Ан Лоурънс
Господарят на замъка (12)

11

— Ела, миличката ми, тръпки ме побиват като си представя как ще оближеш и последната червена капчица кръв, която си проляла.

— Не се приближавай! — нареди Ема. — Защо си мислиш, че Жил ще повярва на теб, а не на мен? Той държи на мен. Няма да се поколебае да накаже някой, когото аз обвиня в изнасилване. — Думите й имаха желания ефект. Той застина и наклони глава. Косата му имаше сребрист отблясък от огъня. Тялото му изглеждаше златисто, красиво, силно, мъжествено. Но Ема можеше да прозре същността му зад красивата външност. Видя студенината в очите му. Видя човек, воден от алчност и амбиции.

— Щом толкова държи на теб, защо не си нещо повече от курва?

Думите му се забиха в сърцето й така, както нейният нож се бе забил в ръката му, но после тя си спомни как я бе погледнал Жил, преди да тръгне. Каза съвсем уверено:

— Не съм убедена, че лорд Жил ме мисли за курва. Да му кажа ли вместо това да ме смята за твоя жена?

Уилям се изсмя презрително, но когато заговори, не звучеше много уверено:

— Любовница. Курва. Жена. Какво значение има? Може да се каже, че този път сме квит — но само този път. Ти ще се върнеш, Ема, сигурен съм, че ще искаш да довършим започнатото. Ще ме молиш на колене, кучко. Кълна се.

— Колко ти е лесно да се кълнеш. — Най-накрая тя усети, че е успяла да му въздейства.

— Връщай се при копелето си. — Той се обърна, отиде до ваната и наплиска раната си с вода.

Ема тръгна към вратата и след миг беше навън. Прибра бързо ножа и застана на най-горното стъпало. Дочу шума от залата. За пръв път заслиза гордо по стъпалата, с вдигната глава, готова да отвърне на всеки, който я погледне подигравателно. Това, което преди време разкъсваше сърцето й, вече бе станало нейното оръжие.

Бе казала истината, очевидно вярваше в думите си. Жил държеше на нея, не го интересуваше какви клетви бе давала.

 

 

Жил забрави за болката и умората си, щом влезе в двора. От ноздрите на коня му излизаше пара, а под копитата му хвърчаха искри. Сбруите му бяха опръскани с кал, а воините — изтощени от обсадата, но въпреки това развълнувани от завръщането у дома. Около групата се струпа тълпа. Съпруги, любовници, приятели и деца пресрещнаха конете. Всеки търсеше някого. Животните се изплашиха, но Жил успя да овладее своя жребец и се усмихна. Затърси с поглед из тълпата любимата си Ема.

Тя стоеше в сянката на входа на залата, далеч от тълпата. Търсеше го трескаво, разтревожена, да не би да е ранен. Той усети погледа й, като че ли го бе докоснала.

Жил свали едната си ръкавица. Косата му, пораснала през последния месец, бе разпиляна по раменете му и се ветрееше пред лицето. Без да показва нетърпението, което чувстваше, той вдигна ръка в знак, че я е видял, след което се обърна към един от хората до себе си.

— Никълъс, погрижи се за твоите и за моите войници. — Той се обърна отново към вратата, но Ема вече я нямаше. Бе изчезнала от стълбите, както сутрешната мъгла изчезва при изгрева. — Ще се видим… ей сега.

Няколко минути по-късно той влезе в стаята си.

— Жил, Жил. Нямаше ви няколко седмици. — Ема се хвърли в обятията му. След случката с Уилям нямаше търпение да се увери в любовта му. Той я притисна силно към себе си и дъхът й спря.

— Да, разбирам те. — Не чакаха, докато той се изкъпе от потта и праха след седмиците в странство, дори не се съблякоха. Любиха се нетърпеливо. Ема не можеше да спре пороя от думи, които шепнеше нежно на ухото му, докато беше в прегръдките му. Каза му колко й бе липсвал, колко много бе искала да го види. Вълнението му бе неописуемо — но все пак не можеше да изрече това, което му бе на сърцето, а само приемаше любовта и страстта й.

Раздялата обаче не бе заличила ревността, че Уилям я бе обичал пръв… и страховете му, че тя все още го обича. Не, през дългите нощи на студения сламеник, на твърдата земя, той се бе убедил, че Ема идва при него само заради детето си.

Трябва да го направя. Така е най-добре за теб, детето ми. Само теб обичам. Ще останем тук, тъй като тук се грижат за теб.

Трябваше някак да я накара да остане заради себе си, не заради детето. Той лежеше в обятията й, наслаждаваше се на ласките й и приемаше това, което тя му даваше — засега.

Когато и двамата бяха твърде заситени, за да продължат целувките си, Жил се отдели от прегръдките й. Отвори вратата и нареди на пазача да поръча гореща вода и храна. Отдавна си мечтаеше за разкоша на имението си. Оскъдните гозби от печено месо на Юбер му бяха омръзнали и стомахът му негодуваше, а и гърбът го болеше. Той погледна Ема, която му се усмихваше, излегната удобно сред възглавниците. Искаше да я попита дали не знае някой лек за болката му, но не можеше да й разкрие слабостта си. Щеше да повика лекаря по-късно.

Докато чакаше за ваната, той крачеше неспокойно и потриваше кръста си. Когато слугите донесоха водата, Ема я нямаше. Бе се скрила зад една завеса и Жил знаеше, че ще се покаже едва когато си тръгнат. Тя винаги се криеше от любопитните погледи на слугите и винаги сподавяше стенанията си, когато правеха любов, да не би пазачът да я чуе. В друг случай Жил би се усмихнал на дискретността й, тъй като със сигурност всички знаеха, че Ема му е любовница. Но тя не искаше да се перчи с това и той я прикриваше.

Тази вечер бе нетърпелив поради умората и дългата обсада. Освободи бързо слугите и надзърна критично в подноса с храната. Вдигна ленените салфетки и се намръщи, щом видя еленовото месо с розмарин и мащерка. Беше си отял на еленово месо, докато Юбер готвеше. После се изсмя на печената ряпа. Бе изял купища печена ряпа на обсадата. Нямаше да вкуси нещо такова и в Хокуоч.

Той си наля една гарафа вино, застана с ръка на хълбок и зачака Ема да се появи, когато тя надникна иззад завесата, каза лаконично:

— Тръгнаха си.

Но ядът го напусна веднага щом Ема го докосна. Тя развърза връзките на мръсната му риза, която не ставаше за нищо друго, освен да я хвърлят в огъня. Докато я сваляше, го погали по гърдите. После развърза ботушите му и се дръпна игриво от ръцете му. Той съблече останалите си дрехи и се потопи във водата. Ема седна на ръба на ваната и го целуна по рамото.

— Време е да ви измием от тази мръсотия, господарю. — Тя отвори един съд с течен сапун, ухаещ на канела и карамфил, и направи пяна с гъбата. Къпането се превърна в страстно удоволствие и Жил застена. Накрая Ема бе мокра и ухаеща като него. Двамата се сгушиха в кожите и възглавниците и заспаха.

Посред нощ Ема се събуди. Свещите бяха изгорели и на тяхно място бе останал само стопен восък. Огънят бе изгаснал. През един процеп в капаците проникваше светлината на хиляди звезди. Тя се протегна внимателно, за да не събуди Жил, но за нейна изненада него го нямаше. Седна в леглото и се огледа, но той не кладеше огъня, както бе предположила. Изведнъж я обзе страх. Вратата се отвори.

— Къде беше? — Ема стана, завита с една кожа, а той затвори бавно вратата.

— Отидох да посетя едно друго момиче, да я удостоя с целувките си и да видя дали е добре.

Дъхът й спря. В гърлото й заседна буца.

— Не се стряскай. Говоря за Анджелика. Оказа се, че ми липсва почти колкото и ти. — Облекчението на Ема бе очевидно. — Може да спи тук, при нас — рече той, отиде до леглото и я помилва по бузата. — Мей каза, че детето често плаче за теб през нощта.

— О, Жил! — Ема се надигна и обви ръце около врата му. — Винаги разбираш какво ми е на сърцето!

Той я сложи обратно на възглавниците и я притисна към себе си. Тя заопипва многото му белези, като изучаваше всеки един, отново, и отново.

— Какво правиш? — Той се разсмя, защото ласката й го гъделичкаше.

— Проверявам, да не би да са те ранили. Юбер е сръчен с иглата, но не бих те поверила на никой друг, освен на себе си.

— Поласкан съм. — Той се излегна и се загледа в балдахина над главите им. Наслаждаваше се на приятните ухания в покоите си — свежите клонки, смесени с ароматни треви, ябълковите клони в камината, сапуна, уханието на страстта им. Той въздъхна.

— Колко е хубаво да съм си у дома.

Ема се подпря на лакът и продължи да проверява дали не е наранен.

— Освободиха ли Ричард?

Той щипна бузата й.

— Не, глупачето ми. Дори не знаем още къде го държат в плен. Ще минат седмици, дори месеци, в интриги, докато се споразумеем за откуп и го платим. В това време ще има схватки тук и в чужбина. Моли се да не са в моите владения, защото ще трябва пак да те оставя.

Тя се почувства невежа. Какво разбира една тъкачка от кралски откупи?

— Молих се в параклиса по четири пъти на ден да се върнеш невредим. — И Уилям да се махне оттук.

— Четири пъти — рече той с усмивка. Седна в леглото, дръпна завивката и огледа коленете й. — Да, личи си по коленете ти! — Той ги целуна.

Обзе я желание. Игривата му целувка премина в ласка. Той наведе глава да докосне с устни меката плът по вътрешната страна на бедрото й — беше толкова красив, с отраженията на свещите по широките му рамене, че тя потрепери. Огънят хвърляше червеникав отблясък в косите му. По лицето му играеха сенки. Тя протегна ръка и зарови пръсти в косите му.

Той вдигна поглед. Очите им се срещнаха. По снагата й премина още по-силна тръпка. Той обърна поглед към дългите й крака и започна да ги гали бавно. Отново и отново.

— Само теб желая — прошепна той.

Думите му сякаш стоплиха цялото й тяло. Никога не бе чувствала нещо толкова близко до истинската любов. Затаи дъх. Плъзна ръце по тялото му, за да покаже, че усеща неговото желание. На гърба му имаше дълъг белег. Забеляза го по време на любовните им нощи. Сега го проследи с връхчетата на пръстите си и усети как мускулите на гърба му потрепват под ласките й. Познаваше тялото му като своето. Белегът, който докосваше в момента, извивката на ребрата му, вдлъбнатината на гръбнака, полукълбата на задника му, меките косъмчета по бедрата и гърдите — нищо не пропуснаха да обходят пръстите й.

Мускулите му бяха стегнати, усещаше здравината на костите, галеше гладката му кожа и грапавите белези. Тези безброй особености на снагата му я разтапяха.

Той мушна ръка между бедрата й:

— Искам това и само това. — Сведе глава и я целуна точно там, където тя най-силно изпитваше нужда от неговата милувка. Изви тялото си към устните му, задъхана и трепереща от прегръдките му. Тази интимна целувка я освободи от всичките й задръжки. Тя му отвърна със също толкова дръзки ласки, целуна го по рамото, по гърдите и бедрата. Плъзна език по корема му, проследи ивицата черен мъх и продължи към слабините. Вдиша дълбоко уханието му, опита вкуса му и го възбуди.

Сетне се отдръпна и вдигна глава:

— Ела при мен.

— Господи — прошепна той и изпълни нареждането й.

 

 

По-късно същата вечер Жил я погали по рамото.

— Зная, че вече мина и Богоявление, не можах да си дойда за Коледа, но искам сега да ти подаря нещо — бижу, което ще подчертава красотата ти.

Ема седна в леглото, грабна ризата си и я навлече през глава.

Жил също се изправи:

— Обиждам ли те с този подарък?

Тя поклати глава. Златистата й коса се разлюля върху раменете. Сплете я с нервни пръсти и отвърна:

— Не, но другите ще го видят и… ще разберат…

Жил грабна едната й плитка и я дръпна, за да накара Ема да се обърне към него.

— Какво забелязвам? Срам? Нима се срамуваш да се покажеш с дар, който е знак на моите чувства?

Ема скочи от леглото, за да избяга от прегръдките му.

— Тъкачките не носят бижута, милорд. — Тя облече роклята си и я превърза с колан през кръста: селяшка дреха, проста, грубовата и топла. Въобще не приличаше на изисканите одежди на една дама, достойни за накити.

Заболя го от начина, по който тя се обърна към него. От неговото положение бе лесно да се забравят разликите между тях двамата.

— Прости ми. Не се сетих за това. Съвсем нищо ли не мога да ти дам? Нещо, което да носиш, без да се срамуваш? — бързо попита той, за да й попречи да продължи темата за пропастта между господар и тъкачка.

— Наистина има нещо, милорд — кимна Ема, потривайки крак в тръстиковия под.

Жил се изправи, като забеляза колебанието й. Плесна се по коленете и се ухили:

— Хайде. Недей да ми се правиш на свенлива. Само назови какво искаш. Смарагдова обеца за пъпа? Пръстен за крака? Него поне можеш да го криеш в чехлите.

Ема се изкикоти. Погледна го със сияещ поглед и Жил се размечта за море от сапфир и небе от лапис. Любимата му бе по-скъпоценна от всички бижута на света. Заслужаваше накити повече дори от кралица Беренгария.

— Не, милорд. Нямам нужда от такива неща. Нима жените носят обеци на пъпа? — Ема наклони глава на една страна в очакване на отговора. Плитките й паднаха върху тежките гърди и кръвта му кипна от тази гледка.

— Разправят, че в харемите на арабските султани било така.

— Хм — замисли се Ема. — Не, милорд. Моето желание е много просто. — Изкатери се на леглото и коленичи до Жил със скръстени в скута ръце. — Имам един кръст, който ми остана от майка, но не мога да го нося, защото нямам верижка.

Жил кимна, стана и отиде до скрина. Порови вътре за момент и извади мека кожена торбичка. Развърза я и изсипа на леглото купчина бижута.

Ема погледна блестящите накити. Не зяпна, както очакваше Жил. Прехапала устни, разбърка с пръст украшенията. В този миг тя се отказваше от истинско богатство. Накрая намери каквото търсеше. Издърпа една нежна верижка от сребро. Беше добре направена, но евтина.

— Вземи си каквото харесаш — подкани я Жил, но тя поклати глава.

С насълзени очи Ема сложи синджирчето на шията си:

— Това ми стига.

 

 

Жил заобиколи Анджелика и се захвана да се облича. Надяна дълга ленена риза. Бутна с крак една кожена топка към детето. Сетне посегна към връхната си дреха, но Ема го спря.

— Облечете по-добре това, милорд.

Той взе вързопа от ръцете й. Обзет от вълнение, погали финия сребристосив плат и го разгърна.

— Помислих си, че този цвят ще ви отива… Жил.

Том рязко вдигна глава и я погледна. Отново прокара длани по дрехата, без да откъсва очи от Ема. Тя се изчерви и Жил усети, че неговото лице също пламва.

— Като благодарност за верижката — обясни Ема и докосна кръста, който вече лежеше между гърдите й. — Ще наглеждате ли Анджелика, докато доведа Мей? — Жил кимна и тя излезе.

Внимателно остави туниката на леглото. Вълната така блестеше, че му се прииска пак да я докосне. Обиколи стаята и огледа дрехата от всички възможни ъгли. Понякога тя му приличаше на разтопено сребро, потекло на вълни по завивките. Друг път му се стори като лунна пътека, отразена в бурно езеро.

Тъканта беше здрава, гъвкава и чувствена като жената, която я бе изработила. Без да се свени, Жил я вдигна и допря до лицето си. Платът сякаш беше изтъкан, за да бъде докосван. Не се съмняваше, че това беше подходящият цвят за смуглия му тен.

Дрехата ухаеше на Ема и това неимоверно го възбуди. Представи си я седнала пред стана как тъче този плат. Изпита съвсем истинско удоволствие от това. Облече я и извади от скрина първия колан, който Ема му изтъка — онзи с летящите соколи. Сложи си го на кръста. Каза си, че с тези одежди прилича на крал. Не биваше да ги носи, освен в много специални случаи. Той знаеше, че трудно ще се въздържи. Трябваше да усеща тази материя само на голо. Въпреки всичко устоя на изкушението.

Едно рязко дръпване на туниката го върна в действителността.

Анджелика.

Той се наведе и я вдигна на ръце.

— Какво има, детето ми? — попита той и притисна лице във вратлето й, за да усети уханието на невинността. В мислите му тя бе станала негово дете. Тя му беше внучка и той я обичаше безумно. Неговият син. Никълъс, все още нямаше деца, така че Анджелика му бе първото внуче — въпреки че бе зачената от Уилям. Той никога нямаше да признае кръвната си връзка с нея, но тя бе негова плът и кръв. Притисна я с бащинска любов и го обзе чувство на вина. Спеше с майката на внучето си. Изглеждаше му като кръвосмешение, въпреки че с Ема нямаха кръвна връзка.

— Жил! — Анджелика изписка от силната му прегръдка. Тъкмо се бе научила да произнася името му. Всъщност се упражняваше да го казва, като огласяше цялата зала, когато си реши. Жил се изумяваше, че дробовете на такова малко дете могат да произведат такъв силен звук. Благодареше на бога, че не я бяха оставили на някоя селянка, която да я повива в пелени и да ограничава свободата й. Усмихна се, целуна я за награда и отслаби прегръдката си. После я подхвърли във въздуха и писъкът й премина в радостно цвърчене.

— Ще ви повърне на главата — каза Уилям, застанал на прага. Жил понечи да му отвърне остро, но стисна устни. Каза му да влезе и остави Анджелика на одеялата, подредени специално за нея. Мей щеше да дойде скоро да я нахрани. Ема вече не я кърмеше. Споменът за Ема с детето на гърдите й го хвърляше във вихър от собственически чувства.

— Какво искаш, Уилям? — Жил отиде до масата пред камината и си наля чаша вино. Опитваше се да запази прословутото си невъзмутимо, студено изражение. Хрумна му ужасна мисъл. Ако Уилям потърсеше бащински права над Анджелика, той нямаше да може да й се радва така. Надигна чашата и отпи от хладката течност, а Уилям започна да се оплаква за някаква банда крадци, които се възползвали от отсъствието на Жил.

— Ти трябва да ги заловиш. — Жил внимателно дръпна Анджелика обратно на леглото, защото бе тръгнала към камината.

— Нима вие не искате да ги издирите, милорд? — Уилям вдигна въпросително глава и погледна Жил изненадано. — Вие обичате лова, независимо дали преследвате човек или животно.

— Мисля да поостана тук. Вземи, когото искаш с теб и… половувай. — Той гледаше зорко Анджелика, която упорито се опитваше да се доближи до забранената камина. За пръв път Жил разбра задоволството на Ролан, когато си почиваше до камината с обичното си семейство.

Той никога не бе седял до огъня със съпругата си — отбягваше я, а и тогава беше млад и не прекарваше много време с Никълъс.

Никълъс. Синът му щеше да се завърне в Сийсуепт след ден-два. Жил се чувстваше виновен, че го бе отнел от съпругата му точно по време на празниците.

Изпитваше вина и задето не бе споменал на Никълъс за Ема. Нито пък бе казал на Ема за Никълъс.

От какво се страхуваше? От неодобрението на сина си? Или от реакцията на Ема, когато срещне сина му и разбере, че щом има дете на повече от двадесет години, самият Жил трябва да е на повече от четиридесет. Друга неприятна мисъл се вряза в съзнанието му. Както и Уилям, Никълъс бе привлекателен мъж. Жените го харесваха. Жил се опита да се отърси от тази идея.

Уилям закрачи из просторната спалня. Търсеше някоя следа от Ема, но не видя нищо. Глождеше го голямо любопитство. Ема изобщо не му обръщаше внимание. Избягваше погледа му. Не слушаше думите му. Трябваше да хване натясно тази надменна кучка. Погледна огромното резбовано легло, луксозните завивки, алените завеси на балдахина и си представи как обладава Ема на тези меки кожи, как я завързва със златните шнурове на леглото. Обзе го завист, че тя спи в такъв разкош. Още повече се вбеси, като си помисли, че трябва да се крие с жените по тъмните ъгли, а не в такова пухено ложе.

— Не ми се тръгва само заради едно. — Уилям стъпи на ниския подиум, на който бе поставено леглото, и се излегна на кожената покривка, за да усети колко е мека на допир. Затвори очи и се протегна, без да види гневния проблясък в очите на Жил. — Сега спя с едно момиче и тъкмо я посветих в тайните на интимната целувка. Много ще ми е приятно да я сложа на колене, със сочния й задник пред лицето ми, на това красиво легло, и да си поиграем двамата с езиците си.

— Веднага си свали калните ботуши от леглото ми. — Жил говореше спокойно, но в гласа му имаше заплаха.

Анджелика усети недоволството му, мушна пръстчета в ръцете му и скри личицето си на коляното му, докато той говореше. Уилям се изправи бързо и скочи от леглото.

— Простете, милорд. Забравих се.

— Очевидно. — Жил вдигна Анджелика на ръце. Картините, които се появиха в съзнанието му, разкъсваха душата му — Ема, коленичила над огромния фалос на Уилям. Миналата нощ се бе изумил от интимните й целувки. — Сега вече знаеше кой й е учител.