Артър Кларк, Джентри Лий
Рама II (54)

54.
А някога герой

Майкъл О’Туул не можа да заспи. Въртя се в леглото, мята се насам-натам, пусна любимата си мелодия и каза поне по десетина пъти „Отче Наш“ и „Аве Мария“. Дори и това не помогна. Генералът копнееше за нещо, което да отклони вниманието му от тревожните мисли, да го разсее и да го накара да забрави тежката отговорност, легнала на неговите плещи. Мечтаеше най-сетне душата му да си отдъхне.

АКТИВИРАЙТЕ „ТРИЕДИНСТВО“ — той знаеше, че не може вечно да пренебрегва смисъла на тези ужасни думи — истинската причина за неговото безпокойство. Какво всъщност означаваха те? — с помощта на автоматичното подемно устройство трябваше да се отворят капаците на контейнерите, да се извадят бомбите, които бяха с размерите на хладилник, да се проверят контролните им подсистеми, след което да се поставят в специалните силози, да се пренесат през въздушния шлюз и да се откарат с вагонетката до товарния асансьор.

„А после?“, помисли си генералът. Оставаше само едно нещо, за което не бе необходимо повече от минута. То обаче бе най-важният момент в цялата операция. Към всяка отделна бомба бе прикрепена допълнително малка цифрова клавиатура, чрез която както той, така и Хайлман трябваше да въведат определена последователност от цифри, наречена RQ код, чрез която се активираха ядрените глави. Без този код бомбите никога нямаше да избухнат.

Предварителните спорове дали подобно оръжие да бъде включено в ограничения товар на „Нютон“, огласяха седмици наред коридорите на Военния щаб на СНП, който се намираше в Амстердам. При проведеното гласуване становищата „за“ и „против“ получиха почти равен брой гласове. Накрая бе взето решение ядрените бомби да бъдат натоварени на кораба, но само при условие, че се вземат строги предохранителни мерки, за да се предотврати всякаква своеволна употреба на оръжието. По този начин намаляха тревогите и опасенията на тези, които се противопоставяха на плана „Триединство“.

По време на разискванията военните ръководители в Съвета на правителствата успяха да избегнат евентуалните протести от страна на обществеността, като пазеха в строга секретност факта, че „Нютон“ носи ядрено оръжие на борда си. Дори цивилните членове на неговия екипаж не бяха информирани за това.

Групата от експерти, която тайно работеше по отбранителния план „Триединство“, се събра седем пъти на четири различни места по земното кълбо. Реши се активирането на бомбите да стане чрез ръчно въведена команда, за да се предотврати евентуален опит да бъдат задействани по електронен път от неупълномощени за това лица. Така нямаше опасност ядреният взрив да бъде предизвикан от някой побъркан на Земята или пък от обезумял от страх космонавт, добрал се случайно до компютърния код. Настоящият началник на Генералния щаб — Кацуо Норимото, интелигентен, но неспособен на чувства офицер — бе изразил загриженост, че без използването на електронна команда за изпълнението на военната задача, трябва да се разчита единствено на съзнанието на няколко човека, макар и подбрани възможно най-внимателно. Все пак бяха успели да го убедят, че е за предпочитане да оставят реализацията на плана в ръцете на военните членове на експедицията, отколкото да се тревожат, че някой терорист или фанатик може да успее да разгадае как се задействат бомбите.

Същевременно не бе изключено да бъде обхванат от паника именно един от тези специално подбрани офицери. Как можеше тогава да бъде избегната опасността от индивидуалните действия на някой, решил да предизвика ядрен взрив? След продължителните дискусии, накрая бе приета една изненадващо проста защитна стратегия. За изпълнението на задачата бяха определени трима военни членове на екипажа. Всеки един от тях щеше да разполага с отделен RQ код, известен само на него. Активирането на бомбите щеше да бъде възможно чрез въвеждането на кои да е две от тези секретни последователности от цифри. По този начин планът бе защитен както срещу своеволните действия на някой от отговарящите за него офицери, така и срещу евентуален отказ той да бъде изпълнен поради страх или нежелание. „Триединство“ се прие единодушно — очевидно бяха взети всички възможни предпазни мерки.

„Но никой не предполагаше, че събитията могат да вземат подобен обрат — помисли си генералът, който все още лежеше буден в леглото. — Ето защо за настоящата ситуация не бяха предвидени мерки. Реши се единствено, че в случай на нападение, злополука или някаква друга опасност всеки от нас трябва да определи свой заместник, на който да разкрие секретната си последователност от цифри. Но кой можеше да си представи, че е толкова лесно да се умре при операция на апандисит? Сега обаче RQ кодът на Валери е погребан заедно с него, което означава, че останахме двама — точно колкото е и необходимият брой хора.“

О’Туул се обърна по корем и притисна лице към възглавницата. Сега вече ясно осъзнаваше какво не му дава покой. „Ако откажа да въведа личния си код, бомбите няма да избухнат.“ Спомни си разговора между него, Борзов и Хайлман една вечер по време на безгрижния им полет на път към Рама. „Ние с вас представляваме една идеална, взаимодопълваща се тройка — беше отбелязал Валери тогава. — Вероятно именно този факт е изиграл решаваща роля, за да бъдем избрани за плана «Триединство», Ото, например, би задействал взрива и при най-слабото подозрение за опасност. Ти, Майкъл, ще се терзаеш безспир доколко морално е това, дори и ако животът ти е застрашен. Очевидно аз се явявам този, който може да наклони везните в едната или в другата посока.“

„Но ти си мъртъв, Валери, а сега на нас ни нареждат да активираме бомбите“ — помисли си О’Туул. Той стана и се приближи към бюрото. Както бе свикнал винаги, когато му предстоеше да вземе някакво трудно решение, генералът извади джобния си електронен бележник и състави два кратки списъка — на причините, поради които счита, че унищожението на Рама е необходимо, и на доводите против подобно решение. Всъщност нямаше никаква логична причина да не изпълни заповедта за задействане на бомбите — очевидно бе, че космическият гигант е просто една машина без живот в нея, тримата му изчезнали безследно колеги почти със сигурност бяха мъртви и най-важното — Рама вероятно наистина представляваше сериозна заплаха за Земята. Но въпреки това Майкъл О’Туул се колебаеше. Подобно жестоко и безкомпромисно унищожение бе за него прекалено явен акт на враждебност и това караше съвестта му да се бунтува.

Генералът си легна отново, обърна се по гръб и впери поглед в тавана. „Мили боже — промълви той, — по какъв начин бих могъл да узная кое е правилното решение? Моля те, просветли ме!“

 

 

На следващата сутрин, едва трийсет секунди след иззвъняването на часовника, Ото Хайлман чу някой леко да чука на вратата на каютата му. Миг по-късно влезе генерал О’Туул, облечен в обичайната си униформа.

— Доста рано си станал, Майкъл — посрещна го адмиралът, докато се протягаше към чашата със сутрешното си кафе, което от пет минути се самозатопляше автоматично.

— Трябва да говоря с теб — отвърна генералът любезно.

— За какво?

— Искам да те помоля да отмениш събранието, предвидено за тази сутрин.

— Защо? — изгледа го с изненада Ото. — Както обсъдихме и при предишния си разговор, определено ще ни е необходима помощта и на други членове от екипажа. Колкото повече отлагаме изпълнението на операцията, толкова по-късно ще можем да отпътуваме обратно към Земята.

— Но аз още не съм готов.

Адмирал Хайлман сбърчи чело. После сръбна една голяма глътка от кафето си и изгледа внимателно своя колега.

— Разбирам — каза тихо. — И какво ти е нужно, за да се подготвиш за изпълнението на задачата?

— Трябва да поговоря с някого, вероятно с генерал Норимото, за да си изясня защо се налага да унищожим Рама. Наистина, вчера с теб разговаряхме за това, но искам да чуя и обяснението на този, който изпраща заповедта.

— Наясно си, че твой дълг като военен е да изпълняваш нарежданията на по-висшестоящите. Задаването на въпроси се приема за дисциплинарно нарушение…

— Знам това, Ото — прекъсна го генералът. — Но в момента не сме на бойното поле. А и аз не отказвам да изпълня заповедта. Просто искам да съм сигурен в… — Гласът му заглъхна и той зарея поглед нейде надалече.

— Сигурен в какво?

Майкъл О’Туул си пое дълбоко дъх и продължи:

— Сигурен в това, че постъпвам правилно.

Сутрешното събрание с екипажа на „Нютон“ бе отложено, а за О’Туул бе уредена видеовръзка с генерал Норимото. Тъй като в момента в Амстердам бе нощ, измина доста дълго време, преди съобщението от космическия кораб да бъде разшифровано и предадено на началника на Генералния щаб на СНП. Както обикновено, генерал Норимото също отдели няколко часа, за да подготви отговора си и да получи „единодушното му одобрение“ от страна на останалите членове на щаба.

Когато най-накрая видеозаписът от Земята пристигна, Майкъл О’Туул и адмирал Хайлман седяха сами в контролната зала на военния кораб. На екрана се появи генерал Норимото, облечен в пълната си военна униформа. Поздрави, без да се усмихва, офицерите от „Нютон“, постави очилата си и прочете предварително подготвеното изявление:

— Генерал О’Туул, обсъдихме внимателно вашите въпроси и мога да кажа, че същите тревоги и съмнения, които ви измъчват сега, присъстваха в списъка от проблеми, дискутирани предварително тук, на Земята, преди да се вземе окончателното решение за изпълнението на плана „Триединство“. Според специалната клауза, съдържаща се в съвместния работен протокол на СНП и Международната космическа агенция, както вие, така и останалите военни в екипажа на „Нютон“ сте временно под мое ръководство и аз съм вашият командващ офицер. Поради това съобщението, което получихте във връзка с „Триединство“, трябва да се възприема като заповед.

Генерал Норимото си позволи да се усмихне едва-едва и продължи:

— Въпреки това, като знаем колко значима е задачата, която ви е възложена, както и искрената загриженост, проявена от вас във връзка с последствията от нейното изпълнение. Генералният щаб реши да ви информира накратко за трите основни съображения, които ни накараха да преминем към реализация на плана „Триединство“.

Първо: Не знаем дали Рама е настроена враждебно или приятелски към нас, но и няма как да разберем това.

Второ: Рама се движи с огромна скорост срещу Земята. Напълно възможно е да се сблъска с нашата планета или да предприеме враждебни действия, щом се приближи на достатъчно разстояние. Съществува, разбира се, и вероятност да има добри намерения.

Трето: Чрез реализирането на „Триединство“, когато Рама все още се намира на не по-малко от десет дни разстояние от Земята, ние можем да гарантираме безопасността на нашата планета, независимо от истинската цел на чуждоземния кораб.

Норимото направи съвсем кратка пауза, след което завърши обръщението си:

— Това е всичко. Осъществете плана „Триединство“.

Екранът угасна.

— Сега удовлетворен ли си? — обърна се Хайлман към генерал О’Туул.

— Предполагам, че да — въздъхна Майкъл. — Нищо ново не чух, но и не бих могъл да очаквам някаква по-различна информация.

Адмиралът погледна часовника си.

— Изгубихме почти цял ден — отбеляза той. — Готов ли си да обявим събранието на екипажа за след вечеря?

— Бих желал да изчакаме още малко. Чувствам се уморен от изявлението на Норимото, а и почти не съм спал тази нощ. Нека да го отложим за утре сутринта.

— Добре — каза Хайлман след кратко колебание. После се изправи и постави ръка на рамото на своя колега. — Ще свикаме събранието веднага след закуска.

 

 

На другата сутрин генерал О’Туул не се яви на предвидената среща с екипажа. Обади се на адмирала и се извини, като каза, че има „жестоки стомашни болки“, след което го помоли да започне дискусиите без него. Майкъл се съмняваше, че Хайлман е повярвал на оправданията му, но това нямаше кой знае какво значение.

Той остана в стаята си, наблюдавайки срещата по видеоекрана, без нито веднъж да се обади или да прекъсне обсъжданията. Очевидно никой от останалите космонавти не бе особено изненадан от факта, че на борда на „Нютон“ се намират ядрени глави. Адмиралът подробно разказа на своите колеги в какво се състои планът „Триединство“, като поиска съдействието на Яманака и Табори, както предварително бяха решили с О’Туул. После обстойно разясни едно по едно действията, които щяха да завършат с инсталирането на бомбите в Рама най-късно след седемдесет и два часа. Така на екипажа оставаха три дни, през които да се приготвят за обратния полет към Земята.

— И кога ще се взривят ядрените глави? — попита неспокойно Янош, когато адмиралът приключи с обясненията си.

— Ще бъдат програмирани да избухнат шейсет часа след нашето заминаване. Както опитите с пробните модели показаха, нашите космически кораби ще са извън обсега на експлозията дванайсет часа след отлитането им от Рама. Въпреки това, като допълнителна мярка за сигурност бе решено бомбите да не се задействат, преди да са изминали двайсет и четири часа от нашето заминаване… В случай, че се наложи да се забавим, моментът на детонация може да бъде препрограмиран по електронен път.

— Това звучи ободряващо — отбеляза Табори.

— Други въпроси? — попита Хайлман.

— Само още един — обади се пак унгарецът. — Предполагам, че нищо не пречи, докато сме в Рама и разполагаме силозите на определените места, някой от нас да се поогледа за изчезналите ни приятели. Просто ей така — в случай, че се мотаят някъде и…

— Времето ни е изключително ограничено, космонавт Табори — отвърна адмиралът, — а и само инсталирането на ядрените глави във вътрешността на Рама ще отнеме поне няколко часа. За съжаление, поради това, че доста се забавихме с активирането на „Триединство“, разполагането на оръжието ще се извърши през нощта.

„Страхотно — помисли си Майкъл. — Ето още нещо, за което после ще кажат, че аз нося вина.“ Все пак не можеше да отрече, че Хайлман бе провел събранието отлично и бе организирал всичко както трябва. „Ото постъпи добре, като не спомена нищо за кода. Вероятно се надява, че ще се появя навреме. И май ще се окаже прав.“

 

 

Генерал О’Туул се събуди от кратката си дрямка малко след времето за обяд и почувства, че е зверски гладен. В трапезарията завари единствено Франческа Сабатини — тя допиваше кафето си, докато проучваше някакви технически данни на компютъра.

— По-добре ли си вече, Майкъл? — каза, когато го видя да влиза в помещението.

Той кимна и попита:

— Какво четеш?

— Ръководството за оперативните програми. Дейвид се тревожи, че без Уейкфилд няма дори да успеем да разберем дали компютърните системи на кораба работят нормално. Така че сега разучавам какви данни се получават при диагностичната самопроверка на компютърните терминали.

О’Туул изсвири от изненада.

— Това май е доста сложничко за една журналистка.

— Не чак толкова — отвърна Франческа и се разсмя. — Всъщност всичко е организирано по съвсем логичен начин. Мисля, че следващата ми професия ще бъде електронен инженер.

Генералът си направи сандвич, взе кутия с мляко и седна на масата до Сабатини. Тя постави ръката си върху неговата.

— Като говорим за бъдещи професии, Майкъл — каза Франческа, — искам да те попитам, мислил ли си за своята?

Той я погледна озадачено:

— Какво имаш предвид?

— Ами, в момента съм изправена пред обичайната си дилема като журналист — дългът ми на човек, длъжен да отразява обективно събитията, влиза в противоречие с моите лични чувства.

Изненадан, О’Туул спря да дъвчи.

— Хайлман те е осведомил, така ли? — попита той.

Франческа кимна и добави:

— Не съм толкова глупава, Майкъл. И сама щях да разбера, рано или късно. А това наистина е сензационна история — може би една от най-любопитните от началото на експедицията. Представи си само фурора, който ще предизвикат рекламните съобщения във вечерните новини: „Американски генерал отказва да изпълни заповед за унищожение на Рама. Подробности в пет часа.“

Генералът започна да се оправдава:

— Не е вярно, че съм отказал да следвам разпорежданията. Просто ще бъда необходим, за да въведа личния си код, едва когато бомбите бъдат извадени от контейнерите и…

— … и поставени в силозите — довърши Сабатини вместо него. — Е, предполагам, че това ще стане след около осемнайсет часа. Значи, не по-рано от утре сутринта… Длъжна съм да присъствам, за да увековеча това историческо събитие. — Тя стана от масата. — И ако случайно те интересува, знай, че в никой от репортажите си не споменавам за разговора ти с Норимото. Може би в собствените си мемоари ще разкажа и за това, но не се притеснявай — сигурно ще ги публикувам едва след пет години. — Франческа се обърна и погледна генерала право в очите. — Струва ми се, приятелю, че е съвсем вероятно да се превърнеш само за една нощ от интернационален герой в един презрян от всички човек. Надявам се, че внимателно си обмислил всички последствия от своето решение.