Синтия Виктор
Само ти (32)

31

Джей Ти Скуайър посегна с несигурно движение към бутилката с бърбън, сграбчи я и си наля ново питие. Кафеникавата течност се разля и върху масата. Той започна да псува, ядосан от загубата. Когато постави бутилката обратно, забеляза, че тя бе почти празна. Как щеше да се снабди с още бърбън днес?

— Дано да изгниеш в ада, Лилиан — извика в празната стая. — Ти, глупава, грозна кучко, ти ще отидеш направо в ада и ще изгниеш там!

Взе с две ръце чашата си и я поднесе към устата си, като внимаваше да не я разлее отново. Тази проклета идиотка. Не се ли вижда, че не представлява нищо друго, освен една досадна, дебела стара кранта. Бе направил всичко за нея. Осигурил й бе дом, дете, бе станал неин съпруг, който никога не я изостави. Трябваше да му е благодарна за времето, което бе прекарал с нея, за това, че бе избрал точно нея, спокойно можеше да се ожени за някоя по-завързана, при това с повече пари. Господ му е свидетел, че бе имал възможност да я напусне. Но той бе останал, винаги се завръщаше отново у дома, примиряваше се с досадното й мърморене.

— И какво направи тя за благодарност? — извика високо с пиянския си глас. Точно сега, когато вече не може да се движи, прикован към инвалидната количка. Точно сега тя го напуска. Заминава за целия уикенд, за да посети безмозъчната си приятелка, която живее на три часа път оттук. Съвсем скоро, след като отиде в Ню Йорк, за да види Карлин, сега си бе уредила ново радостно забавление. И какво щеше да прави той? Кой щеше да се грижи за него, да го мие и да му приготвя храната, кой щеше да му помага, когато искаше да се облекчи, за Бога? Явно това не я интересуваше. Тя просто му съобщи, че в хладилника има сготвено месо за вечеря, и най-спокойно се измъкна през вратата.

„Не се безпокой, Джей Ти — бе му казала, докато си приготвяше куфара преди по-малко от два часа. — Обадила съм се в службата за медицинска помощ по домовете. Някой ще се отбие до довечера. Освен това ти не си напълно парализиран. Само краката ти са неподвижни. Толкова хора с много по-тежки проблеми от твоите сами се грижат за себе си.“

— Ама че глупости — измърмори той и надигна отново чашата, като изпи всичко до последната капка. После си наля отново. Дали би могъл да се обади в магазина и да помоли да му донесат едно шише бърбън? Дали някъде в къщата имаше пари, за да го плати? Нямаше представа как се оправя Лилиан с всичко това. Но явно в момента никак не й пукаше, че той стои тук безпомощен и може да умре от глад.

Оставила бе на чужди хора да се грижат за него, след като това си беше нейно задължение. Беше си внушила, че има нужда от малко разнообразие, и ето, че си го създаде. Сякаш не му стигаше, дето трябваше да се оправя сам, когато замина за Ню Йорк. Тогава трябваше да понася и помощта на съседите. Но поне разчиташе, че няма да посмее да досажда на съседите с повторни молби за помощ. Сега с тази служба за помощ по домовете би могла да пътува всеки път, когато й се поиска. Той поклати с възмущение глава. Просто така, без никаква причина да зарязва съпруга си.

— В здраве и в болест, мръснице такава — изкрещя отново. — Клетва си дала. Нима не помниш?

Ядосано удари чашата върху масата. Лилиан се държеше така безобразно след посещението си в Ню Йорк. Оттогава започна да му възразява, да му казва, че не й харесва как говори, да го предупреждава, че няма да търпи всичко това. Когато няколко пъти я помоли да направи нещо за него, тя направо му отказа, като обясни, че би било по-полезно за него сам да си го свърши. Вчера дори имаше наглостта да твърди, че няма основателна причина да не се включи по-активно в домакинството, като например да оправя леглата или да измива чиниите. Той направо онемя от тази нейна наглост, но след като запрати пепелника в стената, тя се вразуми и му се извини.

А като връх на всичко тази сутрин го информира, че се е записала в бридж клуба за начинаещи и ще бъде заета там във вторник и четвъртък вечер. Какво ставаше, по дяволите? Ето че последва нова изненада — разходка за уикенда. Без дори да поиска разрешение от него. Просто го информира, че заминава.

Знаеше много добре кой е виновен за всичко това. В дъното на нещата бе Карлин. Бе разрешил на съпругата си да направи тази краткотрайна визита в Ню Йорк и ето ти сега резултатът. Със сигурност дъщеря й я е поучила да върши тези ужасни неща, промивала бе мозъка й, докато тя се бе съгласила. Ясно си ги представяше двете, седнали една до друга, как кроят пъклените си планове.

Джей Ти присви злобно очи. Да не говорим за това, че точно заради Карлин бе в тази проклета инвалидна количка. Тя и онзи Бен Дамероф му бяха докарали тази беда. Ако двамата не се мъкнеха навсякъде заедно, тогава човекът, който им се обади, нямаше да успее да убеди така лесно него и Кит, че децата им са пострадали при автомобилна катастрофа. Ако ставаше дума само за Бен и дори само за Карлин, нямаше да изгуби напълно ума си и да се втурне като луд с колата. Но така, както им съобщиха, че двете деца са пострадали и след тази истерична паника, обзела Кит… Всичко това напълно го извади от равновесие.

И ето го сега какво представлява. Докосна с отвращение безжизнените си крака. Някой явно бе искал да си направи една шега с дъщеря му и Бен, но сега той трябваше да плаща за това. Естествено, никой не си призна, че го е извършил. Господ му е свидетел, че дъщеря му дори не се бе опитала да му се извини. А Бен Дамероф — Господи, той бе станал най-арогантният от всички. Големият доктор! Да му се доповръща на човек от него.

Изобщо членовете на семейство Дамероф му създадоха само неприятности. Ако Ленард бе в състояние да задоволи жена си, Кит нямаше да го изкуши онази вечер в магазина, когато започна връзката им. Тя също беше една глупава кучка, такава егоистка, интересуваше се единствено от собствените си желания. Но ето, че нищо лошо не им се случваше. Наистина, Джей Ти бе много доволен, че доживя да види как погребват Ленард Дамероф, но какво от това? Момичето в семейството, тази Наташа, бе вече богат модел. Лилиан години наред го бе отегчавала до смърт с историите си за нея и Карлин. Бен също се бе уредил, вече беше лекар. Но най-лошото от всичко беше, че дъщеря му отново се влачеше с това копеле. Не би било чудно, ако точно той е подсказал на Карлин, че Лилиан трябва да престане да се грижи за съпруга си.

Точно така е станало. Разтърка зачервените си очи. Беше му омръзнало от това семейство Дамероф, не можеше да понесе мисълта, че всички бяха получили онова, което искаха. Включително и собствената му дъщеря.

Наведе напред глава и притвори очи, напълно изтощен. В стаята бе съвсем тихо, само от време на време се чуваше шум от преминаваща навън кола. Остана така дълго, като се чудеше кога онези, които наистина заслужават, ще заплатят за греховете си.

Постепенно в главата му се зароди една идея. Повдигна глава и отново отвори очи. Най-неочаквано мозъкът му напълно се проясни. Разбира се рано или късно ще се изясни, че е излъгал, но междувременно ще създаде на доктор Дамероф сериозни неприятности. Той се усмихна доволно.

Отиде с количката до спалнята и спря пред малкото бюро в ъгъла, където обикновено сядаше Лилиан, когато правеше седмичните сметки за разходите им. Намери лист и химикалка и само след няколко минути вече бе измислил какво да напише. Засмя се доволно и започна писмото си.

Бен влетя в апартамента, като затръшва входната врата зад себе си. Пусна сакото си върху един стол в трапезарията и остави чантата си наблизо. Бързо разтвори вестника, оставен от чистачката върху масата заедно с останалата му поща. Разгърна направо втората част, като трескаво прокара поглед по колоните в търсене на онова, което го интересуваше.

Само преди няколко минути пътуваше с метрото от центъра на града, където бе на една благотворителна вечеря. Бързаше да се прибере вкъщи и да потърси отново Карлин. Бе разбрал, че го е търсила по телефона в болницата и сигурно вече се чуди защо не отговаря на обажданията й. Но в началото бе наистина изумен от отношението й към Тони, а след като посети Келнър в дома му и чу, че тя получава пари от него, съмненията му се засилиха още повече. Но повече не можеше да бяга от онова, което трябваше така или иначе да научи. Обичаше я и имаше нужда от нея.

Жената, седнала до него в метрото, четеше някакъв вестник и той разсеяно погледна. Забеляза неголямо заглавие, в което се съобщаваше, че един мъж бил застрелян в апартамента си в Сентръл Парк Уест. Видя името на убития: Антъни Келнър. За съжаление точно в този момент жената обърна на следващата страница. Бен изтича от спирката на метрото до дома си и с влизането грабна вестник „Таймс“.

Когато прочете съобщението, остана неподвижен известно време. Предполагаше, че Тони има немалко врагове. Но без съмнение Карлин също имаше мотив да го убие. Ако му бе казал истината и тя наистина получаваше пари от него, то тогава той е упражнявал огромна власт над нея.

Продължи да разсъждава над това. Вероятно нещо се е случило и Карлин се е разгневила толкова силно, че е решила да го убие. Или пък Тони е смятал да я разобличи пред колегите й от полицейското управление, точно както бе направил пред Бен. Като знаеше колко много държи на кариерата си, той можеше да си представи как я е разстроило това, явно е била готова на всичко, за да го предотврати.

Бен поклати глава и се върна обратно в трапезарията. Всички тези хипотези изглеждаха напълно невероятни поне дотолкова, доколкото познаваше Карлин. Доколкото я познаваше, повтори с горчивина.

Съществуваше и още една вероятност, която му изглеждаше значително по-правдоподобна. Може би Карлин съвсем не е била склонна да прости на Тони за онова телефонно обаждане в мотела. Демонстрираното от нея безразличие — което толкова бе объркало и разочаровало Бен — сигурно е било само маска, зад която е искала да скрие гнева си.

Но в този миг в главата му се появи друга мисъл. Може би Карлин вече е знаела, че точно Тони се е обадил тогава в мотела. Вероятно затова и се е преструвала, че му е приятелка, за да скрие подготвяните си планове за отмъщение. Възможно е да е знаела от години и търпеливо да е чакала подходящия момент, в който ще може да си отмъсти. Все пак тя е полицайка и добре знае кое кога и как трябва да се направи. Представи си решителното изражение на лицето й, когато е сметнала да действа.

Бен стоеше като закован. Бе решил твърдо да разговаря с Карлин тази вечер, да си изяснят нещата и да престанат с това мълчание. Но това беше преди… преди да разбере за убийството на Тони Келнър.

Какво би могъл да й каже сега?