Серия
Прелюдия към Дюна (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dune: House Atreides, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)
Сканиране
sir_Ivanhoe (5 септември 2007)
Разпознаване и корекция
NomaD (10 септември 2007)

Издание:

Издателство „Аргус“, 2000

Камо, карта, 2000


Посвещаваме тази книга

на нашия учител Франк Хърбърт —

толкова чаровен и задълбочен човек,

колкото и чудесната вселена на Дюна,

която той създаде.

БИСЕР С НЕПОМРЪКВАЩ БЛЯСЪК

Повече от десетилетие се носеха слухове, че ще пиша роман от Вселената на Дюна, която създаде моят баща — продължение на шестата книга в поредицата. Вече бях публикувал няколко добре приети научно-фантастични романа, но съвсем не бях сигурен, че искам да се захвана с нещо толкова плашещо по размаха си. Все пак „Дюна“ е opus magnum, една от най-сложните и многопластови творби, създавани някога. Тя е съвременна версия на мита за дракона и пазеното от него съкровище, великолепен бисер с блясък чак до сърцевината си…

Преди безвременната смърт на баща ми през 1986 г. той обмисляше роман с работното заглавие „Дюна 7“ и дори вече бе сключил предварителен договор с „Бъркли Букс“, но не знаех да си е водил бележки. С татко неведнъж си говорихме за съвместна работа върху роман за пясъчната планета, но не определяхме срокове, нито уточнявахме нещо. Искаше първо да довърши „Дюна 7“ и други свои проекти.

По-късно често се замислях за недовършената поредица, особено през петте години, когато писах. „Мечтателят от Дюна“ — биография на този толкова разностранен и загадъчен човек. Естествено трябваше да подложа на анализ произхода и основните теми в поредицата. След дълго умуване вече възприемах като чудесна идеята да се заема с книга, основаваща се върху събитията, които баща ми бе описал с толкова дразнеща любопитството пестеливост в Приложенията към „Дюна“. В този нов роман щях да се върна десет хилядолетия назад чак до времето на Бътлъровия джихад, легендарния Велик бунт срещу мислещите машини. Митична епоха в една митична Вселена, когато възникват повечето велики школи, сред тях Бене Гесерит, ментатите и майсторите на меча…

Щом научиха за намеренията ми, мнозина изтъкнати автори ми предложиха да работим съвместно. Колкото и да си подхвърляхме идеи обаче, не си представях как този проект ще стигне до успешен завършек. Всички те бяха превъзходни писатели, но в общуването с тях не долавях онова взаимно вдъхновение, необходимо за справянето с толкова мащабна задача. Затова все започвах нещо друго и отлагах голямата си мечта. И макар татко да остави множество изкусително незавършени сюжетни линии в петата и шестата книги от поредицата, той написа неочакван дори за мен послеслов към „Дюна: Домът на Ордена“ — трогателно посвещение на покойната ми майка Бевърли Хърбърт, негова съпруга през почти четири десетилетия. Бяха истински творчески екип — тя редактираше създаденото от него и оценяваше извиращите от въображението му идеи… Но и двамата вече ги нямаше. Казвах си, че може би е най-добре всичко да си остане такова, каквото е.

Само че един приятел на име Ед Крамър не ме оставяше на мира. Изтъкнат редактор и спонсор на конгреси на любителите на научна фантастика и фентъзи, той искаше да състави сборник от разкази, чието действие се развива на Дюна — всеки написан от различен, добре познат на публиката автор. Убеди ме, че идеята си струва усилията, дори се чудех дали да не стана съредактор. Имаше много подробности за уточняване — и творчески, и правни. Насред споровете Ед ми каза, че получил писмо от автора на бестселъри Кевин Дж. Андерсън, който бил сред поканените да участват в сборника. Кевин се интересувал от възможността да разшири творбата си до роман, като предпочитал тя да е продължение на шестата книга…

Въодушевлението му от Вселената на Дюна направо преливаше от страниците. Аз обаче отлагах решението цял месец, защото не бях сигурен как да му отговоря. Въпреки че той се бе доказал като писател, продължавах да се колебая. Вече знаех, че искам да участвам в този проект, и то така, че да създадем роман, който да е верен на духа на поредицата. А наред с „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин и още няколко творба „Дюна“ бе сред най-големите творчески постижения и може би най-блестящият пример за създаване на фантастичен свят в цялата история на литературата! Заради наследството на моя баща не биваше да сгреша в избора си. Прочетох всичко написано от Кевин, до което успях да се добера, поразпитах за него. Скоро осъзнах, че той е чудесен писател, а и репутацията му беше безупречна. Реших да му се обадя по телефона.

Постигнахме разбирателство от самото начало — и лично, и професионално. Освен че ми стана много симпатичен, долавях и как творческата енергия протича помежду ни, как се зараждат нови и нови идеи в руслото на поредицата. След като получихме съгласието на моето семейство, двамата с Кевин решихме да напишем роман-пролог, но не за древните епохи преди „Дюна“. Предпочетохме да се върнем към събитията тридесет-четиридесет години преди да започне действието в първата книга — любовната история между родителите на Пол, пристигането на планетолога Пардот Кайнс на Аракис, причините за унищожителната вражда между династиите Атреидес и Харконен и какво ли не още…

Преди да съставим подробен план, препрочетохме шестте романа за Дюна, написани от баща ми, и аз се нагърбих със задачата да подготвя изчерпателен „Указател за Дюна“ — своеобразна енциклопедия на всички герои, места и чудеса от Вселената й. Смятахме, че е най-важно да установим как татко си е представял края на поредицата. Ясно ни беше, че е водил действието към величава развръзка в „Дюна 7“, но неволно ни е оставил нерешена загадка.

В началото на май 1997 г. се срещнахме с Кевин Дж. Андерсън и съпругата му, писателката Ребека Моеста. Идеите за новата история просто изригваха от нас. Тримата драскахме като пощурели или ги записвахме направо на диктофон. От тези бележки започнаха да се оформят отделни сцени, но ние още се чудехме и обсъждахме накъде точно е щял да насочи поредицата моят баща.

В последните две книги „Еретиците на Дюна“ и „Дюна: Домът на Ордена“ той въведе нова заплаха — зловещите почитаеми мами, които опустошават огромни сектори от галактиката. Към края на „Домът на Ордена“ главните герои бяха натикани в ъгъла, почти разгромени… и тогава читателят научаваше, че почитаемите мами бягат от още по-страшна и тайнствена опасност, която надвисваше и над основните действащи лица в книгата — повечето от тях свети майки от Бене Гесерит.

Съвсем изненадващо само две седмици след нашата среща ми се обади адвокатът, който се занимаваше със завещанията на моите родители. Съобщи ми, че в едно предградие на Сиатъл имало два сейфа в трезор, наети на името на Франк Хърбърт. Никой от нас дори не бе подозирал този факт! Уговорих се с управата на банката и много развълнуван присъствах на отварянето. Вътре намерихме книжа и компютърни дискети стар формат, които съдържаха подробни записки за непубликуваната „Дюна 7“ — дългоочакваното продължение на „Домът на Ордена“! Вече не се налагаше двамата с Кевин да умуваме какво е възнамерявал да създаде Франк Хърбърт. Можехме да вплетем събитията от нашия роман-пролог в бъдещия величествен завършек на поредицата.

Още по-въодушевени, захванахме се да съставим предложение, което бихме могли да покажем на издателите. През това лято трябваше да пътувам из Европа — така със съпругата ми Джейн отпразнувахме годишнината от сватбата ни. В багажа си имах преносим компютър и свръхлек принтер. С Кевин си разменяхме куриерски пратки по „Федерал Експрес“ през цялото лято. И когато се върнах у дома, разполагахме с огромно резюме за трилогия, побрало се на цели 141 страници. В усилията си по съставянето на „Указател за Дюна“ бях стигнал до половината, но оставаха още доста месеци напрегната работа, за да го завърша.

Докато очаквахме да събудим интереса на някой издател, спомнях си за многото дни на съвместна писателска работа с моя баща, за романите си от началото на 80-те години, значително подобрени от неговите съвети, изречени с обич. Всичко, което бях научил, щеше да ми послужи сега в това огромно начинание!

 

Брайън Хърбърт