Франк Хърбърт
Фани Мае (9)

Питаш ме, кое е оръдието, с което те държа в подчинение? Ти ми го даваш всеки път, когато си отвориш устата.

Лаклакска гатанка

Има луна, осъзна Маккай. Това светещо нещо точно срещу него трябва да е луна. Разбра, че от известно време насам е гледал именно нея, без напълно да осъзнава факта. Луната бе изплувала от тъмнината, над грубите контури на примитивните покриви.

Значи все още бе в селото.

Луната висеше над него, невероятно близка.

Лявата половина на главата му започна болезнено да пулсира. Започна да осмисля информацията, която му изпращаха наранените му възприятия. Разбра, че лежи по гръб. Китките и глезените му бяха здраво завързани. Лицето му гледаше към небето.

Може пък да беше в друго село.

Опита здравината на въжетата, но не успя да ги разхлаби.

Позата му бе твърде непристойна — проснат по гръб с разкрачени крака и разперени ръце.

Известно време наблюдава движението на странни съзвездия на видимата част от небосклона. Къде ли се намираше това място?

Някъде от лявата му страна проблясна огън. Припламна и отново утихна в оранжево тление. Маккай се опита да извърне глава натам, но острата болка, прерязала черепа му го скова.

Изстена.

Някъде в тъмнината измуча животно. Мученето бе последвано от гръмогласен дрезгав рев. Последва тишина. После нов рев я наруши. Звуците отекваха в тъмнината и й придаваха нови измерения. Маккай чу приближаващи се стъпки.

— Мисля, че го чух да стене — каза мъжки глас.

Мъжът говореше стандартен Галакс, забеляза Маккай. Две сенки излязоха от тъмнината и се надвесиха над него.

— Мислиш ли, че е буден? — Гласът беше женски, променен от използвания модулатор.

— Диша като че ли е буден — отвърна мъжът.

— Кой е там? — изхриптя Маккай.

Собственият му глас болезнено отекна в черепа му.

— Добре е, че хората ти знаят да се подчиняват на заповеди — каза мъжът. — Представи си само, какво можеше да стане, ако го бяхме изтървали да се размотава наоколо!

— Как попадна тук, Маккай? — попита жената.

— Пеша — изръмжа Маккай. — Ти ли си това, Абнет?

— Дошъл пеша! — изсумтя мъжът. Маккаи се зачуди що за глас беше това. Имаше някаква съскаща враждебна нотка в него. На човек ли принадлежеше или на хуманоид? От всички разумни само Пан Спечите приличаха толкова много на хора, защото придаваха на плътта си формата на човешкото тяло.

— Ако не ме освободите незабавно — каза Маккай — не отговарям за последствията.

— Ще отговаряш и още как — отвърна мъжът. В гласа му имаше насмешлива нотка.

— Трябва да разберем как се е добрал до тук — каза жената.

— Какво значение има това?

— Може да има огромно значение. Ами ако Фани Мае нарушава договора?

— Това е невъзможно! — изръмжа мъжът.

— Няма невъзможни неща. Той не може да е дошъл до тук без помощта на Кейлбан.

— Може би има и друг Кейлбан.

— Фани Мае казва, че няма.

— Мисля, че трябва да премахнем този натрапник веднага — каза мъжът.

— Ами ако той има вграден монитор? — попита тя.

— Фани Мае каза, че никой Таприсиот не може да открие това място!

— Но Маккай е тук!

— И вече проведох един междупространствен разговор след пристигането си — каза Маккай. Никой Таприсиот не може да открие това място? Замисли се. На какво ли се дължеше тази негова увереност?

— Те няма да имат достатъчно време, за да ни открият или да направят каквото и да било — каза мъжът. — Настоявам, че трябва да го премахнем.

— Това няма да е много умен ход — каза Маккай.

— Я виж ти, кой ми говори за ум — сряза го мъжът.

Маккай напрегна погледа си, за да различи чертите на лицата им, но те си оставаха безизразни тъмни сенки. Какво не му се нравеше в гласа на мъжа? Модулаторът променяше гласът на жената, но защо ли й беше да се тревожи за такива неща?

— Имам вграден пожизнен монитор — каза Маккай.

— Колкото по-бързо, толкова по-добре — рече мъжът.

— До гуша ми дойде от всичко това — каза жената.

— Ако ме убиете, мониторът веднага ще започне да предава — каза Маккай. — Таприсиотите ще скенират цялата околност и ще идентифицират всички, които се намират близо до мен. Дори и да не могат да открият къде сте, ще знаят кои сте.

— Ау, направо тръпки ме побиха от страх — подигра го мъжът.

— Трябва да открием как е дошъл до тук — каза жената.

— Какво значение има това?

— Стига с тоя тъп въпрос!

— Да приемем, че Кейлбанът е нарушил договора.

— Или пък е намерила някаква вратичка в договора, за която ние не знаем.

— Ще я запушим тая вратичка!

— Не знам дали ще можем. Понякога се чудя доколко наистина се разбираме с нея. Какво са свръзките?

— Абнет, защо си сложила този модулатор? — попита Маккай.

— Защо ме наричаш Абнет? — отвърна му тя с въпрос.

— Можеш да промениш гласа си, но не можеш да прикриеш нито извратената си същност, нито мръсишкия си начин на действие.

— Фани Мае ли те изпрати тук? — премина в настъпление тя.

— Доколкото чух, някой каза, че това е невъзможно — контрира я Маккай.

— Бре какъв си храбрец! — изсъска тя.

— Това ще му остане като утеха!

— Не мисля, че Кейлбанът може да е нарушил договорът ни — каза жената. — Помниш ли защитната клауза? По-вероятно е да го е изпратила тук, за да се отърве от него.

— Ами хайде тогава да се отървем от него.

— Не това имах пред вид!

— Много добре знаеш, че трябва да го направим!

— Ще го накараш да страда, а аз не мога да понеса това! — изврещя жената.

— Тогава се махай и остави на мен да свърша тази работа.

— Не мога да понеса дори мисълта, че той ще страда! Не разбираш ли?

— Той няма да страда.

— Откъде си толкова сигурен?

Това със сигурност е Абнет, помисли си Маккай, като си спомни за терапията, на която я бяха подложили. Бяха й настроили така мозъка, че да не може да понася страданието на другите. Но кой ли е другият?

— Главата ужасно ме боли — каза Маккай. — Знаеш ли това, Абнет? Знаеш ли, че твоите хора направо ми изтръгнаха мозъка от главата?

— Не знаех, че си имал и мозък? — изсумтя мъжът.

— Трябва да го заведем при доктор — каза тя.

— Не говори глупости! — сряза я мъжът.

— Но нали го чу. Главата го боли.

— Млис, престани веднага!

— Защо спомена името ми? — изсъска тя.

— Какво значение има това? Той вече те беше познал.

— Ами ако избяга?

— Да избяга оттук?!?

— Но той дойде тук, нали?

— За което само можем да му благодарим!

— Той страда — каза тя.

— Той лъже!

— Не, страда. Мога да усетя това.

— И какво ще стане ако го заведем при доктор, Млис? — попита мъжът. — Какво ще стане, ако направим това и той избяга? Агентите на БюСаб понякога са доста изобретателни, нали знаеш това.

Тишина.

— Няма друг начин да се измъкнем — каза мъжът. — Фани Мае го изпрати при нас и ние трябва да го убием.

— Направо ще ме подлудиш! — изписка тя.

— Той няма да страда — каза мъжът.

Тишина.

— Обещавам ти — додаде той.

— Обещаваш?

— Нали ти казах, че обещавам?

— Тръгвам си — каза тя. — Не искам да знам какво ще стане с него. Не искам никога вече да споменаваш името му, Чео. Разбра ли?

— Да, скъпа, разбрах.

— Сега си тръгвам — каза тя.

— Той ще ме накълца на ситни парченца — каза Маккай — и аз ще крещя от болка през цялото време.

— Накарай го да млъкне! — изписка тя.

— Ела да си ходим, скъпа — каза мъжът. Обви с ръка раменете й. — Хайде да си вървим.

В отчаянието си Макай изкрещя:

— Абнет! Той ще ми причини непоносима болка. И ти знаеш това.

Тя започна да ридае, докато мъжът я отвеждаше.

— Моля те… моля те… — хлипаше.

Плачът й постепено заглъхна в нощта.

Фурунео, помислиси Маккай, какво се туткаш. Накарай онзи Кейлбан да се размърда. Искам веднага да се махна оттук. Веднага!

Напъна с всички сили въжетата. Те се врязаха още по-силно в китките му. Колчетата не помръднаха изобщо.

— Хайде, моля те, Фани Мае! — прошепна Маккай. — Не си ме изпратила тук за да умра. Нали каза, че ме обичаш.