Франк Хърбърт
Фани Мае (21)

Ако вярваш, че наистина си гладен, можеш да изядеш и собствените си мисли.

Поговорка на Паленките

Рапортът за видовите шарки на Паленкито чакаше Маккай в кабинета на Билдун, когато той се върна там за съвещанието. То бе насрочено за по-ранен час същия ден и вече бе отлагано на два пъти. Беше почти полунощ на Централата, но повечето от служителите на Бюрото дежуряха на поста си, особено щурмоваците. По нареждане на медицинския екип освен яростин бяха раздадени и капсули с нервостимулин. Щурмоваците от взвода, който охраняваше Маккай вървяха с резки нервни движения — обичайният ефект от комбинацията на стимулантите.

Когато влезе в кабинета на шефа, Маккай го завари излегнат в кучекресло, което сръчно масажираше гърба му. Билдун отвори едното си око и рече:

— Получихме доклада за Паленкито. За модела на шарките по корубата му, тези които си скенирал. — Затвори окото си и въздъхна. — Там на бюрото ми е.

Маккай се отпусна в близкото кучекресло.

— Уморен съм от четене — каза той. — какво пише вътре?

— Паленкито е от племето на Шипсонгите — отвърна Билдун. — Идентификацията е точна, не може да има грешка. Оооххх, и аз съм доста изморен, приятелю.

— Е? — попита Маккай.

Изкушаваше се да сигнализира на кучекреслото за един масаж. Наблюдавайки Билдун идеята му се стори доста изкусителна. Но знаеше, че това може да го приспи. Щурмоваците, които неспокойно обикаляха стаята, сигурно бяха също толкова уморени, колкото и той. Нямаше да им хареса никак, ако се отпуснеше да поспи.

— Изискахме заповед за задържане и прибрахме вождът на Паленките Шипсонги — каза Билдун. — Той твърди, че всичките членове на племето му са налице.

— Това вярно ли е?

— Опитваме се да проверим, но не можем да кажем със сигурност. Те нямат писмени паметници. Нали знаеш на какво ниво са племената на Паленките.

— Сигурно се закле и в ръката си, нали? — попита Маккай.

— Разбира се. — Билдун прекъсна масажа и се изправи в кучекреслото. — Вярно е, че специфичните племенни окраски могат да се използват и незаконно.

— На Паленките са им необходими четири-пет седмици за да им порасне ръката отново — каза Маккай.

— Това какво трябва да означава?

— Че Абнет има поне няколко дузини Паленки в резерва.

— Доколкото знаем, може да има и милиони.

— Този вожд на Шипсонгите отрече ли възможността племенната украска да е била използвана от член на друго племе?

— Не, не я отрече.

— Значи е излъгал — каза Маккай.

— Откъде знаеш?

— Според Гоакинската юрисдикция, промяната на племенната украска е едно от осемте углавни престъпления за Паленките. А Гоакините няма как да бързат, защото именно те бяха натоварени да образоват Паленките и да им създадат закони, когато „R&R“ доведе едноръките костенурки в световете на Конфедерацията.

— Ха! — възкликна Билдун. — Защо в Правния отдел нищо не знаеха за това? Казах им да проучат всичко из основи.

— Информацията е секретна. Само за привилегировани — каза Маккай. — Взаимоуважение между различните видове. Нали знаеш колко откачени са Гоакините на тема свободата и достойнството на личността и други такива глупости.

— Няма ли да те изхвърлят от съдебната комисия, ако разберат, че си издал такава тайна? — попита Билдун.

— Не. Просто ще ме назначат за прокурор и ще ми възложат следващите десетина тежки съдебни процеси. Нали знаеш, че при тях, ако прокурорът поеме случая и не може да докаже обвинението и да получи присъда за обвиняемия, той е този, който бива екзекутиран.

— Не можеш ли да не приемаш случаите?

— Зависи от самите случаи. В повечето от тях почти със сигурност мога да измъкна присъди от една до двайсет.

— От една до… имаш предвид стандартни години?

— Разбира се, че нямам предвид минути — изръмжа Маккай.

— Защо ми каза тогава?

— Искам да ми разрешиш да го пораздрусам този вожд.

— Да го пораздрусаш? Как?

— Имаш ли представа колко важно е тайнството на ръката за едно Паленки?

— Горе долу. Защо?

— Горе долу — изсумтя Маккай. — Далеч назад, в дните на варварство и примитивизъм, Паленките принуждавали престъпниците да си изяждат ръцете. После ограничавали повторното им израстване. Освен загубата на част от лицето, това е и една много дълбока емоционална травма за всяко Паленки.

— Нима наистина искаш да…

— Не, разбира се!

Билдун потрепера.

— Вие човеците имате кръвожадна природа. Понякога си мисля, че не можем да ви разберем напълно.

— Къде е Паленкито? — попита Маккай.

— Какво искаш да правиш с него?

— Да го разпитам, разбира се! Ти какво си помисли?

— След това което каза преди малко и аз самият не бях сигурен какво да мисля.

— Хайде стига, Билдун. Хей ти! — Маккай махна на един Рийв, лейтенант на взвода щурмоваци. — Доведете Паленкито тук.

Щурмовакът погледна въпросително към Билдун.

— Прави каквото ти каза — рече шефът на Бюрото.

Щурмовакът поклати неуверено речевите си израстъци, но се обърна и напусна стаята, сигнализирайки на половината взвод да го последва.

Десет минути по-късно вождът на Паленките Шипсонги беше въведен в кабинета на Билдун. Маккай веднага разпозна приличните на навита змия шарки върху корубата. Да, това беше украската на племето Шипсонги. Сега, когато я видя сам, се увери в това.

Многобройните крачка на Паленкито се заковаха пред Маккай. Главата на костенурката го погледна в очакване.

— Наистина ли ще ме накараш да изям ръката си? — попита вождът.

Маккай погледна с укор към лейтенантът Рийв.

— Попита ме що за човек сте — обясни Рийвът.

— Радвам се, че си му дал толкова добро описание — каза Маккай. Обърна се към Паленкито: — Ти как мислиш?

— Аз мисля, че това невъзможно, сър Маккай. Разумните вече не разрешават такива варварства. — Думите се редяха монотонно от безизразната костенурча човка, но единствената ръка потрепваше несигурно от челната си става.

— Може да направя и нещо още по-лошо — каза Маккай.

— Какво може да е по-лошо? — попита Паленкито.

— Ще видим после, нали така? Сега отговаряй! Значи всички членове на твоето племе са си в къщи, така ли?

— Да, така е.

— Лъжеш — каза Маккай с равен глас.

— Не!

— Как е племенното ти име? — попита Маккай.

— Мога да го кажа само на братята си от племето!

— Или на Гоакините — каза Маккай.

— Ти не си Гоакин.

С насечените грухтящи звуци на Гоакинската реч Маккай започна да описва на Паленкито вероятното му нечисто родословие, лошите му навици, възможните последици от престъпното му поведение. Завърши с мощно изръмжаване, типичният Гоакински разпознавателен рев, една специфично смесица от думи и емоция, с която трябваше винаги да се представя пред висшия съдебен съвет на Гоакините.

— Ти си човекът, който те са допуснали до съдебния си съвет — каза Паленкито. — Чувал съм за теб.

— Как е племенното ти име? — настоя Маккай.

— Наричат ме Бирич ъв Анк — отвърна Паленкито с примирен глас.

— Е, Бирич ъв Анк, ти си един лъжец.

— Не! — Ръката му силно потрепера. Сега в гласа му се долавяше страх. Маккай се бе научил да разпознава този страх в работата си с Гоакините. Той знаеше личното име на Паленкито, значи вече можеше да поиска ръката му.

— Ти си извършил углавно престъпление — каза Маккай.

— Не! Не! Не! — запротестира Паленкито.

— Това, което другите разумни тук не знаят, — каза Маккай — е че Паленките от едно племе се подлагат на генна хирургия, за да изпишат отличителните знаци на племето върху корубите си. Тези отличителни знаци остават завинаги в черупката и не могат да се променят. Нали така?

Паленкито не отговори.

— Така е — продължи Маккай. Забеляза, че щурмоваците са ги наобиколили, заинтригувани от разговора им. — Ей, ти! — извика Маккай и посочи с ръка лейтенантът Рийв. — Кажи на хората си да си отварят очите на четири!

— На четири?

— Да наблюдават всяко ъгълче на стаята — каза Маккай. — Или искаш Абнет да убие нашият свидетел?

Лейтенантът сепнато се извърна и започна да крещи заповеди към взвода, но щурмоваците вече се бяха пръснали и започнали щателният оглед на помещението. Рийвът поклати гневно един от речевите си израстъци и замълча.

Маккай отново насочи вниманието си към Паленкито.

— А сега, Бирич ъв Анк, ще ти задам няколко специални въпроса. Вече знам отговорите на някои от тях. Ако те хвана дори в една единствена лъжа, ще си помисля дали да не се върнем към някои от варварските обичаи. Прекалено много е заложено на карта, за да ти позволя да ме мотаеш. Ясно ли ти е?

— Сър, не може наистина да мислите, че…

— Колко от твоите съплеменници продаде в робство на Млис Абнет? — настоя Маккай.

— Робовладелството е углавно престъпление — бързо отвърна Паленкито.

— Нали вече ти казах, че си обвинен в углавно престъпление — каза Маккай. — Отговори на въпроса ми.

— Ти искаш сам да улича себе си в престъпление?

— Колко ти плати тя? — попита Маккай.

— Кой да ми е платил и за какво?

— Колко ти плати Абнет?

— За какво да ми плаща?

— За Паленките от твоето племе.

— Какви Паленки от моето племе?

— Това е и въпросът ми — каза Маккай. — Искам да знам колко Паленки й продаде, колко ти плати тя и къде ги отведе.

— Не, ти не говориш сериозно!

— Внимавай, аз записвам този разговор — каза Маккай. — Ще се обърна към вашия Общоплеменен съвет, ще им пусна записа и ще оставя те да се разправят с теб.

— Те ще ти се изсмеят! Какви доказателства имаш за…

— Твоят собствен виновен глас — каза Маккай. — Ще направим гласокодерен анализ на всичко, което си казал и ще го предоставим заедно със записа на разговора на вашия Съвет.

— Гласокодер? Какво е това?

— Това е една машинка, която анализира и най-леките извивки на гласа и промени в интонацията, за да определи кое от казаното е вярно и кое не.

— Никога не съм чувал за такава машина!

— Дяволски малък брой разумни са запознати с всички машинки, които използват агентите на БюСаб — каза Маккай. — Е, давам ти последен шанс. Колко от твоите съплеменници продаде?

— Защо правиш това с мен? Какво може да е чак толкова важно за Абнет, че да пренебрегнеш уважението межеду видовете и да ми отричаш правото на…

— Опитвам се да ти спася живота — каза Маккай.

— А сега кой лъже?

— Ако не открием и не спрем Абнет — започна Маккай — почти всички разумни в нашата вселена, с изключение на няколко новородени ще умрат. А новородените няма да имат абсолютно никакъв шанс, лишени от грижите на възрастните. Кълна се в това.

— Даваш тържествена клетва?

— Кълна се в яйцето на ръката си — каза Маккай.

— Ооооо, — простена Паленкито. — Ти знаеш дори и това за яйцето?

— Сега ще назова името ти и ще те накарам да се закълнеш с най-святата си тържествена клетва — каза Маккай.

— Но нали вече се заклех в ръката си!

— Но не и в яйцето на ръката си — отвърна Маккай.

Паленкито сведе глава. Единствената му ръка трепереше.

— Колко от тях продаде? — попита Маккай.

— Само четирсет и пет — изсъска Паленкито.

— Само четирсет и пет?

— Да, само толкова! Кълна се! — Бляскави мазни капчици пот избиха от страх по очите на Паленкито. — Тя предложи толкова много, а и избраните приеха доброволно. Тя ни обеща неограничен брой яйца!

— Неконтролеруемост на мътенето? — попита Маккай. — Как е възможно това?

Паленкито страхливо погледна към Билдун, който се бе облегнал напред на бюрото си с мрачно изражение.

— Тя не обясни, но каза, че е открила други светове извън границите на Конфедеративната юрисдикция.

— И къде са тези светове? — попита Маккай.

— Не знам! Кълна се в яйцето на ръката си! Не знам!

— Как уредихте сделката? — попита Маккай.

— Чрез едно Пан Спечи.

— Какво направи той?

— Предложи на моето племе печалбата от производството на двайсет планети в продължение на сто стандартни години.

— Охоооо! — каза някой зад гърба на Маккай.

— Кога и къде стана размяната? — попита Маккай.

— В дома на моите яйца само преди една година.

— Значи печалбата за сто години напред — промърмори Маккай. — Много сигурна сделка. Ти и твоето племе няма да доживеете и месец, ако успее в това което е намислила.

— Аз не знаех. Кълна се, че не знаех. Какво е намислила тя?

Пренебрегвайки въпроса му, Маккай попита:

— Имаш ли поне някаква представа къде могат да бъдат тези нейни светове?

— Нямам никаква представа. Кълна се — каза Паленкито. — Донесете гласокодера. Той ще докаже, че говоря истината.

— Няма такъв уред като гласокодер за вашият вид — каза Маккай.

Паленкито го изгледа за миг, после го прокле:

— Дано ти станат яйцата на запъртъци!

— Опиши ни как изглеждаше Пан Спечито — каза Маккай.

— Оттеглям сътрудничеството си!

— Вече си твърде загазил, за да се оттегляш — каза Маккай. — Единственото, което ти остава, е да сключиш сделка с мен.

— Каква сделка?

— Ако ни сътрудничиш, всички в тази стая ще забравят признанието ти за извършеното престъпление.

— Искаш да ме излъжеш — изсумтя Паленкито.

Маккай се обърна към Билдун и каза:

— Май ще е най-добре да повикаме племенния съвет на Паленките и да им предадем записа от разговора.

— И аз мисля така — съгласи се Билдун.

— Чакайте! — извика Паленкито. — Мога ли да разчитам, че няма да ме предадете?

— Не, не можеш — каза Маккай.

— Значи нямам никакъв избор, така ли?

— Точно така.

— Тогава нека яйцата ти да станат на запъртъци, ако ме предадеш.

— До последното — съгласи се Маккай. — Опиши ни Пан Спечито.

— Беше със замразено его — каза Паленкито. — Видях белезите му, пък и той се похвали с тях, за да ми покаже, че мога да му се доверя.

— Опиши го по-подробно.

— Пан Спечите много си приличат един на друг. Не знам… но белезите бяха виолетови. Това го помня добре.

— Той имаше ли име?

— Казваше се Чео.

Маккай погледна към Билдун.

— Името означава възраждане на стари идеи — каза Билдун. — На един от нашите древни диалекти. Очевидно е някакъв измислен псевдоним.

Маккай насочи вниманието си обратно към Паленкито.

— Какви гаранции ти даде той?

— Гаранции?

— Как подсигурихте изпълнението на договора?

— Ааа. Той назначи за управители на новите светове мои съплеменници, които аз му посочих.

— Чиста работа — каза Маккай. — Най-обикновени наемни отношения. Кой може да търси уловки в такъв договор или да се опита да докаже каквото и да било чрез него?

Маккай извади комплекта си, измъкна от него холоскенера и го нагласи за прожекция. Набра записа, който искаше. Холоскицата, записана от щурмовакът Рийв през пространствената врата се появи във въздуха пред Паленкито. Маккай бавно завъртя холограмата в кръг, за да може Паленкито да я разгледа от всички страни.

— Това ли е Чео? — попита той.

— Белезите са същите. Той е.

— Това е достатъчно валидно доказателство — обърна се Маккай към Билдун. — Паленките имат свръхчувствително зрение и различават и най-леките изменения в линейните шарки по-добре от всички други разумни видове във вселената.

— Нашите племенни шарки са много сложни — изфука се Паленкито.

— Да, знаем.

— И с какво ще ни помогне това? — попита Билдун.

— И аз се питам същото — каза Маккай.