Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il sotterraneo della morte, 1901 (Обществено достояние)
- Превод от италиански
- Кругер Милованов, 1941 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Сергей Дубина (4 февруари 2006 г.)
Източник: http://dubina.dir.bg
Издание:
ЕМИЛИО САЛГАРИ
ПОДЗЕМИЕТО НА СМЪРТТА
Роман
СОФИЯ, 1991
Тренев & Тренев КФ София 1463 България ул. Свиленица 1
Редактор Иван Тренев
Илюстрация за корицата Емилиян Станчев
Художник редактор Лили Басарева
Технически редактор Георги Кирилов
Печатни коли 7.25 Издагелски коли 6.09 Цена 7.98 лв.
Всяко препечатано само с разрешението на Тренев & Тренев
Второ издание
Превод К. М.
История
- — Добавяне
ЕПИЛОГ
Един час след тези събития господин Мускардо, Енрико и Сенг напуснаха вилата на мандарина, придружени от Уанг и двама татари.
Младежът, след като разпореди да приготвят величествено погребение на мисионера и на баща си, се зае да изведе на сигурно място приятелите си.
Пекин се заливаше в кръв, а разюзданите боксерски тълпи, все още ненаситени, се скитаха из града и преследваха всички християни.
Повече от пет хиляди християни бяха избити по най-варварски начин само в китайските квартали.
Като свършиха с християните, бунтовниците се заеха с всички онези, които можеха да имат някакви връзки с европейците, унищожавайки ги масово по домовете им, без да пощадят нито пол, нито възраст.
И не само в Пекин ставаше това. По всички провинции избиваха християните и мъчеха жестоко монасите и мисионерите, преди да ги убият.
Целият Китай, от изток до запад, от север до юг, беше в пламъци.
Ползвайки се с името на баща си, Уанг успя въпреки всичко това да изведе приятелите си извън татарския град, където бяха вече започнали кланета на противниците на новия император, и веднага ги отправи към кулата Юнгти, където членовете на „Жълтият кръст“ се бяха вече върнали. Но братът на Хан го нямаше.
След като уби мандарина, за да отмъсти за клането в Минг, той бе изчезнал безследно. Вероятно при бягството си бе срещнал боксерски орди и бе убит както толкова други.
Уанг държа другарите си няколко дни в кулата, тъй като се боеше от бунтовническите банди, които още обсаждаха английската легация и подлагаха кварталите на огън и сеч, като оставяха след себе си купища развалини; една тъмна нощ ги отведе незабелязано до Императорския канал, където ги очакваше рибарска джонка, принадлежаща на християни.
— В Пекин ли ще се върнете? — попита господин Мускардо доблестния младеж.
— Обещах на баща си да ви спася и няма да ви напусна, докато не ви видя сред европейските войски.
Джонката успя да слезе безопасно на петнадесет мили от Тиеншин. Там европейците се видяха принудени да изоставят джонката, за да не бъдат хванати от бунтовниците.
По това време още се надяваха да спасят легациите, които обаче изчезваха една след друга.
Огромни орди бунтовници и хиляди войници се бяха струпали в града с множество топове и отблъскваха победоносно незначителните, макар и храбри, европейски колони.
Подкрепленията, които се изпратиха по-късно от европейските народи и от Япония, имаха само частични успехи, за които скъпо заплатиха.
Намирайки се в невъзможност да продължи този път, Уанг отведе двамата италианци в едно свое имение, което се намираше по на север и избегна благополучно кръвожадните орди.
Там останаха до края на юли, когато европейските и японски войски с последно усилие разпръснаха императорските и бунтовнически войски. После качи двамата италианци на една джонка, която слизаше по Пей-хо, и ги отведе благополучно до Таку.
— Ето вашето знаме — каза Храбрият младеж, като им посочи флага на един военен кораб. — Моята мисия свърши. Ще простите ли сега на баща ми?
— Прощаваме му.
— Вие сте благородни — отговори младият капитан с насълзени очи. — благодаря ви заради баща ми.
— Прощаваме и на Сум — каза бившият стрелец. — Като го видите, кажете му да се разкае за престъпленията си.
— Благодаря ви заради него. А сега вървете, върнете се в родината си и си спомняйте понякога за мен и отец Георги, който спи вечен сън до този, който го уби.
— Мълчи, Уанг — каза господин Мускардо, като едва задържаше сълзите си.
— Сбогом, приятели! Връщам се в Пекин с прощалните ви думи на уста!
— Ще се видим ли някога? — попита Енрико.
— Може би, ако смъртта ме пожали — отговори младежът натъжено.
— Ти отиваш да я търсиш, Уанг, познавам по очите ти — каза господин Мускардо.
— Длъжен съм да изкупя и аз престъпленията, които се извършиха в страната ми.
— По какъв начин?
— Като се притека на помощ на християните и загина с тях. Сбогом, бъдете щастливи!
Няколко мига след това господин Мускардо, Енрико и Сенг се качиха на шалупата, която трябваше да ги отведе до борда на италианския кораб, за да потеглят към родината.