Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Die Flusspiraten des Mississippi, 1848 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Веселин Радков, 1988 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Фридрих Герстекер. Пиратите по Мисисипи
Приключенски роман
Илюстрации: Никифор Русков
Издателство „Отечество“, София, 1988
Избрани книги за деца и юноши
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Рецензент: Любен Дилов
Преведе от немски: Веселин Радков
Художник: Никифор Русков
Редактор: Калина Захариева
Художествен редактор: Васил Миовски
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Мая Лъжева, Мая Халачева
Код 11 95376/6116–8–88 Немска. Първо издание. Изд. №1413.
Дадена за набор м. юли 1987. Подписана за печат м. януари 1988.
Излязла от печат м. февруари 1988. Формат 16/60/90.
Печатни коли 22. Издателски коли 22. Усл. изд. коли 25,02. Цена 2,68 лв.
Държавно издателство „Отечество“, пл. „Славейков“ 1, София
Държавна печатница „Георги Димитров“, бул. „Ленин“ 117, София
© Веселин Радков, преводач, 1988
© Никифор Русков, художник, 1988
с/о Jusautor, Sofia
Friedrich-Gerstäcker
Die Flusspiraten des Mississippi
Verlag Neues Leben, Berlin 1967
История
- — Добавяне
Преди години, когато западните щати още не се смятаха за територия на Съюза[1], когато параходите все още не пореха водите на могъщата река, а търговските връзки с вътрешността на страната се поддържаха само от тежки недодялани килови и плоскодънни лодки (често наричани много сполучливо — „ковчези“), на един от многобройните острови на Мисисипи — Стак или Кроунест Айланд, или както сега го наричат — остров Номер 94, се беше организирала разбойническа банда, която не само избиваше и грабеше, а и правеше фалшиви пари в свърталището си, откъдето заля с банкнотите си всички западни провинции. Законите бяха твърде слаби, за да закрилят населението на Съюза, и ето защо ловците и фермерите се видяха принудени сами да се защитават.
Но в страна, където една четвърт от населението постоянно пътува, е много трудно, та дори почти невъзможно да бъде разкрито даже и едно убийство, понеже, ако не се намеси случайността, рядко има налице други доказателства, освен факта, че човекът просто липсва. Близките му дори не го оплакват, защото и през ум не им минава, че може да е мъртъв. Предполагат, че се е отправил на път за Тексас или пък за някой от другите нови щати, и се надяват след време пак да се върне при тях.
Но всяко престъпление си има край. Безнаказаните злодеяния правеха убийците все по-дръзки и по-дръзки, мрежата им от връзки се разпростираше все по-надалеч и тяхното разкриване бе неизбежно. В Арканзас и Тексас междувременно бяха образувани регулаторски съюзи[2] и така бе разкрита престъпническата колония на онзи остров, а регулаторите раздадоха ужасно правосъдие сред виновните.
Една част от така наречената „Банда на Мърел“ беше във връзка с речните пирати. Самият Мърел бе заловен и ако не се лъжа, го тикнаха в затвора. Но онези, които попаднаха в ръцете на ловците и фермерите, не отидоха зад решетките — кървав беше денят, сложил край на онези разбойничества.
Сцената на моя разказ, в който съм се опитал да опиша разбойническите безчинства съвсем достоверно, преместих в градчето Хелена и неговата най-близка околност. Всъщност истинският остров се намира малко по-надолу и носи названието Номер 61.