Емилио Салгари
Подземието на смъртта (19)

XIX. ЧЕРНИЯТ ЗАТВОР

На другия ден, няколко часа преди залезслънце, група китайци във великолепни костюми на жители от южните провинции се спря пред южната врата на татарския град, до началото на каменния, прехвърлен през рова мост.

В групата бе водачът на „Жълтият кръст“, господин Мускардо, Енрико, Сенг и осмина здрави китайци, избрани измежду най-смелите и силните.

М-анджурските войници, които пазеха вратата, видяха групата и насочиха срещу нея две картечници. В същото време известиха и стражата, която се намираше в кулата.

Един офицер запита:

— Какво искате?

— Чакаме боксерите, за да влезем с тях — каза водачът на „Жълтият кръст“, пристъпвайки напред. — Представители сме на бунтовниците от южните провинции.

— Имате ли заповед за влизане?

— Да, подписана от Сум, капитан на императорската стража.

— Само че тази вечер новият император няма да ви приеме. Не е предупреден за присъствието ви в Пекин.

— Ще се настаним някъде вътре и ще почакаме до утре.

— Познавате ли някого в града?

— Познати сме на един от вашите мандарини, Пинг Чао — каза водачът смело, решен на всичко, само да успее. — Ще идем да се подслоним при него.

— Щом като ви познават Пинг Чао и капитан Сум, не мога да ви спирам. Ще влезете заедно с боксерите водачи, а ние ще предупредим императора.

По пътя за китайския град се появи колона с факлоносци отстрани и група музиканти отпред, които свиреха на „хиуни“.

След свирачите вървяха сто и петдесет боксерски водачи, представители на разните средни и северни провинции, с железни каски и стоманени ризници, с издути от всякакви стари и нови оръжия пояси.

След тях влезе и групата на водача на „Жълтият кръст“. Като преминаха тежката врата, те се отделиха, като оставиха боксерите да вървят напред.

Десетте китайци и двамата европейци стигнаха до храма почти в едно и също време, макар че бяха минали по различни пътища, за да премахнат всяко подозрение.

Водачът навлезе в улица от блестящи палати в най-чист китайски стил и се спря до висока десетина метра стена, иззидана от мраморни блокове и широки порцеланови плочки.

— Претърсете наоколо! — заповяда той.

Китайците се пръснаха във всички посоки, а той се обърна към господин Мускардо:

— Тук се намира брат ви.

— А Пинг Чао?

— Сигурно е в императорския дворец. В качеството си на съветник на империята ще присъствува на приема на боксерските водачи.

— Ще съжалявам, ако не го намеря — каза мрачно господин Мускардо.

— Хвърляйте куките! — извика водачът.

Двама китайци развързаха въжетата, които бяха намотали на поясите си, и се опитаха да забият куките. Усилията им останаха напразни, тъй като зидът бе покрит отгоре с порцеланови керемиди и остриетата не се задържаха.

— Предвидих това — каза водачът. — Ето защо наредих да се носи въжена стълба. Моите хора толкова бързо се изкачват по нея, че и клоуните биха им завидели.

По даден знак на водача китайците образуваха пирамида един върху друг. С изумителен скок последният се намери на върха на стената и заби здраво куките на въжената стълба.

Пръв се изкачи господин Мускардо, последван от Енрико и всички останали. Спуснаха стълбата от другата страна и всички слязоха в градината, която се простираше около двореца на императорския съветник.

Веднага забелязаха светлини сред високите дървета.

— Слугите са още будин — каза водачът на „Жълтият кръст“. — Сигурно чакат господаря си. Ще ги изненадаме.

Водачът и господни Мускардо се спряха пред главната врата, до която се стигаше по широка външна стълба.

Водачът хвана чука и силно разтърси металния диск, който издаде остър звук.

Малко след това отвътре един глас запита:

— Кои сте вие?

— Приятели на Пинг Чао.

— Как сте влезли?

— Господарят ти ни даде ключа. Отвори по-скоро!

— Заповядаха ми да не отварям на никого.

— Искаш ли да ядеш бой от господаря си? Казах ти, че ни изпраща мандаринът.

Пред тази заплаха слугата не издържа. Вдигна лоста на вратата и се появи на прага с малък фенер в ръка.

Водачът го сграбчи веднага през кръста и пъхна револвера в гърлото му:

— Ако проговориш, ще те убия! Вържете го и му запушете устата!

Когато заповедта бе изпълнена, водачът, двамата европейци, Сенг и още двама изкачиха мраморната стълба към горния етаж.

На площадката двама слуги се опитаха да им препречат пътя. Но като видяха извадените ками и револвери, се оставиха да ги вържат. В този миг от странична стая се чуха заплашителни викове за помощ. Там водачът на „Жълтият кръст“ закрещя:

— Предайте се или сте загубени!

Четирима слуги се спуснаха върху него, един от които беше с нож в ръка.

Господин Мускардо и Енрико бяха наблизо. Те стреляха с револверите си във въздуха, за да изплашат нападателите.

Като видяха, че имат работа с въоръжени хора, слугите паднаха на земята и помолиха за милост.

— Кой от вас изпълнява службата на иконом? — попита водачът.

— Аз — отговори този, който се бе опитал да го намушка с нож.

— Запушете устата на другите четирима — каза водачът на хората си.

Докато извеждаха слугите, той насочи револвера си към иконома.

— Ако лъжеш, ще те направя на решето!

— Какво искате от мен? — попита монголецът страхливо.

— Да ни кажеш къде е затворникът, който господарят ти е довел тук преди три-четири дни.

— Какъв затворник? — възкликна икономът с физиономия на учуден. — Тук сме само ние.

— Лъжеш! — извика господин Мускардо. — Води ни веднага при затворника или ще те хвърля през прозореца!

— Уверявам ви, господа, че сте се излъгали.

— Каза ни Сум, дясната ръка на господаря ти.

— А, Сум е казал това… — прошепна монголецът, като побледня. — Не знаех, че е издал тайните на господаря ми.

— Значи има такъв затворник? — едва се сдържаше господин Мускардо.

— Един християнин — отговори икономът със стиснати зъби.

— Жив ли е още?

— Сутринта беше жив.

— Води ме веднага при него!

— Нямам ключове, господине.

— Ще разбием вратата! — каза водачът на „Жълтият кръст“.

— Господарят ще ме убие.

— А ако не побързаш, аз ще свърша тази работа! — извика господин Мускардо.

Като видя, че стрелецът и Енрико се хванаха за револверите, икономът разбра, че опасността е сериозна и че не може повече да се противи.

— Вървете след мен! — каза той.

Монголецът имаше ключ и голямата врата се отмести с продължително скърцане. Тежък, застоял въздух лъхна от килията и накара присъстващите да отстъпят назад. Намираха се във влажно подземие, което заемаше пространство колкото цялата къща.

— Християнинът е вътре — каза икономът.

В отговор водачът на „Жълтият кръст“ го повали на земята със страшен юмручен удар, от който той вече не стана.

В това време господин Мускардо и Енрико се хвърлиха към килията, като викаха:

— Братко!

— Чичо!

От дъното на ямата се чу хъркане.

Почти гол, бледен, измършавял, Отец Георги лежеше на легло, превит на две.

— Отче! — извика водачът изплашено. — Отче! Дойдохме да ви спасим.

Водачът на „Жълтият кръст“ завърза веригата около себе си, хвана внимателно измършавялото тяло, притисна го до гърдите си и извика:

— Теглете нагоре!

Задърпаха заедно и го измъкнаха на края на дупката.

Господин Мускардо взе смъртника в прегръдките си, а Енрико и Сенг не сдържаха сълзите си.

Мисионерът отвори очи и погледна брат си, Енрико и Сенг и блага усмивка озари устните му:

— Късно … Късно …

— Помогнете! Той умира! — извика господин Мускардо. Водачът му поднесе шише с няколко капки алкохол. Отец Георги махна с ръка.

— Късно е… Умирам… Сбогом…

С последни усилия той вдигна ръце, за да ги прегърне, като се опита да се усмихне за последен път. Погледът му полека-лека угасваше, а от гърдите му излизаше все това обезпокоително хъркане. Изведнъж падна в ръцете на Сенг.

— Сбо…гом… — промълви пак и млъкна завинаги.

— Свърши се — каза водачът на „Жълтият кръст“. — Заклевам се, че ще отмъстя за християните от Минг и за техния мисионер!

Господин Мускардо бе скочил на крака и ревеше като ранен звяр:

— Пинг Чао!… Смъртта на Пинг Чао!… Ела, Енрико!

Тъкмо се готвеше да изскочи от подземието, когато в градината се чуха гърмежи. Китайците, които бяха останали на стража около къщата, се хвърлиха в коридора с още димящи револвери.

— Пристига императорската гвардия! Свършено е с нас!

— викаха те.