Артър Кларк, Джентри Лий
Рама II (26)

26.
Второ посещение в Рама

Върху масата в средата на командната зала Дейвид Браун бе поставил един-единствен голям лист хартия, който Франческа беше разчертала във вид на часова таблица и сега записваше в отделните колонки това, което американският офицер й диктуваше.

— Проклетата компютърна програма за планиране дейността на експедицията е прекалено сложна и неподходяща за подобни ситуации, изискващи да се действа бързо и без излишна загуба на време. Ето защо предпочетох да не я използвам сега — обясняваше в този момент Браун на застаналите до него Табори и Уейкфилд. — Върши работа единствено в случаи, когато плана на операциите съвпада с някоя от предварително заложените в програмата стратегии на действие, определени още преди началото на експедицията.

Янош се приближи до един от мониторите.

— Може би ти ще можеш да се справиш с тези дяволски таблици по-добре от мен — проследи го с поглед Браун, — но специално тази сутрин ми се струва много по-лесно, ако използвам най-обикновен молив и хартия.

Междувременно унгарецът задейства една от планировъчните програми и започна да въвежда в нея някаква информация.

— Почакай малко! — извика му Ричард. Янош спря да натиска клавишите и се обърна, за да изслуша своя колега.

— Не ви ли се струва, че малко се престараваме? Лично аз считам, че въобще не се налага още отсега да определяме подробно всички задачи за второто ни посещение в гигантския цилиндър. Така или иначе, първото нещо, с което задължително трябва да се заловим, когато слезем в Рама, е построяването на базов лагер, което ще ни отнеме най-малкото десет-дванадесет часа. През това време, което е напълно достатъчно, ние ще можем да доуточним по-нататъшните ни дейности и операции.

Ричард е напълно прав — обади се Франческа. — Мисля, че правим всичко прекалено прибързано. По-добре първо да изпратим в Рама космонавтите-специалисти, за да устроят базата ни там, а междувременно останалите ще направим подробен план на всичко, което смятаме да извършим по време на втората изследователска акция.

— Предложението ти е съвсем непрактично — отвърна Браун. — Само кадетите, завършили Космическата академия притежават необходимите знания, за да определят с най-голяма прецизност колко време ще отнеме изпълнението на всяка една техническа задача. Без тяхна помощ ние няма да успеем да изготвим сами точен и правилен график на отделните планирани операции.

— В такъв случай един от нас може да остане тук — намеси се Табори, като хитро се ухили. Вместо това в Рама ще отиде Ото Хайлман или генерал О’Туул, за да помага при построяването на лагера. Подобно разпределение на екипа няма да ни забави кой знае колко.

След половинчасови дискусии най-накрая космонавтите успяха да приемат едно компромисно решение. Никол отново щеше да остане на борда на „Нютон“, поне докато се завършат основните строителни работи в Рама, тъй като французойката също бе завършила Космическата академия и следователно притежаваше необходимите познания за планиране по-нататъшната дейност на експедицията. Адмирал Хайлман щеше да се присъедини към останалите четирима професионални космонавти, които отиваха в гигантския цилиндър, за да довършат другите три основни операции по установяването на научноизследователската база там — трябваше да се сглобят останалите транспортни средства, да се инсталират още десетина портативни измервателни станции на различни места из Северното полукълбо, както и да се довърши строежът на лагер Бета, разположен близо до северния бряг на Цилиндричното море.

Ричард Уейкфилд тъкмо бе започнал да разяснява индивидуалните задачи на всеки един от космонавтите, съставляващи малобройния екип, който скоро щеше да се отправи към Рама, когато неочаквано Реджи Уилсън се изправи в другия край на масата, събаряйки стола си на земята. Цялата сутрин той буквално не си беше отворил устата нито веднъж, но сега се развика разгневено:

— Всичко това е пълна дивотия! Не мога да повярвам, че можете да приказвате такива идиотщини!

Уейкфилд млъкна и се втренчи изненадано в журналиста. Доктор Браун и Такагиши, които вече бяха започнали да обсъждат плана за втората научноизследователска акция в Рама, също прекъснаха разговора си. Погледите на всички се насочиха към Реджи, който продължи със същия ядосан тон:

— Само преди четири дни един наш колега умря, без съмнение убит от съществата, управляващи този гигантски космически пришълец. Въпреки това, като последни безумци, ние продължихме да извършваме проучвания в Рама, без да обръщаме внимание на отправеното ни предупреждение. След това светлините в кораба угаснаха, без никакво предварително предизвестие — Уилсън обиколи с поглед присъстващите в стаята. Очите му гледаха диво, а челото му блестеше от пот. — И какво правим ние сега? А? По какъв начин реагираме на това повторно предупреждение, изпратено ни от неизвестни, но далеч превъзхождащи ни създания? Вместо да си вземем бележка от събитията, случили се до този момент, ние най-безцеремонно се залавяме да планираме следващата си изследователска акция. Как е възможно никой от вас да не проумява простата истина? Те не ни искат тук. Трябва да си вървим — такава е волята им.

Уилсън млъкна също толкова неочаквано, както бе и избухнал. Последва продължително и неловко мълчание, прекъснато най-накрая от генерал О’Туул, който се приближи до американския журналист.

— Реджи, — каза тихо той. — Смъртта на генерал Борзов разстрои всички ни, но никой не смята, че…

— Тогава сте слепи, човече, слепи сте! Не искате да приемете очевидната истина, а тя направо ще ви избоде очите. Нека ви кажа едно — когато светлините в Рама угаснаха, аз се намирах в хеликоптера. В един миг беше светло и ясно като пролетен ден, а в следващия — щрак! — и всичко наоколо потъна в непрогледен мрак. Шибана работа, приятелчета, казвам ви. Някой просто изключи цялото осветление на кораба — адски странно, нали? Чудя се как досега никой от вас не се е запитал защо, по дяволите, стана това? Какво ви става, бе, хора? Може би се мислите за много хитри и затова не изпитвате страх?

Уилсън продължи да сипе обвинения още няколко минути, като повтаряше едно и също — смъртта на Борзов е била причинена от рамианите, които по-късно отново са им изпратили предупреждение, изключвайки и после повторно запалвайки лампите на гигантския си цилиндър. Американецът на няколко пъти изрази увереност, че ще последват още катастрофи и нещастни случаи, ако проучванията из вътрешността на Рама не бъдат преустановени.

През цялото време, докато Реджи говореше генерал О’Туул стоеше до него и търпеливо изслушваше неговата гневна и ожесточена тирада. В един момент доктор Браун, Франческа и Никол размениха набързо няколко думи, след което французойката се приближи към Уилсън.

Реджи — прекъсна го тя с много внимателен тон. — Какво ще кажеш, ако двамата с Майкъл дойдете с мен? Можем да продължим този разговор, без да пречим на работата на останалите.

Журналистът я изгледа подозрително:

— Защо ми предлагаш това, докторке? Не виждам причина да разговаряме насаме с теб — та ти дори не си била в Рама и не си видяла нищо, така че нямаш реална представа за ситуацията. — Той застана пред Уейкфилд и продължи:

— Ти обаче, Ричард, прекара достатъчно време в чуждоземния кораб — видя какво представлява този гигантски цилиндър и можеш да прецениш какъв могъщ интелект е необходим, за да бъде построено подобно чудо на техническата мисъл, а после изпратено на междузвездно пътешествие, вероятно продължаващо хилядолетия. Човече, не виждаш ли, че за една толкова високоразвита цивилизация ние не означаваме абсолютно нищо — дребни сме като мравчици и също толкова незначителни и беззащитни. Нямаме никакъв шанс, ако решат да ни унищожат.

— Съгласен съм с теб, Реджи — отвърна спокойно Ричард, след като се поколеба секунда-две. — Напълно си прав, поне що се отнася до сравнението между нашите способности и тези на рамианите. Но мисля, че засега не разполагаме с никакви конкретни доказателства за евентуални враждебни намерения от страна на управляващите този гигантски космически пришълец. Струва ми се дори, че въобще не им пука от нашите проучвания из Рама. Напротив, самият факт, че все още сме живи…

— Погледнете! — възкликна неочаквано Ирина Тургенева. — Ето там, на монитора.

Върху огромния екран в командната зала на „Нютон“ се виждаше неподвижното изображение на едно гигантско ракоподобно същество с ниско, сплеснато тяло, чиято дължина бе два пъти по-голяма от ширината му. Съществото се крепеше на шест здрави, тройно съчленени крака, а отпред стърчаха две страховити щипки, подобни на стоманени ножици, както и няколко необикновени пипала манипулатори, които на пръв поглед обезпокояващо много приличаха на тънки човешки ръце. Тези израстъци бяха разположени близо до един отвор в туловището на рака и при едно по-внимателно вглеждане се оказваше, че представляват нещо като набор от най-различни железарски инструменти — имаше клещи, сондички, пили, а дори и някакво приспособление, наподобяващо свредел.

Очите на чудовището, ако въобще можеха да бъдат наречени така, бяха разположени дълбоко в специални защитни конуси и се издигаха над черупката на ракоподобното създание подобно на перископи. На вид приличаха на кристални или пък бяха изградени от някаква пихтиеста материя, с яркосин цвят и напълно безизразни и неподвижни.

Цифрите в долната част на изображението показваха, че фотографията е била заснета само преди няколко минути от далекообхватната камера на едно от телеуправляемите капсули, на около пет километра южно от Цилиндричното море. В естествен мащаб снимката покриваше площ от шест квадратни километра.

— Значи вече не сме сами в Рама. Имаме си компания — подметна Янош Табори. Останалите космонавти продължиха да стоят като зашеметени, загледани в страшното, непознато създание.

По-късно всички единодушно се съгласиха, че видът на биота-рак нямаше да им подейства по толкова ужасяващ и разтърсващ начин, ако изображението не се бе появило на екрана така неочаквано и то тъкмо след пророческата тирада на Реджи Уилсън. Наистина, американецът се бе държал необичайно гневно и предизвикателно, но въпреки това думите му не бяха лишени от здрав смисъл, а зловещите предсказания, които отправи, напомниха на космонавтите за опасността, съпътстваща трудната им и рискована мисия в този загадъчен и непознат чуждоземен свят. Естествено, всички те изпитваха страх и в един или друг момент им се беше налагало да се изправят лице в лице с обезпокояващата мисъл, че е напълно възможно рамианите да не се покажат кой знае колко приятелски настроени.

Все пак участниците в експедицията „Нютон“ през по-голяма част от времето се стремяха да подтискат страха си. Той бе част от работата им тук. Както първите американски космонавти — участници в полетите с най-ранните модели совалки, са напускали Земята с ясното съзнание, че ракетата им може всеки момент да избухне или катастрофира, така и членовете на „Нютон“ трябваше да приемат, че мисията им в Рама е свързана с рискове и опасности, повечето от които съвсем непредсказуеми. Сякаш космонавтите се бяха тайно договорили, че е най-разумно да отбягват всякакви разговори на тази тема и че е по-добре вместо това да съсредоточават вниманието си върху по-конкретни (и съответно по-лесно решими) проблеми и задачи, като например планирането на дейността им през следващия ден.

Избухването на Реджи Уилсън и появилото се миг по-късно на екрана страховито изображение на биота-рак предизвикаха една от редките дискусии по въпроса за безопасността на екипажа и положението, в което те се намираха в момента. Генерал О’Туул пръв изложи позицията си, заявявайки, че не се страхува от рамианите, въпреки че е поразен от изключителните им технически умения. Сам Бог обаче го бе избрал за участник в тази експедиция и по същия начин единствено той би могъл да реши дали тя ще бъде последното приключение в живота му. Каквото и да се случеше, то щеше да стане по Божия воля.

Становището, изразено от Уейкфилд, очевидно се споделяше от повечето космонавти. Според него проектът „Нютон“ бе не само едно от най-смелите и рисковани пътешествия за изследване на непознати светове, предприемани досега, но и истинско изпитание за силата на характера и издръжливостта на духа. Нямаше съмнение, че ги очакват изненади, но наред с опасностите, тази несигурност носеше и вълнения. Трепетната възбуда от това, че във всеки миг научаваш по нещо ново, както и фактът, че без съмнение срещата им с гигантския космически кораб, конструиран от непозната извънземна цивилизация, щеше да се окаже съдбовна и с огромна значимост за бъдещето на човечеството, бяха достатъчна награда за всички рискове. Накрая Уейкфилд заяви, че не изпитва никакво безпокойство. Тази мисия бе апотеозът на неговия живот — дори и да загинеше преди края на експедицията, той пак не би съжалявал за участието си в нея. Поне ще знае, че преди смъртта си е преживял нещо наистина грандиозно.

Никол следеше внимателно изказванията на останалите членове от екипажа. Макар че каза едва няколко изречения, тя усети как най-после отношението й към ситуацията, в която се намираха в момента, постепенно започна да се избистря, докато слушаше как един след друг колегите й споделяха своите мисли и чувства. Харесваше й да наблюдава реакциите на другите. Шигеру Такагиши без съмнение споделяше мнението на Уейкфилд, кимайки енергично през цялото време, докато англичанинът обясняваше колко вълнуващо е да участваш в подобен грандиозен проект. Реджи Уилсън този път също говори съвсем малко, очевидно вече поуспокоен, а и доста смутен от предишните си гневни речи. Отговаряше само когато се обръщаха с въпрос към него. От самото начало на дискусията Адмирал Хайлман изглеждаше объркан и притеснен. Единствената полза от присъствието му бе, че непрекъснато подсещаше колегите си да се захващат за работа, защото времето минава.

Колкото и учудващо да бе, Дейвид Браун също не предложи някакъв задълбочен философски анализ на положението им в момента. Наистина, на няколко пъти той сякаш се канеше да се задълбочи в дълъг и обстоен коментар, но в последния миг се отказваше и подхвърляше само две-три незначителни реплики. Така и не стана ясно какво всъщност мислеше за Рама и за смисъла на научноизследователската им мисия тук.

През по-голямата част от дискусията Франческа Сабатини играеше по-скоро ролята на организатор и водещ на събранието, като успокояваше бурните страсти, намесваше се в по-разгорещените спорове, подхвърляше въпроси и подканяше останалите да изкажат своето становище по разискваните въпроси. Към края на разговора обаче, тя сподели съвсем искрено личното си отношение във връзка с рамианската мисия, което коренно се различаваше както от мнението на О’Туул, така и от това на Уейкфилд.

— Мисля, че придаваш прекалено интелектуално и философско значение на мисията ни тук, като просто излишно усложняваш нещата — заяви италианската журналистка, след като изслуша възторжените думи на Ричард, с които той възхваляваше радостта от познанието. — Преди да кандидатствам за участие в експедицията „Нютон“, на мен не ми се наложи да се ровя дълго и мъчително в душата си, търсейки някакъв възвишен порив, който да осмисли идването ми тук. Взех решението си по същия начин, по който постъпвам винаги в подобни ситуации — направих кратка равносметка на това, какво можех да спечеля от цялата работа, както и какво щях да загубя. В края на краищата „риск губи, риск печели“, нали така? Прецених, че предимствата — известност, престиж, пари, а дори и самото приключение, си заслужаваха опасностите. В едно отношение обаче, мненията ни с Ричард коренно се различават. Въобще няма да се радвам, ако се случи така, че загина преди да се завърнем на Земята. Лично за мен ползата от участието ми в експедицията ще дойде по-късно и няма да получа никакво възнаграждение, ако не се прибера здрава и читава у дома.

Никол беше силно заинтригувана от изказването на Франческа. Прииска й се да зададе още няколко въпроса на италианката, но сметна, че нито мястото, нито времето бяха подходящи за това. Скоро събранието свърши и космонавтите се разотидоха, но Дьо Жарден все още продължаваше да размишлява върху думите на Сабатини. „Възможно ли е Франческа наистина да има подобно ограничено и посредствено отношение към живота? — питаше се тя. — Нима всичко на този свят трябва да се разглежда единствено съобразно печалбите и загубите, които носи?“ Никол си спомни с какво равнодушие италианката бе изпила преди няколко дни лекарството за прекъсване на бременността. „Но какви тогава са моралните й принципи? Има ли въобще такива? Ами чувства?“ На излизане от командната зала Дьо Жарден бе принудена да признае пред себе си, че Сабатини все още представляваше загадка за нея.

 

 

Корабната лекарка наблюдаваше внимателно Шигеру Такагиши. Днес той се държеше много по-спокойно и хладнокръвно, като успяваше много добре да контролира чувствата си.

— Доктор Браун — обърна се той към командира, размахвайки в ръка куп листа с дебелина около четири инча — разпечатах на принтера едно копие от „Стратегически принципи при изследователските акции“, за да си припомним основните изисквания, които трябва да спазваме по време на посещенията си в Рама. Както знаете, този наръчник бе подготвен на базата на едногодишна подготовка и планиране. Мога ли да прочета част от краткото изложение?

— Не мисля, че има нужда от това — отговори Дейвид Браун. — Всички тук сме отлично запознати с…

— Аз не съм — прекъсна го генерал О’Туул. — Бих искал да чуя какви са тези „Стратегически принципи“. Адмирал Хайлман ме помоли да слушай внимателно и да му предам основните неща.

Браун махна с ръка на дребничкия японски учен да започне четенето. Такагиши знаеше много добре, че американският офицер поддържа становището при второто отиване в Рама да бъде направен опит да се хване някой от биотите-раци, но въпреки това беше решил да убеди останалите космонавти, че за момента най-важната задача бе изследването на Ню Йорк.

Реджи Уилсън се бе извинил преди един час, че се чувства уморен и бе отишъл да поспи в стаята си. Другите петима, останали на „Нютон“, участници в експедицията, през целия следобед се бяха опитвали, но без успех, да постигнат някакво съгласие във връзка с приоритетните за второто им отиване в Рама операции. Тъй като двамата учени — Браун и Такагиши, — бяха на коренно противоположни мнения по този въпрос, все още не бе прието никакво решение. Междувременно върху големия екран на стената зад тях през няколко секунди се появяваха изображения на намиращите се в Рама възпитаници на Космическата академия, които заедно с Ото Хайлман работеха в лагера, издигнат край Цилиндричното море. В момента на монитора се виждаха Табори и Ирина Тургенева, които току-що бяха приключили със сглобяването на втората моторна лодка и сега правеха проверка на електрическите й механизми.

— Отделните акции трябва да бъдат извършвани в строго определена последователност, съобразно документ ISA–NT–0014, в който са определени основните задачи и цели на мисията — четеше Такагиши. — При първото влизане в Рама трябва да бъде извършен един най-общ оглед на вътрешността, както и да се определи разположението на главните инженерни инфраструктури. Извънредно важно е също така да бъдат отбелязани и регистрирани дори и най-дребните и незначителни разлики между този кораб и неговия предшественик отпреди седемдесет години.

Приоритетната задача на акция 2 е цялостното картографиране на вътрешността на Рама, като се обърне най-голямо внимание на тези райони, които по време на Първата рамианска експедиция са били слабо проучени или въобще не са били изследвани. Също толкова важно е изготвянето и на подробни карти на така наречените „градове“, като се отбележат всички разлики в разположението и вида на сградите, отличаващи ги от тези в Рама едно. Срещите с биоти да се избягват, въпреки че при картографирането на отделните райони и географски обекти в кораба не трябва да се пропуска и евентуалното присъствие на различните видове биоти.

Пряк контакт с биоти обаче може да се осъществи едва при третата научноизследователска акция и то чак след провеждането на продължителни и изключително обстойни наблюдения, които…

— Достатъчно, доктор Такагиши — намеси се Дейвид Браун. — Мисля, че същността е ясна вече на всички присъстващи, но трябва да отбележа, че за жалост този примерен документ бе изготвен месеци преди началото на експедицията, поради което той не отговаря на реалните условия в момента. Ситуацията, в която се намираме сега, с тези внезапни угасвания и запалвания на светлините в Рама, е далеч по-сложна от предварителните предвиждания и при дискусиите на Земята подобни обстоятелства никога не са били разглеждани. Същевременно близо до южния бряг на Цилиндричното море открихме група от шест биота-раци, чието придвижване е следено от нашите видеокамери.

— Не съм съгласен с доводите ви — отвърна с почтителен тон японецът. — Вчера вие сам признахте, че непредсказуемите промени със светлините в Рама не представляват кой знае колко сериозна разлика в сравнение с предишния космически пришълец. Този кораб не се различава особено от своя предшественик и аз настоявам да продължим дейността си тук в съответствие в първоначалния план.

— Значи искате да посветим целия втори престой в Рама на картографиране на отделните райони, като основната ни задача ще бъде подробното изследване на Ню Йорк, заедно със заснемане на главните забележителности в него?

— Точно така, генерал О’Туул. Дори и да приемем, че „странните звуци“, които чухме със Сабатини и Уейкфилд там, край града, не представляват някакво „сериозно различие“ в сравнение с Ню Йорк едно, ние пак задължително трябва да се заемем с изготвяне на подробна карта на рамианската столица. Убеден съм, че е изключително важно да приключим с това още сега, при второто ни посещение в чуждоземния кораб. Температурата в Централната равнина вече се повиши до –5 градуса. Това означава, че Рама бързо се приближава към Слънцето и цилиндърът започва да се затопля отвън навътре. Мога да предскажа, че Цилиндричното море ще започне да се топи откъм дъното след не повече от три или четири дни…

— Никога не съм отричал, че Ню Йорк представлява един от главните обекти, които трябва да се проучат на всяка цена до края на експедицията — прекъсна го Браун отново. — Но от самото начало на нашата мисия тук аз категорично поддържам становището, че основната ни цел е изследването на биотите, а улавянето на някой от тях пък би било едно невероятно ценно постижение, с огромно значение за науката. Само погледнете колко удивителни и интересни са тези създания! — възкликна той, като натисна няколко копчета и върху централния екран в командната зала започна да се прожектира едно от видео филмчетата, заснети от телеуправляемите капсули. Появи се изображение на шестте биота-раци, които се придвижваха бавно през някаква пуста и еднообразна местност в Южното полукълбо. — Едва ли отново ще ни се предостави друга толкова благоприятна възможност да уловим едно от тези чудати роботи. Разузнавателните капсули прелетяха вече над почти цялата южна половина от Рама, но досега никъде не бяха открити други биоти.

Всички присъстващи космонавти, включително и Такагиши, бяха вперили поглед в картината върху екрана, следейки със съсредоточено внимание действията на ракообразните същества. Като пристъпваха равномерно, подредени в триъгълник, начело на който вървеше един по-едър екземпляр, биотите постепенно се приближиха към някаква купчина от безразборно нахвърляни метални части. Водачът на фалангата застана насред камарата желязо и след като постоя неподвижно няколко секунди, започна бавно и методично да насича с помощта на щипците си отделните парчета метал на все по-ситни и по-ситни късчета, които бяха поемани от двата рака във втората редица и натоварвани на гърба на останалите три биота. С прибавянето на този нов материал, малката купчинка отпадъци, натрупани върху тях, започна бързо да нараства.

— Това трябва да са „боклукчиите“ на Рама подхвърли Франческа. Космонавтите се разсмяха.

— Има и още една причина, поради която искам да се заловим още сега с лова на биотите — продължи да излага становището си Браун. — Скоро този кратък видеофилм ще бъде излъчен от всички телевизионни канали по Земята. Милиарди мъже и жени ще застанат днес пред своите телевизори и ще наблюдават загадъчните действия на непознатите извънземни създания със същото смесено чувство на любопитство и страх, което всички ние току-що изпитахме. Представете си само лабораториите, които ще бъдат построени за изследването на едно такова загадъчно творение и нещата, които ще узнаем след това! Какви ли тайни се крият в…

— А защо сте толкова убеден, че въобще ще успеем да хванем някой от биотите? — попита генерал О’Туул. — Лично аз мисля, че стига да пожелаят, тези гигантски раци могат да бъдат доста опасни.

— Всички данни, с които разполагаме до момента, свидетелстват, че макар изключително много да приличат на живи същества, тези обитатели на Рама са всъщност роботи. Ето защо бяха наречени и „биоти“ от участниците в първата експедиция преди седемдесет години — име, което стана популярно и с което продължаваме да ги назоваваме. Според докладите на космонавтите от „Нортън“ всеки отделен вид биоти е предназначен да извършва една-единствена, строго определена функция. Доколкото знаем, не притежават интелект, така че без съмнение ще успеем да ги надхитрим… и уловим някой от тях.

Върху най-големия екран в залата се появи заснето отблизо изображение на подобните на ножици щипци на един от раците. Изглеждаха страшно остри.

— Наистина не съм сигурен кое е най-правилното решение в момента — каза О’Туул замислено. — По-скоро обаче съм склонен да последвам предложението на доктор Такагиши. Най-добре е първо да наблюдаваме известно време биотите, преди да се опитаме да хванем един от тях.

— Не съм съгласна — заяви решително Франческа. — Като журналист смятам, че бихме направили истинска сензация, ако успеем да пленим един такъв биот, а аз не бих могла да пропусна подобна страхотна възможност. Цялото човечество ще ни наблюдава със затаен дъх, не разбирате ли това? Може би това е единственият ни шанс да уловим един истински обитател на Рама. — Италианката замълча, за да си поеме дъх, след което продължи развълнувано: — От Международната космическа агенция настояват да им изпратим някакъв по-оптимистичен и вдъхновяващ репортаж, особено сега, след нещастния случай с генерал Борзов. Смъртта на Валери определено не послужи като особено убедително доказателство пред данъкоплатците, че парите им не се влагат в някакви безумни проекти.

— А защо да не се заемем с изпълнението на двете задачи едновременно? — подхвърли О’Туул. — Една група може да започне проучването на Ню Йорк, а улавянето на биота ще бъде поверено на друг екип.

— Това е невъзможно — отговори Никол. — Ако ще се захващаме с преследването на раците още сега, при второто ни отиване в Рама, то тогава всичките ни усилия трябва да бъдат насочени към изпълнението единствено на тази задача. Не забравяйте, че разполагаме както с ограничен брой хора, така и със съвсем малко време преди светлините в цилиндъра да угаснат отново.

— Виждам, че за жалост няма да постигнем съгласие, колкото и дълго да дискутираме по въпроса — намеси се Дейвид Браун, като се усмихна уморено. — При това положение, като един от командващите експедицията, се налага аз да взема окончателното решение… И така, основна задача при второто ни посещение в Рама ще бъде улавянето на някой от биотите-раци. Предполагам, че адмирал Хайлман ще се съгласи с мен. В противен случай ще се наложи да прибегнем до общо гласуване.

Космонавтите започнаха бавно да се разотиват. Такагиши искаше да добави още един аргумент в подкрепа на становището си, че не трябва да се избързва с лова на робота-рак. Той започна да обяснява, че при Първата рамианска експедиция биотите се бяха появили едва след като Цилиндричното море се беше разтопило, но колегите му не пожелаха да го изслушат. Чувстваха се уморени и разговорът беше досадил на всички.

Никол се приближи до японския учен и тайно активира сканиращото си устройство, като внимаваше никой да не забележи. Предупредителният файл обаче беше празен.

— Здрав си като камък — обърна се тя към Шигеру, като нежно му се усмихна.

Такагиши я погледна. Изражението на лицето му бе сериозно и напрегнато.

— Правим голяма грешка, взимайки подобно решение — каза мрачно той. — По-добре да бяхме тръгнали към Ню Йорк.