Синтия Виктор
Само ти (19)

18

Под нежния акомпанимент на цигулката Бен хвана ръката на Лесли Джейкъбс и я преведе през малкото разстояние до предната част на помещението. После двамата се разделиха и застанаха в двата края, като се обърнаха да гледат приближаването на Етън. Той се движеше доста сковано, явно се чувстваше неудобно в смокинга си.

Накрая дойде редът на Наташа. Тя бе толкова необикновено красива, че при появата й присъстващите шумно поеха дъх от възхищение. Дългата й рокля в цвят слонова кост бе ушита специално за нея от Алън Джерард, един от най-известните моделиери в Ню Йорк. Бен не се учуди, че сестра му бе предпочела тази доста изискана и прилепнала плътно към тялото й рокля пред традиционния сватбен модел и воал. Това съответстваше много повече на имиджа, който си бе създала през годините. При това изглеждаше невероятно. Изчистената кройка на дрехата й подчертаваше още повече красивата й фигура, а бледият цвят подхождаше идеално на лицето й.

Буйната й червена коса правеше силно впечатление. През дългите години на кариерата й, много фризьори бяха полагали усилия да постигнат най-подходящия цвят и най-добрата прическа. Лицето й изглеждаше така, сякаш не си бе сложила никакъв грим, макар Бен да знаеше от нея, че за постигането на този естествен вид са нужни усилия в продължение на часове. Единственото й бижу бяха обици с изумруди, подарък за рождения й ден от Етън. Стискаше малък букет от бледорозови рози и макар изражението й да беше спокойно и тържествено, той забеляза, че кокалчетата на пръстите й, с които стискаше малкия букет, бяха побелели.

Етън й протегна ръка и тя се обърна с лице към него със същата невероятна усмивка, с която си бе спечелила място на кориците на толкова много списания. Когато свещеникът започна церемонията, Бен отново изпита удовлетворение от този брак. Етън бе солиден човек, който със сигурност щеше да се грижи добре за сестра му. Винаги я бе смятал за малко момиченце, което се нуждае от грижи и внимание. Не можеше да се отърве от това чувство, той беше нейният голям брат, и за него тя щеше да си остане завинаги малката му сестричка.

С удоволствие се вслуша в думите на свещеника. После огледа присъстващите на церемонията. Малката зала на „Трибюн Клъб“ бе напълно достатъчна, за да побере дошлите около трийсет души. На приема, който щеше да бъде организиран по-късно, бяха поканени около сто човека. Бен се усмихна, като си припомни ужаса на Наташа, породен от молбата на Етън да намалят гостите за приема и от настойчивото му искане да поканят дори по-малко хора за самата церемония. Тя не му възрази, но по-късно непрекъснато се оплакваше на брат си, че просто се чуди как да не покани толкова свои приятели и колеги от бизнеса. Бен й съчувстваше заради това, че не можа да удовлетвори желанието си за голяма сватба, но трябваше да признае, че Етън е прав. След като го опозна по-добре през последните месеци след обявяването на годежа им, установи, че той все повече и повече му харесва. Затова бе силно поласкан, когато Етън го покани да бъде техен кум на сватбата. Сметна, че изборът е доста удачен, след като за кума беше поканена сестрата на Етън, Лесли.

Колко жалко, че баща им не можеше да присъства сега тук и да види сватбата на Таш. Но последните години не бяха никак лесни за Ленард Дамероф. Толкова бе остарял, а освен това доста боледуваше. Точно в момента имаше проблеми с кръвното и обясни, че не би могъл да пътува. Естествено, на Бен му бе ясно, че главният му проблем е депресията. Беше доста натъжен и в същото време раздразнен от факта, че баща му категорично отказваше да предприеме някакво лечение за нея. Никой не му бе казал в началото на заболяването му каква е по-точно болестта му, а и тогава все още нямаше лекарства, които се използваха в момента. Но главният проблем бе, че Ленард упорито отказваше да взема каквото и да било.

Бен бе малко разочарован от факта, че Наташа прие с безразличие отсъствието на баща си. Тя не бе направила някакви усилия — всъщност, честно казано, изобщо не бе и опитала — да поддържа по-близки отношения с баща си, след като напусна Уестърфийлд. Така че сегашната й реакция бе напълно естествена. Все пак на Бен му бе доста неприятно. Той се бе опитал да компенсира студенината на Таш, като се обаждаше често по телефона на баща си, разговаряше с лекарите за многобройните му болести и се стараеше да му осигури възможно най-добър живот. Но що се отнася до посещенията, в това отношения Бен не бе по-добър от Таш, просто никога не можеше да намери подходящо време, за да отиде до Уестърфийлд. Твърдо реши да го направи в понеделник, да си вземе няколко дни отпуска, за да постои при баща си.

След това решение се почувства много по-добре и отново насочи вниманието си към присъстващите.

Внезапно застина. Естествено, не бе изненадан, че я вижда, но просто не беше достатъчно подготвен за това. Пое си дълбок дъх, като се обърна и я погледна крадешком: забеляза, че тя внимателно следи с очи булката и младоженеца.

Стори му се различна, дори чужда, но в същото време и толкова позната. Даваше си сметка, че Карлин е станала още по-красива и излъчва самочувствие, каквото й липсваше преди. Като че се чувстваше прекрасно, седнала до висок мъж с прошарена коса, който държеше ръката й.

Спомените, които го връхлетяха, бяха непоносими за Бен. Припомни си майка си и всички обстоятелства около ужасната й смърт. Господи, как мразеше тези спомени, които бяха невероятно болезнени за него дори сега. Беше си наложил да ги избягва, но ето, че се появи Карлин, и всичко изплува отново пред очите му.

В същото време в главата му нахлуха спомени за тях двамата. Припомни си страстта, която ги бе обзела през онази нощ, когато се опитаха да се любят, бяха толкова млади и наивни, но така сигурни в онова, което искаха. Имаше чувството, че дори усеща отново свежия въздух край езерото през онази нощ, вкуса на розовото й червило, чистия дъх на врата й. Спомни си и нощта, в която наистина се любиха в колата му, с която си тръгнаха заедно от първото модно шоу на Наташа. С невероятна скорост пред очите му се нижеха все нови и нови картини. Като че отново усещаше мекотата на кожата й, когато я прегръщаше нежно, докато двамата лежаха голи през онези чудни часове, в които успяваха да откраднат време за себе си. Виждаше ги как се връщат пеша вкъщи от училище, той, прегърнал я през рамото, а тя пъхнала ръка в задния джоб на панталона му. Или как звъни нетърпеливо на вратата, на малкия апартамент на родителите й в събота вечер, като едва се сдържа да не я целуне след цял ден раздяла.

Точно в този момент Карлин вдигна очи и погледът й срещна неговия. Какво, по дяволите, го бе накарало преди толкова години да мисли, че тя е виновна за случилото се с майка му? След ужасите и страданията, които бе видял като лекар, скандалът около връзката между техните родители му изглеждаше съвсем незначителен. Да бъде обвинявана Карлин за това му се виждаше невероятна лудост и детинщина. Като я гледаше в момента, изпитваше желание да отиде при нея, да я прегърне и да… просто не знаеше какво. В никакъв случай не би искал да я смята отговорна за нещо. Дори бе шокиран от мисълта, че изпитваше силно желание да бъде заедно с нея. При тази мисъл се усмихна.

Мъжът, който бе седнал до Карлин, се наведе към нея, за да й пошепне нещо, и това принуди Бен да се отърси от мечтите си. Обиден, той погледна в друга посока. Беше се държал като истински глупак, в това нямаше никакво съмнение. Защо, по дяволите, се бе увлякъл в мечти по нея като влюбен хлапак? Тя сигурно от години не си бе спомняла за съществуването му. През всичкото това време, макар и да си остана близка приятелка на Наташа, никога не я посещаваше, когато той беше там. Наистина, Бен също гледаше да стои настрана, когато знаеше, че двете ще бъдат заедно, но не в това бе въпросът. Реши отново да обърне глава и да види какво прави тя в момента.

Винаги се бе дразнил, когато Наташа се опитваше надълго и нашироко да му говори за Карлин. Знаеше всички подробности около образованието й, получено в Харвард, както и за успехите й в полицията. Но бе готов да се обзаложи, че тя никога не бе проявила и най-малък интерес към неговата кариера и сигурно нито веднъж не й бе хрумвало, че той е положил много усилия, за да осъществи мечтата си да стане лекар.

Звънът на чашите накара Бен да погледне отново към Етън и Наташа. Докато те се целуваха, той се усмихна на грейналото от щастие лице на сестра си. Ако всичко това можеше да й донесе най-накрая спокойствие! Може би Етън щеше да успее да я накара да се почувства добра и полезна, помисли си с надежда.

Кумовете последваха младоженците, когато напуснаха помещението.

— Таш, нали знаеш какво бих искал да ти пожелая? — попита Бен, като целуна сестра си и я притисна силно към себе си.

— Знам, Бен — отвърна тя щастлива и също го прегърна.

— Заслужаваш цялото щастие на този свят, обичам те — каза й той и я притисна отново, след което се отстрани, за да даде възможност и на останалите гости да поднесат поздравленията си.

Бързо се отправи към бара, защото знаеше, че там лесно би могъл да избегне срещата с Карлин, като се смеси с множеството гости. Видя я отново едва когато влезе в салона, където бе подредена масата за обяда. Наблюдаваше ги двамата с приятеля й, докато търсеха по картичките върху масата имената си. Как е могла Таш да постъпи толкова глупаво, мислеше си с раздразнение той, докато приятелят на Карлин й помагаше да се настани на мястото си. Макар че сестра му бе проявила известно благоразумие и ги бе поставила на различни маси, все пак местата им бяха точно едно срещу друго. Всеки път, когато вдигнеше поглед, щеше да види Карлин. Незабелязано размени картичките с имената, благодарение на което се оказа няколко места по-встрани. Така беше малко по-добре. Когато до него се настани една от приятелките на Наташа от агенцията, той веднага я покани да танцуват, доволен, че по този начин му се удава възможност да изчезне от масата.

Оказа се, че и другите приятелки на Наташа от агенцията приеха с удоволствие да танцуват с него. Но когато най-накрая седна за малко на мястото си, нямаше как да не насочи поглед към Карлин и приятеля й, които се смееха и приличаха на идеалната двойка. Нямаше нужда някой да му подсказва, че гневът, който в този момент изпитва към приятеля на Карлин, е просто необясним. По дяволите! Естествено, би могъл да отиде при нея и да я поздрави съвсем приятелски, но защо пък той трябва да прави първата стъпка? Ако тя бе искала да разговаря с него, сигурно вече би го направила.

— Защо не я поканиш на един танц?

Стреснат, той вдигна глава. Наташа бе застанала до него и явно бе забелязала накъде е насочен погледът му.

— Хайде, Бен — подкани го отново сестра му. — Ако не заради нещо друго, направи го поне в името на старото време.

— Ти самата никак не обичаш да си припомняш миналото — отвърна й троснато той. — Защо смяташ, че за мен ще е приятно?

Тя поклати глава, в момента беше толкова щастлива, че нищо не можеше да я нарани.

— Нима и двамата не се наказахте достатъчно сурово? — попита и когато Бен не й отговори, сведе глава и го целуна по бузата. — Обожавам те, както и да постъпваш. Но все пак бих искала да се сдобрите. Нямам желание вечно да наблюдавам студената ви война. Освен това вие трябва да сте заедно. Никога няма да престана да вярвам в това.

Една жена в черна шапка с широка периферия в другия край на стаята махна с ръка на Наташа и тя се запъти към нея, като се усмихваше вежливо и поздравяваше останалите гости по пътя си. В този момент Бен се почувства засрамен. Естествено, отново се държеше като луд. За бога, вече бе възрастен мъж. Просто нямаше никаква причина да изпада в паника, защото е видял момичето, с което е дружал, когато е бил на шестнайсет-седемнайсет.

Обърна се и погледна към Карлин. Столът на приятеля й бе празен и тя разговаряше с човека отляво, докато пиеше бавно кафето си. Бен се изправи и като закопча сакото си, решително се отправи към нейната маса. Когато тя го забеляза, приятелски й се усмихна. Този път Карлин отвърна на усмивката му.

С учудване установи колко щастлив се почувства, когато застана близо до нея.

— Здравей, Карлин — каза.

— Здрасти, Бен — отвърна тя, вперила очи в него. После продължи с малко предизвикателен, но в същото време приятелски тон: — Нима наистина разговаряме?

— Май още не разговаряме, но какво ще кажеш за един танц? — засмя се той. — Това изглежда напълно неутрално.

Тя кимна и се изправи, за да поеме ръката му.

— Дори ще ти позволя ти да водиш — каза му с усмивка.

Двамата отидоха на дансинга. Бен се смути като момче, когато обгърна талията й. Карлин пристъпи към него и в този миг всичко се промени. Той вече не се чувстваше несигурен и я притисна плътно, като ръката му я обхвана по-уверено през кръста. Стори му се толкова естествено, че отново е до нея, че я притискаше плътно към себе си — това бе единственото място на земята, на което му се искаше да бъде в момента, единственото място, на което си заслужаваше да остане. Вдъхна приятния мирис на косата й, усети мекотата на кожата й.

Той леко се отдръпна, като се опитваше да овладее чувствата си. Господи, ела на себе си! — каза си. Тя извърна лицето си към него и Бен с учудване прочете в очите й същите чувства, който бяха завладели и него.

— Спомням си един друг танц — обади се Карлин. — След първия успех на Таш като модел… когато след това си тръгнахме с колата…

Тогава се любиха за първи път. Значи и тя мислеше за същото.

Преди да успее да каже каквото и да било, се появи приятелят й с недоволен израз на лицето.

— Скъпа, мога ли да те отмъкна за момент?

Карлин ги представи един на друг:

— Дерек Кингзли, това е Бен Дамероф, братът на Таш.

— Сестра ви е невероятно момиче. Двамата с Карлин толкова я обичаме — каза бързо Дерек, като протегна ръка.

Двамата с Карлин толкова я обичаме! Отвратителен тип. Бен едва се сдържа да не стовари юмрук право в лицето му. Но кой ли всъщност бе отвратителният тип, помисли си с горчивина. Дерек бе приятелят на Карлин в момента, докато Бен вече не й бе никакъв. С огромно усилие подаде ръка.

— Простете за грубостта ми, но двамата с Карлин трябва да си тръгваме — започна Дерек и побърза да я издърпа встрани. — Съжалявам, скъпа, но се случи нещо непредвидено.

— Какво има? — разтревожено попита тя.

— Не е нищо страшно, просто трябва веднага да тръгваме — обясни той и млъкна за миг. — Много е важно.

— Прощавай — обърна се Карлин отново към Бен. — Не знам какво става, но…

— Разбирам — побърза да я успокои той, тъй като нямаше никакво желание да й създава проблеми. Освен това чувствата, които ги изпълниха за миг, докато бяха на дансинга, вече бяха изчезнали и сякаш нищо не се бе случило. — Радвам се, че се видяхме отново.

Карлин кимна, а на лицето й бе изписана тъга, после се обърна и тръгна с приятеля си, който собственически я прегърна през кръста.

Бен се отправи към бара и си поръча уиски. Гаврътна го на един дъх, като не му се искаше да си признае колко ужасно се чувства. Напусна залата с второ питие в ръка и се огледа за място, където би могъл да се усамоти.

Влезе в библиотеката. Отпусна се тежко в коженото кресло и се опита да си изясни какво всъщност става с него. Бе работил упорито, за да овладее чувствата си, предпочиташе да изразходва енергията си в работа, защото всичко друго бе прекалено болезнено за него. Може би Карлин бе успяла да възвърне за миг чувствата му, но това бе просто едно краткотрайно пренасяне в миналото, моментна носталгия. Тя си имаше приятел и несъмнено бе много щастлива с него.

Изправи се и тръгна към вратата. Нямаше да е честно спрямо Наташа, ако се измъкнеше по средата на сватбеното й тържество. Като излезе в коридора, той погледна наляво. Недалеч от него стоеше Карлин, която току-що бе излязла от тоалетната в другия край на коридора, търсеше нещо в чантата си. Когато вдигна очи и го забеляза, в миг замръзна на мястото си. Първо бавно и нерешително, а после решително Бен се запъти към нея. Тя остана неподвижна на мястото си, без да откъсва очи от неговите. Накрая той почти изтича към нея, грабна я в прегръдките си и впи устни в нейните, а Карлин изпусна чантата си и протегна ръце към него. Това бе една така чакана и желана целувка, която ги накара да се почувстват съвсем сами в този свят. Бен бе изумен от невероятната нужда, която изпитваше да бъде с нея, тя бе толкова голяма, че просто го задушаваше. Не можеше да си спомни кога за последен път бе изпитвал толкова силно желание. Страстно покриваше с целувки лицето, очите, врата й…

— Бен — чу задъхания й шепот. — О, сладки мой Бен!

Искаше му се да разкъса дрехите й и да я обладае още тук на пода.

После тя се откъсна с мъка от него и застана на няколко крачки, като едва си поемаше дъх от вълнение.

— Бен, аз…

Не разбра какво искаше да му каже, тъй като в този миг прозвуча изпълненият с раздразнение глас на Дерек:

— Карлин, идваш ли или не?

Тя подскочи стреснато, на лицето й се изписаха страх и вина. Бен имаше чувството, че почти чува мислите й, докато тя се питаше дали Дерек ги е видял да се целуват. Карлин се наведе, грабна чантата си и забърза надолу по коридора, без да се обръща назад.

Бен се опря до стената, обзет от гняв и срам. Тя искаше той да я целуне. Господи, тя дори имаше желание да се люби с него! Тогава какви ги върши, какви бяха тези игрички? Бе стоварила всички ужасни демони от миналото върху него, като го насърчи и развихри желанието му, каквото и самата тя изпитваше, а след това го отхвърли като непотребна вещ и си тръгна. Даваше си сметка, че може би не е прав, но силният гняв му пречеше да разсъждава разумно. Господи, той й бе помогнал за тази нейна подла игра. Бе така развълнуван, изпълнен с желание, може би й приличаше на човек, който моли за нещо.

Само с един свой жест тя бе разрушила умението му да се контролира. Може би за мнозина това не беше кой знае колко лошо, но за него то бе най-лошото, което можеше да му се случи. Докато държеше емоциите си под контрол, Бен бе сигурен, че ще може да се справи с всеки проблем. И той бе постигнал този контрол, доказвал си го бе вече толкова пъти. Защо го бе целунала Карлин? За да се измъкне след това с приятеля си, да се люби с него, като в същото време се надсмива над Бен Дамероф, който все още е влюбен в нея? Тя му бе причинила ужасна болка в миналото, сега имаше чувството, че винаги ще му причинява болка. Кога ще се научи да бъде разумен?

 

 

Карлин последва Дерек, двамата излязоха от „Трибюн Клъб“, но тя остана на входа, за да го изчака, докато намери такси. Бе свела очи и отчаяно се опитваше да се успокои. Бе загубила ума си. Разбира се, това ни най-малко не я учуди. От момента, в който видя как Бен влиза в залата, тя ясно си даде сметка, че е достатъчно само да я докосне, за да се разпадне на парчета. Отначало бе шокирана, колко се е променил. Вече бе зрял мъж, стиснал твърдо устни, а тъмната му коса бе започнала да се прошарва. Изглеждаше по-възрастен, но бе толкова хубав, че усети как стомахът й се сви на топка, когато премина покрай нейния ред, вперил поглед напред.

Господи, тя вече не представляваше нищо за Бен Дамероф, това бе съвсем очевидно. Никога не бе направил опит да се срещне с нея. Съмняваше се дори дали през всичкото това време се е сетил да попита Наташа за нещо, свързано с нея. В края на краищата той вече бе един преуспяващ хирург, какъвто си бе дал дума да стане, и от това, което Таш й бе разказвала за него, работата изпълваше изцяло живота му. Предполагаше, че наред с работата има и доста други неща, но никога не бе събрала смелост да мисли по този въпрос.

А когато той погледна към нея по време на брачната церемония, в гърдите й нахлуха чувства, които я изненадаха. Просто не бе в състояние нито да помръдне, нито да реагира по някакъв начин. Имаше чувството, че Дерек действа като някакъв радар, който точно в този момент прекъсва връзката между нея и Бен. През цялото време, докато траеше приемът, Карлин непрекъснато си повтаряше, че трябва да отиде при него и да го поздрави, просто нямаше причина да не го направи. Но някак си не успяваше да събере достатъчно сили за това. А и около него непрекъснато се въртяха толкова жени, които явно се стремяха да привлекат вниманието му. После, когато я покани на танц и обгърна с ръка талията й…

— Скачай бързо.

Карлин стреснато обърна глава, като чу гласа на Дерек. Той бе застанал до едно такси и държеше вратата отворена за нея.

— Идвам.

Опитваше се да овладее гласа си, докато мина покрай него и се качи в колата. Колко време бе минало от онзи шок, който изживя, когато намери Дерек в прегръдката на друга жена? Преди колко време се споразумяха да започнат отначало, като се постараят всичко този път да бъде различно? Разбира се, когато става дума за изневяра, тя винаги бе мислила, че подобен проблем може да възникне единствено от Дерек. Но само преди минути Карлин се бе хвърлила в прегръдките на Бен. Искаше да го целува, да се докосва до него. Изпитваше толкова силно желание, че с мъка събра сили да се откъсне от него, уплашена, че ще направи бог знае какво направо в коридора, пред очите на всички.

Докато таксито се отдалечаваше от „Трибюн Клъб“, Карлин гледаше разсеяно през прозореца. Чудеше се какво ли всъщност бе видял Дерек. Сърцето й все още биеше лудо — от желание, а също и от страх. Просто не мога да повярвам, че наистина извърших подобно нещо — помисли си тя. — Сигурно съм най-голямата лицемерка на този свят.

Бен Дамероф бе за нея призрак от миналото, но ето, че само една случайна среща с него я бе върнала там, където никога не би искала да бъде отново, и най-ужасното беше, че сигурно в момента той е направо бесен от поведението й. Тя бе флиртувала с него, припомняла му бе миналото, докато танцуваха на дансинга, на практика го бе помолила да се люби с нея в момент, когато наоколо бе пълно с хора, а след това бе избягала с приятеля си като някаква малка хитруша от последните класове в гимназията. Карлин затвори очи, като се мъчеше да прогони всичко това от мислите си. Беше се държала отвратително.

Не трябваше да забравя, че бе решила да се посвети на Дерек Кингзли. Той бе човекът, с когото живееше, мъжът, когото си беше избрала. Бе длъжна да помни това.