Синтия Виктор
Само ти (30)

29

Наташа успя да се изправи и застана пред мивката с четка и паста в ръка. Стомахът я болеше, макар че току-що бе изхвърлила навън всичко от него. Изми набързо зъбите си, после отиде в спалнята и отвори гардероба си. Извади оттам опаковка валиум. По дяволите! Трябваше вече да тръгва, но в никакъв случай не можеше да излезе от къщи, без да изпие едно хапче. Освен това й бе нужно нещо, което да я успокои след хапчетата, които бе изпила сутринта. Извади едно хапче и го постави в устата си, после се поколеба и бързо глътна още едно. Избърса капките пот, които бяха избили на челото й, с надежда, че сега вече ще се почувства по-добре. Май напоследък колкото повече хапчета пиеше, толкова по-слаб беше ефектът им.

В никакъв случай не можеше да отлага повече, трябваше да се облече и да излезе. Закопчаваше блузата си, когато чу как входната врата се хлопна. По дяволите! Не бе очаквала, че Етън ще се прибере за обяд. Най-късно след четирийсет и пет минути трябваше да се е измъкнала от къщи.

— Таш? — извика съпругът й. — Вкъщи ли си, скъпа?

— Да, мили, тук съм — отвърна тя.

— Отложиха съвещанието с един час, така че реших да се отбия да хапна нещо набързо.

Наташа се опита да се успокои и бавно се спусна по стълбите, за да поздрави Етън, който бе седнал в хола с някакво списание в ръка.

— Здрасти — каза му и го целуна по бузата.

— Здравей — отвърна той, като вдигна поглед и остави списанието върху масата. — Току-що прочетох, че Уолтър Мей е надхвърлил планирания бюджет за филма „Фиаско“ с двайсет милиона долара и всички са направо бесни заради това. Разбира се, човек не може винаги да вярва на разни подобни писания, но вероятно все пак има нещо вярно. Сигурно си спомняш, че и аз ги предупредих, че филмът ще струва много повече.

— Добре поне, че ти не отговаряш за това — усмихна му се Наташа. Етън се бе отказал да режисира филма „фиаско“, защото точно по същото време бе започнал работата си над последния си сценарий с работно заглавие „Водопад“. — Да не би да съжаляваш, че не прие предложението за „Фиаско“?

— Не, разбира се, че не съжалявам.

— И двамата с теб добре знаем, че „Водопад“ ще се превърне в най-добрия ти филм — каза тя и го прегърна.

— Благодаря ти — усмихна се той и се наведе да я целуне. Останаха така прегърнати няколко минути. После усмивката му бе заменена с тревога.

— Таш — започна внимателно, — никога не съм се опитвал да ти давам съвети как да живееш, знаеш това. Но просто се чудя не ти ли се струва, че си прекалено отслабнала напоследък? Изглеждаш доста бледа, скъпа. Смяташ ли, че се храниш достатъчно?

Наташа стана и се опита отговорът й да прозвучи съвсем безгрижно:

— Човек никога не може да бъде прекалено слаб и прекалено богат.

Етън се намръщи.

— Стига, Наташа, знаеш колко мразя този израз. Говоря ти съвсем сериозно, ти не приличаш на себе си. Толкова си… бледа и изпита. Сигурна ли си, че си добре?

— Етън, не ставай смешен — отвърна му раздразнено. — Винаги съм си била такава. Хайде, ела с мен в кухнята да ти приготвя нещо за ядене.

Сърцето й биеше като лудо, докато се отдалечаваше от него с надежда, че няма да продължи да й говори на тази тема. Чудеше се колко ли време ще му трябва, за да забележи. Независимо от огромните си усилия тя едва ли щеше да е в състояние още дълго да прикрива следите от прекараните в кошмари и страхове нощи, през които успяваше да поспи не повече от два-три часа, и то с помощта на успокоителните. Освен това изпитваше отвращение от храната. Припомняше си за годините, през които се бореше упорито, за да запази теглото си и да не напълнява. Само няколко посещения при Тони Келнър тогава щяха да ми бъдат достатъчни — помисли си с горчивина. Откакто се бе появил отново, Наташа не само не можеше да понася мисълта за храна, но си повръщаше и душата всеки път, когато тръгваше към него, а след това още веднъж, когато се завръщаше у дома. Днес щеше да е петото й посещение при него, по-точно петият път, когато й бе разпоредено да се яви.

Изпече една телешка пържола на Етън и му приготви сандвич с нея, като подреди всичко в единия край на голямата дървена маса в кухнята, където обикновено се хранеха, когато бяха само двамата. Сложи му малко соленки и от любимите му сладки. Погледна часовника си. След половин час трябваше да тръгне.

— Етън, ела да обядваш — извика му тя, след като му наля минерална вода във висока стъклена чаша и изцеди малко лимонов сок вътре.

Той влезе в кухнята с учудено изражение.

— Господи, какво бързо обслужване. Не съм очаквал от теб да ми приготвяш обяд, Таш. Можех и сам да се оправя.

— О, за мен беше удоволствие — усмихна му се тя. — Аз вече хапнах, но ще седна да ти правя компания.

Бързо се настани и му посочи отсрещната страна на масата, като се надяваше, че няма да се забави много с обяда си.

Той седна доволен и грабна сандвича.

— Оо, печено телешко!

Просто го изяж и тръгвай. Моля те! — повтаряше си наум Наташа. При всякакви други обстоятелства тя би се радвала да прекара няколко минути повече с твърде заетия си съпруг. Наблюдаваше го внимателно, като се надяваше, че той няма да усети колко ужасно се чувства.

— Предупредих хората от екипа, че може би ще се наложи да направим някои съкращения в сценария — каза той.

„Направи го както на теб ти харесва, мръснице!“ Наташа едва не подскочи, докато гласът на Тони проехтя в главата й. Господи! Като се усмихваше и кимаше на съпруга си, тя се надяваше, че изражението на лицето й няма да я издаде. Сърцето й биеше лудо и тя нервно триеше потните си длани една в друга.

Досега бе имала късмет, успяваше да се измъкне без затруднения, когато се налагаше да отива у Тони. Но в някой от близките дни може би Етън щеше да започне да я разпитва къде ходи, когато излиза от къщи, или, което бе още по-лошо, щеше да разкрие някоя от малките й лъжи, с които се опитваше да извини отсъствието си, когато се налагаше да излиза вечер. Никога не знаеше предварително кога точно на Тони ще му хрумне да я иска при себе си, веднъж се наложи да се появи при него два следобеда последователно, а после след седмица я извика в десет вечерта. Напрежението бе направо непоносимо.

— Тази вечер може би ще се забавя — продължи да обяснява Етън. — Съжалявам, но ще се постарая да се прибера колкото се може по-рано.

„Наведи се напред за татко — Наташа стисна очи, като се опитваше да се спаси от ужасните спомени, да изгони от съзнанието си гадното лице на Тони. — Харесва ти, нали, бейби? Кажи ми колко ти харесва.“

Скочи от стола и се опита да прикрие състоянието си, като се обърна към мивката и започна да мие нещо. Етън, който тъкмо довършваше сандвича си, вдигна поглед към нея.

— Добре ли си?

— Разбира се — отвърна тя и в същото време имаше чувството, че сърцето й всеки миг ще експлодира. — Просто си спомних… Утре Лейни има рожден ден и мислех да отида да й потърся подарък…

— О, това ми напомни за тържеството по случай рождения ден на Фил Уитби, което организира съпругата му. Нали си спомняш, онзи писател, който…

Наташа стоеше до умивалника с гръб към съпруга си и нервно хапеше устни, докато не усети вкус на кръв в устата си. Най-накрая имаше нещо, което й създаваше сигурност и стабилност. Обичаше Етън повече, отколкото смяташе, че е способна да обича някога. Бе започнала вече да вярва, че и той я обича и че бракът им може да се окаже стабилен. Но ако съпругът й разбереше каква е тя всъщност, ако научеше, че е станала причина за смъртта на майка си, като при това е запазила този ужасен факт в тайна, тогава й беше ясно какво щеше да се случи.

А когато и Бен, и Карлин научеха истината — тя просто не искаше да си представя какви ще бъдат техните реакции. Със сигурност ще я намразят и ще имат всички основания за това. След като беше такава двулична лъжкиня — бе разрушила живота и на двамата, а след това се правеше на обична сестра и приятелка и им се усмихваше най-невинно. Те със сигурност нямаше да й продумат до края на живота си. Господи, щеше да ги изгуби. Животът й приличаше на къщичка от карти, която лесно можеше да бъде пометена и колкото и упорито да опитваше да се спаси, нямаше никакъв изход за нея.

Тони вече я очакваше.

— Едно кафенце, Етън — предложи тя, като се молеше той да се откаже.

Съпругът й погледна часовника си и се изправи.

— Май е по-добре да тръгвам. Благодаря ти за обяда. Ще се видим довечера, скъпа.

Целуна я бързо и излезе. Наташа се опря за миг на масата. Слава богу! С мъка се добра до спалнята, за да се облече. Трепереше, затова извади една жилетка. След десет минути вече пътуваше с такси.

В момента, в който таксито спря пред блока на Тони, стомахът й се бе свил и ужасно я болеше. Даде на шофьора една банкнота от пет долара и две по един.

— Задръжте рестото — каза му разсеяно, като слезе на Сентръл Парк Уест. Не беше студено, но Наташа придърпа жилетката си.

Обикновено портиерът стоеше на входната врата и се обаждаше да съобщи за пристигането й, но сега бе изчезнал някъде. Какво ли си мисли за тези мои кратки визити — запита се с ужас тя. — Омъжена жена, която се появява тук в ранния следобед. Възможно е добре да е запознат с онова, което върша горе. Не — поправи се тя, — не съвсем точно. По-скоро предполага, че поддържам приятна любовна връзка с някой от наемателите. Сигурно не би могъл и да си представи за пикантните допълнения, като приятеля на Тони Боб например, или за белезниците и изгарянията с цигара миналата седмица.

Стомахът й отново се сви, като си спомни ужаса, който бе изживяла, когато Тони я прикова с белезници към леглото по време на една от налудничавите си сексуални оргии. Плачът й го подразни и за да я накаже, запали една цигара и в продължение на няколко минути, които й се сториха безкрайни, я заплашваше, че ще я изгори, като доближаваше цигарата толкова близо до кожата й, че направо усещаше топлината й. На няколко пъти й се стори, че наистина има намерение да го направи, докато накрая не можа да се въздържи и се изпусна в леглото. Отвратен, той я пусна да си ходи.

Наташа затвори очи, като се опитваше да забрави всичко това, и се качи в асансьора. За миг я обзе толкова силен гняв, че едва успяваше да си поеме дъх. Защо просто не я убие и с това да приключи всичко? Но той изпитваше огромно удоволствие от мъченията, на които я подлагаше, и нямаше никакво желание те да свършат.

Кой ли би могъл да каже какво точно й бе подготвил за днес? Наташа отвори чантата си, за да вземе още един валиум. Няма никакво значение какво е намислил — с отчаяние си помисли тя. — Може да си прави с мен каквото пожелае. Щом искам да мълчи, нямам друг избор, освен да се подчинявам. При тази мисъл цялата се разтрепери.

Тони й отвори и я пусна да влезе. Косата му бе все още мокра от душа, който явно току-що бе взел.

— Здравей, бебчо — извика радостно той, щом я видя. — Радвам се, че успя да дойдеш. Тази сутрин играх тенис и сега се чувствам фантастично.

Наташа го погледна изпитателно. Всеки път настроението му бе различно. Миналия път бе студен и въздържан, сякаш присъствието й го дразнеше. А сега се държеше така, сякаш имаха любовна среща.

— Изглеждаш страхотно — засмя се Тони, приближи се плътно към нея и я целуна по врата — Оо…

Тя стисна здраво очи: Господи, защо правиш това с мен? Нима ще ме караш непрекъснато да плащам за една-единствена грешка? Може би Етън щеше да прояви разбиране, а Бен и Карлин щяха да й простят. За малко да се изсмее високо на абсурдността на тази своя мисъл. Съпругът й няма да я сметне достойна дори за презрението му. Вече си представяше ледената омраза в очите на брат си, както и разбеснялата се Карлин. Тони я държеше в ръцете си. Изцяло.

— Знаеш ли — започна любезно той, — тази игра на тенис здравата ме изтощи. Днес май е идеалният ден за теб да направиш едно солово изпълнение, Наташа. Направи ми едно малко шоу, за да ми доставиш удоволствие.

Отиде до бюрото си и извади нещо от едно от чекмеджетата. Когато се върна обратно при нея, видя какво бе взел: шишенце с парфюм „Дискавъри“, това бе един от парфюмите, които тя рекламираше като част от договора си като модел. Рекламната кампания, която организираха с нейно участие, бе една от най-успешните в страната. В резултат на това хората обикновено свързваха лицето й с този парфюм. Тони й подаде шишенцето. Господи, какво би могла да направи?

— Днес ще правиш онова, с което си свикнала, скъпа — каза й, като по всичко личеше, че добре се забавлява, — макар да не вярвам, че ще успееш да се разгорещиш без чужда помощ. Реших, че с това шишенце можеш само да започнеш, а след това ще се намеся и аз, за да свърша истинската работа — поглади внимателно гладката повърхност на стъкленото шише с продълговата форма, като потупа закръгления му горен край. — Защо смяташ, че са го направили точно с такава форма? Май е съвсем подходящо за онази работа.

Наташа бе прекалено ужасена, за да се помръдне или да каже нещо. Имаше чувството, че всеки момент ще повърне.

— Купих ти от по-големите. Така че, хайде, бебче, използвай го! Представи си, че съм вътре в теб и ти е толкова хубаво, че молиш за още. Аз ще седна ей там и ще наблюдавам твоето изпълнение.

— Не — едва чуто прошепна тя.

— Не? — сви ядосано вежди Тони.

— Не, няма да го направя.

Той прибра обратно парфюма в бюрото си, после взе от нощната масичка неразпечатан пакет цигари.

— Направо ме учудваш, сладката ми.

Тя стоеше като вкаменена и наблюдаваше с ужас ръцете му. Просто не бе в състояние да извърши онова, което искаше от нея. Но дали няма да успее да я принуди?

Забеляза, че най-горното чекмедже на нощното шкафче е леко отворено и в него имаше нещо черно и блестящо. Пистолет.

Би могла да го грабне и да си пръсне мозъка тук, в спалнята му. Поне целият този ужас веднъж завинаги щеше да приключи.

— Преди да започнем — каза Тони със сериозен тон, — бих искал да знаеш, че брат ти мина да ме види по повод на този наш специален телефонен разговор.

— Бен е идвал тук? — тръсна глава Наташа и в очите й в миг се появи страх.

— Кучият му син имаше нахалството да ме обвинява, че съм се обадил, настояваше за обяснения, при това се държа толкова нагло. Това копеле дори ме удари, можеш ли да си представиш? — той злобно се изсмя. — Но въпреки всичко аз запазих тайната ти, защитих те, бебче, както винаги досега. Разбра ли?

Замълча за миг, сякаш очакваше потвърждение от нея. След това грабна едно листче, което лежеше близо до шишето с парфюма, и го размаха.

— Но все пак си позволих волността да опиша подробно всичко, което се случи в Уестърфийлд. Давам и някои пикантни подробности около нашата сегашна връзка. По-точно, разказвам как си ме съблазнила, как си продължила да идваш в дома ми, независимо от моите протести, че това не е правилно, че си омъжена. Ясно подчертавам, че съвестта ми не ми дава мира и тя ме е накарала да проговоря — Тони поклати замислено глава, след което постави писмото върху бюрото. — Нашата връзка е наистина страхотна, но се чудя дали да не изпратя това писмо на подходящите хора и да видя каква ще бъде реакцията им. Това е огромно изкушение.

Изгледа я изпитателно, като въртеше незапалената цигара между пръстите си. После се обърна отново към бюрото.

— Къде ми е запалката?

Обхваната от паника, Наташа имаше чувството, че всеки момент ще припадне. Въпреки че се бе съгласила на толкова неща, вече не бе никак сигурно, че Тони ще запази тайната й. Представи си как Етън чете това отвратително писмо. Усети, че й се повдига. Нямаше абсолютно никакъв изход. Каквото и да направи, никога не би могла да знае със сигурност каква ще бъде следващата стъпка на Тони. Главата й се замая.

— Дал съм шестстотин долара за тази запалка — мърмореше ядосано той.

Наташа се почувства като в капан. Безпомощно трябваше да очаква да бъде унищожена от него. Разтрепери се от гняв и отчаяние. Не можеше повече да продължава така. Не можеше.

И не биваше. Тя седеше като вкаменена и си даде сметка какво се готвеше да направи.

Без да се замисля, посегна към горното чекмедже на нощното шкафче и го отвори още малко, за да може да измъкне пистолета. После скочи, сграбчи го с две ръце и го насочи към широкия гръб на Тони.

— Не, копеле мръсно — прошепна гневно. — Няма да ти разреша!

Стреля веднъж, после още веднъж и след това трети път.

Тялото на Тони се свлече, разкъсано от куршумите, всичко наоколо бе опръскано от кръвта му.

Наташа стоеше, без да може да се помръдне. След изстрелите в стаята настъпи невъобразима тишина. Тя с почуда гледаше колко неподвижен бе Тони. В ръцете си все още стискаше незапалената цигара. Ето това е, всичко се бе оказало толкова просто и стана така бързо.

Тя го заобиколи и отиде при бюрото. Като стигна там и грабна писмото, в миг замръзна на мястото си. Върху листа бе изписано кратко съобщение, но не с почерка на Тони. Беше от собственика на сградата и гласеше следното:

„Уважаеми наемателю,

Поради поправка на бойлера във вторник сутринта в сградата няма да има топла вода от 10 сутринта до 2 следобед. Съжаляваме за неудобството, което ще ви причиним.“

Наташа сви юмруци. Тони току-що се бе опитал да й изиграе поредния номер. Като се извърна към тялото му, тя присви с омраза очи. Едва се въздържа да не го ритне.

Пое си дълбоко дъх и изчака, докато се поуспокои. Вдигна полата си и изтри с нея дръжката на пистолета, като го придържаше от другата страна през плата. После го върна в чекмеджето. Бързо напусна апартамента, като се спря само да избърше бравата. Същото направи и със звънеца от външната страна, а после взе асансьора за обслужващия персонал и излезе от сградата през задния вход, откъм Шейсет и втора улица.