Франк Хърбърт
Фани Мае (25)

Всеки разговор е уникална смесица от шумове и звуци. Някои от тях са по-приятни за ухото от други, но това не е непремено белег за тяхната значимост.

Из „Лаклакски коментари“

Чу се пукащ звук, като изхвърчане на тапа от бутилка. Въздушното налягане в хидробола леко спадна и Маккай изведнъж бе обзет от паническият ужас, че Абнет по някакъв начин е успяла да отвори вратичка към безвъздушния вакуум, който щеше да изсмуче въздуха им и да ги убие. Физиците твърдяха, че това е невъзможно, че въздушният поток, спънат от анти-ускорителите във вихровия цилиндър, ще задръсти пространствената врата и по този начин сам ще блокира пътя си. Маккай обаче подозираше, че те едва ли бяха дотолкова добре запознати със S-ефекта.

Отначало не можа да види вихровият цилиндър на пространствената врата. Той се появи хоризонтално, точно над огромния супник с Кейлбана.

От отвора се появи ръка на Паленки и камшикът се стовари със сила върху мястото, заемано от не-присъствието на Кейлбана. Дъжд от зелени искри се посипа във въздуха.

Приведен над уредите си, Тулук възбудено измърмори нещо.

Ръката на Паленкито се вдигна отново, поколеба се.

— Още! Още!

Гласът без съмнение принадлежеше на Чео.

Камшикът се стовари още веднъж, и още веднъж.

Маккай вдигна лъчемета си и раздвои вниманието си между Тулук и ръката на Паленкито. Получи ли Тулук данните? Не се знаеше колко удара още може да издържи Кейлбана.

Камшикът удари отново. Зелените искри изригнаха и се посипаха наоколо.

— Тулук, събра ли достатъчно данни? — настоя Маккай.

Ръката с камшика изчезна през вратата. Странна тишина се възцари в стаята.

— Тулук? — изсъска Маккай.

— Мисля, че съм готов — каза Тулук. — Стана добър запис. Все пак не мисля, че ще успеем да го идентифицираме.

Маккай осъзна, че тишината в стаята не е вече същата. Потракването на иструментите на Тулук образуваха фон за звуците на някакви гласове, които се долавяха откъм пространствената врата.

— Абнет? — извика я Маккай.

Отворът се изви на една страна и в него се показа три четвърти от лицето на Абнет. Тъмночервена драскотина се спускаше от лявото й слепоочие надолу през бузата. Сребриста примка стягаше гърлото й. Ръка на Пан Спечи здраво стискаше краищата на въжето.

Маккай видя, че Абнет едва контролира яростта, която сякаш се мъчеше да пръсне издутите й вени. Лицето й ту се наливаше с кръв, ту пребледняваше като платно. Устните й бяха здраво стиснати. Стаена злоба струеше от всяка пора.

— Видя ли какво направи? — изписка тя щом съзря Маккай.

Маккай се отблъсна от стената и се приближи към пространствената врата, очарован от гледката.

— Аз ли? Това повече ми прилича на работа на Чео.

— Вината е само твоя!

— Така ли? Е, значи съм постъпил умно.

— Опитах се да бъда разумна с теб — изхриптя тя. — Опитах се да ти помогна, да те спася. Но не! Ти се държеше с мен като с криминален престъпник. Това е благодарността, която получих от теб.

Тя посочи примката около врата си.

— С КАКВО СЪМ ЗАСЛУЖИЛА ТОВА!

— Чео! — извика Маккай. — Какво е направила?

— Кажи му, Млис. — Гласът на Чео долетя някъде иззад гърба й.

Тулук, който не бе обърнал внимание на размяната на реплики се обърна към Маккай и каза:

— Забележително. Наистина забележително.

— Кажи му! — изрева Чео, когато Абнет сепнато замълча.

Тя и Тулук започнаха да говорят едновременно. Думите им се сляха и долетяха до Маккай като безсмислена смесица от звуци.

— Тимеждузвезднастрахидросгенсамасапъленцесот…

— Млъкни! — изкрещя Маккай. Абнет се сепна и замълча, но Тулук продължи без да спира.

— …и това със сигурност означава, че не може да има грешка в спектралния модел на поглъщане и отделяне на енергия. Звезда е, без съмнение. Нищо друго не би могло да покаже същите данни.

— Добре, но коя звезда? — попита Маккай.

— Еее, точно това е въпросът — отвърна Тулук. Чео бутна Абнет настрана и се показа в рамката на вратата. Погледна към Тулук, после към уредите.

— Какво става тук, Маккай? Подготвяш нов начин да пречиш на моите Паленки? Или просто си дошъл да си поиграем пак на ела-ми-извий-врата?

— Открихме нещо, което може и да ви заинтересува — каза Маккай.

— Какво ли би могъл да откриеш ти, което да ме заинтересува?

— Кажи му, Тулук.

— Фани Мае съществува чрез някакво много близко взаимодействие със звездна маса — каза Тулук. — Дори, може би, самата тя е звездна маса, поне що се отнася до нашето измерение.

— Не измерение, — намеси се Кейлбанът — вълна.

Гласът й едва достигна до съзнанието на Маккай, но думите й бяха придружени от такава мощна вълна на емоционално страдание, че Маккай потрепера. Тулук пък бе направо премазан.

— Ка-ка-ка-кво бе-бе-бе-ше то-то-то-ва? — успя да продума той.

— Спокойно, овладей се — предупреди го Маккай. Видя, че Чео не е засегат от емоционалната вълна, или поне оставаше абсолютно безизразен.

— Скоро ще идентифицираме Фани Мае — каза Маккай.

— Идентичност — каза Кейлбанът. Сега гласът и беше по-силен, но излъчваше някаква ледена безчувственост. — Идентичността се отнася до уникалното качество самоопределяне на личността. Има връзка с квалифициране на личността, проявление на личността и съществуване на личността. Ти още не ме хващаш, Маккай. Хващаш ли терминът още? Моята личност набира пресечна точка на твоето време.

— Не я хващаш ли? — попита Чео и стисна по-здраво примката около врата на Абнет.

— Просто един стар изтъркан идиом — каза Маккай. — Мисля, че Абнет в момента схваща толкова добре значението му, колкото й се е схванал вратът.

— Какви ги дрънкаш? — попита Чео.

Тулук реши, че въпросът е отправен към него.

— По някакъв начин, — започна той — Кейлбаните се проявяват в нашата вселена като звезди. Всяка звезда има собствен пулс, определен модел на поглъщане и излъчване на енергията, специфичен ритъм, който не може да бъде повторен, и по който тя може да бъде идентифицирана. Ние направихме запис на този „ритъм“ на Фани Мае. Ще сравним този неин модел със съществуващите записи на звездите и ще открием точно коя от звездите е тя.

— И смятате, че вашата тъпа теория трябва да ме заинтересува? — попита Чео.

— За самия теб е по-добре да се вслушаш в думите ни — каза Маккай. — Това вече не е само теория. Ти си мислиш, че си се скрил на абсолютно безопасно местенце. И всичко, което трябва да направиш, е да елиминираш Фани Мае, а с нея и цялата наша вселена и да останете единствените разумни в космоса, така ли смяташ? Така ли е? Сам не знаеш колко дълбоко се заблуждаваш.

— Кейлбаните не лъжат — изръмжа Чео.

— Да, но аз мисля, че понякога грешат — каза Маккай.

— Разпространение на еднолинейните — каза Кейлбанът.

Маккай потръпна от ледената вълна, която придружаваше думите й.

— Ако ние се разпаднем, Абнет и приятелите й ще продължат ли да съществуват? — попита той.

— Различни модели с ограничена продължителност в свръзките — отвърна Кейлбанът.

Маккай усети как ледената вълна преобърна стомаха му. Тулук целият трепереше, лицевият му отвор се затваряше и отваряше отново.

— Това беше достатъчно ясно, нали? — попита Маккай. — Ще се видоизмените по някакъв начин и няма да живеете много дълго след нас.

— Никакви разяснения — каза Кейлбанът.

— Никакво поколение — преведе Маккай.

— Това е някакъв номер! — изкрещя Чео. — Тя лъже!

— Кейлбаните не лъжат — припомни му Маккай.

— Да, но понякога грешат!

— Достатъчно е една от грешките да се окаже вярна и ти ще си загубен — каза Маккай.

— Е, ще поема този риск — отвърна Чео. — А ти можеш да…

Пространствената врата внезапно изчезна.

— Свързването на S-системата трудно — каза Кейлбанът. — Хващаш ли трудно? Терминът изисква повече количество енергия. Хващаш ли?

— Разбирам — отвърна Маккай. — Хващам. — Изтри с ръкав потта от челото си.

Тулук протегна един от речевите си израстъци и възбудено го размаха.

— Студено ми е — каза той. — Студено-студено-студено.

— Мисля, че тя вече се държи само на една тънка нишка — рече Маккай.

Тялото на Тулук се изду, когато той пое дълбоко въздух в трите си дроба.

— Ще занесем ли записите обратно в лабораторията? — попита той.

— Звездна маса — промърмори Маккай. — представи си само. А всичко което виждаме тук е това… това нищо.

— Нищо не поставено тук — каза Кейлбанът. — моя личност поставя нещо тук и ти не съществуваш. Маккай се разпада в присъствие на моя личност.

— Хващаш ли това, Тулук? — попита Маккай.

— Хващам? А, да. Изглежда тя иска да каже, че не може да стане видима за нас, защото това ще ни убие.

— Така разбрах и аз — каза Маккай. — Хайде да се връщаме и да почваме сравнителните тестове.

— Ти разходва субстанция без причина — каза Кейлбанът.

— Сега пък какво има? — попита Маккай.

— Бичуване наближава и моя личност аз се разпада — отвърна Кейлбанът.

Макай подтисна нервното потръпване на тялото си.

— След колко време Фани Мае?

— Термин време при еднолинейните труден, Маккай. Твой термин: скоро.

— Веднага ли? — затаи дъх агентът.

— Ти питаш за близост, за непосредственост? — поиска да знае Кейлбанът.

— Вероятно — прошепна Маккай.

— Вероятност — рече Кейлбанът. — Необходима енергия за моя личност остава свързана до бичуване. Бичуване… не близо.

— Скоро, но не веднага — каза Тулук.

— Тя иска да ни каже, че може да изтърпи само още един удар и той ще е последният — каза Маккай. — Хайде, бързо, Фани Мае можеш ли да ни осигуриш пространствена Врата?

— Има достъп, Маккай. Иди си с любов.

Само още един удар, мислеше си Маккай, докато помагаше на Тулук да събере апаратурата си. Но защо тези удари с камшик бяха толкова смъртоносни за един Кейлбан? Защо точно ударите с камшик, когато всякакви други енергийни мощности очевидно не им действаха?