Франк Хърбърт
Фани Мае (5)

Всички дефиниции, независимо от езика, на който са направени, трябва да се смятат за условни.

„По въпроса за Кейлбаните“, от Дуел Хартвид

— Тук е Гичел Сайкър — започна онзи.

Маккай си представи директорът на Отдел анализи към Бюрото, учтивият малък Лаклак, удобно разположен в приятно обзаведения си кабинет в щаба на БюСаб на Централата. Сайкър вероятно седеше отпуснат в модерното си кучекресло, което вещо масажираше плътта му. Бойното му пипало е прибрано, лицето — широко отворено, а раболепните му слуги някъде наблизо чакат да натисне копчето и да ги повика.

— Крайно време беше да се обадиш — каза Маккай.

— Крайно време ли?

— Да. Сигурно вече сте получили съобщението от Фурунео…

— Какво съобщение?

Маккай изтръпна. Като че ли мозъка му се отърка в точиларски камък и от съприкосновението мислите му се разхвърчаха като искри. Няма съобщение от Фурунео?

— Но Фурунео тръгна оттук преди доста време и…

— Обаждам се — прекъсна го Сайкър — защото няма и следа от вас двамата от доста дълго време и щурмоваците на Фурунео са обезпокоени. Един от тях… Къде трябваше да отиде Фурунео и как?

Една мисъл проряза съзнанието на Маккай.

— Къде е роден Фурунео?

— Роден ли? На Лейди-Би. Защо?

— Мисля, че ще го открием там. Кейлбанът използва S-системата, за да го изпрати вкъщи. Ако още не се е обадил, по-добре изпрати да го вземат. Той трябваше да…

— На Лейди-Би има само три Таприсиота и една пространствена врата. Това е една доста забутана планета, пълна с отшелници и…

— Това обяснява забавянето. Междувременно, ето как стоят нещата…

Маккай започна да разяснява проблема в детайли.

— Вярваш ли на това нещо, на окончателното разпадане? — прекъсна го Сайкър.

— Трябва да го повярваме. Всички доказателства сочат това.

— Е, да, може би… но…

— Не можем да си позволим никакво може би, Сайкър.

— По-добре да се обадим на полицията.

— Мисля, че тя иска да направим точно това.

— Така ли? И защо?

— И кой ще трябва да подпише исковата молба?

Тишина.

— Схващаш ли картинката? — настоя Маккай.

— Отговорността е твоя, Маккай.

— И винаги е била. Но ако сме прави, това не променя нещата, нали?

— Предлагам ти — каза Сайкър — да се свържем с някой от най-високопоставените в Централното Полицейско Бюро. Просто да се посъветваме с тях. Съгласен?

— Обсъди въпроса с Билдун. Междувременно, ето какво искам да направите. Свикайте Консултативния Съвет на Бюрото с представители от всичките видове. Разпространете още едно строго секретно послание. Фокусирайте вниманието върху Кейлбаните, но вмъкнете и Паленките. И започнете да преглеждате документацията на Абнет…

— Не можем да направим това и ти го знаеш!

— Трябва да го направим.

— Когато прие тази задача, ти получи подробни разяснения защо не можем да…

— Прекалената предпазливост не означава, че не трябва да си поизцапаме ръцете — каза Маккай. — Ако наистина си мислиш така, то значи, че не си разбрал важността на…

— Маккай, аз не мога да повярвам, че…

— Изчезвай, Сайкър! — каза Маккай. — Ще се свържа директно с Билдун.

Тишина.

— Прекъсни контакта! — заповяда Маккай.

— Това няма да е необходимо.

— Няма ли?

— Ще пусна агентите по следите на Абнет веднага. Разбрах какво искаш да кажеш. Ако приемем, че…

— Приемаме — прекъсна го Маккай.

— Заповедите ще бъдат издадени от твое име, разбира се — каза Сайкър.

— Дръж си ръцете чистички както си щеш — каза Маккай. — А сега прати нашите хора да притиснат Пластичните фризьори от Стедиън. Тя е била там, при това съвсем скоро. Ще ти изпратя и един камшик, който тя…

— Камшик?

— Току-що станах свидетел на едно от бичуванията. Абнет прекъсна връзката, докато едно от нейните Паленки все още не си бе измъкнало ръката от пространствената врата. Люкът му отсече ръката. На Паленкито ще му порасне друга, а и тя може да си наеме още Паленки, но камшика и ръката могат да ни дадат някаква нишка. Знам, че Паленките не практикуват присаждане на гените, но това е най-доброто, което имаме в момента.

— Разбирам. И какво видя по време на… ъъъ… инцидента?

— Тъкмо щях да ти кажа и това.

— Не е ли по-добре да дойдеш тук и да запишем рапорта ти на трансрекордер?

— Ти ще го направиш вместо мен. Мисля, че е по-добре да не се вясвам на Централата за момента.

— Ммм. Разбрах какво имаш предвид. Тя ще се опита да ти върже ръцете с контрапроцес и ще се опита да те подведе под съдебна отговорност.

— Точно от това се опасявам и аз. А ето и какво видях. Когато отвори вратата, тя на практика я изпълваше цялата, но успях да видя нещо като прозорец зад нея. Ако е било прозорец, той е гледал към облачно небе. Това означава, че е било през деня.

— Облачно?

— Да. Защо?

— Тук цяла сутрин беше облачно.

— Да не би да мислиш, че може да е… не, не би го направила.

— Вероятно не, но за всеки случай ще накарам да претърсят цялата Централа. С нейните пари, не се знае кого може да е купила.

— Ъхъ… та, за Паленкито. Корубата му беше някак странно оцветена. Триъгълници и ромбоиди в червено и оранжево, както и жълто въже или змия увита по цялото й продължение.

— Отличителните знаци на техния вид — каза Сайкър.

— Да, но на кое точно племе Паленки?

— Добре, ще проверим това. Какво друго?

— По време на бичуването зад гърба й имаше цяла тълпа разумни. Видях Прейлинги. Мрежестите им пипала не могат да се сбъркат. Имаше и няколко Читъри, няколко Соборипи, също и Рийви…

— Обичайната й тълпа от подлизурковци. Позна ли някой от тях?

— По-късно ще се опитам да разпозная някой, но засега не мога. Но имаше и един Пан Спечи със замразено его, ако не се лъжа.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм в това, което видях, а аз видях белезите върху челото му — белезите от его-хирургията. По-сигурно от това няма накъде.

— Но, това противоречи на всички законови, морални и етични норми на Пан Спечите, това…

— Белезите бяха виолетови — каза Маккай. — Това обяснява нещата, нали?

— И се е показал направо така? Без грим, нито нещо друго да ги прикрие?

— Нищо. Ако съм прав, това означава, че той е единственият Пан Спечи при нея. Всеки друг Пан Спечи би го убил още щом го види.

— И къде може да е това място, където има само един Пан Спечи?

— Нямам представа. А, имаше също и няколко хуманоида. В зелени униформи.

— Домашната охрана на Абнет.

— И аз си помислих същото.

— Доста голяма тълпа, за да остане скрита.

— Ако някой можсе да си го позволи, то това е точно тя — каза Маккай. — Още нещо. Усетих миризмата на вкиснато.

— Вкиснато?

— Абсолютно съм сигурен. При пространствените врата винаги се получава разлика в атмосферните налягания. Този път вятърът духаше към мен. Миришеше на вкиснато.

— Доста богата колекция от наблюдения си натрупал.

— Да не си мислиш, че преувеличавам?

— Не повече от обикновеното. Напълно ли си сигурен за Пан Спечито?

— Видях очите му.

— Хлътнали с формата на добре шлифовани диаманти?

— Поне на такива ми приличаха.

— Ако можем да намерим Пан Спечи, което официално, пред свидетели да огледа този тип, това ще ни даде страхотен коз в ръцете. Ще я обвиним, че укрива криминален престъпник.

— Май нямаш голям опит с Пан Спечите — каза Маккай. — Как ли си се добрал до директорското място в Отдел анализи?

— Добре де, Маккай, хайде да не се…

— Много добре знаеш, по дяволите, че всяко Пан Спечи направо ще избухне при вида на този тип. Ще се втурне като луд към пространствената врата и…

— И какво?

— Абнет ще я затвори веднага. Така тя ще разполага с едната половина от нашия свидетел, а ние с другата.

— Но, това ще бъде убийство!

— Просто нещастен случай. Нищо повече.

— Признавам, че тази жена има наистина огромно влияние, но…

— И направо ще ни съдере кожите, ако докаже, че е свободен гражданин, който ние се опитваме да саботираме.

— Доста неприятно — съгласи се Сайкър. — Надявам се, че не си правил никакви официални постъпки пред нея.

— Да, но грешиш. Направих.

— Какво си направил?

— Предупредих я най-официално от името на Бюрото.

— Маккай! Беше ти заповядано да работиш абсолютно дискретно по…

— Виж какво, ние искаме тя да започне официални действия. Консултирай се с Правния отдел. Тя може да се опита да възбуди контрапроцес срещу мен лично, но ако се опита да подведе Бюрото под съдебна отговорност, ние сме в правото си да поискаме изслушване и на двете страни, така ще я принудим да се яви пред съда. Адвокатите й едва ли ще я посъветват да направи такова нещо. Не, тя ще се опита да…

— Тя може и да не даде Бюрото под съд — каза Сайкър — но ще пусне копоите си по следите ни. А това е най-неподходящия момент. Билдун почти напълно е изчерпал его-времето си. Съвсем скоро ще трябва да се върне в инкубатора. Даваш ли си сметка каво означава това?

— Директорският стол на Бюрото ще остане празен. Прицел на домогвания от всички страни. Очаквах това.

— Да, но тук ще настане една огромна бъркотия.

— Ти си подходящ кандидат за мястото, Сайкър.

— Ти също, Маккай.

— Аз пасувам.

— Тая няма да я бъде! Но в момента най-много се притеснявам за Билдун. Направо ще изригне, като научи за Пан Спечито със замразеното его. Това може да се окаже фатално за…

— Той ще се справи — каза Маккай, влагайки доста повече увереност в думите си, отколкото чувстваше.

— Може и да бъркаш. Надявам се знаеш, че аз няма да си пасувам.

— Всички знаем, че искаш това място — каза Маккай.

— Мога да си представя клюките.

— А дали си струва труда?

— Ще ти кажа, като стане.

— Сигурен съм, че ще ми кажеш.

— Още нещо — каза Сайкър. — как ще държиш Абнет далеч от себе си?

— Ще стана учител — каза Маккай.

— Не мисля, че искам да разбера какво имаш предвид — каза Сайкър. После прекъсна контакта.

Маккай отново се намираше сред виолетовото сияние на пода на хидробола. Целият бе плувнал в пот. Бе горещо като в пещ. Зачуди се дали е изгубил вече някой и друг килограм от тлъстините си. Със сигурност се беше обезводнил. В момента, в който се сети за вода и почуства дразнещата сухота в гърлото си.

— Тук ли си още? — изхриптя той.

Тишина.

— Фани Мае?

— Аз оставам в дома си — каза Кейлбана.

Усещането, че разбира думите без да ги чува, прибавено към ефекта на яростина, предизвика у Маккай моментен изблик на гняв. Проклетият, глупав, надут Кейлбан! В каква каша ни забърка!

— Желаеш ли да ни сътрудничиш в опита да спрем тези бичувания? — попита Маккай.

— Доколкото позволява договорът.

— Добре. Тогава настоявай пред Абнет, че ме искаш за свой учител.

— Ти изпълняваш ли функциите на учител?

— Досега научила ли си нещо от мен? — попита Маккай.

— Всички объркани свръзки са изяснени.

— Свръзки — промърмори Маккай. — Сигурно остарявам.

— Обясни остарявам — каза Кейлбанът.

— Няма значение. Първо трябва да обсъдим твоят договор. Може би има начин да го прекратим. По кои закони е сключен договорът?

— Обясни закони.

— Според коя система от задължения влиза в сила? — извика Маккай.

— Според естественият дълг на свръзките при разумните.

— Абнет не знае какво е това дълг.

— Аз разбирам дълг.

Маккай въздъхна.

— Имаше ли свидетели, подписи, или нещо подобно?

— Всички Кейлбани от моя вид свидетели на свръзките. Подписи неразбираем термин. Обясни.

Маккай реши да не се спира на въпроса за подписите. Вместо това попита:

— При какви обстоятелства можеш да откажеш да изпълниш задълженията си по договора ти с Абнет?

След дълга пауза Кейлбанът отвърна:

— Променящите се обстоятелства носят промяна в отношенията. Ако Абнет се провали в своите свръзки, или се опита да промени същностите, това може да произведе отворени линии за моето освобождаване.

— Такааа… — каза Маккай. — Това може да свърши работа.

Поклати глава, вгледан в празното пространство над гигантския супник. Кейлбани! Не можеш нито да ги видиш, нито да ги чуеш, нито да ги разбереш.

— Достъпно ли е за мен използването на твоята S-система? — попита Маккай.

— Ти изпълняваш функциите на мой учител.

— Това означава да, така ли?

— Положителен отговор.

— Положителен отговор — повтори Маккай. — Добре. Можеш ли също така и да транспортираш предмети там където ти кажа?

— Докато свръзките са достъпни.

— Надявам се, че това означава, това, което си мисля, че означава — каза Маккай. — Осъзнаваш ли наличието на ръката на Паленкито и камшикът, които лежат ей там на пода?

— Осъзнавам.

— Искам да ги транпортираш до един кабинет в щаба на БюСаб на планетата Централа. Можеш ли да направиш това?

— Мисли за кабинета — отвърна Кейлбана.

Маккай се подчини.

— Свръзките достъпни — каза Кейлбана. — Искаш изпращане до място за изследване.

— Точно така!

— Изпращане сега?

— На момента.

— Да, за момент. Продължителното изпращане остава извън нашите възможности.

— А?

— Предметите изпращам.

Докато Маккай успее да примигне, ръката и камшикът изчезнаха от погледа му, придружени от острият пукот на лека експлозия.

— Дали Таприсиотите функционират по начин подобен на този, по който ти изпращаш предмети? — попита Маккай.

— Транспортиране на съобщенията изисква ниско ниво на енергия — каза Кейлбанът. — Пластични фризьори дори още по-ниско ниво.

— Предполагам — каза Маккай. — Е, няма значение. Има един малък проблем с моя приятел Аличино Фурунео. Мисля, че ти го изпрати у дома, нали?

— Правилно.

— Изпратила си го не в този дом, в който трябва.

— Съществата притежават само един дом.

— Ние разумните имаме повече от един дом.

— Но аз видях свръзките!

Маккай почуства силна вълна на протест, излъчена от Кейлбана.

— Несъмнено — каза той. — Но той има и друг дом, точно тук на Кордиалити.

— Това ме изпълва с учудване.

— Вероятно. Остава въпроса можеш ли да коригираш създалата се ситуация.

— Обясни ситуация.

— Можеш ли да го изпратиш в неговия дом на Кордиалити?

След известна пауза:

— Това място не е негов дом.

— Добре, но можеш ли да го изпратиш там?

— Ти искаш това?

— Аз искам това.

— Твоят приятел разговаря чрез Таприсиот.

— Аха — рече Маккай. — Значи, можеш да чуеш за какво говори?

— Съдържанието на съобщението е недостъпно. Свръзките видими. Осъзнавам, че твоят приятел комуникира със разумен от друг вид.

— От кой вид?

— От този, когото ти наричаш Пан Спечи.

— Какво ще стане, ако изпратиш Фурунео в… неговият дом тук на Кордиалити, в момента?

— Разкъсване на свръзките. Но размяната на съобщения завърши в онази плоскост. Аз го изпращам там.

— Изпращаш го?

— Но свръзките предаваш ти.

— Той вече тук ли е? На Кордиалити?

— Той се намира в място, което не е негов дом.

— Надявам се, че говорим за едно и също място.

— Твоят приятел — каза Кейлбана — желае присъствие при теб.

— Иска да дойде тук?

— Правилно.

— Добре, защо не? Доведи го.

— Каква е целта от присъствие на твоя приятел в моя дом?

— Искам той да остане с теб и да следи за Абнет, докато аз свърша една друга работа.

— Маккай?

— Да?

— Ти осъзнаваш, че присъствието на твоята личност или на други от твоя вид удължава въздействието на моята личност върху вашата плоскост… вълна?

— Да, няма проблем.

— Твоето присъствие намалява… продължителност на бичуването.

— Подозирам, че е така.

— Подозирам?

— Разбирам!

— Разбирането е вероятно. Свръзките са изявени.

— Просто не мога да ти обясня колко щастлив ме прави това — каза Маккай.

— Ти желаеш твоят приятел доведен тук?

— Какво прави Фурунео сега?

— Разменя съобщения с… помощник.

— Да, ясно. Разбирам.

Маккай бавно поклати глава. Усещаше как затъва в блатото на взаимното неразбирателство при всеки опит да контактува с нея. Нямаше начин да се измъкне от него. Никакъв начин. Във всеки момент, в който си мислеха, че са постигнали максимално разбирателство, можеше да се окаже, че всъщност говорят за абсолютно различни неща.

— Когато Фурунео приключи с разговора си, доведи го тук — каза Маккай.

Облегна се на стената. О, подземни богове! Жегата беше непоносима. Защо ли Кейлбаните се нуждаеха от тази горещина? Може би жегата представляваше нещо друго за Кейлбаните, някаква честота на вълните от видимия спектър, която вероятно изпълняваше определени функции, които другите разумни изобщо и не можеха да предположат.

И тогава Маккай се запита дали това, което правеше тук не е просто една размяна на безсмислени реплики, на някакви сенки на звуци, лишени от смисъл. Дали здравият разум не беше отдавна изгубен сред безкрая на космоса. Какво правеха те с Кейлбана? Опитваха се да сключат някаква фалшива сделка, за да се измъкнат от хаоса. Ако се проваляха, смъртта щеше да отнесе всички — и праведниците и грешниците, и добрите и злите. Лодки ще се носят по вълните на безбрежните океани, кули ще се срутват, градовете ще опустеят и слънцата ще кръжат самотни в простора.

Струята сравнително свеж въздух съобщи на Маккай за пристигането на Фурунео. Обърна се и видя планетарният агент, прострян на пода, откъдето тъкмо се надигаше.

— Кажи ми едно нещо! — изврещя Фурунео. — Какво правиш с мен?

— Нуждаех се от малко свеж въздух — отвърна Маккай.

— Какво? — зяпна го Фурунео.

— Радвам се да те видя — каза Маккай.

— О, нима? — Фурунео приклекна до Маккай. — Имаш ли някаква представа какво ми се случи току-що?

— Бил си на Лейди-Би — каза Маккай.

— Откъде знаеш? Твоя ли беше идеята?

— Получи се малко неразбирателство — каза Маккай. — Лейди-Би е твоят дом.

— Не, не е!

— Ще ви оставя да поспорите за това с Фани Мае — рече Маккай. — Започна ли претърсването на Кордиалити?

— Едва успях да дам разпорежданията преди ти да…

— Но, все пак си го започнал, нали?

— Да, започнах го.

— Добре, Фани Мае ще те държи в течение за всичко, което става и ще води твоите хора тук, ако се наложи да ти докладват или ти да им предадеш нещо. Нали ще го направиш, Фани Мае?

— Свръзките остават достъпни. Договорът разрешава.

— Добро момиче.

— Почти бях забравил колко горещо е тук — каза Фурунео и изтри потта от челото си. — Значи мога да викам тук когото си искам. Какво друго?

— Ще следиш за Абнет.

— И?

— Щом се появи тя или някой от нейните Паленки, веднага правиш холоскенерен запис на всичко, което се случи. Носиш ли си комплекта с инструментите?

— Разбира се.

— Добре. Искам още докато скенираш да се приближиш колкото се може повече до пространствената врата.

— Тя вероятно ще затвори вратата веднага щом разбере намеренията ми.

— Не мисля. А, още нещо.

— Да?

— Ти си моят помощник учител.

— Твоят какво?

Маккай му обясни тази клауза от договора на Кейлбана с Абнет.

— Значи тя не може да се отърве от нас без да наруши тази точка от договора с Фани Мае — Каза Фурунео. — Хитро. — Присви устни. — Това ли е всичко?

— Не. Искам двамата с Фани Мае да обсъдите въпроса за свръзките.

— Свръзките?

— Свръзките. Искам да се опиташ да откриеш какво, мътните да го вземат, разбира един Кейлбан под свръзки.

— Значи свръзки, хммм… — рече Фурунео. — Има ли някакъв начин да поохладим тая пещ тука?

— Можеш да си отбележиш това като точка втора. Опитай се да откриеш причината за тази адска жега.

— Ако не се разтопя преди това. Ти къде ще бъдеш?

— На лов… ако разбира се, преди това се разберем с Фани Мае относно свръзките.

— Май изгубих връзката. Не разбирам.

— Няма значение. Важното е аз да не изгубя следите, ако разбира се, Фани Мае бъде така добра да ме изпрати там, където е дивечът.

— Аха, — най-после разбра Фурунео. — Ами ако попаднеш в капан?

— Не е изключено. Фани Мае, слуша ли разговорът ни?

— Обясни слуша.

— Няма значение!

— Но всичко притежава значение!

Маккай затвори очи и преглътна.

— Фани Мае, осъзнаваш ли обменът на информация между мен и моя приятел, който току-що приключи.

— Обясни току…

— Осъзнаваш ли? — изрева Маккай.

— Усилването не допринася нищо за комуникацията — отвърна Кейлбана. — Аз притежавам желаното осъзнаване. Предполагам.

— Предполагаш — промърмори Маккай. — Можеш ли да ме изпратиш на място близо до Абнет, откъдето аз ще мога да я намеря, но тя няма да знае, че съм там?

— Отрицателен отговор.

— Защо не?

— Изрична забрана в договора.

— Аха. — Маккай се замисли за момент. — Добре, а можеш ли да ме изпратиш на такова място, откъдето аз ще мога да открия Абнет със собствени усилия?

— Съществува вероятност. Необходимо изследване на свръзките.

Маккай зачака. Жегата бе станала почти плътна, осезаема при допир. Изпълваше всички сетива. Фурунео вече бе започнал да се скапва.

— Видях майка си — каза Фурунео, като усети погледа на Маккай върху себе си.

— Това е великолепно — рече Маккай.

— Плуваха с няколко нейни приятели, когато Кейлбанът ме изръси право в средата на басейна, при тях. Водата беше прекрасна.

— Без съмнение, доста си ги изненадал.

— Помислиха го за страхотна шега. Как ми се иска да знам как работи S-системата на Кейлбаните!

— И на милиарди други им се иска същото. Като си представя какво огромно количество енергия се изисква за да функционира такава система и ме побиват студени тръпки.

— Точно в момента не бих имал нищо против малко студени тръпки. Знаеш ли, това е едно много особено усещане — в един момент най-спокойно си седиш и си бъбриш със стари приятели, а в следващия вече си говориш сам, тук на Кордиалити. Как смяташ, какво са си помислили?

— Помислили са си, че е страшно забавно.

— Маккай — каза Кейлбанът — аз те обичам.

— Какво? — зяпна от изумление Маккай.

— Обичам те — повтори Кейлбана. — Влечение на едно същество към друго същество. Това влечение извисява видовете.

— Предполагам, но…

— Понеже аз притежавам това универсално влечение към твоята личност, свръзките са достъпни. Разрешено е изпълнението на твоето желание.

— Значи можеш да ме изпратиш на място близо до Абнет?

— Положителен отговор. Съгласно желанието. Да.

— Къде е това място? — попита Маккай.

Откри, че всъщност задава въпроса на една покрита с мъх скала. Усети хладният полъх на вятъра. Намираше се проснат по очи на прашната земя пред скалата. За момент се загледа в нея, после бавно се изправи на крака. Скалата бе висока около метър и цялата прорязана от бледожълти кварцови жилки, които тук там проблясваха, отразявайки лъчите на далечното жълто слънце. Намираше се на една широка поляна. По положението на слънцето в небето разбра, че е или ранна сутрин, или късен следобед по местното време.

Отвъд поляната, опасана с пръстен от пълзящи, жълтеникави храсталаци, се простираше хоризонта. В далечината се белееха островърхите кули на някакъв град.

— Значи, тя ме обича? — попита той скалата.