Мегън Даниел
Любов завинаги (25)

Двадесет и пета глава

Докато гледаше как Чарли продължава да навлиза във водата, Трей се чудеше защо ли не спира.

Погледът, който му бе хвърлила преди миг, го потресе до дън душа. Изглеждаше наранена, уплашена и ужасно тъжна. Сякаш нещо в нея умираше. При вида на нейното страдание Трей изпита неописуема болка.

Стоеше като вкаменен и я наблюдаваше как бавно поклаща глава, обръща се и навлиза в Мисисипи.

Стори му се, че ледената вода обгръща самия него, и това го подтикна към действие. Затича се към реката, без да обръща внимание на робите и на яростното лице на Мари Лаво, покрай Жустин, която се беше свлякла на колене на тревата и ридаеше. Скочи във водата, силните му бедра се бореха с течението, което тутакси се вкопчи в него.

Чарли продължаваше да се отдалечава упорито, но бавно, движеше се като сомнамбул. Той бързо я настигна, сграбчи я за раменете и я извърна към себе си.

Беше лека като перушинка, безплътна като облак. Когато докосна ръцете й, кожата й затрептя, започнаха да проблясват мънички искри.

Той сведе поглед към нея, към тялото, което беше целувал с такава страст, което беше обичал така всеотдайно. Тя изчезваше в ръцете му!

— Не! — изкрещя. — Няма да те пусна! — раздруса раменете й, но тя почти не реагира. Опита се да привлече погледа й, но тя упорито се взираше в срещуположния бряг на реката, сякаш в черната пустош на нощта там проблясваше вълшебен маяк.

Той се обърна към Мари Лаво, която стоеше на речния бряг, величествена и изпълнена със спокойна гордост, и яростно изкрещя:

— Какво си й направила?

— Само изпълних собственото й желание, monsieur — отвърна Мари. — Тя иска да си отиде у дома и аз й помагам.

— У дома! Знаеш ли какво си направила? — той отново се извърна към Чарли. — Пребори се с това, Шарлот. Каквото и да ти е направила, каквото и да ти е дала, пребори се! — опита се да я вземе на ръце, да я изнесе от ледената вода, но тялото й бе станало почти безплътно. Пред очите му тя се превръщаше в химера. Нима щеше да я загуби? — Не, Шарлот, моля те? — изплака.

Чарли дочу гласа му отдалеч. Почти не усещаше ръцете му върху раменете си. Част от разума й съзнаваше, че Трей е тук, но той беше като прекрасен сън, от който сега се събуждаше. Още по-упорито се втренчи в светлините на отсрещния бряг. С всяка изминала секунда те ставаха по-ярки. Виждаше фаровете и габаритите на колите, които се движеха по шосето край кея, светлинната реклама на Джаксъновата пивоварница, небостъргачите. Редица светлини по един крайцер проблясваха и оставяха ярки следи по водата.

Тя се връщаше у дома.

— Чарли! Не ме напускай!

Неочаквано думите му проникнаха през заобикалящата я мъгла, долетяха високо и отчетливо. Чарли. Беше я нарекъл Чарли. И я викаше да се върне.

С нежелание тя откъсна очи от светлините и го погледна. Лицето му беше много близо и въпреки че с всяка изминала секунда се замъгляваше, тя успя да види изписаното върху него терзание. Молеше я да не го изоставя. Опита се да попита: „Защо?“ Устните й се раздвижиха, но не излезе никакъв звук.

Виждаше сълзите в очите на Трей. Той изрече:

— Моля те, не ме напускай, Чарли. Обичам те.

Думите се вляха в душата й като сладък нектар и я стоплиха, накараха я да забрави ледената вода. Почувства нещо да я тегли към него силно, както светлините на другия бряг. Но дали да му вярва? Беше толкова объркана. Отново впери взор в светлините.

— Не, Чарли — извика Трей и насила я обърна към себе си. — Не гледай бъдещето. Гледай мен, само мен.

— Моето място не е тук — прошепна тя.

— Напротив. Твоето място е до мен. Нуждая се от теб.

Но действително ли се нуждае от нея? Наистина ли я обича?

Тя погледна към Жустин. Жената, която твърдеше, че Трей обича само нея, се беше превила на земята и ридаеше, захлупила лице в ръцете си. Беше въплъщение на поражението.

— Обичам те, Чарли — повтори той. Устните му бяха близо до ухото й, но думите прозвучаха така, сякаш идваха от много далече.

Трей я целуна. Тя едва почувства устните му, не усети топлината им, мекотата им. И все пак долови неговата нужда, нежността, копнежа му. Не беше излъгал. Наистина я желаеше и имаше нужда от нея. Обичаше я. Тя му повярва.

И така, налагаше се да избира. Да остане, ако вече не беше прекалено късно да спре магията, или да се върне у дома. Знаеше, че ако остане, ще е завинаги. Никога вече няма да види майка си, апартамента, приятелите. А ако се върнеше, никога повече няма да види Трей. Трябваше да избира, и то незабавно. Сега беше моментът, защото с всяка изминала секунда образът на Трей ставаше все по-неясен, а светлините на отсрещния бряг на реката — все по-ярки и по-примамливи. От гърдите й се изтръгна сподавено ридание.

— Пребори се, Чарли — повтори отново той с прегракнал от сълзи и страх глас. — Погледни ме. Гледай само мен. Виж любовта ми. Почувствай я. Тя е по-силна от тяхното зло, по-силна от бъдещето, по-силна от всичко. Гледай само мен.

И тя се подчини. Съсредоточи се върху любимото лице, втренчи се в тъмните изплашени очи. И разбра, че Трей Лавенд е нейното бъдеще. Обичаше го и той отвръщаше на чувствата й. Не можеше да го напусне.

Но тя изчезваше обратно в бъдещето. Осъзнаваше, че само силната й воля може да спре процеса. Затвори очи и задиша дълбоко. „Трей — изрече мислено. — Трей е моят дом. Трей е моето бъдеще.“

Тялото й потръпна, сякаш поразено от гръм. Дочу някакво пращене, усети миризмата на горящите на кладата дърва.

Когато отново отвори очи, образът му беше по-ясен.

— Обичам те — думите излетяха от премръзналите й устни като ято малки птички.

Той я притегли по-близко в ожесточена, закрилническа прегръдка. Сега вече усещаше ръцете му, топлината на силното му тяло, която я сгряваше, грубата тъкан на наметалото му до бузата си.

Трей също почувства промяната. Стройното тяло, което притискаше до себе си, ставаше все по-материално с всеки удар на сърцето.

— Да, Чарли — прошепна й на ухото и отметна косата от челото й. — Върни се при мен!

Нежно я взе на ръце и почувства, че вече не е безплътна. Понесе я нагоре по обраслия с трева бряг, към горичката. По пътя спря до красивата жена, която хълцаше на земята.

— Това е твое дело, Жустин — гласът му беше леден, като реката. — Не мисли, че не го знам. Съветвам те да напуснеш Ню Орлиънз, скъпа, защото не искам никога повече да видя лицето ти. В противен случай не отговарям за последствията.

После се обърна към Мари Лаво.

— А ти, злобна кучко! Ще се погрижа да те наложат с камшик насред „Джаксън скуеър“.

Сетне понесе скъпоценния си товар към горичката.

Когато Трей внесе Чарли в къщата на „Чартр стрийт“, тя запротестира, че може да върви, но той не я изпусна от прегръдките си нито за секунда. Положи я на леглото й и не позволи дори на Доли да й помогне с къпането.

— Свободна си, Доли — рече той, когато ведрата с горещата вода бяха внесени. — Тази вечер аз ще обслужвам дамата.

Момичето се изчерви до уши, направи реверанс и излезе.

Трей разсъблече Чарли много нежно. Повика на помощ цялата си воля, за да не започне да я люби, вместо да й помогне да се изкъпе. Ръцете му бяха много внимателни, докато миеше гладката кожа, масажираше раменете и я поливаше с топла вода.

Двамата мълчаха, но красноречивите им погледи издаваха страст, желание, любов…

Много нежно той я изправи на крака и й помогна да излезе от ваната. После гальовно подсуши тялото й с дебела кърпа. Най-накрая я отнесе в леглото.

— Обичам те — прошепна между целувките.

— И аз те обичам — отвърна тя и страстно впи устни в неговите.

— Завинаги — добави Трей.

— Да, завинаги.

Той бързо смъкна дрехите си. Излегна се гол на леглото, притегли Чарли към себе си и я притисна толкова силно, че едва не я задуши. Но младата жена беше толкова щастлива, че не усещаше нищо.

Дълго време лежаха така, усещаха как ударите на сърцата им се синхронизират, докато накрая започнаха да бият като едно. После той плъзна ръце надолу по гърба й, по таза и обхвана хълбоците й. Тялото й се отвори за него, единият й крак се повдигна и легна върху неговия, а ръката му се плъзна по-надолу, за да помилва най-интимната й част.

Чарли рязко си пое дъх, а той хлъзна пръста си в приканващата топлина. Тя се почувства така, сякаш отново е пред прага на бъдещето, но този път изпитваше само удоволствие, изтънчено удоволствие и нито следа от страх.

Трей впи устни в нейните и я целуна страстно, докато пръстите му тласкаха тялото й към ръба на екстаза. Между целувките непрекъснато шепнеше името й. Сърцето и тялото й реагираха с такава енергичност, че тя едва не извика.

Точно когато си мислеше, че не може да издържи повече, той отдръпна ръката си и я остави съкрушена. Но само за миг. Побърза да плъзне великолепното си тяло надолу по нейното, докато горещите целувки изгаряха плътта й, сетне устата му замести ръката. Езикът му поде ритъма, започнат от пръстите, и го продължи, докато удоволствието се покачи до кресчендо и избухна вътре в нея, взривявайки цялото й тяло като атомна бомба. Тя извика името му.

Преди да беше успяла да се окопити от изпитаното удоволствие, Трей се изтегли нагоре, остана за миг неподвижен върху й, после проникна в нея и мигновено я понесе отново като вихрушка към върха.

Стори й се, че това продължава безкрайно. Вълна след вълна от удоволствие я поглъщаха, конвулсивно се стягаше и се вкопчваше в хълбоците му, сякаш за да не излети. Извиси се стремително, сетне тялото й изтръпна от желание, стори й се, че умира. В този миг Трей се присъедини към нея, тя го почувства да се втвърдява в дълбините й, докато също като нея започна да повтаря името й.

Времето изчезна. Нямаше 1993, нито 1858, нямаше вчера, нямаше утре. Имаше само тук и сега, само този миг. И това бе единственото, от което се нуждаеха.

На сутринта Трей я събуди с целувка. Тя му се усмихна в отговор и той се засмя. Преди да беше успяла да му каже: „Добро утро“, той поглъщаше устата й, докосваше тялото й, сякаш да се убеди, че тя наистина все още е тук, все още е заедно с него в 1858.

Този път прелюдията към любовния акт беше много кратка — двамата се чувстваха като прегладнели хора на банкет. Той бързо я облада и телата им реагираха така, сякаш предварително се бяха целували и галили часове наред. И този път, когато телата им се взривиха със сила, която ги изненада, Чарлц се засмя от удоволствие. Изпитаната страст я бе оставила замаяна от щастие. Загледа се в Трей с благоговение. Усмихнатото му лице грееше като светлинна реклама на бар през 1993. Двамата се разсмяха високо.

Половин час по-късно, докато отдаваха заслужено внимание на изобилната закуска, поднесена от Марджи и състояща се от яйца, наденички и сос, червен боб, ориз и пържена бамя, и я поливаха с ароматично кафе, Трей разказа на Чарли за предстоящото състезание между „Корин“ и „Хубавата Бриджит“ и за облога.

Чарли се разтревожи.

— Трей, какво ще стане, ако загубиш?

Наглед безгрижната му усмивка издаваше категорична решителност.

— Не си ли забелязала? Напоследък ми върви. Мисля, че ти ми донесе късмет.

— О, не говори така. Не стоварвай върху мен отговорността за тази лудост. Честно казано, не мога да разбера как ти е хрумнала тази глупава идея. Можеш да загубиш всичко, за което си се трудил толкова упорито.

— Или да го спечеля — изрече тихо той. — Това е моят шанс да получа „Райв Дус“. Уморен съм от чакане — спокойно си отряза парче от наденичката и я опита.

През следващия половин час Чарли напразно се опитваше да го разубеди. Дълбоко в душата си разбираше, че притежанието на „Райв Дус“ не е най-важното за Трей. Той жадуваше да открие свое собствено място, свой собствен път, не да отнема онова, което принадлежеше на брат му. За миг се запита дали пък съдбата не я е изпратила в миналото, за да попречи на Трей да съсипе живота си, като разори Лорънс.

Чарли знаеше много добре какво е да се бориш срещу скрит в тялото ти демон. Тя се беше преборила със своя, всъщност го беше смазала с ритници и юмручни удари, достигайки до черния колан. На Трей все още предстоеше да унищожи своите демони. Тя копнееше да му помогне.

Но любимият й прекалено дълго беше мечтал за плантацията, беше пропуснал твърде много, за да се откаже сега, когато победата бе близо. Не можа да го разубеди да участва в състезанието, макар че загубата щеше да нанесе съкрушителен удар както върху плановете му, така и върху финансите му.

Известно време просто го наблюдаваше.

— Роден си за комарджия. Щеше да се справиш отлично на Уолстрийт.

Той се ухили.

— Как смяташ съм натрупал състоянието си?

— Предполагам по същия начин, по който спечели и мен. Чрез игра на покер.

— Само първите няколко хиляди. Щом се сдобих с достатъчно, за да инвестирам, реших да залагам малко по-разумно. Ако не си наясно как да измамиш и да не се оставиш да те хванат, покерът е за глупците, дори да го играеш добре.

Тя го подразни с усмивка.

— Означава ли това, че си мамил, когато ме спечели от Реми Соваж?

— Мис Стюарт! Ако беше мъж, за тази обида трябваше да те призова на дуел.

— Мой ли ще е изборът на оръжието?

— Да, твой.

— Тогава да го направим. Избирам карате — разстояние две крачки. Нямаш никакъв шанс.

— Ти вече ми демонстрира възможностите си в тази област, благодаря ти много — той остави вилицата си и й отправи една цинична усмивка. — Освен това мога да измисля много по-добри начини да се добера до теб.

— Знам го от опит! — тя си наля вряло мляко в поредната чаша кафе.

— Всъщност самият аз започвам да предпочитам другите начини.

— И аз така си мислех.

— Всъщност, единственото ми желание е да те занеса в спалнята и да ти покажа какво имам предвид. За съжаление, трябва да се подготвя за състезанието.

Чарли изпита леко разочарование и се зачуди на самата себе си. Бяха правили любов през по-голямата част от нощта, както и сутринта. Нима е възможно да го желае отново? Но беше точно така. Определено го желаеше.

— Какво смяташ да правиш?

— Ключът към победата е „Корин“ да олекне колкото е възможно повече, така че възнамерявам да сваля всичко излишно.

Чарли се ухили.

— Забелязвам, че добре сваляш дрехите на дамите.

— Само на онези, които обичам.

— Е, смени плочата! Виждам, че си мъж с опит.

— Може би с жените — призна си той, — но не и с любовта, Чарли — пресегна се и хвана ръката й. — Сега осъзнавам, че никога преди не съм бил влюбен. Дори не съм знаел какво означава тази дума.

Докосването предизвика върху кожата й усещането за топло кадифе, което, странно защо, я накара да потръпне.

— Аз също — прошепна тя.

— Миналата нощ, когато те видях да изчезваш пред очите ми, се почувствах така, сякаш и аз падам в пропаст, от която няма измъкване, — погали ръката й с палец, после здраво я стисна, като че се страхуваше да я пусне. — Никога не ме напускай, Чарли. Моля те!

С другата си ръка Чарли докосна лицето му.

— Никога няма да те изоставя.

Той се наведе и я дари с една дълга, топла целувка с аромата на кафе. Сетне със съжаление се отдръпна, грабна шапката си и тръгна да подготви „Корин“ за голямото състезание.

По-късно същата сутрин един плик беше предаден в дома на Жустин на „Рампърт стрийт“.

Съдържаше чек за щедра сума, издаден от банката на Трей Лавенд и еднопосочен билет за Филаделфия, валиден за същия следобед. Трей очевидно не искаше повторение на мистериозния вуду ритуал, който за малко не му отне Чарли, за да я изпрати в бъдещето.

Жустин разбра, че е победена и че трябва да се подчини на желанието му. Следобед Трей научи, че красивата квартеронка е заминала и къщата й е обявена за продан.