Синтия Виктор
Само ти (10)

9

Джей Ти напълни чаша вода и я изпи жадно. Взря се в отражението си в огледалото на домашната аптечка. Тук-там се забелязваше по някоя бръчица, но за четирийсет и три годишен мъж изглеждаше дяволски добре. После се обърна към голямото огледало на вратата на банята. Слаб, мускулест, с все още почти плосък корем. Усмихна се доволно.

Ами, разбира се, защо да не е привлекателен за жена като Кит? Какъв глупак е бил само! Защо ли бе чакал толкова години, преди да предприеме нещо? Ако трябваше да бъде честен, не бе предполагал, че ще бъде толкова лесно. Мислеше, че няма да иска, най-малкото защото беше много добра приятелка със съпругата му.

Усмихна се самодоволно и приглади назад косите си с пръсти. В крайна сметка се оказа, че също като повечето жени, щом пожелаеше нещо, тя си го вземаше. А тя очевидно го желаеше. Беше му го доказала отново едва преди пет минути. Усети, че започва да се възбужда пак само като се сети за дивото й мятане в леглото.

Внезапно в съзнанието му изплува далечен спомен: Лилиан в самото начало на брака им. Беше гореща августовска нощ и вече се любеха от часове. Бяха целите потни. Той беше отгоре й и продължаваше ритмичните движения, сумтеше от изтощение, но не можеше да се спре. В този момент я чу да издава някакъв звук, някакво нечовешко гърлено пъшкане. То показваше една напълно обсебена от секса жена и преобърна живота му, като му даде усещане за власт и сила. В резултат изгуби самоконтрол и стигна до края. Но това, разбира се, бе отдавна, дълго преди Лилиан да роди Карлин и да наддаде двайсетте килограма, които все се кълнеше, че ще свали, дълго преди да заприлича на угоена кафява квачка, която кудкудяка из къщата, суети се за неща, от които не се интересува никой, дълго преди да бе изгубил интереса си към нея.

Разбра защо този смътен спомен се бе пробудил у него точно сега. Кит го караше да изпитва същото чувство на власт в леглото. Тук положението контролираше той, а тя имаше нужда от него. Какво ли ставаше с нейния съпруг? Той очевидно не можеше да я задоволява повече, нищо чудно и никога да не е могъл. Или пък — помисли си самодоволно — тя просто никога не е правила с него такъв добър секс. Наведе се, за да докосне пръстите на краката си и усети, как тялото му се разтегна с лекота.

„Оставяй винаги усмихнати дамите след себе си“, това бе неговото мото.

Кит лежеше на двойното легло, загледана в тавана, като придърпваше към брадичката си тънкия, леко сивкав чаршаф. Това положение бе лошо, много лошо. Нямаше защо да си припомня, че не трябваше изобщо да го допуска.

Чувстваше се като хваната в капан от тази връзка и дори още по-зле, смазана от чувство за вина заради факта, че Наташа бе открила истината. Нито едно дете не трябваше да научава подобно нещо за своята майка, а след това и да го пази в тайна.

Затвори очи, като се сети за начина, по който дъщеря й, обзета от гняв и мъка, се нахвърли върху й. Колко още бих могла да искам от детето, след като го накарах да пази заедно с мен тази тайна? — Кит се размърда неспокойно в леглото. — Ако само можех да й бъда по-добра майка… Обаче проблемът беше какво щеше да стане сега. Да съсипе Ленард не беше верният отговор. Нямах друг избор — реши отчаяно. — Трябваше да я помоля да запази мълчание.

Вдигна поглед, когато вратата на банята се отвори и оттам се появи Джей Ти.

— Хей, кукличке — приветства я усмихнат той.

— Джей Ти — започна колебливо Кит, — трябва да поговорим.

Той приседна на ръба на леглото и протегна ръка, за да погали гърдата й през чаршафа. Без да изпуска завивката, тя се надигна така, че да не може да я достигне.

— Моля те, Джей Ти, обърни ми внимание.

Той се приведе напред, все така усмихнат.

— Хайде. Позволи ми да докосна приказното ти тяло.

— Трябва да престанем с това — заяви тя, вече по-твърдо. — Ще нараним твърде много хора.

Думите й най-сетне достигнаха до съзнанието му.

Изправи се, а лицето му изразяваше досада.

— Никого няма да нараним. Ти си се побъркала. Двамата си прекарваме страхотно.

— Не, Джей Ти — промълви тя. — Не си прекарваме. Допускаме голяма грешка, като идваме тук.

Той я изгледа мрачно.

— Нима мислиш, че можеш да ме зарежеш току-така, и ще подновим семейните разходки, като се преструваме, че нищо не се е случило? Не, не, момичето ми, в такъв случай Ленард ще трябва да научи за нас.

— Не говориш сериозно, нали? Какво би могъл да постигнеш с това?

Джей Ти й обърна гръб, приближи се до тоалетката, взе часовника си и започна да го закопчава на китката си.

— Наистина ли искаш да ме изпиташ и да разбереш?

Кит понечи да протестира, но думите заседнаха в гърлото й, тъй като в този момент телефонът иззвъня. Обърна се и се взря ужасена в него. Нямаше кой да ги търси тук. Чу се нов звън, остър и настойчив. Сърцето й щеше да се пръсне. Дали не беше Ленард? О, Боже, какво щеше да стане сега?

— Да го вдигна ли? — попита паникьосано тя, тъй като Джей Ти не се помръдваше.

— По дяволите — измърмори той, — кой ли би могъл да е?

Звъненето не преставаше. Кит не издържа и грабна слушалката.

— Ало.

— Госпожа Дамероф? Госпожа Дамероф? — изрече авторитетен мъжки глас.

— Ъъъ… да — отвърна немощно тя. — Кой е на телефона?

— Детектив О’Брайън от полицията в Скенектади. Съжалявам, че трябва да ви уведомя за подобно нещо, но синът ви е пострадал в тежка автомобилна катастрофа заедно с няколко други деца. В момента сме на път към болницата.

— Какво? — Кит се обърна към Джей Ти. — О, Боже, о, Боже! Бен е катастрофирал, Бен и няколко други деца. В Скенектади.

Скуайър грабна слушалката от ръката й.

— Кои други деца? — попита той.

В това време жената вече бе скочила от леглото и бе навлякла дрехите си. Докато слагаше обувките, видя как лицето на Джей Ти пребледня като платно.

— Да не би и Карлин? — извика тя.

— Сред най-тежко пострадалите — промълви той. — Тръгваме — приближи отново слушалката към ухото си. — В коя болница?

Джей Ти затръшна телефона и се спусна към панталоните си, като грабна портфейла и ключовете си от тоалетката. В този момент нещо започна да му се струва странно. Откъде, по дяволите, полицията в Скенектади знаеше, че бяха в мотел „Звездна светлина“? Божичко, може би някой е разбрал за връзката им и е насочил ченгетата насам. Може би вече всички знаеха за това. Дявол да го вземе. Как щяха да обяснят с Кит присъствието си тук днес?

— Бен, о, Бен, моето бебе — ридаеше тя, докато отваряше вратата.

Миг по-късно Джей Ти бе до нея и двамата се спуснаха към колата му на паркинга. Ръцете му така трепереха, че известно време не успя да пъхне ключа в стартера. В това време Кит ридаеше на седалката. Обърна към него обляното си в сълзи лице, докато той излизаше на заден към улицата.

— Побързай, моля те, побързай — проплака тя. Гумите изсвириха, колата направи рязък завой и се отправи светкавично към изхода на паркинга. Когато излязоха на шосето, нито той, нито тя забеляза тежкия камион, който летеше право към тях. Последното, което чуха, бе ужасяващият звук от сблъсъка на метал в метал откъм страната на мястото до шофьора.