Франк Хърбърт
Фани Мае (26)

Абстрактните понятия се употребяват най-често с цел да прикриват противоречия. Трябва да се отбележи, че възможностите за създаване на такива отвлечени понятия са практически неограничени.

Из „Културната изостаналост“,

непубликуван труд на Йори Х. Маккай

В един неопределен момент, и то твърде скоро, Кейлбанът щеше да бъде ударен с камшик и щеше да умре. Кошмарните видения щяха да се превърнат в апокалиптична действителност и тяхната вселена щеше да загине.

Потънал в безутешни мисли, Маккай седеше в личната лаборатория на Тулук и едва обръщаше внимание на тълпата от щурмоваци около тях.

Иди си с любов.

Мониторът на компютъра на масата пред Тулук присвятваше и бръмчеше.

Дори и да откриеха звездата на Фани Мае, за какво щеше да им послужи това, запита се Маккай. Чео щеше да победи. Вече не можеха да го спрат.

— Възможно ли е — попита Тулук — Кейлбаните да са създали тази вселена? Дали тя не е тяхната „Райска градина“? Не ми излиза от главата това, което Фани Мае каза, че нейното присъствие би ни унищожило.

Наведе се над масата, пипалата му бяха прибрани, лицевият отвор бе съвсем леко отворен, колкото да му позволява да говори.

— Защо се бави толкова проклетия компютър? — поиска да знае Маккай.

— Проблема с пулса на звездите е изключително сложен, Маккай. Сравнението на два пулсационни модела изисква специално програмиране. Но ти не отговори на въпроса ми.

— Просто нямам отговор за него! Искрено се надявам, че ония тъпаци, които оставихме в хидробола, знаят какво да правят.

— Те ще правят точно това, което си им казал да правят — смъмри го Тулук. — Ти си много странен човек, Маккай. Казаха ми, че си бил женен повече от петдесет пъти. Как мислиш, дали е в разрез с добрите обноски да обсъждаме това?

— Никога не намерих жена, която да свикне с живота на съпруга на Извънреден Саботьор — промърмори Маккай. — Изглежда е трудно да ни обича човек.

— Да, но Кейлбанът те обича.

— Тя дори не знае какво разбираме ние под любов! — Поклати глава. — Трябваше да остана в хидробола.

— Нашите хора ще препречат с телата си всеки опит за атака срещу Кейлбана — каза Тулук. — Би ли нарекъл това любов?

— Това е просто инстинкт за самосъхранение — изръмжа Маккай.

— Ние Рийвите смятаме, че любовта също е форма на самосъхранение — каза Тулук. — Може би, точно това и разбира нашият Кейлбан под любов.

— Ха!

— Твърде вероятно е, Маккай, понеже никога не си имал този инстинкт за самосъхранение, никога и да не си обичал.

— Я стига! Би ли спрял да ме занимаваш с глупостите си?

— Търпение, Маккай. Търпение.

— Търпението ми се изчерпа!

Скочи на крака и нервно закрачи нагоре надолу из лабораторията, разблъсквайки щурмоваците на пътя си. Накрая се върна до масата и се надвеси над Тулук.

— С какво се хранят звездите?

— Звездите ли? Звездите не се хранят.

— Тя вдишва нещо тук, някаква субстанция — промърмори Маккай. — Тя се храни тук. — Кимна. — Водород.

— Какво искаш да кажеш?

— Водород — повтори Маккай. — Ако отворим достатъчно голяма пространствена врата… Къде е Билдун?

— Заседава с представители на федерацията по въпроса за своеволните ни действия при поставянето под карантина на Пластичните фризьори. Има малка вероятност и да са подразбрали за машинациите ни с Таприсиотите. Правителството не одобрява такива начини на действие, Маккай. Билдун се мъчи да спаси кожите ни както и своята.

— Има достатъчно водород — каза Маккай.

— Какви са тия приказки за пространствената врата и водорода?

— Ще я нахраним със студ и ще изтощим треската — каза Маккай.

— Говориш безсмислици, Маккай! Взе ли си капсулите с яростин и нормализатори?

— Да!

Принтерът на компютъра издаде хъркащ звук и започна да трака. Изплю намачкана линия от святкащи букви и цифри. Те затанцуваха по монитора и се подредиха в разбираем текст. Маккай прочете съобщението.

— Изгора — каза Тулук, надничайки през рамото му.

— Звезда от Плеядите — промърмори Маккай.

— Ние я наричаме Дрънъл — каза Тулук. — Виждаш ли написаното на Рийвски на третия ред? Дрънъл.

— Може ли да има някаква грешка в изчисленията?

— Шегуваш ли се?

— Билдун! — изсъска Маккай. — Трябва да опитаме!

Извърна се рязко и изхвърча от лабораторията, разблъсквайки помощниците на Тулук във външната стая. Тулук се втурна след него. Охраната от щурмоваци се засуети за момент, но бързо ги настигна.

— Маккай! — извика Тулук. — Къде отиваш?

— При Билдун… после обратно при Фани Мае.