Мегън Даниел
Любов завинаги (19)

Деветнадесета глава

Беше почти четири часа сутринта, когато той почука на вратата на нейната каюта. Знаеше, че не постъпва почтено, но имаше нужда от нея, жадуваше за тялото й. Беше сигурен, че когато тя разбере за играта на покер, ще побеснее от яд. Може би никога повече няма да му проговори.

Когато му отвори вратата, Чарли беше така невероятно възбуждаща, разчорлена, полусънена и облечена само в прозрачна роба, че той се втурна в малкото помещение, грабна я на ръце, положи я върху леглото и започна да я целува, преди да бе успяла да изрече и дума.

Но тя и не искаше да говори. Отначало помисли, че все още спи, тъй като само преди миг сънуваше, че е в прегръдките му. Едно беше сигурно — ако все още беше сън, тя не искаше да се събужда.

Но не беше сън. Сънят не би запалил огън в нея, когато ръцете му се плъзнаха под коприната на робата и погалиха внезапно пламналото й тяло. Сън не би отнел дъха й само при едно — единствено докосване на устните му до трапчинката между гърдите й. И един сън не би се мъчил така припряно да свали дрехите си, за да остане гол, като самата нея.

Оскъдна светлина се процеждаше през малкия прозорец на каютата, но тя не беше достатъчна за Чарли. Копнееше да го види.

Точно когато й мина тази мисъл, Трей заопипва в джоба на сакото си. Сетне драсна клечка кибрит.

— Трябваше да те видя — гласът му беше нисък и напрегнат.

Запали лампата на тоалетната масичка, намали пламъка и постави обратно стъклото. Сетне впи очи в Чарли, тя също го изгледа.

Беше красив. Това беше единственото определение. Без помощта на персонални тренажори беше по-хармонично сложен, от който и да било мъж, тренирал някога в нейния спортен клуб. Очевидно я желаеше страстно — най-интимната част от тялото му бе изправена огромна и твърда. Чарли се възбуди само при вида му. Протегна ръка и леко го докосна.

Той изстена, после трескаво затърси нещо в джоба си. Извади пакетче и го разгъна. Чарли разбра, че това е някакъв вид презерватив. Беше трогната от загрижеността му. Протегна ръка и прошепна:

— Това не ти трябва — мислено благодари на бога за противозачатъчните таблетки.

— Не искам да забременееш, Шарлот.

— Няма. Ще ти обясня по-късно.

— Сигурна ли си?

— Довери ми се.

Сетне забравиха за всичко друго, освен за всепоглъщащата си страст, подхранвана от временната им раздяла. Искаха да гледат, да докосват и да вкусват всяка част от другия. И го правеха.

Той любеше гърдите й, ухажваше корема, възхваляваше дългите й бедра.

Тя докосна с език зърната на гърдите му, трапчинката на пъпа, сетне се спусна по-надолу.

Издигна в култ стъпалата му. Той създаде от хълбоците й параклис. Нито една част от неговото или от нейното тяло не бе пренебрегната. Всяка беше призната за съвършена.

Сетне Трей я докосна между краката, без да престава страстно да я целува. Когато вече й беше невъзможно да издържи, когато усети, че ще избухне, ако той продължи да я докосва по този начин, (а не й се искаше да достига върха без него) Чарли се претърколи, докато се озова отгоре му. Приведе се и целуна най-напред едното му зърно, после другото, сетне се изправи и бавно се плъзна надолу, обгръщайки с тялото си неговата твърдост.

След минути, след секунди или след часове те достигнаха заедно онзи вълшебен връх и нададоха вик, вкопчени един в друг, разтърсвани от безумна страст. После тя бавно затихна и телата им се отпуснаха, жадни за покой.

Чарли беше потресена до дъното на душата си. Какво й беше причинил този мъж? Нещо, далеч надминаващо обикновената страст, ги беше събрало точно сега и то с такава сила. Тя беше прекалено интелигентна и прекалено откровена със себе си, за да се преструва, че не е така. Опасяваше се, че този мъж се превръща за нея в център на света. Питаше се какво ще прави, ако това се случи.

Припомни си предложението му да се премести в неговата къща. В този момент искаше единствено това. Желаеше да споделя дома му, трапезата му, леглото му, да се събужда до него, да седи насреща му по време на закуска, да го разпитва как е прекарал деня. Да лежи в ръцете му през нощта и отново да изпитва това вълшебство.

Но същевременно тази мисъл я ужасяваше. Нима ще се откаже от всичко, за което толкова упорито се беше борила да постигне, да каже сбогом на независимостта, която беше извоювала от майка си с цената на много нерви и в която се беше вкопчила с упоритостта на булдог?

Една сълза капна върху гърдите на Трей, където почиваше главата на младата жена. „Не ме наранявай — плачеше сърцето й. — Моля те, не ме наранявай.“

Той почувства сълзата и избърса следващата, преди да се е отронила.

— Не плачи, моя любов. Никога няма да те нараня.

Тя не му отвърна гласно, но отговорът беше: „Страхувам се, че вече го направи.“

Трей я прегърна и я залюля, докато тя заспа.

 

 

Утрото преваляше, когато Трей се измъкна от леглото на Чарли. Тя спеше спокойно, на устните й играеше усмивка. Докато я наблюдаваше, младият мъж изпита огромна нежност и съжаление. Беше казал, че никога няма да я нарани. И все пак знаеше, че се готви да направи тъкмо това.

Но не можеше да го предотврати. Толкова се страхуваше, че ще я загуби, че проклетата й независимост ще я изтръгне от живота му. Не, няма връщане назад!

В десет часа почука на вратата на малката каюта на Доли. Младата робиня тъкмо нагласяваше тюрбана си от син американ.

— Върви и опаковай нещата на господарката си. И двете слизате с мен на брега след по-малко от час.

Доли изглеждаше объркана.

— Сър?

— Кажи на мис Стюарт, че тя вече не работи за Реми Соваж. Кажи й, че работи за мен и че отиваме у дома.

Това накара малката робиня да се усмихне. В нейните очи този мъж беше истински спасител.

— Да, сър.

— И още нещо, Доли.

— Сър?

— Кажи й, че ако иска да ме види, ще бъда в моята каюта, номер двадесет и четири.

— Да, сър.

Доли отново направи реверанс и затвори вратата.

Трей знаеше, че бурята скоро ще избухне. Всъщност изминаха само пет минути.

Тя не почука. Блъсна вратата толкова силно, че от дървото се разлетяха тресчици. Дори не си беше направила труда да се облече. Носеше единствено лилавата копринена роба, събличането, на която му бе доставило такова удоволствие миналата нощ. Сега тя беше пристегната в кръста и се влачеше след нея като крилата на разярена гълъбица, разкривайки красивите й мускулести крака. Отгоре на всичко Чарли беше боса. „Трябва да е представлявала страхотна гледка, докато е идвала насам по палубата — помисли си той. — Всъщност изглежда величествена.“ Отново го жилна угризение на съвестта, но то се изпари, когато Чарли изкрещя:

— Как се осмеляваш да даваш нареждания на прислужницата ми?

— Добро утро, моя любов. Изглеждаш прелестна.

— И какво, по дяволите, имаш предвид като казваш, че сега работя за теб? Това определено не е вярно и нямам такова намерение. Ако храниш някакви илюзии само защото се любих с теб снощи, аз…

— О, но ти работиш за мен, моя любов — прекъсна я той. — Ето, погледни — вдигна нейния договор и й го тикна под носа.

— Какво е това?

— Погледни сама.

Тя грабна документа и го разпозна за секунди.

— Това е моят договор с Реми — изрече объркана.

— Умно момиче. Прочети допълнението.

Очите й се плъзнаха надолу по страницата и тя прочете: „Аз, Реми Соваж, предавам без изключение всичките права и задължения, поети от мен с този договор, на Трей Лавенд.“ Датата беше от същия ден.

— Откъде взе това?

— Има ли значение?

— Разбира се, че има.

— Мисля, че не би желала да узнаеш, Чарли.

— Откъде взе това? — листът подскачаше в ръцете й, които трепереха от яд.

Трей сви рамене — бе искал да й спести унижението.

— Спечелих го на покер.

Очакваше тя да избухне, да му наговори обиди, да крещи. Вместо това тя просто го гледаше побесняла и дишаше на пресекулки — беше прекалено ядосана, за да говори. Но пъргавият й ум очевидно работеше усилено зад хвърлящите искри очи.

— Кога? — запита го накрая с леден глас.

„Бях сигурен, че ще попита“ — помисли си той и въздъхна.

— Миналата нощ.

— Миналата нощ. Преди или след?

— Шарлот, моля…

— Преди или след като се люби с мен?

— Преди.

Очакваше Чарли да се нахвърли отгоре му, да издере лицето му с нокти или да заудря с юмруци по гърдите. Но бе изненадан, когато тя изстена и се преви, сякаш някой я беше ударил в стомаха. Приближи се до нея.

— Не ме докосвай! — изкрещя младата жена още преди да я достигне.

Трей спря като ужилен и смаяно видя как пред очите му Чарли се овладя. Изправи се, затвори очи, пое дълбоко дъх, после много бавно го изпусна. Сетне още веднъж. Когато отново отвори очи, Трей изплашено видя в тях смесица от болка и омраза.

— Сделката е незаконна.

— О, лъжеш се.

— Незаконна е, ако липсва договор — тя огледа документа в ръцете си и Трей реагира точно в момента, когато Чарли понечи да го скъса. Здраво стисна пръстите й, докато тя изпусна договора.

Той го вдигна.

— Съжалявам, Шарлот, но от четири часа тази сутрин си моя собственост.

— Никой не ме притежава! — сопна се в отговор тя.

— Този договор гласи обратното.

— Тогава заведи дело срещу мен. Вземи адвокат. Закарай ме в съда. Но ако си мислиш, че ще работя за тебе, приятелче, си откачен. Лодка се кара с две гребла. Липсват ти две тухли, за да завършиш стената. Или както би казала прабаба ми Шарлот: „Плънката е изтекла от кнедлите ти.“

Той се разсмя.

— Мисля, че прабаба ти Шарлот би ми харесала.

— Няма да работя за теб, Трей Лавенд. По-скоро ще изгния в затвора — изрече тя с ръце на хълбоците.

— Или ще умреш от глад?

— Ще си намеря друга работа — отметна глава като буен кон.

— Никой няма да те наеме.

— Така си мислеше и преди. Но се оказа, че грешиш.

— Тогава нямах властта да ги спра да го направят. Сега я имам — той скръсти ръце на гърдите си и се облегна върху едно писалище. Уверената му усмивка предизвика у Чарли желание да му зашлеви плесница. — Няма да заведа дело срещу тебе, както предлагаш, но ще съдя всеки един, който се опита да те пренаеме. Повярвай, след като го разберат, много бързо ще установят, че нямат свободни работни места.

— Нима ще направиш това?

— Дори нещо повече, Чарли — той протегна ръка и я погали по бузата, после плъзна пръст надолу към ключицата, проследявайки деколтето на робата й. Ръката му се плъзна през хлабавия отвор и докосна гърдата й. — За да те имам, ще направя нещо повече от това.

Тя се насили да не чувства удоволствието от неговия допир, въоръжи се с ярост и го отблъсна.

— Манипулиращо копеле! — в момента, когато думите се изплъзнаха от устата й, и тя видя изражението на лицето му, разбра, че го е уцелила под пояса. Но беше толкова ядосана и наранена, че не я беше грижа.

Трей сграбчи здраво китката й, причинявайки й болка. Гласът му беше много тих, много рязък и много гневен.

— Не смей да ме наричаш друг път така!

— О, толкова съжалявам. Нека да го кажа с други думи: манипулиращ син на курва!

— Не се държиш както подобава на дама, нали?

— Върви по дяволите! И ме остави на мира!

Той я освободи.

— Колкото и очарователно да намирам сегашното ти одеяние, мисля, че трябва да се преоблечеш. Ще спрем в Натчез след половин час. Един от моите кораби ще пристане там малко преди полунощ и ще ни отведе обратно. Ще си бъдем вкъщи утре следобед.

Тя тръгна към вратата, погледна назад към него и заяви:

— С риска да се повторя, върви по дяволите! — после излезе, като хлопна вратата след себе си.

Чарли не се върна в каютата си. Без да обръща внимание на възмутените погледи на другите пасажери, докато ги отминаваше в прозрачната си роба и босонога, тя се отправи към каютата на собственика. Завари Реми Соваж по нощница. Нахвърли се върху му с тирада, която трая почти десет минути, и не му даде възможност дори да си отвори устата.

Когато най-накрая той успя да се обади, гласът му прозвуча умолително.

— Съжалявам, cher, но двамата с теб нямаме никакъв избор. Той те спечели почтено. Това е дълг на честта. Като джентълмен аз трябва да удържа дадената дума. Не мога да ти позволя да останеш на борда.

— Джентълмен! Ти наричаш себе си така? След като постъпи толкова долно с мен?

Реми сви рамене.

— Ще намеря начин да те получа обратно, скъпа. Може би още една игра…

— Не си прави този труд! — извика Чарли и изскочи стремглаво от кабината.

Завърнала се в нейната каюта, тя се вбеси още повече, когато видя Доли да опакова нещата й в пътната чанта, която беше купила в Ню Орлиънз. За първи път Чарли разбра какво означава да се пръскаш от яд. Каза си, че по някакъв начин трябва да поддържа гнева си. Това беше единствената й защита срещу болката, която я разкъсваше отвътре.

Тя се беше разкрила пред Трей, беше си позволила да му се довери, беше му повярвала, когато бе обещал, че никога няма да я нарани. А през цялото време той е знаел. Знаел е! Не я обича, а просто иска да я подчини, да я притежава. Иска да е сигурен, че тя ще бъде на негово разположение винаги, когато я пожелае. Докато му омръзне и се насити на тялото й.

Мъката я терзаеше, чувстваше, че й се повдига. Но Чарли се обви с мантията на гнева си също като с жилетка срещу куршуми. Жалкият, манипулиращ Трей Лавенд оглавяваше нейния списък на омразни хора, следван непосредствено от Реми Соваж, но тя беше вбесена и от себе си.

— Как можах да се окажа толкова глупава? — оплакваше се младата жена на Доли, докато кръстосваше стаята. — Аз, която съм си изпащала по същия начин с клиентите си! По-добре от всеки друг зная, че един договор може да бъде продаден. За бога, как можах да бъда толкова тъпа, след като винаги съм настоявала за клауза, която не позволява прехвърляне?

Доли сгъна една фуста и вдигна поглед към нея.

— Мастър Лавенд, той е добър човек, Чарли, хубав човек.

— Хубав? Добър? Твоят мистър Лавенд е пълен боклук! — тя помете една зелена кадифена рокля от леглото и седна. — А най-лошото от всичко е, че ме е притиснал в ъгъла. Реми не ми позволява да остана на борда, а не са ми останали почти никакви пари — беше похарчила по-голямата част от първата си печалба за дрехи и други вещи, които й бяха жизнено необходими, плюс куфара, в който да ги носи. Все още не й беше платено за миналата нощ, и дявол да го вземе, щеше да си получи надницата, но тя вероятно няма да стигне дори за обратен билет до Ню Орлиънз, камо ли за издръжка на двете с Доли, докато намери начин да се справи с Трей Лавенд.

Очевидното разрешение беше да си отиде у дома. Трябваше да измисли начин да се върне в Ню Йорк, обратно в бъдещето.

— Майкъл Дж. Фокс^[1], къде си сега, когато се нуждая от теб? — промърмори тя.

— Кой? — попита Доли и вдигна поглед от дрехите, които опаковаше.

— Няма значение.

Чарли се изкиска. Може би, когато наистина се завърне, ще напише сценарий. Тази история можеше да струва милиони долари, ако откриеше продуцент, който да не смята, че е прекалено откачена дори за Холивуд.

Тайната на завръщането очевидно се криеше в Ню Орлиънз и имаше нещо общо с реката. Трябваше да започне от там. Добре, ще се върне в Ню Орлиънз с мистър Трей Лавенд. А после ще измисли как отново да го напусне — право в 1993.