Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Flusspiraten des Mississippi, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2011)

Издание:

Фридрих Герстекер. Пиратите по Мисисипи

Приключенски роман

Илюстрации: Никифор Русков

Издателство „Отечество“, София, 1988

Избрани книги за деца и юноши

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Рецензент: Любен Дилов

Преведе от немски: Веселин Радков

Художник: Никифор Русков

Редактор: Калина Захариева

Художествен редактор: Васил Миовски

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Мая Лъжева, Мая Халачева

Код 11 95376/6116–8–88 Немска. Първо издание. Изд. №1413.

Дадена за набор м. юли 1987. Подписана за печат м. януари 1988.

Излязла от печат м. февруари 1988. Формат 16/60/90.

Печатни коли 22. Издателски коли 22. Усл. изд. коли 25,02. Цена 2,68 лв.

Държавно издателство „Отечество“, пл. „Славейков“ 1, София

Държавна печатница „Георги Димитров“, бул. „Ленин“ 117, София

 

© Веселин Радков, преводач, 1988

© Никифор Русков, художник, 1988

с/о Jusautor, Sofia

 

Friedrich-Gerstäcker

Die Flusspiraten des Mississippi

Verlag Neues Leben, Berlin 1967

История

  1. — Добавяне

die_flusspiraten_1.png

Преди години, когато западните щати още не се смятаха за територия на Съюза[1], когато параходите все още не пореха водите на могъщата река, а търговските връзки с вътрешността на страната се поддържаха само от тежки недодялани килови и плоскодънни лодки (често наричани много сполучливо — „ковчези“), на един от многобройните острови на Мисисипи — Стак или Кроунест Айланд, или както сега го наричат — остров Номер 94, се беше организирала разбойническа банда, която не само избиваше и грабеше, а и правеше фалшиви пари в свърталището си, откъдето заля с банкнотите си всички западни провинции. Законите бяха твърде слаби, за да закрилят населението на Съюза, и ето защо ловците и фермерите се видяха принудени сами да се защитават.

Но в страна, където една четвърт от населението постоянно пътува, е много трудно, та дори почти невъзможно да бъде разкрито даже и едно убийство, понеже, ако не се намеси случайността, рядко има налице други доказателства, освен факта, че човекът просто липсва. Близките му дори не го оплакват, защото и през ум не им минава, че може да е мъртъв. Предполагат, че се е отправил на път за Тексас или пък за някой от другите нови щати, и се надяват след време пак да се върне при тях.

Но всяко престъпление си има край. Безнаказаните злодеяния правеха убийците все по-дръзки и по-дръзки, мрежата им от връзки се разпростираше все по-надалеч и тяхното разкриване бе неизбежно. В Арканзас и Тексас междувременно бяха образувани регулаторски съюзи[2] и така бе разкрита престъпническата колония на онзи остров, а регулаторите раздадоха ужасно правосъдие сред виновните.

Една част от така наречената „Банда на Мърел“ беше във връзка с речните пирати. Самият Мърел бе заловен и ако не се лъжа, го тикнаха в затвора. Но онези, които попаднаха в ръцете на ловците и фермерите, не отидоха зад решетките — кървав беше денят, сложил край на онези разбойничества.

Сцената на моя разказ, в който съм се опитал да опиша разбойническите безчинства съвсем достоверно, преместих в градчето Хелена и неговата най-близка околност. Всъщност истинският остров се намира малко по-надолу и носи названието Номер 61.

Бележки

[1] Разпространено по-рано наименование на Съединените американски щати. — Б.пр.

[2] Регулатори — доброволци сред американските пионери (ловци, фермери), обединили се за борба срещу бандитизма в новите щати. — Б.пр.