Всичко живо се подчинява безпрекословно на Жил д’Аржан, господаря на замъка. За страшния барон любовта е безмилостна битка — докато не среща изпадналата в беда Ема. С коси като разтопено злато и очи, изпълнени с ум и воля, тя пленява сърцето му. И могъщият рицар закопнява за нещо, което не се взема със заповед, а трябва да се дари доброволно — нейната любов.
Невинността й е открадната в разцвета на младостта й и Ема вече не вярва в любовта. Примирила се със своето безчестие, тя дори не дръзва да си представи, че Жил може да се влюби в нея. Отначало се противи на грубоватото му ухажване; неговата страст я плаши с необуздаността си. Но като вълшебна паяжина любовта ги оплита в здравата си мрежа и Ема дръзва да покори господаря на замъка, тъй като той е покорил нея.