Синтия Виктор
Само ти (33)

32

— Казах ти, Карлин, едно малко кросче ще ти се отрази добре.

Наташа се откъсна малко напред. Погледна слънчевите лъчи, които се отразяваха в гладката повърхност на изкуственото езеро в Сентръл Парк.

— Не смяташ ли, че днес времето е прекрасно? — усмихна се тя и се затича още по-бързо.

— Ей, Таш, намали малко темпото. Вчера играх тенис за пръв път от десет години и съм схваната, всеки момент ще се стоваря на земята.

Приятелката й намали малко темпото.

— Смятах, че полицайките са длъжни да поддържат добре физическа форма.

— Да, в страхотна форма съм, няма що — засмя се Карлин. Погледна към Наташа, която изглеждаше страхотно в късите панталонки и в бялата тениска. Приятелката й беше някак по-различна днес, от месеци не я бе виждала толкова спокойна.

— Защо си толкова щастлива? — попита я накрая. — Може би изхарчването на около хиляда долара за нов екип за крос ти създава огромно удоволствие?

— Защо да не съм щастлива? — отвърна й с въпрос Наташа. — Имам си съпруг, брат, приятелка, които обичам, кариера, за каквато съм мечтала през целия си живот… От какво бих могла да се оплаквам, дявол да го вземе?

— Май си права. Но ти имаш всичко това от години, а едва сега като че разцъфваш от щастие. Да не би да си бременна?

— Господи, не! — извика Таш, явно разтревожена от въпроса й. — Да не искаш да си проваля кариерата.

— Е, не бих казала, че това ще ти провали кариерата. Ето например да те намерят застреляна в апартамента ти, това наистина би означавало провал в кариерата — в същия миг съжали за казаното. — О, извинявай, Таш. Вие с Тони бяхте добри приятели. Не исках да се отнасям саркастично към ученическата ти любов.

— Не си представям как бих могла да обединя Тони и думата „любов“ в едно изречение — каза бързо Наташа. — Още в гимназията си беше ужасен, а след това стана дори по-лош.

— Дори нямаш представа колко си права. Той бе разследван за сериозно престъпление, преди да бъде убит. Преди не можех да ти, кажа за това, но сега вече няма защо да се пази в тайна.

— В Ню Йорк на всеки две седмици убиват човек само за да му вземат маратонките. Не бих се учудила, ако някой е застрелял Тони, за да може да му открадне марковите костюми — усмихна се приятелката й.

Карлин я погледна учудено. В един от вестниците в деня на убийството се бяха появили намеци за връзката между агенцията му за запознанства и грабежите в домовете на клиентките му, но никъде не се споменаваше как точно се облича.

— Ей, Таш, а ти откъде знаеш за гардероба му? Той със сигурност не се обличаше така, когато бе в гимназията в Уестърфийлд.

— А, той сам ми разказа — отвърна спокойно тя. — Беше точно след като ти го бе срещнала случайно. Покани ме да изпием по едно питие в „Карлайл“. Беше ми любопитно и затова отидох — поклати с отвращение глава. — Представяш ли си, още не си бе изпил първата чаша с бяло вино и вече ме покани да го посетя по обяд в апартамента му. Можеш ли да си представиш! — изсмя се, сякаш това бе най-глупавото нещо на този свят.

— Трябваше да ми кажеш по-рано — намръщи се Карлин. — Щях да намеря някакъв начин, за да го накарам да те остави на мира.

— Няма защо да говорим за това. Май някой друг се е погрижил за Тони, така че вече никога няма да може да безпокои, когото и да било.

 

 

— Подготвяш ли се вече за изпита? — извика зад гърба му Марти Браун и по типичния му акцент от родната Филаделфия. Хари го позна още преди да го види.

— Тук човек май не може да изяде и една пица, без някой да го проследи — измърмори, сякаш просто се шегуваше, макар че всъщност апетитът му изчезваше само при вида на високия рус сержант Мартин Браун.

— Хайде, Флойд, не се сърди — продължи малко подигравателно Браун, като изтегли съседния стол и се настани до него. — Трябва да признаеш, че имаш нужда от мен, за да се амбицираш.

— Аз съм по-амбициран от когато и да било, а това е значително повече, отколкото ти някога си бил — отвърна с въздишка той.

Браун се засмя, сякаш забележката на колегата му ни най-малко не го бе засегнала, но Хари прекрасно знаеше, че не е така. Мартин винаги се бе класирал непосредствено след него на всички изпити за чин или за повишение в полицията през последните двайсет години. Ако Хари беше трети на конкурса за сержанти, то Браун бе четвърти, когато бе втори на изпита за лейтенанти, той бе трети. Затова и всяко повишение, което получаваше Мартин Браун, идваше обикновено шест месеца или година след повишението на Хари Флойд.

Не така обаче стана с чин лейтенант. Тъй като Хари стана лейтенант и зае единствената за този чин длъжност в управлението, Браун все още не бе повишен, фактът, че се класира трети на изпита, можеше да му струва твърде скъпо — сигурно щяха да минат години, докато получи званието. Ако това изобщо станеше някога. А Хари добре знаеше, че колегата му все още се надява, че ще успее да го изпревари на някой от следващите изпити. В това нямаше нищо чудно, та нали и той се надяваше на същото по отношение на Карлин.

Мартин Браун също се досещаше какво изпитва Хари всеки път, когато Карлин получаваше повишение, така че с удоволствие реши да го атакува право по слабото му място.

— Изпитите за капитани са само след три месеца. Надявам се, че се готвиш да разбиеш този път възпитаничката на Харвард.

— Съжалявам само, че ти изобщо нямаш никакви шансове да се включиш в това състезание, иначе с удоволствие бихме те приели, Марти — засмя се той и погледна изразително сержантските нашивки.

— Бих искал наистина да съжаляваш — злобно отвърна Мартин.

— Да, с удоволствие бих потърсил името ти под моето, когато изложат списъците с резултатите от изпита за капитани — каза му и го потупа по гърба.

Браун героично се мъчеше да прикрие обидата си, за да не му достави удоволствие.

— Доколкото чувам, твоята мила колежка Скуайър е в центъра на вниманието, май ще я повишават.

— Тя е умно момиче — призна Хари.

— Много повече от умно момиче. Доколкото разбрах, само вие двамата с нея кандидатствате за президентската част за борба с престъпността и сигурно се досещаш, че ще изберат нея.

Флойд се почувства така, сякаш току-що бе получил силен удар в стомаха.

— Какви глупости говориш — извика, като се опита да прикрие чувствата си. Службата в президентската част бе мечтата на живота му, това бе работа, която изискваше цялостен анализ на престъпността в страната, на основата, на който се подготвяше доклад за Конгреса. Нямаше представа, че ще бъде предложен за тази дейност, а още по-малко вярваше, че ще бъдат само с Карлин и ще трябва да се състезават само двамата.

— Е, просто ти казвам онова, което подочух — отбеляза Мартин. — Нали си представяш, Хари, след това нейно разкритие на „Телефонния маниак“… Но няма как, вярвам, че ще го преживееш, все пак тя е всеобщата любимка.

Браун го наблюдаваше как се опитва да прикрие гнева си. Реши да го подразни още малко.

— А освен това е жена. Нали си представяш какво означава да се постави жена на това място? Това ще заздрави позициите на кмета за години напред — усмихна се доволно. — Уверявам те, Хари, още преди децата ти да завършат средното училище, Карлин Скуайър вече ще се е издигнала дотолкова, че всяка година ще я виждаш начело на парада в деня на Сейнт Патрик — след като изрече тези думи, Браун се изправи. — Е, трябва да тръгвам, Хари, благодаря ти за компанията.

Той го изгледа как се отдалечава. Господи, какъв отвратителен тип беше този Браун! Нищо чудно, че винаги го побеждаваше на изпити и конкурси, той бе просто един глупак.

Но колкото и глупав да беше Мартин Браун, този път със сигурност ще се окаже прав. Несъмнено Карлин щеше да получи назначението в президентската част. Все пак тя си бе спечелила национално признание. Да, хората по върховете харесваха Карлин Скуайър. Вече толкова пъти бе слушал Фолън да я възхвалява.

Всичко това му се струваше ужасно несправедливо. Той бе отдал на полицията много повече години от живота си, положил бе толкова повече усилия, за да постигне сегашното си положение. Освен това имаше жена и две деца, за които трябваше да се грижи, докато тя си имаше богат лекар за приятел и той можеше да плати всяка от сметките й. Синът му, Хари младши, тази година щеше да кандидатства в колеж, а скоро щеше да го последва и малкият. Колко ли струва в днешно време да издържаш децата си четири години в колеж? Може би сто хиляди? Или повече? Или може би ще се наложи децата му да отидат в по-евтини колежи? След като колежът „Бруклин“ се оказа достатъчно добър за него, защо да не е добър и за тях?

А на Карлин не и се бе наложило да се задоволява с местното училище. Не, нея я е очаквал Харвард. Наистина тя често повтаряше, че е била доста бедна като дете, но по някакъв странен начин тази нейна бедност я бе отвела сред випускниците на най-престижните университети, а не на спирката на метрото на Седмо Авеню. Какво ли в действителност е било детството й, чудеше се Хари. Родителите й със сигурност са отделили доста средства, за да може тя да завърши Харвард.

Тази мисъл го накара да се намръщи. Ами ако е скрила истината и за други неща, помисли си объркано. Как бе успяла Мерилин да я прецени още от първия ден, когато я видя, а на него му бе трябвало толкова дълго време? Представи си каква ще бъде реакцията на съпругата му, когато й разкаже за президентската полицейска част и за новия успех на Карлин. „Ти я научи на всичко, което може и знае в момента — ще каже жена му, а сега тя се надсмива на всички ви и се настанява на сладката работа в Белия дом.“

Карлин Скуайър бе първият човек, който бе успял да го изпревари. През всичките тези години, които бе работил в полицията, нямаше друг като нея и ако сега не направеше нещо, щеше да се наложи да диша праха й до края на живота си. Господи, та нали вече години наред Мерилин непрекъснато предричаше, че ще се случи точно това. Най-неочаквано той си даде сметка, че съпругата му е била напълно права. Държах се като глупак — реши той и се изчерви от обида. — А Мерилин се оказа по-умната. Карлин наистина ме е разигравала през всичките тези години. О, Хари, добрият ми приятел, зайчето ми! Всичко това са били преструвки! Целта й е била единствено да ме изпревари във всяко едно отношение.

Е, за пръв път от Мартин Браун имаше някаква полза. Представи си доволната му физиономия при мисълта за бъдещите мъки и разочарования, които очакваха Хари, и това му бе достатъчно, за да вземе решение. Щеше да направи онова, което бе пропуснал преди толкова много години. Присви очи. Моментът бе наистина подходящ. Преди години обстановката съвсем не бе толкова благоприятна. Но сега всичко бе в негова полза. Трябваше просто да не пропуска съществуващата възможност.

Хари се облегна на стената в канцеларията на капитан Фолън.

— Просто не знам как да започна — каза и поклати неуверено глава, сякаш се двоумеше дали да продължи. — Предполагам, че нямам друг изход, освен да разкажа всичко.

Фолън го погледна с любопитство.

— Смятам, че Карлин Скуайър е имала мотив да убие Тони Келнър — започна Хари, но като че още при първите си думи вече се разкайваше.

— Келнър беше онзи със службата за запознанства, ти работеше по неговия случай, нали?

Хари кимна.

— Има някои факти, свързани с това разследване, които не са ти известни — каза и отново се спря, сякаш не му се искаше да продължи. — Например това, че тя бе запозната с всеки детайл от операцията — тук той изчака за миг, за да привлече напълно вниманието на Фолън. — Но съвсем неочаквано се оказа, че Тони е човекът, отговорен за катастрофата, превърнала баща й в инвалид. Самият аз открих това само преди няколко дни.

— Нима наистина е той! — извика шокиран капитанът и лицето му показваше, че все още не може да повярва.

Хари му разказа всичко, което знаеше от Карлин за инцидента в Уестърфийлд преди години.

— Съжалявам за това, капитане — каза и гласът му звучеше съвсем искрено. — Приятел съм на Карлин от петнайсет години. Но дори и най-добрият приятел не би могъл да я защити в подобна ситуация.

Фолън се замисли за малко, преди да каже каквото и да било.

— Дали Карлин не е била на работа в деня на убийството на Келнър? Сигурен съм, че би могла да обясни как е прекарала времето си.

— Не е точно така. Той бе убит в деня на празненството, организирано в чест на Карлин в зала „Грейси Меншън“. След церемонията тя си тръгна за вкъщи, без да се връща в службата, каза, че си взима почивка — поклати тъжно глава Хари.

Фолън го изгледа продължително. Единственото, което виждаше, бе тъгата на стар приятел, който с горчивина разбира истината за човека, на когото толкова е държал. Изкашля се и му каза успокоително:

— Сигурно не ти е било никак лесно да ми разкажеш това. Благодаря ти, Хари.

Флойд се измъкна от кабинета му и бързо излезе от управлението. Мислеше за деня, в който бе убит Тони Келнър. Тогава той бе прекарал целия следобед с Карлин. Ясно си спомняше дори колко весело им беше, след като изпиха по една бира и изядоха по един чийзбургер в оня бар.

Забрави всичко това — каза си и решително се насочи към колата си. — Вече си направил първата стъпка и връщане назад няма. За миг почувства неописуем срам, но веднага си припомни с горчивина за всичко, което трябваше да преживее през последните петнайсет години.

— Да видим сега какво ще може да ми направи тази изискана възпитаничка на Харвард — каза си на глас, след като вече бе седнал в колата си.

 

 

Карлин отиде до кухнята, за да вдигне телефона, и с учудване чу гласа на Ерни Фолън. Беше осем вечерта, доста след обичайния час, в който би могъл да я търси. Всъщност, припомни си тя, той почти никога не й бе звънил вкъщи.

— Какво става, капитане? Случило ли се е нещо?

— По дяволите, Скуайър, ти си скрила нещо важно от мен — извика ядосано той. — Прикриването на информация от полицията е осъдително дори за цивилните лица, а за един полицай е наистина непростимо.

— За какво говорите, капитане?

— Говоря за убийството на Тони Келнър — заяви Фолън със студен официален тон.

Карлин затаи дъх.

— Кога точно възнамеряваше да ми кажеш за връзките си с Тони Келнър? Съвсем случайно подразбрах, че ти си го познавала от години, но не си даде труда да ми обясниш докъде са стигнали отношенията ви, или по-точно, че си имала сериозен мотив да го убиеш.

Тя бе толкова учудена, че не можа да отрони нито дума. Почти никой не знаеше за ролята на Тони Келнър в инцидента с Кит и Джей Ти преди толкова години, но явно капитанът говори именно за това.

— Не съм много сигурна за какво по-точно намеквате — започна тя, като се чудеше каква част от истината ще трябва да му каже.

Разбира се, бе длъжна да информира полицията за ролята на Тони в живота й още в момента, в който той бе убит. Но това би означавало да хвърли Бен на вълците. Дори тя самата се измъчваше от съмнения, че може би той е убил Тони. Все пак възможно бе да греши, може би Фолън не искаше да каже това. Просто бе невъзможно да е открил какво точно се бе случило в Уестърфийлд преди толкова години. Нямаше откъде да научи. Не бе разказвала на никого за това.

На никого, освен на Хари Флойд, сети се неочаквано Карлин, като в същия миг чу отново гласа на Фолън:

— Искам да кажа — започна капитанът и ясно си личеше, че подбира внимателно думите си, — че ако не можеш да обясниш къде си била от обяд до шест вечерта в деня, когато получи наградата от кмета, официално ще бъдеш смятана за заподозряна в убийството на Антъни Келнър.

— Но капитане — извика ядосано тя, — не разбрахте ли, че е невъзможно аз да съм го извършила? Трябваше да проверите къде съм била — можеше да попитате Хари Флойд и той ще ви каже, че бях с него целия следобед.

— Хари Флойд те е видял как си тръгваш сама от тържеството в „Грейси Меншън“. Не се опитвай да се криеш зад гърба на приятелите си, Скуайър. Не само че е непрофесионално, но освен това е проява на страх. Смятай, че от този момент си под подозрение. Утре можеш да дойдеш в управлението, за да върнеш пистолета и значката си — заяви капитанът и затвори.

Карлин се отпусна на стола. Как е могъл да постъпи така? — мислеше си тя, като виждаше лицето на Хари пред себе си. Човекът, който винаги е бил до нея, който я пое под крилото си, когато постъпи в полицията, на когото дължеше големите си постижения!

Внезапно осъзна, че всъщност това е причината. Знаеше, че той трудно понасяше успехите на другите. Винаги се бе чудила, докато двамата работеха заедно, какво ли ще стане, ако в един момент нейният успех започне да пречи на неговия.

Е, сега знаеше. Въпросът бе какво трябваше да направи, за да се защити.