай. — Поне аз го разбирам така. Може и да съм прав само отчасти, но Изгора призна, че тя и себеподобните й са заподозряли тази истина още при първите си опити за контакт с нас.

Чео бавно поклати глава.

— Ами пространствените врати?

— Задвижвани са със звездна енергия — каза Маккай. — Още отначало знаехме, че са необходими количествата енергии преработвани от една звезда, за да може да се направи такъв пробив в пространството. Таприсиотите също ни подсказаха малко с техните приказки за подготвителна среда и пресичане свръзките на Кейлбан…

— Говориш глупости — изръмжа Чео.

— Несъмнено — съгласи се Маккай. — Но точно тия глупости движат обективната реалност в нашата вселена.

— Мислиш, че можеш да ме забаламосаш, докато твоите щурмоваци се приготвят да ме атакуват — каза Чео. — Сега ще ти покажа една друга реалност от твоята вселена! — Натисна един бутон върху контролното табло на пространствената врата.

— Изгора! — извика Маккай.

Отворът на вратата започна да се движи към него.

— Аз отговарям на Маккай — каза Кейлбанът.

— Спри Чео — извика Маккай. — Изолирай го.

— Чео сам се изолира — каза Кейлбанът. — Чео разрушава свръзките.

Пространствената врата продължи да се приближава към Маккай, но той видя, че Чео има някакъв проблем с контролното табло. Маккай се дръпна встрани и отворът мина през мястото, на което бе стоял.

— Спри го! — извика Маккай.

— Чео сам се спира — отвърна Кейлбанът. Маккай определено усети чувство на състрадание в думите й.

Вихровият цилиндър се завъртя около оста си и отново се насочи към агента. Този път се движеше по-бързо.

Маккай се хвърли встрани, поваляйки щурмоваците на пътя си. Проклети глупаци! Защо не се опитваха да минат през вратата? Страхуваха се от посичане? Присви се и стегна мускулите си, готов да плонжира през отвора при следващото минаване на цилиндъра. Сега вече самият Чео бе обхванат от страх. Не би очаквал атака от някой, който се страхува от него. Маккай преглътна с мъка. Знаеше какво го чака. Сгъстената желирана среда във вихровия цилиндър оказваше голямо съпротивление. Забавянето щеше да даде достатъчно време на Чео да реагира. В най-добрия случай Маккай щеше да изгуби и двата си крака. Все пак щеше да премине през вратата и то с лъчемет в ръка. Чео щеше да умре веднага. С малко повече късмет можеше да открие и Абнет и да убие и нея.

Пространствената врата отново се насочи към него.

Той се хвърли напред и се сблъска с един щурмовак, който бе избрал точно същия момент, за да атакува. Проснаха се по очи на пода и вихровия цилиндър се плъзна над главите им.

Маккай видя злорадата усмивка на Чео и дланите му, които трескаво дърпаха ръчките на контролното табло. Една от ръчките се строши. Чу се далечно прещракване и вратата престана да съществува.

Някой изкрещя.

Маккай с учудване установи, че все още се намира проснат по корем на пода в хидробола. За момент остана така, в съзнанието му повторно се появи последното което бе видял от Чео. Видяното бе доста ужасяващо. Тялото на Пан Спечито като че ли бе станало прозрачно и през него се виждаше някаква подобна на пара субстанция с цвета на виолетовото сияние в хидробола.

— Разпадането прекъсва договорът — каза Кейлбанът.

Маккай бавно се изправи на крака.

— Какво означава това, Изгора?

— Съобщавам факт, който има значение на истинност само за Чео и придружители — каза Кейлбанът. — Моя личност не може да дава значение на Маккай за субстанция на друг.

Маккай кимна.

— Светът на Абнет бе нейно собствено творение — промърмори той. — Плод на собствената й фантазия.

— Обясни фантазия — каза Кейлбанът.

Чео изпита момента на смъртта на Абнет като плавно разпадане на материята наоколо и разлагане на собствената му плът. Стените, подът, контролното табло, таванът, светът — всичко се разтвори в небитието. Цялото му същество бе погълнато за една единствена безплодна секунда. За един кратък миг той се намери заедно със сенките на Паленкито и други по-далечни островчета от движение в една плоскост на съществуването, която никой от мистиците от неговия вид не бе съзерцавал. И все пак, това бе място, което някой древен Хинду или Будист биха разпознали. Мястото наречено Майа, илюзия, безформена празнота, която не съдържа нищо.

Моментът изведнъж свърши и Чео престана да съществува. Или пък, може да се каже, че той не успя да се слее в едно с илюзията-празнота. В края на краищата, никой не може да диша илюзии, нито да съществува в празнота.