Тами Хоуг
Прах в прахта (22)

21

— Здрасти, Червенокоске, имам няколко въпроса за автоеротичната асфиксия.

Кейт Конлан го изгледа втренчено. В добрите си дни вероятно и Рене Русо бе изглеждала по този начин, помисли си той. Тя прибра непокорен кичур коса зад ухото си. Насмешлива усмивка изви сексапилните й устни.

— Поласкана съм, че се обръщаш към мен, Сам. Влизай — каза и се отдръпна от вратата. — Двамата с Джон току-що обсъждахме на каква извратена сексуална игра да се отдадем.

— Няма нужда да ми казваш.

— Ти позвъни на вратата. Дай си палтото.

Той влезе в антрето и усърдно изтри краката си в изтривалката.

— Къщата изглежда чудесно.

— Благодаря. Започва да ми харесва в предградията. Просторно е — отвърна Кейт. — А има и допълнителната облага, че никой не се е опитал да ме убие или пък да умре от ужасяваща смърт в мазето.

Подхвърли го така, сякаш казваше, че е хубаво, че няма дървеници. О, ония досадни серийни убийци! Истината беше, че самата тя едва не се беше превърнала в жертва вместо в адвокат на жертва, каквато й бе работата. Ковак се бе оказал на мястото заедно с Джон Куин. За Сам остана страстта му към цигарите, за Куин — момичето.

Историята на моя живот.

— Голяма работа си, Червенокоске.

— Последвай ме във вътрешния кабинет — каза тя и го поведе през просторния хол с полиран дървен под и червени ориенталски килими. Огромна котка седеше върху масата. Тя протегна лапа и перна Ковак, докато минаваше покрай нея.

— Здрасти, Тор.

Котката издаде звук като кукла с пищялка, скочи на пода и препусна пред тях с високо вирната голяма пухкава опашка.

Влязоха в кабинета със светла чамова ламперия и боядисани в тъмносиньо стени. Коледно дърво беше изправено близо до френските прозорци. В камината пращеше огън. Едро бебе лабрадор спеше на възглавница близо до каменната плоча пред огнището. Котката отиде до кученцето и го загледа с подозрение и презрение.

В единия край на стаята бяха поставени две бюра, напълно оборудвани с компютър, факс апарат и обичайните канцеларски пособия. Зад едното седеше Джон Куин, съсредоточен върху компютърния екран.

— Виж какво довлече котката — каза Кейт.

Куин погледна и се усмихна, сваляйки очилата си за четене.

— Сам! Радвам се да те видя.

— Не се радвай толкова — сухо отбеляза Кейт. — Иска да поговорим за сексуалния му живот. Радостите на автоеротичните приключения.

Ковак се изчерви.

— Не съм чак толкова закъсал.

Куин се приближи и разтърси ръката му. Силен и атлетичен, сега той му се видя по-млад, отколкото преди година, когато се бяха запознали и работили заедно по случая с Крематора. Куин излъчваше спокойствие, което не притежаваше тогава, изчезнало бе и напрегнатото изражение в тъмните му очи. Ето какво можеха да направят любовта и удовлетворението за един човек.

След Крематора Куин бе напуснал ФБР, където бе сред най-добрите. Твърде много случаи, твърде много смърт и напрежение, и всички те бяха взели своето. Федералното бюро си бе създало слава да изтощава до смърт най-добрите си коне, което сториха и с Куин — разбира се, с доброволното му съдействие. Но това, че едва не изгуби Кейт, му подейства отрезвяващо. Куин замени бюрото с консултантски услуги и преподаване — и със съвместен живот с Кейт. Във всяко едно отношение това беше сладка сделка.

— Сядай — посочи той към дълбоките кресла пред огъня. — Върху какво работиш, Сам?

— Несъмнено самоубийство, определено като нещастен случай, което може да е нещо друго.

— Момчето от вътрешния отдел ли? — попита Кейт и му подаде чаша с чисто уиски, после седна на креслото близо до Куин и подпря крака си, обут в тънък чорап, на масичката за кафе.

— Точно това животно.

— Беше намерен обесен, нали? — попита Куин. — Гол ли беше?

— Да.

— Имаше ли следи от мастурбиране?

— Не.

— Някакви фантазии, вериги?

— Не, но имаше голямо огледало, в което е можел да види отражението си — каза Ковак. — Върху него някой бе написал с маркер „Съжалявам“.

Куин свъси вежди.

— Имаше ли някаква защитна подложка между врата му и въжето? — намеси се Кейт. Самата тя беше работила във ФБР в звеното за поведенчески науки — в предишния си живот, както обичаше да казва.

— Не.

Кейт се намръщи. Куин стана и отиде до няколкото рафта за книги отстрани на бюрото му.

— Повечето от практикуващите автоеротична асфиксиофилия — особено по-начетените и опитните — избягват риска да им остане трайна следа от въжето по врата — поясни Кейт. — Как биха я обяснили на колегите, близките, приятелите и всички останали.

Ковак посегна към вътрешния джоб на сакото си.

— Имам няколко снимки.

Разпръсна ги върху малката масичка. Кейт ги разгледа, като отпиваше от чашата си с джин и тоник.

— Намери ли видеокасети със сексуално съдържание? — попита го Куин, връщайки се с няколко книги и една касета.

— „Бяла Коледа“ — отвърна Ковак. — Предполагам, че някои хора могат да твърдят, че в него има скрит хомосексуален подтекст.

— Не говорех за нещо чак толкова прикрито. — Куин отиде до телевизора и го включи, пусна видеото и зареди касетата.

— Никакво порно. Между другото жертвата беше гей, ако това има значение.

— Няма. Няма данни, които да говорят, че заниманието е предимно тяхно хоби — каза Куин. — Причината, за да попитам за видеокасети, е тази, че част от хората, които се отдават на подобни занимания, се записват на видео, за да могат по-късно отново да преживеят удоволствието.

Той се върна до креслото, настани се до Кейт и натисна бутона за възпроизвеждане. Ковак се наведе напред, опрял ръце на бедрата си, старателно отбягвайки да поглежда към ръката на Кейт, която легна небрежно корема на мъжа й.

Картината на екрана беше гадна, тъжна и жалка. Домашен видеозапис на собствената смърт на един мъж. Дундест, оплешивяващ мъж, доста окосмен, облечен в садомазохистични черни кожени доспехи. Той подготви внимателно сцената, провери сложното съоръжение за въжето, инсталирано в помещение, което можеше да бъде гараж или хангар. Беше направил фон с бели завеси и бе поставил на стратегически места два облечени женски манекена. Отне му три минути, за да закрепи в ръката на единия от безмълвните му свидетели малък камшик. И всичко това на фона на песента: „Ти си моят тип“.

Когато остана доволен от постановката, той се приближи до огледало в човешки ръст и изигра собствена малка пиеска, в която имаше и диалог. Осъди се на наказание, надяна черна маска върху главата си и уви дълг копринен шал около врата си. Отдалечи се с танцова стъпка от огледалото в посока към импровизираната си бесилка, като се галеше и се представяше на манекените. Качи се на ниския стол и надяна клупа. След това продължи да се възбужда, спусна единия си крак, после другия.

Върховете на пръстите му едва докосваха пода — положение, в което той нямаше да издържи дълго. Клупът се затегна. Мъжът все още не разбираше, че е в беда. Започна да се мъчи да запази равновесие. Опита се да стъпи отново на стола. Той се плъзна назад, а въжето се затегна, докато изпъваше крак да го стигне. Пусна пениса си, за да се хване за осигурителното въже, но в усилията си да върне стола, се беше завъртял и не можеше да достигне въжето.

А после стана твърде късно. Толкова бързо. Само след секунди танцът му се превърна в кадър от филм на ужасите.

— Виждаш ли колко бързо могат да се обърнат нещата? — отбеляза Куин. — Няколко секунди повече, малки грешки в сметката и всичко свършва.

— Господи — промълви Ковак. — Надявам се, че не възнамеряваш да го върнеш във видеотеката.

Ковак не знаеше, че записът е от видео библиотеката на Куин. Неговата специалност бяха сексуалните убийства.

Тримата седяха и гледаха как един мъж умира така, както хората си вземат касета за развлечение от кварталната видеотека. След последния спазъм на крайниците на мъжа Куин спря касетата. От началото до края бесенето бе продължило по-малко от четири минути.

— Невинаги го усложняват с толкова церемонии — добави той. — Но не е нещо необичайно. Не че изобщо тези работи са нещо обичайно. По груба преценка може да се приеме, че годишно в страната има хиляда случая на автоеротична смърт, но в действителност те са два-три пъти повече, като се вземат предвид онези, за които не е съобщено, определените като самоубийство или нещо друго.

— Но това са само хората, които са направили грешна преценка и са станали жертва на приспособленията, които са си изобретили — намеси се Кейт. — Кой знае още колко го практикуват, и то успешно. Откри ли негов роднина или приятел, който да намекне, че си е падал по неща от този род?

— Брат му спомена, че като деца са играели на бесене. Нали знаете, както се играе на каубои, на война? Нищо извратено. Но какво ще ми отговорите за следното. Срещали ли сте някога членове на семейство, които да го правят заедно?

Малко са нещата, с които не съм се сблъсквал, Сам — отвърна Куин. — Точно такова нещо не съм срещал, което обаче не означава, че не се е случвало. Никога не казвам „никога“, защото точно когато реша, че повече нищо не може да ме изненада, се появява някой, извършил нещо, по-лошо от което не мига да си представя. Какво е мнението ти за брат му?

— Той е от избухливите. Не си го представям отдаден на извратен секс, но може и да греша. Натрупал е огромно негодувание срещу по-малкия си брат.

— А приятелите му?

— Най-добрият му приятел категорично отрича Фалън да се е занимавал с нещо извратено, но мисля, че крие нещо.

— Най-добрият приятел мъж ли е или жена?

— Мъж. Предполага се, че е нормален. Сгоден е за една известна дама. Както вече споменах, жертвата била гей. Съвсем наскоро го обявил пред семейството си.

— Подозираш, че двамата може да са били партньори — вметна Куин.

— Нищо чудно. Това би обяснило изписаната на огледалото дума. Нещата са излезли от контрол, свършили са зле, приятелят се изплашил…

Кейт, която разглеждаше снимките, поклати глава.

— Не ми прилича на игра. Продължавам да твърдя, че е щял да вземе предпазни мерки за врата си. Прилича ми повече на самоубийство.

— Но за какво тогава е огледалото? — възрази Куин.

— Самоунижение.

Те продължиха да спорят върху подробностите, които Ковак многократно бе прехвърлял в главата си, а той прелисти книгите, които бе донесъл Куин. „Анормалната психология и съвременният живот“, „Ръководство по съдебна сексология“, „Автоеротични фантазии“. Леко и приятно четиво. Вече бе разгледал снимките в „Начин да умреш“, глава „Данни от разследвания на убийства“, в които бяха показани снимка след снимка на тъпи копелета, умрели, ползвайки някакво сложно изобретение от въжета и макари, маркучи на прахосмукачка или найлонови торби за боклук — все измишльотини, създадени за по-добър и силен оргазъм. Хора, които плуват в дълбокия край на генното езеро. Хора, заобиколени от ексцентрични сексиграчки и перверзна порнография. Хора, обитаващи отвратителни приземни жилища без прозорци. Неудачници.

— Той сякаш не се вписва в тази тълпа — отбеляза Ковак.

— Никога няма да видиш снимки на семействата Кенеди или Рокфелер в тези книги — поясни Кейт. — Което не означава, че и те не са по-малко извратени, че дори повече. Означава само, че са богати.

Куин се съгласи.

— Проучванията показват, че това явление се среща на всички социално-икономически нива. Но ти също си прав, Сам. Обстановката не ми се струва характерна за автоеротичен секс. Твърде е чиста и подредена. А и липсата на сексуални играчки… Обстановката просто не пасва. Има ли причини да се съмняваш, че е самоубийство?

— Мотиви и заподозрени колкото щеш.

— Убийство чрез обесване е рядко срещано — каза Куин. — И доста трудно осъществимо, без да се оставят следи. Има ли наранявания от самоотбрана по ръцете?

— Никакви.

— Контузии по главата?

— Не. Не съм получил пълния доклад от аутопсията, но лекарят, който го е рязал, не е споменал пред Лиска за рани по главата — отвърна Ковак. — Дойде резултатът от токсикологията. Погълнал е алкохол и е взел предписано сънотворно — не свръхдоза, само няколко таблетки.

— Това ми прилича на самоубийство.

— Но в къщата му нямаше и следа от шишенце с предписано лекарство. Ако е имал рецепта, не я е изпълнил в обичайната аптека, нито му е била дадена от психиатъра му.

— Посещавал ли е психиатър?

— Имал е лека депресия. В аптечката му открих шишенце золофт. Днес следобед разговарях с лекаря му.

— А лекарят смята ли, че е бил склонен към самоубийство? — попита Кейт.

— Не, но и не беше много изненадан.

— Е, значи си се сдобил с истинска криминална история — подметна Куин.

— За нещастие никой не иска и да чуе за нея. Случаят е приключен. Заложил съм си задника за жертва, която всеки бърза да погребе. Вече щеше да лежи в земята, ако не бе свил такъв студ.

Той събра снимките и ги пъхна в джоба на сакото си, после се усмихна:

— Но какво друго ми остава да правя през свободното си време? По-различно щеше да бъде, ако имах някакъв личен живот.

— Препоръчвам ти да започнеш такъв. — Куин намигна на Кейт, която му се усмихна с топлота и любов.

Ковак се изправи.

— Добре. Ще изчезвам, преди вие двамата да направите нещо, от което ще се почувствате неудобно.

— Май че ние те караме да се чувстваш неудобно, Сам — отвърна Кейт и стана от креслото.

— Има нещо такова.

Куин и Кейт заедно го изпратиха. Последната картина, която видя, преди вратата да се затвори, беше на двамата как се прибират прегърнати в прекрасния си дом. И проклет да е, ако от това не го заболя. Близо пет години той беше влюбен в Кейт Конлан и нищо не направи, за да я спечели. Защото не си позволи да опита. Нямаше риск, нямаше и загуба. Какво би могла да види една жена като нея в човек като него?

Никога нямаше да разбере. Изправяйки се пред реалността, усети в душата си празнота. От нея нямаше спасение. Както седеше в тъмнината, той се почувства по-самотен от всеки друг път.

Неочаквано си представи образа на Аманда Савард — красива, наранена, преследвана от нещо, за което нямаше и най-малка представа. Опита да си внуши, че интересът му към нея се дължи на това, че тя беше част от загадката. Но тази нощ нямаше повече да се самозалъгва. Истината беше, че я желаеше.

Тук нощта сякаш загръщаше по-плътно земята, отколкото в града. Къщата на Кейт и Куин се намираше в Плимут, но всъщност беше извън предградието. До нея водеше уединен страничен път. До задния им двор се виждаше малко езеро. Наоколо имаше малко неща, които можеха да го разсеят от мислите, връхлетели го тази нощ в колата край страничния път.

Може би в крайна сметка беше предимство да имаш съсед, който е осветил двора си като евтин хотел в Лас Вегас.