Уна-Мери Паркър
Под контрол (13)

13

— Добре е, че заминавате. Така няма да ви се налага да отговаряте на неудобни въпроси, нали? — каза господин Търнбул, банковият мениджър на Софи. — Междувременно ние ще проследим плащанията и тегленията, а „Уайзмън, Страуд и Халкроу“ ще разследват ситуацията. И можете да бъдете спокойна, че господин Калторп изобщо няма да научи за проверката на финансовото ви състояние.

— Чувствам се ужасно — отвърна Софи, изглеждаше изтощена и напрегната. — Изобщо не трябваше да се отказвам от услугите на счетоводителите си, но тъй като приятелят ми е дипломиран експерт-счетоводител, реших, че идеята е добра. Неприятно ми е да върша това зад гърба му, но толкова съм притеснена, че не знам какво друго да направя — знаеше, че няма смисъл да разпитва лично Тим. Познанията й по финанси бяха толкова слаби, че той щеше да я забаламоса за секунди. Отношенията им и без това се бяха обтегнали, докато тя се опитваше да се примири с положението, но напоследък й ставаше все по-трудно да общува с него. Постоянно бе нащрек и се дразнеше от всичко: каквото и да кажеше тя за връзката им, магазина или финансите си, той я обвиняваше, че се опитва да вдига скандали, и поглеждаше като малко момче, което е несправедливо уличено в кражба на шоколадови бонбони. Част от нея все още се поддаваше на това представление, но общо взето успяваше да му устои, защото знаеше, че играе. Освен това бе разбрала и още нещо. За първи път в живота си не позволяваше на емоциите й да й диктуват какво да прави. — Ако имате нужда да се свържете с мен — каза на господин Търнбул, — ще отседна при приятели в Южна Африка. Канят ме от години, а сега моментът изглежда подходящ да ги посетя. Ще ви дам телефона им, в случай че се наложи да говорите спешно с мен. Винаги можете да оставите съобщение, тъй като съм им обяснила всичко. Сигурна съм, че може да се разчита на тяхната дискретност — добави тя.

— Както, разбира се, и на нашата — отвърна усмихнат той. Госпожа Софи Дювал бе не само важен клиент, но и много красива млада жена и той искрено й се възхищаваше. По скромното му мнение най-доброто, което бе направила в живота си, бе да напусне властния и непрестанно контролиращ я Брок Дювал. Сега му оставаше само да се надява, че настоящата й връзка с Тим Калторп няма да й струва прекалено много.

 

 

Одри погледна безутешно майка си.

— На някои им върви — промърмори тя. — Защо, по дяволите, й трябва на Софи да ходи в Южна Африка?

— Тя познава Дженифър и Питър Корниш от години, още преди да се омъжи за Брок. Не помниш ли, с Дженифър се сприятелиха в колежа за секретарки. От доста време я канят и според мен една почивка ще й се отрази добре.

— За колко дълго заминава? И на мен няма да ми дойде зле една почивка. Последните няколко месеца не бяха много весели.

— Тогава защо не заминеш и ти, скъпа? Мисля, че идеята е много добра. С Никълъс трябва да отидете някъде сами.

Одри изглеждаше стресната.

— Сами? — беше ужасена.

— Защо не? Точно от това се нуждаете, след като… — Джийн се поколеба. Преди няколко седмици Одри й бе признала, че Трой е заминал за Щатите. Все още я болеше и Джийн от тактичност се стараеше да говори колкото може по-заобиколно за него.

— Ами децата? — попита Одри. — И къде да отидем?

Джийн нетърпеливо цъкна с език.

— Не бъди толкова отчайваща, скъпа. С Алън може да дойдем да живеем в дома ви, докато вас ви няма, и да се грижим за Амелия и Ребека. А що се отнася до това къде да отидете, какво ще кажеш за гръцките острови? Или Сардиния? Или пък Южна Франция? Сигурна съм, че Софи ще ви отстъпи Ла Маделийн.

— Не искам да се връщам там. Имам много лоши спомени от миналото лято — Одри тъжно поклати глава. — Тогава разбрах, че Никълъс си има любовница, онази ужасна жена.

— Точно затова с Никълъс трябва да заминете. Ако бях на твое място, Од, щях да се снабдя с туристически брошури, да си купя сексапилен бански костюм, да замина с него и да го чукам, докато не може да се държи на краката си.

— Мамо! — Одри изглеждаше крайно шокирана. — Как можеш да говориш така? За Бога! — и силно се изчерви.

Джийн отметна глава и се засмя.

— Ти си задръстена като покойния си баща — каза тя. — Отпусни се, Од. Накарай Никълъс да се почувства толкова щастлив, че никога да не го забрави. Разбира се, при условие че искаш да заздравиш брака си.

Одри мълчеше, потънала в мисли.

— Предполагам, че Софи скоро ще се омъжи за Тим.

— Това си е лично нейна работа — отвърна ведро Джийн. — Още една чаша чай, скъпа?

 

 

Софи пристигна на четвърти терминал на летище Хийтроу късно следобед на другия ден, за да провери дали самолетът й за Южна Африка излита по разписание. Бе облечена в удобни кремави памучни панталони, риза и блейзер и се мъчеше да се съсредоточи върху предстоящата ваканция. Трябваше някак да изгони от ума си тревогите и болката, която й бе причинил Тим. Този път не ставаше въпрос за младо момиче, изоставено от приятеля си, а за измами, лъжи и злоупотреби, в които той може би бе замесен. Както и за нещо много по-лошо.

За нейна изненада, той прие пътуването й равнодушно, като я увери, че разбира нуждата й от почивка. Обеща да наглежда делата й с помощта на Франки и Кейти и Софи не можеше да разбере дали наистина съжалява, че тя заминава, или не. Както винаги, не спираше да бърбори, разсмиваше я въпреки угрижеността й, но в същото време в изражението му имаше нещо непроницаемо и точно това я плашеше.

Служителката на летището й подаде билета и прекъсна мислите й.

— Фоайето за първа класа е срещу терминал 10 — каза тя на Софи. — Полетът ви няма закъснение.

Софи тръгна по дългата пътека, която се стелеше докъдето й видят очите, спря само да си купи вестници, списания и евтин роман с меки корици. После от безмитния магазин взе любимия си парфюм „Исей Мияки“ и литрова бутилка джин за подарък на Дженифър и Питър.

Следващият час измина бързо, Софи не можеше да повярва, че наистина заминава, докато оглеждаше ниското ВМП-фоайе, канапетата и креслата, тапицирани в убито сини отсенки и наредени във формата, която дизайнерите наричаха „група за разговори“. Хвърли багажа си в единия край на канапето и отиде до бюфета. Там имаше бутилки всевъзможен алкохол, коктейли и прясно изстискан портокалов сок, поставени така, че пътниците сами да си наливат. Имаше също така кафе, чай, хапки, пасти, голямо разнообразие бисквити, дори сандвичи с пържен хляб от всякакъв вид.

— И всичко това е безплатно! — чу тя възрастна жена да прошепва на спътника си, който се засмя без глас. — Да засядаме тук, скъпи. Това се казва първа класа.

Софи се усмихна на себе си, наля си чаша кафе и си взе няколко бисквити на малка чинийка. Благодарение на Брок, никога не бе пътувала по друг начин и все още обичаше комфорта и привилегиите, които вървяха с него.

Настани се с вестник в ръка и зачака да я повикат за полета й, опита се да се потопи в новините на деня, но бе невъзможно. Не можеше да изгони Тим от мислите си. Преди да тръгне, се изкушаваше да сподели най-дълбоките си страхове с Алън, но реши, че няма да е честно при неговото крехко здраве. Разбира се, Брок бе най-подходящият човек, с когото да се консултира, с неговите връзки за нула време щеше да разплете деянията на Тим, но тя не можеше да отиде при бившия си съпруг. Гордостта не й позволяваше. Трябваше да се справи с тази ситуация само с помощта на професионални счетоводители. Ами другите й ужасни подозрения? Изглежда, само Питър и Дженифър можеха да й помогнат. Бяха безпристрастни, живееха далеч от Англия и можеше да им се довери напълно. Те със сигурност щяха да й дадат добър съвет. И може би да я уверят, че страховете й са безпочвени.

Най-накрая обявиха полета й. Качи се на самолета и бе отведена на предната редица, където си позволи да се поглези с пухени възглавници, кашмирени одеяла и марково шампанско, но депресията отново властно я погълна. Изведнъж осъзна, че докато се върне в Англия, всичко вече ще е ясно и тя ще знае дали с Тим имат бъдеще или не.

 

 

Дженифър посрещна Софи с радостни възгласи, прегърна я силно и не спря да повтаря:

— Не мога да повярвам, че най-накрая си тук! Колко години минаха? О, Софи, радвам се да те видя отново!

Поздравът на Питър бе по-сдържан, но не по-малко гостоприемен. Софи веднага се почувства по-добре. Беше сред приятели, които бяха в състояние да я посъветват безпристрастно, а на това семейството й не бе способно. Беше сигурна, че си струва да се заслуша в съветите им. Но преди това имаха да си казват толкова много неща.

— Нямам търпение да видя новата ви къща и да чуя всички новини — каза тя с ентусиазъм, докато пътуваха през Кейптаун, по неговите сенчести улици и покрай елегантните му сгради. — Харесва ли ви да живеете тук? Сигурно! Толкова е красиво.

— Като в рая е, особено там, където е къщата ни, на Кампс Бей — отвърна усмихнат Питър. Беше висок, строен мъж със силен тен и очи, които според Софи имаха цвета на морето.

— Не й казвай всичко. Нека да е изненада — намеси се веднага Дженифър.

— Колко далеч от Кейптаун живеете? — попита Софи.

— На около десет минути.

— Толкова близо? — в гласа й имаше разочарование. Искаше й се да избяга далеч от градския живот.

— Да, толкова близо, но само почакай да видиш — отвърна загадъчно Дженифър. После погледна Софи по-внимателно. — Изглеждаш много отслабнала — забеляза тя. — Как го правиш?

— Вероятно защото вече не ям постоянно в хотели, както правех, докато бях омъжена за Брок — каза тя през смях. — Напоследък си готвя сама.

Дженифър беше пълничка и жизнерадостна, гладката й кожа бе помургавяла и бе нежна като сатен с бронзов цвят. Тя разпери ръце с престорено смущение.

— Готвенето е моята гибел. Особено след като Питър обича всичко, което е мазно, сладко и покрито с шоколад — закикоти се тя.

— Така е — възкликна той и се засмя добродушно. — А кой пече торти всеки ден? И прави пудинги? И обича бекон с яйца за закуска?

Буйният смях на Дженифър беше заразителен.

— И защо не? А ти, Софи, за кого готвиш? За домашните мишки ли?

Софи не отговори и се загледа през прозореца на колата. Отдясно се простираше великолепен плаж, цели километри сребрист пясък. Морето до него приличаше на огромен сапфир, блестящ под сутрешните лъчи.

— О, колко е красиво! — каза тя със страхопочитание. В Европа нямаше такива огромни, идеално чисти и пусти плажове. — Как се казва това място?

Без да й отговори, Питър изведнъж зави по широка павирана алея и влезе под сянката на високи палмови дървета. Спря колата пред бяла двуетажна къща в колониален стил, но със силно испанско влияние. Ослепителнобели арки отвеждаха към стаите на приземния етаж, откъдето се откриваше безпрепятствена гледка към морето.

Очарована, Софи затаи дъх.

— Тук ли живеете?

Дженифър се изкикоти радостно.

— Бива си го, нали? — каза тя. — На десет минути от най-добрите магазини в света, включително и за маркови дрехи, въпреки че не би си го помислила, като погледнеш мен, а всъщност се озоваваш на края на света.

— Фантастично е! — Софи слезе от колата и пристъпи на моравата, покрита с цветя, от които във въздуха се носеше смесица от омаен аромат на жасмин и озон. — Защо с Брок никога не сме идвали тук? Това е истински рай!

— Нали? — съгласи се Питър и понесе куфарите й към къщата. — С Джен не искаме да живеем никъде другаде.

— Имаме още една изненада за теб — обяви Дженифър и хвана ръката на Софи. — Чакаме бебе през октомври и искаме ти да си му кръстница.

— Това е най-хубавата новина на света — Софи прегърна приятелката си. Знаеше, че опитваха да си родят дете от няколко години, и затова искрено се зарадва за тях.

В прекрасно настроение влязоха в къщата, която бе облята от светлина, с просторни стаи, декорирани от Дженифър в свежи чисти тонове и удобни мебели. Софи вече чувстваше как напрежението от последните десет дни се свлича от нея, как се оживява и се изпълва с нова енергия, тъй като обичта на приятелите й я обгръщаше като защитен пашкул.

— Предполагам, че искаш да се изкъпеш и да поспиш, нали? Полетът от Лондон е много изморителен.

— Добре съм — настоя Софи. — Определено не ми се спи. Искам да разгледам цялата ви къща, да чуя всички новини. Нима не разбирате, че това е първата ми ваканция без някого, когото да влача след себе си. Преди никога не съм пътувала сама.

Дженифър кимна.

— Все беше с Брок, нали? А преди това имаше някакъв приятел, помниш ли? Тим Еди-кой си, който замина за Австралия — преди Софи да може да й отговори Дженифър продължи: — Странно нещо ми се случи преди година, срещнах една жена, която го познава от Австралия. Замалко да го депортират. Не съм сигурна какво точно е направил, но доста се размирисало около него. Станал страхотен скандал. Имаше късмет, че тогава се отърва от него, иначе кой знае къде щеше да си днес!

 

 

— Къде искаш да отидеш? — попита Никълъс, опитвайки се да не показва изненадата си. Одри, която мразеше „чужбина“, а предпочиташе всяка година да ходи до Корнуол, бе предложила да заминат само двамата на някое „тропическо място“.

Тя сви рамене.

— Какво ще кажеш за Корфу?

— Не бих го нарекъл тропическо място — коментира той, докато лъскаше очилата си. — Тропически климат има на Бермудите. Или в Ямайка.

— Те са много далеч.

— Тропиците по принцип са далеч от Нюбъри.

— Е, тогава не е задължително да ходим на тропиците. Стига мястото да е горещо. И слънчево. И да има хубави плажове.

— Тогава Корфу е точно това, което ни трябва — каза той внимателно. — Може да отседнем до Палеокастрица. Там има хубави плажове.

— Откъде знаеш?

— Ходил съм там като момче. На почивка със семейството ми.

— Сигурно се е променило — от устата на Одри прозвуча, сякаш той е виновен за това. — Предполагам, че сега е пълно с немски туристи.

— Не вярвам край Палеокастрица да има много място за плажните хавлии — тонът му бе кисел. — Не е такова място.

— Какви плажни хавлии? — попита тя. — За какво говориш?

Никълъс въздъхна едва забележимо. Може би в края на краищата най-сигурно ще е да отидат до Корнуол.

— Според мама в Сардиния също било хубаво — продължи да упорства тя.

Никълъс кимна, повече на себе си. Сега вече му бе станало ясно. Одри не я бе грижа къде щяха да ходят, стига да е „горещо“. Идеята за ваканцията беше изцяло на Джийн. Типично за нея: да предложи скъпо пътуване като лекарство за разклатения им брак. Е, поживя си добре с Дениз, която го бе напуснала заради по-дебели портфейли и по-богаташки легла. Одри никога не се бе забавлявала. Той не вярваше, че знае как. За да й компенсира всички загорели вечери и самотни часове, най-добре ще е да отпътуват нанякъде и да я накара да се позабавлява, реши той. В края на краищата, въпреки непрестанните си оплаквания, беше добра съпруга и чудесна майка.

— Казват, че в Сардиния е великолепно — съгласи се той, сложи си очилата и я погледна ведро. — Да уредя ли тогава нещата? Най-добрият хотел на Коста Смералда?

— Мислиш ли, че бихме могли да оставим Амелия и Ребека за десет дни?

— Без проблеми. Цял ден ще са на училище и ако майка ти и Алън дойдат тук, ще се грижат идеално за тях вечерите и уикендите.

— Добре — все още звучеше предпазливо и на Никълъс му хрумна, че откакто се помни, Одри не се бе порадвала и веднъж на хубавата страна на живота — за разлика от Дениз, която се плискаше до забрава в житейското море и оставяше течението да я отнася, където поиска. „Горката Одри, замисли се той. Не познаваше тръпката да изложиш всичко на риск, да се оставиш на шанса, да живееш опасно.“ Затова най-малкото, което можеше да направи за нея, бе да я заведе на хубава почивка в луксозен хотел, с много слънце и пясък наоколо и… е, не си падаше много по секса, но се надяваше, че ще успее да я разтърси по някакъв начин. Може би.

 

 

Софи лежеше във ваната със затворени очи и в главата й бе истинска бъркотия. Беше толкова поразена от думите на Дженифър за Тим, че в момента не успя да каже нищо, а когато приятелите й прехвърлиха разговора на друга тема, вече бе изпуснала възможността. Какво толкова ужасно бе направил в Австралия? Можеше да е всичко. Разкъсваше се между желанието да узнае и ужаса от това, което можеше да научи.

Изведнъж й стана зле от умората след нощния полет, затова излезе от ваната и се загърна в голяма бяла хавлия. Дженифър бе казала, че ще обядват на терасата след час. Софи излезе боса от банята, влезе в своята спалня с прекрасна гледка към океана и се хвърли на леглото. Въпреки че не успя да заспи, тишината и успокоителният морски въздух постепенно възстановиха силите й и я накараха да се почувства по-отпочинала. Веднага щом слезе във всекидневната, щеше да накара Дженифър да й разкаже всичко, което бе чула.

Седнаха край дълга бяла маса под сянката на кремава тента. Дженифър излезе от къщата с огромен поднос с печени скариди и чиния пикантен ориз, които постави между панерите със салата от авокадо и препечен хляб.

— Изведнъж изгладнях — каза Софи и вдъхна одобрително аромата на ястията. — Дженифър, това изглежда толкова добре, че ми е жал да го ям!

Питър бе налял пунш в зелени халби и след като седна на стола си, вдигна чаша към Софи.

— Добре дошла при нас! — вдигна той приятелски тост в нейна чест. — С Джен дълго чакахме този миг.

— Да, добре дошла, скъпа — повтори след него Дженифър и също вдигна чашата си. — Не мога да ти опиша колко се радвам, че си сред нас.

— А вие не можете да предположите колко ми е хубаво с вас — отвърна Софи, внезапно развълнувана заради умората и напрежението. — Ако не бях се измъкнала сега от Лондон, мисля, че щях да се побъркам — отпи от питието си и почувства тръпчивия му плодов аромат.

— Добре си, нали? — попита Дженифър загрижено. — Нали не съжаляваш, че напусна Брок?

Софи поклати глава, за да се съвземе.

— Изобщо не. Не, не е заради Брок. Свързано е с бизнеса ми — добави тихо. Искаше да чуе всичко за Тим, преди да им разкаже каквото и да било.

Те усещаха, че още не е готова да говори, затова подхванаха общи теми и скоро Софи се отпусна и започна да се смее, тъй като изтласка тревогите назад в мислите си. Въпреки че бе пътувала много, никога не бе попадала на толкова великолепно място, затова погледът й постоянно бягаше към Тейбъл Маунтин — планината, която се издигаше в обедната мъгла и на чийто фон се открояваха ослепителнобелите сгради на града.

— Предполагам, че никога не ходите на почивка, нали? — отбеляза Софи. — И защо да го правите? Тук си имате всичко — тя се обърна към изгледа, откриващ се зад къщата, където високо се издигаха Дванадесетте апостола — огромната скалиста планина, ваяна милиони години от природата, докато се превърне в предпазен вал между морето и земята.

— Права си — съгласи се Питър. — От време на време ни липсва големият град и си мечтаем за няколко дни в Лондон или Париж, но общо взето тук си имаме всичко. Особено се радваме на прекрасния климат.

— Да пием кафе край басейна — каза Дженифър и скочи на крака. — Ако ти се иска да подремнеш, Софи, просто кажи.

Изтегнаха се на удобните градински кресла и се загледаха в непрекъснато менящите се сини и зелени отблясъци на морето, което отпращаше вълни с дантелена пяна към брега. Най-накрая Софи заговори:

— Разкажи ми какво си чула за Тим в Австралия, Дженифър.

Приятелката й изглеждаше изненадана.

— Много малко. Почти не помня подробностите. Просто ми се стори страхотно съвпадение, че онази жена го познаваше. Защо питаш?

Софи отбягна да отговори на въпроса.

— Спомняш ли си какво точно ти каза? Приятелка ли му беше?

Дженифър и Питър погледнаха въпросително Софи.

— Случило се нещо — каза Дженифър, — не съм много сигурна какво, но тя каза, че някакво момиче умряло и Тим бил виновен. Освен това бил замесен и в още няколко тъмни афери. Точно тогава отбеляза, че си имала голям късмет, като си се отървала от него — Софи се взираше в нея и по гърба й пълзяха ледени тръпки. — Спомних си и още нещо. След няколко дни изчезнал оттам. Пуснал се слух, че избягал в Хонконг.

— Точно така — каза Софи, без да се замисли.

Дженифър изведнъж се изправи стреснато.

— Откъде знаеш?

Софи пусна стъпалата си на земята и се извърна с лице към тях.

— Върна се в живота ми миналото лято — каза просто тя.

После им разказа какво се е случило, без да скрива нищо. Дори им призна, че го подозира в изневяра, което не бе сметнала за необходимо да споменава пред банковия мениджър.

— За всичко съм си виновна сама — заключи мрачно тя. — Наруших всички правила, едно, от които е никога да не правя бизнес с приятели. Освен това оставих сърцето да вземе връх над разума ми. Но това, което най-много ме влудява, е, че тъкмо когато реших, че съм поела контрол над живота си, се оказа, че нищо подобно не се е случило. Сега съм в ръцете на Тим, също както някога бях в ръцете на Брок, въпреки че по по-различен начин. Брок поне ми беше верен. Много повече ме заболя, като разбрах, че Тим може да си е намерил друга, отколкото като го хванах, че злоупотребява с парите ми.

— Брок знае ли за това? — попита загрижено Питър.

— Не, но скоро ще научи — отвърна мрачно Софи. — Освен всичко друго, чувствам се такава глупачка. Как можах да се оставя да ме подведе? Веднъж вече ме бе зарязал преди години и би трябвало да се усетя, въпреки обясненията му, че хората рядко се променят. От сто километра му личи, че е измамник. Но когато го срещнах отново във Франция, всичко беше толкова прекрасно, въпреки че беше женен и не се надявах, че двамата пак ще се съберем. Сякаш никога не се бяхме разделяли. И като пълна идиотка се влюбих отново в него — добави тя с тих и тъжен глас.

— Толкова съжалявам, скъпа — каза съчувствено Дженифър. — Може би финансовата страна на нещата не е толкова лоша, колкото си мислиш. Навярно си пресякла всичко в зародиш. Вероятно Тим не е имал време да те ограби.

— От това, което ни разказа, разбирам, че още при първото си действие ще падне в капана — отбеляза Питър. — Но защо си го оставила да живее в апартамента ти? Ако наистина ти изневерява, не е ли възможно да доведе своята…

Дженифър му направи знак да млъкне, когато видя болката в погледа на Софи.

— Това, което ви разказах, са само предположения и подозрения от моя страна — обясни Софи. — Нямам никакви доказателства. Не разбирам нищо от компютри, никога не съм била добра в сметките. Може би наистина е на по-високо ниво от мен. Може би наистина е говорил по телефона с майка си, а не с любовницата си. Може да не е присвоил и пени, а Франки погрешно да е сметнала, че е подменил диска в компютъра. Кой знае? Но едно нещо е сигурно. Не бих могла да го обвиня, без да си изясня фактите, а единственият начин да го направя, е, като накарам банката и предишната ми счетоводна фирма да проверят всичко без знанието на Тим. А що се отнася до това, че живее в апартамента ми, чистачката ходи там всеки ден — пристига преди закуска, и не мисля, че Тим би си позволил да води любовницата си при тези обстоятелства.

— Каква беше съпругата му? — попита Дженифър. — Ти разбираше ли се с нея?

Софи не отговори, но сведе поглед към тънките си елегантни ръце с дълги, идеално оформени нокти.

— Сигурно си била потресена от катастрофата — отбеляза внимателно Питър. — Ужасна трагедия.

— Не мисля, че е било нещастен случай — каза най-накрая Софи.

Дженифър ахна и покри устата си с ръка.

— Софи! Какво искаш да кажеш? Нали не мислиш, че сама се е хвърлила към идващата кола?

— Или че Тим я е подтикнал? — каза изплашено Питър.

Софи поклати глава.

— Мисля, че изобщо не е загинала при катастрофа — каза тя бавно. — Според мен е била убита, за да не пречи.

 

 

Одри и Никълъс пристигнаха в Сардиния рано вечерта. На летището ги чакаше кола, която ги отведе до Порто Серво през скалисти хълмове, обсипани с уханни диви цветя и храсти.

— Гледката не е кой знае каква — отбеляза Одри, докато се взираше през прозореца на колата.

— Брегът на острова е уникален — каза й Никълъс. — Коста Смералда е прочут с плажовете си.

Одри не отговори, чудеше се дали това място щеше да й хареса. Изглеждаше й много скучно и пусто и се радваше, че не са довели и децата, защото й се струваше, че нямаше да им е интересно тук.

Колата внезапно зави по криволичещия път и Никълъс възкликна:

— Я погледни това!

Пред тях, сред скалите на песъчливия бряг, се показаха редица бели сгради с арки и извити прозорци, с наситенорозови керемидени покриви. Къщите бяха в провинциален сардински стил, но край тях растеше буйна трева и множество екзотични цветя.

— О! — пророни Одри и се оживи.

— Изглежда страхотно, нали? — Никълъс почувства облекчение. Бе похарчил цяло състояние за тази почивка и сега вече бе сигурен, че всичко ще е наред.

Мигове след пристигането ги взеха от нагорещения път и ги отведоха в прохладна бяла приемна, обградена с арки. Сякаш се намираха в центъра на огромно цвете. Ниски канапета със синя и жълта тапицерия бяха подредени около малки масички за кафе, но преди Одри да успее да разгледа всичко подробно, регистрацията приключи и ги отведоха в голяма просторна стая с огромно легло, семпла, но удобна мебелировка в местен стил и френски прозорци, които водеха към балкон с изглед към Средиземно море.

— О! — възкликна тя отново, по лицето й личеше, че е поразена. След това излезе на балкона. Точно под прозореца им имаше малка полянка, по която растяха храсти лавандула и розмарин и изпълваха въздуха с аромат, разнасящ се чак до плажа. Пясъкът бе розово-бял, а морето — бледозелено. Очите на Одри се напълниха със сълзи, не беше сигурна дали плачеше заради раздялата си с Трой, или от благодарност към Никълъс, задето я е довел на такова красиво място.

Тя тихо изхлипа.

— Добре ли си? — попита нервно Никълъс. — Да ти донеса ли нещо?

— Съвсем добре съм — отвърна тя с разтреперан глас, но усмихната.

— Тогава да разопаковаме багажа, да вземем душ и да слезем в бара да пийнем нещо.

— Добра идея.

Никълъс не показа изненадата си. За първи път от години тя смяташе някое негово предложение за добра идея.

По-късно, в бара с изход към градината, те си поръчаха бутилка шампанско, преди да отидат в ресторанта, чиито арки затвърдиха усещането й, че се намира в средата на голямо цвете. Небесносините покривки, яркочервените столове и цветята по масите придаваха на залата празничен вид. Заведоха ги до една от няколкото издигнати маси в сепарето.

— На тази маса — казаха им служителите — сядат принцеса Александра и Ангъс Огилви, когато идват тук — от това щастието на Одри стана пълно.

Никълъс не искаше да насилва късмета си, но след вечеря, докато пиеха кафе на осветената с фенери тераса, той попита:

— Искаш ли да си легнем рано?

Одри погледна към морето, което сега бе станало черно и тайнствено.

— Бих искала да се разходя по плажа — каза тя. — Боса.