Мегън Даниел
Любов завинаги (15)

Петнадесета глава

Трей пристъпи към нея, взе внимателно чашата от ръката й и я остави на близката маса. През това време Чарли сякаш не беше в състояние да се помръдне. Можеше само да наблюдава действията му като на забавен кадър: как се приближава, как протяга ръце към шалчето на шията й. Безкрайно бавно го развърза, дръпна единия му край, то се изви около врата й като змия, сетне падна на пода. Той се залови с копчетата на ризата й. През коприната пръстите му я изгаряха, сякаш бяха нажежени железа.

— Никога не съм предполагал, че събличането на ризата на млад джентълмен би могло да е толкова приятно — очите му бяха приковани в нейните, пръстите му непоколебимо се придвижваха надолу. От докосването им коприната се разтвори. Хладният въздух погали пламтящата й кожа и тя потръпна. Младият мъж се усмихна.

— Аз предполагах — Чарли отвърна на усмивката му и се пресегна към неговите копчета.

За момент той стана сериозен и пръстите му се спряха, но само за момент. Когато подновиха действията си, бяха още по-нетърпеливи, още по-настойчиви. Очите му потъмняха, когато едната му ръка преодоля с лекота копринената бариера и намери нежната кожа на шията й и закръглената й гръд. Достигнал дантеления сутиен, той откъсна погледа си от нейния и го сведе надолу.

— Възхитително! — опипваше прозрачната дантела, която едва прикриваше зърната на гърдите й. — Изобретение на двадесети век, а?

— Аха — отвърна Чарли. Не беше в състояние да изрече нищо повече, защото точно в този миг той посегна и ловко измъкна едната й гръд от чашката. Докосването му беше като удар от електрически ток, който премина през нея и накара всеки нерв да изтръпне от желание.

— Още по-възхитително — измърмори той и измъкна другата гърда. Докосна зърната им, които напираха под копринената материя.

Чарли никога не беше реагирала с такава бързина и с такава сила на докосването на някой мъж. Тя отпусна назад глава и се остави усещането да я залее, също като вълна, която гали брега, спокойна и при все това настойчива и с нарастваща мощ, докато на хоризонта се задава буря. Тази „буря“ се развихри, когато Трей захапа едното й зърно. Езикът му го боготвореше, меките косми на мустаците му го гъделичкаха, зъбите го наказваха, а през цялото време ръката му милваше другата й гръд. Тя се задъха.

— Да — промърмори той, дъхът му пареше кожата й. — Кажи ми кога.

Тя не беше в състояние да го направи, толкова стремително я бе отнесъл отвъд съзнателния контрол на поведението й. Тялото й реагираше по своя собствена воля, изгаряше, потръпваше, гърчеше се под докосването му. Тя искаше още. Искаше да го усеща така, както той я усещаше. Пръстите й заразкопчаваха ризата му, непохватни от нетърпение да отстранят преградата, която разделяше плът от плът. Задърпа възела на вратовръзката му, докато най-накрая я смъкна. Пръстите й жадно се спуснаха надолу. Малко перлено копче се скъса и падна на пода.

Ето го, най-сетне изложен на показ пред жадните й очи. Гърдите му бяха гладки, с цвета на излъскан бронз, всеки мускул беше очертан. Едва забележима линия меки, черни косми се спускаше по средата. „Прекрасен е“ — помисли тя, защото никога не бе харесвала космати мъже. Но сякаш винаги бе осъзнавала, че Трей ще се окаже съвършен.

Притисна лицето си към загорялата му кожа и вдъхна дълбоко. Той миришеше фантастично, неговият естествен аромат наподобяваше най-изтънчен одеколон с дъх на мускус, съчетан с миризмата на хубав сапун и солен въздух. Вкусът му беше още по-добър: установи това, когато близна дясното му зърно, беше неизмеримо доволна да го усети как потръпва в отговор на докосването на устните й. Той стисна още по-силно гърдите й.

Сетне я отблъсна, не грубо, но настоятелно, и тя направи крачка назад. Защо я отблъскваше? „Моля те, Боже, не му позволявай точно сега да ме отблъсне.“ Но не, докато отстъпваше, той я следваше, внезапно усети зад себе си кадифения ръб на тясната, тапицирана пейка, която бе забелязала по-рано. Трей я хвана за раменете и нежно я сложи да седне. После коленичи пред нея и с език и зъби отдаде цялото си обожание на гърдите й.

Пръстите й обхванаха главата му, придърпаха я още по-близо, заплетоха се в черната коса, насърчаваха го.

Но той не се нуждаеше от насърчение. Устата му усещаше навсякъде — върху гърлото си, заоблените гърди, върху корема. Езикът му вкуси пъпа й, обходи го, преди да се спусне по-нататък. Отново и отново нежно захапваше чувствителната кожа на корема, докато тя се чу да издава звуци като някое изгладняло коте.

Пръстите й отпуснаха косите му, плъзнаха се надолу и разгърнаха ризата му, за да разголят изцяло гърдите. Той я пусна само колкото да я изхлузи и ризата падна встрани. После направи същото с нейната, като я метна на пода върху неговата. След няколко мига откри предната закопчалка на сутиена, скрита под малката копринена роза, и тази дреха се присъедини към останалите.

И двамата бяха напълно голи до кръста. Трей я сграбчи и притисна към себе си. Тя се наслади на допира на кожата си до неговата. Пръстите му докосваха, нежни като перушинки, гръбнака й и оставяха отпечатък на всяко място, като от нажежено желязо. После той я целуна грубо, почти жестоко, потопи езика си в нея, проникна в дълбините на устата й. И Чарли се предаде изцяло, защото искаше да го поеме, да го зароби, да го погълне.

Той прекъсна целувката и я погледна с такова изгарящо желание, каквото тя никога не бе усещала да е насочвано към нея. Знаеше, че навярно на лицето й е изписано същото.

Почувства се съкрушена, когато той отдръпна ръце, но Трей само се наведе и смъкна ботушите й. Сетне започна да сваля чорапите й, толкова бавно, че й се прииска да закрещи. Когато краката й бяха боси, той повдигна най-напред единия, после другия до устата си и зацелува нежната кожа от долната страна, гризеше палците, галеше с кръгообразни движения глезените. Никога не бе предполагала, че стъпалата могат да бъдат ерогенни зони. Чувстваше се така, сякаш Трей целува най-съкровеното й място.

Младият мъж изстена, един звук, в който тя тутакси се влюби, и се изправи. Внимателно, но настойчиво я обърна, после я сложи да легне върху пейката. Пръстите му се заеха с панталоните й, смъкнаха ги и ги захвърлиха на пода. За миг се спря и се усмихна, когато видя миниатюрните, силно изрязани бикини — смешна ивица от червена панделка и дантела, но после и те се присъединиха към купчината дрехи на пода.

Чарли беше съвършено гола, лежеше върху тапицираната скамейка, изложена пред погледа му. Известно време той я наблюдаваше жадно, както гладен човек се взира в отрупана с храна маса. После свали ботушите си, смъкна панталоните си и ги захвърли встрани. Прехвърли единия си крак през тясната скамейка и стъпи на пода от другата страна. Беше я обкрачил, извисяваше се над нея като гранитен колос.

Но не, не беше от гранит, защото докато се взираше нагоре към него, възхитена от красотата му, онази прекрасна част от тялото му, изправена, горда и нетърпелива колкото самата нея, потръпна в очакване. Тя се пресегна и го пое. При нейното докосване той подскочи и това предизвика у нея прелестно усещане. Чарли повдигна глава и целуна меката като кадифе кожа.

Трей почувства как стон се надига дълбоко в гърлото му. Не можеше да повярва на това, което момичето правеше с него. Беше притежавал много жени, но нито една не беше карала кръвта му да кипи така. Страхуваше се, че ако не я обладае веднага, ще експлодира. Но изчакването беше такова изтънчено изтезание. Със съвсем леки докосвания езикът й се придвижваше по члена му и оставяше след себе си пътека от избухнали фойерверки.

Не можеше да издържи повече. Повали я отново назад и легна отгоре й. Зарови лице в прекрасните й закръглени гърди. Краката й под него се разтвориха: една покана, за която бе копнял почти от мига, когато я бе измъкнал от реката. И сега го направи.

Надвиснал отгоре й, той за момент се спря, за да я погледне в лицето. Очите й бяха полупритворени, натежали от страстта, която я бе накарал да изпита. Прониза го чувство за могъщество, смекчено от нежност. Няма да чака повече. Трябва да я има. Сега.

Потопи се в онова потайно място, за което мъжете са убивали, и откри, че то е по-сладко, отколкото е пчелната пита за пчелите, по-примамливо от беседката на Титания за Оберон, упоително като подправено с наркотик вино, подканящо като пухена завивка. Чувстваше се така, сякаш си е пристигнал у дома.

Цялото тяло на Чарли стремително се повдигна, за да посрещне неговото, докато Трей проникваше в нея. Тя си помисли колко на мястото си бе той, също като някое неочаквано намерено, липсвало доскоро парче от картинна мозайка, като сиамски близнаци, разделени някога, а сега открили се наново, като топлината на огъня в студена самотна нощ. Трей я изпълваше и сътворяваше от нея едно завършено цяло. Чувстваше се така, сякаш си бе пристигнала у дома.

За миг останаха да лежат със слети сърца и тела, а после страстта им отново се разгоря. Когато Трей започна да се движи, тя се раздвижи заедно с него, хармонията между телата им беше съвършена. Той забиваше, а тя поемаше, тя се надигаше да го посрещне, а той я приемаше. И бурята, която се задаваше на хоризонта, неочаквано връхлетя върху Чарли с цялата си ожесточеност. Само след миг беше понесена от вълни на наслада, които я подмятаха нагоре — надолу по своя приумица, докато й се стори, че ще се удави, но това не я плашеше. Все по-високо и по-високо я изкачваха вълните, разпъваха всеки мускул и нерв до скъсване, докато тя се чу да изкрещява името му и да го моли да я освободи от удоволствието, което вече бе станало непоносимо.

Освобождението дойде, избухна в самия център на тялото й, завихри се спираловидно навън, запълни всяка клетка, проблесна като огън, обхванал я навсякъде, вълна след вълна, и още, и още, и още, докато тя чу името си, чу го от устните на Трей — един вик, който съответстваше на нейния. Усети го да се напряга в нея, всеки мускул — опънат до крайност. Двамата яхнаха гребена на вълната и преминаха от другата страна, където можеха отново да се опитат да си поемат дъх.

„Добре — помисли си Чарли, докато биенето на сърцето й бавно се нормализираше. — Когато този мъж каже, че се готви да те прелъсти, явно не се шегува.“ Никога в живота си не бе изпитвала нещо подобно. Беше я завел на земя, за чието съществувание тя и не подозираше, една земя, за която бе мислила, че може да бъде открита единствено в царството на мечтите. Проблемът беше дали, след като веднъж си преживял фантазията, можеш отново да се задоволиш с действителността?

А в действителност ставаше късно. Навън бе паднал мрак, а тя трябваше да работи. Погледна китката си, забравила за момент, че е продала часовника. Като по поръчка малкият часовник на полицата удари седем.

Докато Чарли си мислеше, че трябва да върви, младият мъж се пресегна към близкия стол, взе одеялото, пусна го на пода и леко я смъкна отгоре му. После я настани удобно в извивката на едната си ръка, а с другата небрежно милваше рамото и гърдите й. Съвсем обикновен и въпреки това деликатен жест, но странно защо, накара очите й да се насълзят. Нелепо!

Но тя отвърна на милувката му, ръката й се плъзна по широките му гърди, докосна зърната.

В същия миг Трей шумно си пое дъх и сграбчи китката й.

— Идеята ти все още не е подходяща — изрече с дрезгав глас. — Дай ми няколко минути.

Тя си изкикоти.

— Не това имах предвид.

Трей повдигна пленената й ръка към устните си и целуна дланта. Докосването му предизвика усещане, което прониза цялото й тяло, и тя почти забрави, че се кани да си отиде.

— Трябва да вървя — в гласа й прозвучаха ясно доловими нотки на съжаление.

— Какво искаш да кажеш? — попита Трей, докато лениво смучеше пръстите й.

— Престани! — тя издърпа ръката си. Знаеше, че ако не го направи, никога няма да си тръгне. — Казах ти, че трябва да вървя.

— Защо искаш да го направиш?

— Не съм казала, че искам. Налага се.

— Не трябва да правиш каквото и да било, Шарлот, освен да останеш до мен.

Отново взе ръката й и леко започна да смуче кутрето. Усещането беше хубаво, толкова хубаво, че й се прииска не пръста, а някоя друга част от тялото й да бъде обект на вниманието му.

Със стенание тя седна в леглото и го отблъсна.

— В случай че си забравил, налага се да работя, за да изкарвам прехраната си.

— Работа! Каква работа?

— Събуди се, мистър Лавенд. Майка ти ме очаква, вече съм закъсняла. Невероятно много време отнема да намъкнеш тези дрехи, на които толкова много държите.

— Това ли е всичко? — той се разсмя. — Не се безпокой. Ще обясня на мама, че ще трябва да си намери друга певица. Имаме много по-хубави занимания, с които да запълваме вечерите.

Отново я прегърна, понечи да я целуне, но тя го отблъсна. Знаеше, че докоснеха ли я веднъж тези разкошни и изобретателни устни, с нея е свършено. Ето защо протегна ръка и го отстрани.

— Трябва да вървя — повтори и се измъкна от хватката му. — Нуждая се от тази работа.

Той също седна и със сърдито изражение прокара пръсти през косата си.

— Не ставай смешна.

— Нима е смешно да не искаш да гладуваш? Ако не си забелязал, не се намират много неща, които би могла да върши една жена в този твой шовинистичен век. След като си намерих работа, няма да я изпусна. Случайно обичам да се храня редовно и да имам покрив над главата си — зарови се в купчината дрехи на пода и най-накрая измъкна сутиена.

— Ще останеш тук с мен — изрече Трей с дразнеща самоувереност, като понечи да разкопчее сутиена, който тя току-що бе сложила.

— Категорично не! — Чарли се разсмя и го шляпна през ръката, после продължи да се облича.

— Защо не? Тази къща не ти ли се струва достатъчно удобна?

— Разбира се, но не е моя — тя грабна ризата си.

— Къщата на майка ми също не ти принадлежи.

— Но там си изкарвам прехраната.

Той се усмихна така завладяващо, че Чарли извърна глава, сетне се пресегна за панталоните си.

— Съвсем лесно можеш да си я изкарваш и при мен.

Думите му я накараха да се вкамени, накараха я да забрави, че само преди минути са се любили. Беше удивена колко много я нараниха. Пусна панталоните, които току-що бе вдигнала, и се изправи да го погледне в лицето. Когато проговори, думите й плющяха като куршуми.

— За втори път ме наричаш едва ли не курва. Но разбери, Трей Лавенд, аз не съм за продан, на каквато и да било цена и на когото и да било, включително на тебе. Особено на тебе! Ще върша честна работа срещу честно заплащане, когато и където аз избера. А моят избор, дявол да го вземе, не е твоя работа.

Навлече набързо останалите дрехи, като през цялото време усещаше погледа му върху себе си.

Когато Трей проговори, тя с удивление осъзна, че е разгневен, колкото самата нея. За какво, по дяволите, имаше да се ядосва?

— Току-що ти предложих нещо, което не съм предлагал на никоя жена досега. Удобствата и закрилата на собствения ми дом.

— Благодаря, но не ги искам — тя обу ботушите, навлече редингота и натика вратовръзката в джоба. Посегна към шапката.

— По дяволите! — младият мъж се изправи и се пресегна за панталоните. — Почакай да се облека, за да те придружа до къщата на майка ми. За една дама е опасно да бъде сама на улицата в този час.

— Едва ли някой ще ме закачи, защото не си личи, че съм жена. Освен това, със сигурност съм по-добре подготвена от тебе да се отбранявам. Честно казано, ще бъда в по-голяма безопасност, ако съм сама, благодаря ти много.

Отправи се към вратата. Последното, което чу, докато излизаше, бе счупването на кристалната чаша и едно ожесточено: „По дяволите!“

 

 

Час по-късно, издокарана в елегантна рокля, напудрена и напарфюмирана, Чарли седеше пред пианото и пееше за онеправданата любов. Въпреки че професионализмът й не позволяваше на публиката да го разбере, умът й бе на хиляди километри оттук, не е вярно, умът й беше само на няколко преки, в прекрасния дом на френския квартал, в чиято библиотека се намираме една много специална тапицирана скамейка.

Питаше се какво се беше случило в къщата на Трей. Как беше възможно да му се отдаде толкова бързо и изцяло? Слава богу, че миналата година, за да регулира менструалния й цикъл, нейният лекар й бе предписал противозачатъчни таблетки. Одеве бе изпаднала в пълна забрава, ако трябваше да разчита на паметта си, за да си постави спиралата, най-вероятно вече щеше да е бременна.

Несъзнателно тя прокара пръсти по клавишите и с плачлив глас запя „Детско лице“.

Бременна. Идеята да носи дете от Трей Лавенд определено имаше известно очарование. Можеше да се получи доста забележителна комбинация от гени. И ако Мърфи Браун успееше да излезе от неудобното положение…

Какви ги мисли? Този приятел се превръща в идея — фикс. Заблъска ожесточено по клавишите и засвири маршова версия на „Катманду“ на Боб Сигър. Дяволски й се прииска още в същия миг да се озове там.