Уна-Мери Паркър
Под контрол (10)

10

Никога не се бе чувствала така с Брок. Софи лежеше по гръб в тъмната им стая в „Скалината ди Спаня“ в Рим, Тим спеше до нея, а тя се наслаждаваше на прекрасното усещане да е до него. Чувстваха се толкова освободени заедно, толкова добре се разбираха, че думите бяха излишни, когато умовете и телата им се настройваха едни към други в идеална взаимна хармония. С Брок, особено след като се бяха любили, говореха прекалено много. Той искаше да знае дали й е харесало и дали е успял да я задоволи и не спираше да задава въпроси, докато тя не го увереше, че сексът е бил страхотен. С Тим нямаше нужда от това и тя бе започнала да мисли, че може би съдбата ги бе събрала отново. Дали тя не бе убила и Каролин?

Софи изтръпна от тази мисъл, стана неспокойна, като си помисли, че може би всичко е част от голям план, в който съдбата й бе вплетена. Възможно ли бе неволно да е предизвикала гибелта на Каролин с желанието си да я отстрани от живота на Тим, за да може да го има отново за себе си? Мисълта не й излизаше от главата. Каза си да престане да си въобразява глупости. Каролин бе умряла, защото бе излязла на пътя зад спрял камион и шофьорът на идващата кола не я бе видял. Това бяха фактите. Тим й бе разказал, че никой друг не е бил виновен за катастрофата, единствено самата Каролин.

Като обърнеше поглед назад, Софи осъзнаваше, че Тим бе готов да стане неин любовник от няколко седмици, но тя от прекалено желание бе пропуснала знаците. Помисли си, че може би е искала да види докъде би се осмелил да стигне той, без сянката на Каролин да изниква помежду им. Явно в един момент е решил, че е готов да се обвърже отново и сред всепомитащата еуфория тя бе осъзнала, че най-съкровените й мечти се сбъдват.

Това бе станало преди шест седмици и междувременно двамата бяха станали толкова близки, че беше само въпрос на време той да й предложи да се оженят. На тридесет и четири, тя си мечтаеше да роди деца, преди да стане прекалено късно, но не го споделяше с никого. Не трябваше да насилва Тим, иначе той щеше да се уплаши и пак да я напусне, както бе направил преди години. Говореха за бъдещето, но само по отношение на работата. Той бе твърдо решен да си намери работа, като я уверяваше, че ще продължи да води счетоводството й, дори това да означава да остава до късно вечер и да се занимава през свободните си дни.

— Достатъчно дълго живях на твой гръб — заяви той. — Искам да ти се изплатя и да си поделим разходите.

— Няма нужда, Тим — отвърна Софи, очарована от независимостта му, но доволна, че нещата си остават, както преди. Напоследък беше толкова щастлива, че нищо не можеше да я разстрои. Също така много добре осъзнаваше факта, че благодарение на щедростта на Брок поддържаше стандарт, с който малко млади мъже биха могли да се мерят.

— Но аз така искам — каза той почти сприхаво. — Нормално е да си плащам разходите. Иначе ще загубя самоуважението си и ти накрая ще започнеш да ме презираш.

Тя избухна в смях:

— Не мога да си го представя.

Той се усмихна.

— Права си. По-скоро бих си направил труда да те науча как да си водиш счетоводството. Системата ти е непозната и за професионален счетоводител като мен е истински кошмар да ти я обяснявам.

— Никога не съм била добра по математика — оплака се тя.

— Кажи ми нещо, което не знам.

Идеята за пътешествието до Рим бе негова, след като прочете статия в едно списание за пазара на антики там. Софи веднага прие с ентусиазъм. Брок много пъти я бе водил в Рим, бяха отсядали в Грандхотела, луксозен по един старомоден начин, с нарисувани по тавана на рецепцията херувимчета и фестони от дърворезбовани плодове и цветя, обточващи стените. Но сега й се искаше да види най-великия от всички градове през очите на Тим. Затова избра „Скалината ди Спаня“ — преустроена с всички удобства вила от осемнадесети век, с голяма тераса и прекрасна гледка към града.

Пътуваха с италианските авиолинии, излетяха от Хийтроу и кацнаха на летище Фиумичино рано вечерта и Софи се почувства толкова развълнувана, сякаш никога преди не бе излизала от родината си.

— Знаеш ли, Тим, досега никога не сме пътували заедно.

Той кимна.

— Нито дори до Брайтън за ден. Нямахме пари, когато бяхме млади, и що се отнася до мен, нищо не се е променило — той изрече това шеговито, но тя знаеше, че страда, защото не можеше да се мери финансово с нея.

— И за мен нищо не се е променило — отговори му тя веднага. — И двамата можем да си го позволим само благодарение щедростта на Брок. Поне през последните години ти сам си изкарвал прехраната си. Аз не бях спечелила и пени, преди да отворя магазина.

Той хвана ръката й и я стисна.

— Значи през всичките тези години си била държанка, така ли? — подразни я той.

Софи се засмя. Тим бе възвърнал цялата си предишна жизнерадост и тя бе доволна да го види отново щастлив.

Стаята им имаше балкон с гледка към старинен двор, в който бяха подредени столове от ковано желязо и малки масички, а край тях — големи саксии от обработен камък, преливащи от огромни лилии и високи палми.

— Да слезем да пийнем шампанско — предложи нетърпеливо Софи. — Изглежда толкова… толкова… — мъчеше се да намери думата, която да изрази колко бе очарована.

— Толкова италианско?

Когато се събуди на следващата сутрин, Тим седеше на стола до прозореца, потънал в пътеводител на Рим. Изглеждаше спокоен и лицето му изразяваше жив интерес.

Софи лениво се протегна, както котка под топлината на слънцето.

— Какво правиш, скъпи?

Той вдигна поглед и очите му чувствено проблеснаха.

— Планирам маршрута ни за днес.

— Искаш да кажеш, че правиш списък на антиквариатите, които да посетим?

— Да, и още много други неща, освен тях. Този пътеводител е чудесен. В него са описани всички основни забележителности, като Колизеума, Сикстинската капела, Пантеона — с удоволствие бих ги разгледал отвътре. И, разбира се, бих искал да посетя и най-голямата туристическа атракция.

Софи се усмихна на момчешкия му ентусиазъм.

— И коя е тя?

Той запя и дълбокият му баритон изпълни стаята: „Три монети във фонтана…“

— О, фонтанът „Треви“! Прекрасен е.

Той зачете на глас: „Построен между 1732-а и 1762-а.“

Възможно ли е да е отнело толкова време? — вгледа се отново в пътеводителя.

„Проектиран от Николас Салви… изобразява Нептун, обграден от два тритона^[1], единият яхнал буен морски кон^[2], а другият — по-кротко същество.“ Дявол да го вземе! „Тези същества символизират двете контрастни състояния на морето.“

Той я погледна и вдигна комично вежди. — А аз си мислех, че е построен през 1958-а, за да може Анита Екберг да скочи в него за сцената от филма „Сладък живот“.

— Не мога да повярвам! — засмя се Софи и се отпусна на възглавниците, златистата й кожа се открояваше прекрасно на фона на белите чаршафи, пъстрата й нощница подчертаваше малките й заоблени гърди.

Очите му светнаха.

— Вярвах в Дядо Коледа до осемгодишна възраст. Всъщност доста се успокоих, когато разбрах, че баща ми влиза в стаята ми, а не някакъв непознат старец.

— Колко мило! — тя го погледна с обожание. — Обзалагам се, че си бил много сладък като малко момче.

— И още съм! Искаш ли да ме поглезиш, Софи?

Тя се усмихна и се престори, че се колебае.

— Ами… — провлече думата, за да го подразни. — Понякога. Промяната е приятна, не е както преди, когато Брок непрекъснато ме глезеше.

Той кимна и кисело се усмихна.

— Представям си го. А сега да говорим делово. Да начертаем маршрута за днес, за да можем да съчетаем разглеждането на забележителности с лова на антики.

— Имаме достатъчно време, Тим. Искам да закуся, желая и още нещо, преди да тръгнем на този интелектуален маратон — каза тя примамващо.

Тим изглеждаше невъзмутим.

— Какво още искаш? — попита той с непроницаемо изражение.

Софи хвърли една възглавница по главата му.

— Трябва ли да го изричам на глас?

 

 

След трескавия ден, през който купиха антикварни предмети от малки магазинчета на Виа Маргута и Виа деи Коронари, Софи и Тим се разходиха по Испанските стъпала под кехлибарената светлина на римската зимна вечер, възхищаваха се на кубетата и кулите на гъсто застроения средновековен град — с неговите ренесансови замъци, издигащи се срещу оживените, изпълнени с аромат на капучино кафенета по тротоарите, разделени от бистрите води на Тибър.

— Невероятно е, като си помислиш, че Юлий Цезар е стъпвал по тези улици — отбеляза Софи.

— Също и Калигула, Вергилий и Марк Аврелий. Всичко е ставало тук — добави Тим, забил отново нос в пътеводителя.

Софи нежно постави длан върху гладкия камък.

— Защо не преподават историята по-интересно в училище? Някога писах голям реферат за Рим, но почти нищо не си спомням от него. А когато идвах тук с Брок, единствените забележителности, които виждах, бяха модните ресторанти, след това ме пращаше във „Фенди“, „Гучи“ или „Джорджо Армани“ да си купя нещо, а аз бях толкова мързелива, безгръбначна и отегчена, че се съгласявах. Господи, колко бях отегчена! Толкова отегчена, че дори не можех да събера сили да разглеждам забележителностите сама — добави тя ядно и с отвращение към себе си.

— Винаги е най-лесно да вървиш по линията на най-малкото съпротивление — увери я Тим. — Не бъди толкова строга към себе си. Не е много забавно да разглеждаш забележителности сама и щом Брок не е искал да идва с теб, мога да те разбера.

Вървяха по Виа Поли и мълчаха доволно и дружелюбно, разглеждаха с възхищение магазините и сградите, всяка от които им приличаше на пещерата на съкровищата на Аладин. Завиха вляво и Софи затаи дъх. Пред тях в цялото си величествено великолепие се простираше Пиаца ди Треви с прочутия фонтан, чиито огромни фигури от бял мрамор служеха за фон на искрящите и танцуващи водни струи, изригващи във въздуха като диамантени нишки.

— Не е ли прекрасно? — каза задъхано Софи. — Всеки път, когато го видя, се изпълвам със страхопочитание.

Тим се наведе напред и погледна в клокочещите зеленикави води. След това подсвирна с удивление.

— Виж колко пари! На дъното сигурно има хиляди лири.

— И още толкова желания — допълни Софи. — Хайде, и ние трябва да го направим. Имаш ли дребни монети?

Тим порови в джобовете на панталоните си и накрая извади няколко монети. Избра три и ги подаде на Софи, след това сам хвърли три.

— Какво си пожела? — полюбопитства тя.

— Ако ти кажа, няма да се сбъдне, а аз наистина искам да се сбъдне — отвърна той сериозно.

Софи затвори очи и хвърли монетите във водата, чу ги как пльоснаха на повърхността, преди да се спуснат към останалите на дъното. И тя си бе намислила желание и ужасно й се искаше да се сбъдне.

 

 

Франки и Кейти ги приветстваха при завръщането им в магазина, сякаш ги бе нямало със седмици. Един поглед към лицето на Софи им даде да разберат, че пътуването е било успешно.

— Значи се забавлявахте в Рим, а? — усмихна се Кейти.

— Да — отвърна спокойно Софи. — Намерихме три каподимонтски кутии за енфие, пет изключителни статуетки — една от Рики, според мен правена около 1750 г. — и безупречен кремав венециански чайник с изрисувани цветя и гирлянди, в комплект с три чаши с чинийки и захарница. И всичко това почти без пари. Нямам търпение да се върна пак там.

— За още старинен порцелан ли? — попита без преструвки Франки.

Всички се смееха, когато Тим влезе в магазина след минути, небрежно-елегантен в светлите си панталони, жълт кашмирен пуловер над ризата, разкопчана на врата, и сако от туид. Софи се почувства много горда. Изглеждаше красив и сексапилен, а знаеше, че и момичетата си мислят същото.

— Здравейте — каза той весело. — Как са воините тази сутрин? Кога ще си получа първата чаша кафе? — очите му се плъзнаха интимно по Софи и пулсът й се учести. Само допреди няколко часа се бяха любили и й се струваше, че още усеща допира на бедрата му, мускулестите ръце, плоския корем, притиснат о нейния, и пламна от подновено желание.

— Всички сме доста заети, може да се наложи сам да си направиш кафе — каза тя наперено, позволяваше си да се държи по-самоуверено, защото тази сутрин се чувстваше много сигурна.

Сериозното й изражение не прикри обаче пламъчетата в очите й.

— О, не съм свикнал да си го правя сам — отвърна той направо.

— Много лошо — каза тя хладно. — Първо трябва да приключим с ДДС-то за това тримесечие.

Той се усмихна.

— Мога да почакам. Но не прекалено дълго.

 

 

— Защо с Алън не дойдете на вечеря? — предложи Софи, когато Джийн й се обади следващата седмица.

— Би било прекрасно, скъпа — но Джийн звучеше вяло и Софи си помисли, че състоянието на Алън пак се е влошило.

— Какво ще кажеш за сряда, мамо?

— Да, много подходящо.

— Всичко наред ли е? Алън добре ли е?

— Много бързо се уморява, но според мен е добре — измъкна се Джийн.

— Тогава какво не е наред?

— Не мога ли да ти се обадя и без да има някакви проблеми?

Софи познаваше майка си прекалено добре.

— Хайде, мамо. Кажи какво има!

— Нали няма да споделиш с Одри какво съм ти наговорила? Обещах й, че няма да я издавам, но толкова се притеснявам.

— Разбира се, че няма. Напоследък почти не я виждам. Какво не е наред?

След миг Софи зяпна от изненада.

— Сигурна ли си? Одри? Но тя никога не е проявявала и най-малък интерес към секса! Кой е той?

Беше рано сутринта и тя приготвяше в кухнята закуска за себе си и Тим. Докато говореше, той вдигна стреснато поглед от купата си с овесени ядки и на лицето му се изписа иронично недоверие.

— Одри? — произнесе той тихо, широко отворил очи.

Софи мълчаливо кимна. Затиснала слушалката между рамото и ухото си, тя продължи да слуша Джийн с растящо учудване.

— Казва се Трой? И какво за него?… Пише стихове в горска хижа, където също… О, я стига, мамо! Одри те е занасяла — въпреки че никога не е имала чувство за хумор, нали? Какво?… Мислиш, че Никълъс подозира нещо? Е, така му се пада, не смяташ ли? Значи той може да се развява, а Одри — не?

Тим продължи да яде и слушаше, очевидно развеселен. Когато Софи затвори, той я погледна въпросително.

— Каквото може мъжът, може го и жената, а? Това да не е новата жена Софи? Равенство между половете и други подобни? Не съм много убеден, че го одобрявам.

Очите на Софи се разшириха и дълбоко в тях проблеснаха опасни искри.

— О, така ли? Е, нека ти кажа нещо. Ако един съпруг изневерява на съпругата си, не виждам защо тя да не му отвърне по същия начин. Има само едно нещо, което не одобрявам: това, че поведението на родителите понякога се отразява на децата.

— Само се шегувах — запротестира той. — Бих пожелал само много късмет на Одри.

Софи се пресегна през масата и хвана ръката му.

— Не исках да ти се сопвам. Просто се тревожа за нея. Мама също. Няма начин Амелия и Ребека да не почувстват, че родителите им се забавляват извън семейството.

Тим изглеждаше угрижен.

— Изглежда, че точно в този момент открива сексуалното удоволствие. Доста късно може би, но според мен по-добре късно, отколкото никога.

Софи се намръщи, докато той си наливаше още кафе.

— Ако разбере, Никълъс ще я напусне. Той е толкова патриархален. Може би трябва да поговоря с нея. Мама казва, че е като омагьосана. Точно на Одри ли трябваше да се случи? — добави тя невярващо. — Винаги е била толкова… ами… толкова педантична.

— Имаш предвид — тиха вода?

— Така изглежда.

Одри сама се обади на Софи следващия следобед, докато тя пишеше писма в офиса на магазина. Тим вдигна очи от цифрите веднага щом чу кой се обажда и започна да шепне заядливи забележки, като знаеше, че това ще извади Софи от равновесие.

— Питай я как е в гората — прошепна той. — Питай я дали няма да си смени името чрез „Държавен вестник“ на Чатърли^[3]?

— Какво, Одри? — попита Софи. С всички сили се опитваше да сдържи смеха си, но Тим правеше задачата много трудна. — Извинявай, не те чух, Одри. Ще ходиш на танци ли? О, дали има такава възможност? Да преспиш у нас? Разбира се, че може. Не. Няма нужда да спиш на дивана, защото…

Тим се наведе напред, твърдо решен да привлече вниманието й.

— Кажи на Одри, че музикантите са по-добри любовници от текстописците.

Софи покри слушалката с длан.

— Млъквай! — изсъска тя и го погледна строго. След това му обърна гръб и продължи, мъчейки се да сподави смеха си: — Защо не може какво, Одри? Да, разбира се, че те слушам внимателно, но в офиса е пренаселено, нали знаеш — последва пауза, след което каза: — Защото можеш да спиш в стаята за гости, Одри — обърна се и намигна на Тим. — Разбира се, че с Тим спим в една стая — продължи спокойно. — Иначе връзката ни би била доста странна.

Когато минути по-късно затвори телефона, тя се отпусна на стола срещу Тим.

— О, Господи! Какво ли ще си помисли за мен? — все още се смееше. — Ти си истински дявол, Тим. Как да водя смислен разговор, когато непрекъснато се обаждаш и ми правиш физиономии?

— Кога ще дойде?

— Утре вечер.

 

 

Одри пристигна в апартамента в Ийтън малко след шест, натоварена с пакети, а косата й бе подстригана късо на младежка прическа.

— Принцеса Даяна би се пръснала от завист! — пошегува се Софи, след като отвори вратата. — Наистина изглеждаш добре, Од.

Сестра й сякаш се обиди.

— Недей да говориш с такава изненада — каза тя хапливо. — Ох, откъснаха ми се ръцете! — пусна няколко огромни пазарски чанти на пода в коридора. — Може ли да ги оставя тук?

— Разбира се, че можеш. Ела да пийнем нещо. Какво толкова, по дяволите, си купувала? Изглеждаш ми много изморена.

Одри последва Софи във всекидневната, където Тим отваряше бутилка шампанско. Както винаги, елегантността и блясъкът на стаята я накараха да се свие от завист и неудовлетворение. Сравнена с това, собствената й къща беше доста невзрачна. Доста обикновена.

— Здравей. Какво правиш тук? — възкликна нетактично, когато видя Тим.

Той се усмихна широко и тръгна към нея с пълна до ръба чаша.

— Радвам се да те видя, Одри.

— Благодаря — тя взе питието от ръката му и седна внимателно на дивана, като приглади полата на елегантния си черен костюм. — Е, как е? — премести поглед от единия на другия.

— Страхотно — отвърна Софи. — Магазинът върви добре и ние сме добре.

— И направихме страхотно пътешествие до Рим — добави Тим.

Изведнъж атмосферата стана напрегната и разговорът замря. Беше очевидно, че Одри не одобрява пребиваването на Тим в апартамента на Софи. Порицанието бе изписано във всяка бръчка на смръщеното й лице и хладното й поведение.

— А ти как живееш? — попита Софи. — Ние само работим и нямаме никакви развлечения, ами ти?

— Нямам много възможности за развлечения сред грижите за къщата и семейството — отвърна остро сестра й. — По цял ден разкарвам момичетата с колата. Ако не на училище, ще е на тренировки по тенис или плуване, или езда, или пък някакво празненство, на което са поканени — въздъхна, сякаш всички световни грижи се бяха стоварили на раменете й.

— Но изглеждаш превъзходно — отбеляза Тим. — Никой не би се досетил, че си майка на тези две пораснали момичета.

Одри не можеше напълно да отрече чара му.

— Благодаря — каза тя и впери поглед в килима.

Отпиваха от питиетата си в настъпилото конфузно мълчание, докато Софи не се изправи решително.

— Нека ти покажа стаята, Од, след това ще си поговорим, докато приготвям вечерята.

— Добре — Одри погледна пронизително Тим с лека победоносна усмивка, сякаш бе спечелила състезанието за вниманието на Софи, и последва сестра си в коридора.

— Какво става всъщност? — попита тихо Софи, докато я водеше към стаята за гости в дъното на апартамента.

— Защо трябва да става нещо?

— О, я стига! Нова прическа, всички тези покупки — Софи запали лампите, под светлината, на които се разкри онзи скъп шик, който Одри би дала всичко, за да може да си позволи. — Какво мисли Никълъс за новата ти самоличност?

— Нямам представа и изобщо не ме е грижа.

— А не трябва ли да те е грижа? Ами Амелия и Ребека? Нали не си си наумила да се развеждаш? — Софи бе сериозно притеснена. Никога не бе виждала сестра си в такова състояние, толкова отдалечена от реалността, сякаш бе на друга планета.

— Може би да. Може би не — Одри сви рамене и свали сакото на костюма си, под което бе облякла хубава копринена блуза.

— Хм! Много стилно — отбеляза с одобрение Софи.

— Приятелката ми Патриша ми помогна да я избера. Господи, дължа толкова пари на „Американ Експрес“ и „Виза“. Никълъс ще полудее, когато получи сметките, но пък защо да не си купя някои дреболии?

— Съгласна съм, ти наистина имаше нужда от по-хубави дрехи — каза съчувствено Софи.

Одри пак стана заядлива.

— Нищо им нямаше на дрехите ми.

— За бога, Од! Спри да се държиш толкова подозрително. И не ми се нахвърляй всеки път, когато си отворя устата.

— Не се нахвърлям — тя се огледа из стаята. — Мога ли да се обадя?

— Разбира се, че можеш. Сигурно искаш да видиш дали момичетата са добре? Предай им много поздрави от мен.

— Да. Благодаря — очевидно чакаше Софи да излезе от стаята.

— Добре — каза Софи, като се досети. — Ще се заема с вечерята.

Във всекидневната Тим гледаше телевизия.

— Ако Одри се обажда вкъщи, то Савската царица ми е леля — каза му Софи. — Според мен — продължи натъртено — ни чака много дълга вечер.

— Да ви оставя ли сами? Тя очевидно се дразни от присъствието ми. Нищо няма да ми коства да отскоча до някоя кръчма.

— И защо, скъпи? — Софи плъзна ръка по талията му под сакото. Тялото му беше топло и стегнато. Прииска й се да са сами. — Ще хапнем набързо и може би ще си легнем рано. Винаги мога да кажа, че утре ни чака много работа.

Тим нежно я целуна по устните.

— Бедната Одри! Мисля, че двете трябва да останете известно време насаме. Ще ви оставя, а като се върна, веднага ще си легнем.

Софи също го целуна.

— Звучи ми добре — прошепна тя.

 

 

— Може ли още едно питие? — попита Одри, докато Софи бъркаше зелената салата. Беше дошла при нея в кухнята, след като Тим излезе от апартамента, и изглеждаше, сякаш е получила всичките си коледни подаръци наведнъж.

— Налей си сама. Може да сипеш и на мен. Как са вкъщи? Момичетата добре ли са?

— Какво? — Одри изглеждаше объркана за миг, но след това се оправи. — О, да. Добре са — последва дълга пауза и Софи нарочно не каза нищо, за да разсее напрежението. Сестра й определено криеше нещо и Софи знаеше, че ако изчака достатъчно, сама ще изплюе камъчето. Но това, което Одри каза, я завари неподготвена. — Нали нямаш нищо против, ако поизляза малко след вечеря? — изрече с престорена небрежност.

— Къде ще ходиш? — попита Софи, искрено учудена.

— Ще се видя с приятел, това е всичко. Ще пийнем нещо набързо.

— О! — незнайно защо, но Софи бе тази, която се почувства виновна. Може би бе, защото знаеше всичко, но трябваше да се прави на неосведомена, помисли си тя.

Одри закрачи неспокойно из стаята с чаша в ръка, лицето й изразяваше дълбока замисленост.

— Какво има, Од? — попита най-накрая Софи.

— Нищо. Защо трябва да има нещо?

— Защото те познавам достатъчно добре, за да видя, че си като котка върху горещ ламаринен покрив.

— Не ставай цинична.

— Слез оттам, Од. От километри си личи, че криеш нещо. Да нямаш любовник?

Лицето на Одри пламна така силно, че в очите й избиха сълзи.

— Мама ти каза, нали? — попита тя, вбесена.

— Нямаше нужда да ми казва — така си беше. Софи щеше да забележи всички признаци дори Джийн да не й бе споменала нищо.

— Тогава задръж преценката за себе си!

— За Бога, Одри! Какво правиш — си е твоя работа. Истински късмет е за теб, като се има предвид държанието на Никълъс. Единствено се тревожа да не бъдеш наранена.

Одри сви рамене, но очите й искряха.

— Това няма значение. Трой е най-прекрасният мъж на света. Той ми разкри страна от личността ми, която не съм предполагала, че съществува. С него се чувствам като в рая.

— И доколкото разбирам, това е причината да прекараш нощта в Лондон.

Одри кимна.

— Защо двамата не си запазихте стая в хотел?

— Той е прекалено известен. Ако папараците го надушат, ще стане голям скандал в света на поп музиката.

— Нали не си имала намерение да го водиш тук?

— Ще се срещнем да пийнем по нещо, както ти казах — изглеждаше гузна.

— И това ще е единствената ти възможност, ако не измислите нещо друго. Не те съдя, Од, но не искам пряко да се замесвам в малката ти авантюра. Трябва да помислиш за Амелия и Ребека, не забравяй и Никълъс. Твоя работа си е какво правиш, но, моля те, не замесвай и мен.

— Ах, ти, кучко! — избухна, наранена, Одри. — Лицемерна кучка! Коя си ти, че да ми говориш така? Заряза съпруга си, достатъчно стар да ти е баща, и след това с неговите пари вкара в леглото си бедния младеж. Не смей да ми четеш морал.

Софи пребледня от гняв, но опита да се овладее.

— Не ти чета морал, просто ти казвам да ме изключиш от плановете си. Нямаш право да си мислиш, че можеш да се промъкваш с любовника си в дома ми посред нощ, като преди това несъмнено го инструктираш да се разкара, преди аз да се събудя.

— Обаче в това, че ти спиш с Тим, предполагам, няма нищо лошо.

— Вече не съм омъжена, Од. Нямам и деца. В положението на двете ни има огромна разлика.

— Можеш да вървиш по дяволите, ако питаш мен! — избухна, почти просълзена, Одри. — Сега с Трой наистина ще трябва да отидем на хотел и ако се разчуе, ти ще си виновна!