Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Taking Control, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и редакция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Уна-Мери Паркър. Под контрол

ИК „Хермес“, Пловдив, 2000

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954–459–745-X

История

  1. — Добавяне

2

На следващата сутрин Одри първа слезе от спалнята. Амелия и Ребека, вече пременени в бански костюми, се бяха появили рано-рано до леглото й и я бяха събудили.

— О, Боже, колко е часът? — простена тя. Чувстваше очите си толкова подути и натежали, че едва ги отвори. Никълъс лежеше до нея по гръб, спеше и леко похъркваше.

— Може ли да отидем да поплуваме, мамо? — попита нетърпеливо Амелия.

— Да! Искаме да плуваме — Ребека винаги повтаряше думите на сестра си.

Походният им часовник показваше 6,45. Затова ли бе дошла на почивка във Франция, запита се Одри. За да я будят децата на разсъмване? Без бавачка, която да се грижи за тях, защото Никълъс бе казал, че няма да има нужда. С Джийн, Софи и постоянно живеещата в къщата икономка щели да се справят с момичетата. И на всичкото отгоре трябваше да се примирява с факта, че Никълъс й изневеряваше, и да се опита да не изглежда като пълна глупачка в очите на семейството си. Вчерашното избухване не трябваше да се повтаря.

Стисна зъби и стана от леглото, проклинайки целия свят, в който бе имала нещастието да се роди. Напоследък ненавиждаше живота си. Всяка частица от него. Не че мразеше децата, но точно в този момент й се искаше да не ги беше раждала. Откакто започна да подозира, че Никълъс кръшка, животът й се изпълни с горчивина, която я погълна изцяло. Завиждаше на Софи повече, отколкото би признала и пред самата себе си. Сестра й имаше всичко, освен съпруг за момента, но Одри бе сигурна, че скоро щеше да поправи този пропуск. Притежаваше прекрасен апартамент в най-добрия лондонски квартал, тази вила, канеше се да отвори собствен антикварен магазин. Просто не беше справедливо, помисли си Одри, докато водеше децата надолу по стълбите към градината и ги предупреждаваше да не събудят цялата къща.

Денят обещаваше да е прекрасен. Дъх на лавандула и розмарин изпълваше свежия хладен въздух и на долното ниво на градината край басейна кипарисите се очертаваха като тъмни силуети на стражи на фона на бледорозовото небе.

— Сега можем ли да поплуваме, мамо? — попитаха момичетата в хор.

— Мисля, че да — Одри осъзнаваше, че не звучи добронамерено, но не можеше да направи нищо. Колкото и ужасно да беше, напоследък се дразнеше от доброто настроение на децата.

Хортенз вече работеше в кухнята.

— Искате ли кафе, мадам? — попита тя. Днес бе облечена в дълга до глезените пола на цветя и тъмносиня блуза. Стари дрехи на Софи, заключи Одри. — Ще ви го сервирам на терасата — продължи Хортенз и сръчно напълни каната. — Искате ли и кроасани, мадам? Още са топли, имаме и сладко от кайсии.

Тъпата болка в стомаха на Одри се поуспокои при мисълта за закуска на терасата.

— Благодаря. Много мило — затегна колана на халата си, купен от „Маркс & Спенсър“, и се върна в градината, където се чуваха писъците на играещите във водата деца.

Алън стоеше прав на терасата и ги гледаше умилено. Вече бе облечен в кремави панталони и спортна риза.

— Рано си станал, Алън. Надявам се, че децата не са те събудили — каза тя и се настани край каменната маса. — Закуската ще дойде след минута.

— Не, скъпа, не са ме събудили. Напоследък имам проблеми със съня. Будя се рано, за да ходя до тоалетната. След това не ми се ляга — седна срещу нея и Одри си помисли, че изглежда толкова зле, колкото тя се чувстваше.

— Не трябва да пиеш алкохол до късно, така няма да се налага да ставаш до тоалетната — заключи Одри.

Алън сви рамене.

— Май това няма значение. Случва се, когато човек остарее.

— Кой е остарял? — Софи пристъпи през френския прозорец, облечена в бели панталони и тениска, косата й бе вързана на конска опашка. Алън я погледна със симпатия.

— Не и ти, сигурен съм — отбеляза той.

Софи се засмя. Беше в добро настроение. Едно от любимите й занимания беше да забавлява другите и затова очакваше с нетърпение предстоящия ден. Бе планирала менюто за обяд, което включваше изстудени пъпеши, омари с майонеза, множество екзотични салати, а за десерт — ягоди от близкия хълм с крем брюле.

— Кога ще пристигнат гостите? — попита Одри и отпи горещо ароматно кафе от дебелостенните порцеланови чаши, които Софи бе купила от местни търговци.

— Около пладне. Мислех, че всички ще искате да поплувате предобед — вдигна поглед към ясното синьо небе. — Пак се задава горещ ден.

— Истинско блаженство — каза със задоволство Алън.

— Защо времето се е превърнало във фиксидея за англичаните? — възнегодува Одри.

Към тях след малко се присъедини Джийн, последвана най-накрая и от Никълъс, а Хортенз изнесе на терасата кани с прясно кафе, кроасани и панер свежи праскови.

— Не те усетих кога си станала тази сутрин — обърна се той небрежно към Одри. Дори да бе забелязал подутите й очи, не се издаде.

— Някой трябваше да наглежда момичетата, докато плуват — прозвуча като мъченица. — Ще се облека — стана и без да каже нищо, влезе във вилата.

Настъпи конфузна тишина, нарушена най-накрая от Джийн.

— Какво й е, Никълъс? — прошепна тя. — Такава е, откакто пристигнахме вчера. Да не би да е болна?

Никълъс се усмихна спокойно и без тревога.

— О, тя е добре, Джийн. Според мен е само поуморена. Ще се оправи.

Софи го погледна изпитателно, лицето му не изразяваше нищо и сините му очи излъчваха невинност. Но не можеше да я заблуди. Нещо не бе наред.

 

 

Въпреки че беше нервна от предстоящата среща с Тим, Софи поплува и полежа под слънчевите лъчи, преди да напече прекалено силно, след това помогна на Хортенз да приготви обяда, постла бяла покривка на масата, нареди съдовете, купени от града, сложи ваза с диви цветя и плосък панер със смокини и праскови.

— Изглежда великолепно, скъпа — каза Джийн, която се появи, докато Софи довършваше последните приготовления. Бе прекарала сутринта, излагайки кожата си на благоприятното влияние на слънцето, и сега носеше шикозна синя ленена рокля и сламена шапка. — Влюбена съм в тези сини чаши за вино. Откъде ги взе?

— Брок ги намери в Париж преди много години.

— Тим Калторп наистина ще бъде впечатлен. Има ли представа колко добре се е развил животът ти?

— О, мамо, мразя, като говориш така! Звучи, сякаш съм се омъжила за Брок само заради парите му — запротестира Софи.

— Всички, с изключение вероятно само на Тим, знаят, че се омъжи, защото беше луда по него — отвърна невъзмутимо Джийн. — В същото време няма нищо лошо, че в резултат на това толкова забогатя.

— Мамо! — каза предупредително Софи.

— Добре, добре. Нито дума повече.

— Защо не отидеш да поседнеш край басейна? Сега ще отворя шампанското.

— Каква прекрасна идея, скъпа! — Джийн се отправи към басейна.

Когато Софи чу приближаващата по алеята кола, цялото семейство беше край басейна, почиваше си и отпиваше шампанско. Тя свали очилата си и с разтуптяно от вълнение сърце отиде да поздрави гостите.

Тим изобщо не се бе променил. За миг сърцето й спря и й се стори, че не бяха минали толкова години. Изглеждаше по-възрастен, разбира се, но това го правеше само по-привлекателен, чертите на лицето му сега бяха по-изразителни и очите му — по-мъдри. Усмихваше й се широко, сексапилен както винаги, а зад него от колата излизаше хубава дългокрака блондинка, която Софи предположи, че е съпругата му. Спазвайки добрия тон, тя поздрави първо Джини и Джонатан:

— Радвам се да ви видя отново.

Джини беше оправна жена, която живееше в ненавистното й Монте Карло само заради данъците, след като съпругът й наследи няколко милиона от един свой чичо. Тя поздрави Софи по обичайния си сърцат начин:

— Скъпото ми момиче! Толкова съм щастлива, че се срещаме. Чух, че си довела цялото семейство. Умирам от нетърпение да се видя с Од, не сме се срещали от векове! — преметна голямата си чанта на рамо и се отправи по стъпалата към долното ниво на терасата, откъдето долиташе звънкият смях на децата. Плешивият и грациозен Джонатан целуна Софи по двете страни и се обърна да й представи Каролин Калторп.

— Не мисля, че се познавате, нали? Какво съвпадение, че с Тим се знаете от младежките години.

Всички се засмяха учтиво и Софи огледа по-внимателно съпругата на Тим. Кожата й беше гладка и златиста като на реклама за козметика, гъсти тъмни мигли обграждаха бледосините й очи.

— Здравей — тя се усмихна свенливо. — Тим толкова ми е говорил за теб. Нямах търпение да се запознаем.

— И аз се радвам да те видя — отвърна Софи сърдечно. В по-младата жена имаше нещо крехко и уязвимо, което й придаваше детински вид. Бледорозовата й лятна рокля с тънки презрамки усилваше момичешкото й излъчване. Накрая Софи се обърна към Тим. Той се наведе и я целуна по бузата, а тя веднага усети как я обгръща топлината на кожата му и аромат, който принадлежеше на далечното минало.

— Не мога да повярвам, че са минали толкова много години — възкликна той през смях, преди тя да успее да каже каквото и да било. — Ти си все същата. Господи, преди колко време беше, Софи?

— Преди векове — отговори тя и му се усмихна, очаквайки обичайните клишета. „Всеки момент ще ми каже, че времето не ми е повлияло“, помисли си тя.

Край басейна Алън и Никълъс се разхождаха и доливаха чашите на всички, а Амелия и Ребека предлагаха подноси със сочни черни маслини и стоплени от слънцето фъстъци. Нагласената с тъмни очила и светло червило Одри бе потънала в разговор с Джини, а Джийн, която предпочиташе мъжката компания, скоро се озова между Тим и Джонатан.

— Къде живеете? — Софи чу Никълъс да пита Каролин, която стоеше, малко сконфузена и изолирана, и се правеше, че разглежда розите.

— В Уелс. В момента Тим работи за застрахователна компания в Кардиф.

Гласът на Джийн, който можеше със силата си да разбие стъкло, се извиси над останалите:

— Задължително трябва да дойдете на вечеря, когато минавате през Лондон, Джонатан. Наистина ли къщата ви в Монте Карло гледа към онзи парвенюшки розов замък?

Амелия подръпна ръката на баща си.

— Защо и аз не мога да пийна шампанско? — изплака тя с глас, който много напомняше на майка й.

Софи реши, че е време за обяд. Веднъж всички да се настаняха край дългата маса, под благодатната сянка на лозата, атмосферата щеше да се освободи от напрежението. Внимателно бе обмислила как да разположи гостите, бе наредила момичетата между родителите им, по един мъж от двете страни на майка й, Тим от дясната й страна и Алън — от лявата, Джини до Никълъс и Каролин от другата страна на Алън.

Хортенз донесе ароматни пъпеши и панер с хляб. Алън наля вино от местна марка в чашите и всички седнаха в очакване на дълъг ленив обяд, който Софи знаеше, че щеше да продължи до късно следобед. Тим се оглеждаше, очевидно впечатлен от стилната семплост на Ла Маделийн.

— Бившият ти съпруг трябва да е мултимилионер, щом е купил такава къща — отбеляза той. — Твоя ли е сега или я ползваш, когато искаш да си почиваш?

— Тя е сватбеният ми подарък от Брок, така че е само моя. Всъщност и двамата отсядаме тук, но вече не по едно и също време.

Тим разрови със задоволство нежната сочна сърцевина на пъпеша.

— И какво не беше наред? Защо се разделихте?

— Исках да се задържа на едно място за повече от пет дни — отвърна тя с кисел хумор. — Също така исках семейство, а Брок не желаеше, тъй като вече има две пораснали деца. След като бурята премина, си останахме много добри приятели, но той обожава кариерата си и заради нея се налага да пътува непрекъснато, а на мен ми беше необходимо да пусна корени. За дванадесет години се наситих да живея с куфар в ръка.

— Имаш ли къща в Лондон?

— Апартамент — не му каза, че е в Ийтън.

— Какъв беше той, Софи? — попита Тим с любопитство и заговорнически сниши глас. — Джини ми каза, че бил доста по-възрастен от теб.

Софи заговори внимателно, защото все още изпитваше лоялност към Брок:

— Да, беше двадесет години по-възрастен, но тогава ми се стори в реда на нещата. След като баща ми почина, отчаяно се нуждаех от опора — „а ти ме изостави и замина за Австралия“, помисли си тя. Но на глас добави: — Той е много мил и щедър човек. Едър мъж с голямо сърце. Прояви такова разбиране, когато поисках развод, че направо ми разби сърцето. Бремето на несподелената любов е огромно и той най-добре ме разбра.

Тим кимна, но тя не беше сигурна, че вниква в думите й.

— Има ли някой друг в живота ти в момента?

Тя отметна дългата си тъмна коса назад и поклати глава.

— В момента съм толкова заета с подготовката на новия ми магазин, че нямам време. А и не бързам да се обвързвам отново. За първи път в живота си имам възможност да съм независима и доста ми харесва.

Докато му разказваше плановете си за „Глория Антика“, тя се огледа, за да се увери, че всички около масата са добре. Както винаги, гласът на майка й се чуваше най-ясно над останалите.

— Според мен всички жени трябва да работят — каза Джийн и запали цигара. — Така ще се поддържат във форма.

— Но ти никога през живота си не си работила, мамо! — възкликна слисано Одри.

— А какво е според теб мирови съдия? Ами заместник-председател на местната Асоциация за паметници на културата? Шеф на социалния патронаж „Сейнт Джон“? — отвърна Джийн.

Устните на Алън трепнаха едва забележимо.

— Това са много сериозни длъжности — каза той с каменна физиономия.

Джийн не му обърна внимание и продължи да бръщолеви как жените трябвало да имат някакво занимание извън домакинството, за да не мислят за глупости.

— Жените, които имат деца, трябва да си стоят вкъщи — отбеляза Одри с изражение на божа кравичка.

— О, не знам — каза Тим, без да се замисли. — Смятам, че жените, които работят, са много по-интересни от жените, които стават робини на мъжете си.

Одри почервеня и се извърна. Амелия слушаше разговора на възрастните с интерес и накрая каза:

— Приятелката на татко, нали се сещаш — онази, с която той ходи на кино, ами тя работи. В офис. Тя интересна ли е, татко?

 

 

— Господи! Това беше ужасно! — простена Софи, докато с майка й пиеха кафе и си говореха. — Децата винаги се раздрънкват! Колко жалко Одри да научи така за любовницата на Никълъс. Иначе бурята можеше да се размине.

Останалите отпочиваха край басейна — някои плуваха, други дремеха под сянката на планинските брястове. Никълъс и Алън се разхождаха в маслиновата горичка, Амелия и Ребека си играеха на „змии и стълби“.

— Не сме сигурни, че наистина има любовница — отбеляза Джийн и запали нова цигара.

— О, я стига, мамо! Не видя ли как се смути? Затова снощи Одри побягна, обляна в сълзи. Чудя се какво трябва да направим?

— Нищо не е нужно да правим — отвърна категорично Джийн. — Това са неща, които те сами трябва да си решават. Жалко само, че децата са видели баща си с онази жена.

— Направо катастрофа! — възкликна Софи отчаяно. После стана. — По-добре да слезем при останалите до басейна. Не искам Одри да си мисли, че ги обсъждаме. Казах й, че отивам да помогна на Хортенз да прибере масата — взе един панер с плодове и забърза надолу по изтърканите каменни стъпала.

Тим се бе изтегнал в хамака с чаша вино в ръка.

— Това се казва живот — извика той към Софи, като я видя. — Ела да си поговорим.

Тя приседна засмяна на тревата до него.

— Искаш ли праскова?

— Благодаря — той се пресегна и взе един зрял плод. — Остани да си поговорим, Софи. Имаме да си казваме толкова много. Виж какво, вече не трябва да прекъсваме връзка. Не мога да ти опиша колко се радвам да те видя отново.

— Аз също — отвърна тя.

— Надявам се, че бихме могли да бъдем приятели.

Тя се поколеба за миг. Щеше да е хубаво да са приятели, без никаква емоционална обвързаност, но дали беше възможно? Ясно бе, че отношението на Тим към нея сега беше като на брат към сестра и че каквото и да бе изпитвал към нея преди години, то се бе стопило безвъзвратно. Ами нейните собствени чувства? За първи път, откакто се раздели с Брок, внезапно осъзна, че е сама. Сама жена в свят, направен за двойки. Огледа около басейна и забеляза, че дори тук, в дома й, всеки си имаше някого: майка й си имаше Алън, Одри имаше Никълъс — е, поне засега, Джини имаше Джонатан и, разбира се, Каролин, съпругата на Тим, каквато тя самата някога се бе надявала да бъде житейската й роля. Хвърли поглед към Каролин, която се бе присъединила към играта на Амелия и Ребека. Изглеждаше толкова млада, почти момиче, и Софи разбираше какво е привлякло Тим. Винаги бе обичал да владее положението, а Каролин й напомняше за самата нея на седемнадесет години — нежна, податлива, изцяло във властта му.

— Да, добре ще е да поддържаме връзка — каза ведро тя. — Според мен Каролин е прекрасна. Бих искала да я опозная по-добре.

— О, Каро е страхотна! Много сме щастливи заедно — избърса сока от прасковата и хвърли костилката в близкия храст. — Голям късметлия съм.

— Как се запознахте?

— Чрез общи приятели, на парти. В Лондон. Беше скоро след като се върнах от Хонконг. А когато от банката, в която работи, получи назначение в Уелс, аз я последвах — той се засмя глуповато. — Оженихме се след шест месеца.

Вдигна поглед и го видя как лежи отпуснато в хамака. Тогава, във вихъра на спомените, които я връхлетяха, без да може да ги контролира, си спомни усещането от устните му — как я бе целувал преди толкова години, колко силни бяха ръцете му, когато я придърпваха към него, колко страстно и всеотдайно се любеше. Извърна се, за да не може той да види лицето й, да отгатне как я вълнуваше дори след всичкото това време. Спомените бяха опасни. Можеха да възкресят миналото и да го пренесат в настоящето, сякаш едва вчера са се любили за последен път. Гледката на русите косъмчета по ръцете и плоския му корем я накара да потръпне от внезапен копнеж. Желанието се разля по тялото й като вълна. Не можеше да издържи и миг повече. Решително скочи на крака и свали полата, която разкри морскосиния й бански костюм.

— Ще доплувам. Горещо е, слънцето напича като в пещ.

Само че горещината беше вътре в нея и вече представляваше опасност. Осъзна, че за в бъдеще никога не трябва да се среща с него насаме. Никога да не му позволява да се приближава до нея, дори и като приятел. Ако го направеше, огънят на желанието й щеше да я изгори.

— И аз идвам — извика той и я последва по ръба на басейна. Гласът му проехтя над главата й и над кристално бистрите води, но тя се гмурна и се направи, че не го чува.