Нан Райън
Керван за Багдад (8)

Глава 8

При тази заповед Темпъл беше обхваната от гняв и успя да си възвърне гордостта. Като се отърси от страха и сковаността, тя сложи ръце на кръста, присви зелените си очи, пристъпи към него и извика:

— Не! В никой случай! Нито сега! Нито когато и да е! — Повиши глас и добави: — Никога няма да се съблека за вас!

Вдигна предизвикателно брадичка, но стройното й тяло потръпна.

Без да обръща внимание на бурната й реакция, шейхът стоеше неподвижен и изчакваше тя да се успокои. Беше свалил бялата си арабска роба и бе останал по бяла риза, черни бричове за езда и лъскави черни ботуши. Ятаганът със закривения връх сега бе пъхнат в лъскава кожена калъфка, закачена на кръста му.

— Никога! Никога! Никога! — продължи да вика Темпъл, втренчила изумените си очи в него.

Шейхът тръгна към нея, а очите му бяха силно присвити и някакъв особен блясък просветваше в тъмните им глъбини.

— Не се доближавайте до мене! — каза тя заповеднически, вдигна отбранително ръце и добави: — Предупреждавам ви!

Той продължаваше да върви към нея.

Тя се опита да го заобиколи и да мине зад него, но той беше прекалено бърз. Хвана я и я придърпа към себе си.

Темпъл схвана долните му помисли и потрепери от ужас и отвращение. После започна да се бори, но не можеше да се освободи от силните му ръце. Направи отчаян опит да се отдръпне, но той наклони глава и долепи горещите си устни до нейните.

Прилепил устата си до нейната, той я притисна към разгорещеното си тяло и тя разбра отчаяно, че няма да може да се пребори с този мъж. Не можеше да откъсне устните си от неговите, а и нямаше сили да отблъсне ръцете, които я притискаха.

Докато правеше отчаяни опити да се измъкне от пламенната му прегръдка, тя го удряше с всички сили по гърдите и по гърба. Ударите й бяха бързи, но слаби. Малката й ръка се плъзна по копринения плат на ризата му, спусна се надолу към тънката му талия и се докосна до нещо гладко.

Кама! Беше я пъхнал в гладката кожена калъфка, до която се бе докоснала ръката й. Темпъл хвана инкрустираната със скъпоценни камъни дръжка, докато горещите устни на шейха продължаваха да се движат настойчиво върху нейните.

Предпазливо изтегли острата като бръснач кама и заби острието й в ребрата му.

Реакцията на шейха беше невероятно бърза. Макар че устните му бяха все още долепени до нейните, силните му ръце я заловиха през кръста и острието успя само да одраска кожата му.

Устните му бавно се откъснаха от нейните. Той вдигна глава. Пронизващите му черни очи гледаха спокойно и безизразно. Темпъл изпадна в ужас. Тя се бе опитала да го убие и не беше успяла. Дали щеше да я убие сега? Щеше ли да вземе камата и да я забие в сърцето й?

Той продължаваше да я държи здраво през кръста. Темпъл отвори ръката си и хвърли камата долу на дебелия персийски килим. Той веднага я пусна. Тя се отдръпна уплашено и загледа как той бавно започна да разкопчава ризата си.

Когато я съблече, двамата с Темпъл насочиха погледи към яркочервената кръв, стичаща се по мускулестите му гърди.

— Ела тук! — заповяда й, докато попиваше кръвта с копринената си риза. Тя потрепери от страх, поклати глава и не се помръдна от мястото си. Арабинът вдигна мерните си очи към нея и я докосна леко.

— Казах ти да дойдеш тук!

Тя преглътна тежко, но не се помръдна. Свила ръце в юмруци до тялото си, отбеляза:

— Раната не е сериозна.

Като се надяваше, че наистина е така, добави:

— Само съм ви одраскала.

Едва изрекла тези думи, тя извика стреснато, когато ръката му се стрелна като змия. Той я хвана и я притегли към себе си.

После все така безизразно изрече:

— След като толкова искаш да опиташ вкуса на моята кръв, настоявам да го направиш. Хайде!

— Как… какво казахте? — Темпъл остана като гръмната. — А след това ще ми дадете още една възможност да ви убия, така ли?

— Ще ти дам такава възможност. Дори много възможности. Но първо… — Хвана ръката й и я насочи към кръвта, която се стичаше по тялото му.

Темпъл потрепери, когато пръстите й докоснаха топлата кръв. Направи опит да издърпа ръката си, но той не я пускаше. После започна грубо да я тегли, докато върховете на пръстите й почервеняха от неговата кръв. Едва тогава той вдигна намокрените й с кръвта пръсти.

— Опитай сега вкуса на кръвта ми! — нареди й студено.

— Няма да направя такова нещо! — противеше се тя разпалено.

— Това ще бъде първата ти и последна възможност — заговори й с тих глас, а после вдигна пренебрежително рамене. И за нейна изненада и облекчение пусна ръката й и добави: — Уверявам те, че няма да ти се удаде друг случаи да опиташ вкуса на кръвта ми.

Като избърса пръстите си в прашните си бричове, Темпъл изсъска:

— Дявол да ви вземе, вие сте напълно откачен! Луд дивак такъв! Мръсен, откачен арабски звяр!

Без да обръща внимание на думите й, той внимателно попи с ризата кръвта от гърдите си, наведе се, вдигна камата и като хвърли настрани ризата си, той й подаде украсената със скъпоценни камъни дръжка.

Темпъл го загледа, без да разбира какво иска от нея. Той я подкани:

— Хайде, вземи я! Опитай още веднъж. Може би този път няма да се провалиш.

Темпъл стисна устни, а в очите й се четеше яд и безсилие. Протегна ръка и я взе. Стисна здраво дръжката на оръжието и погледна мъжа. Очите им, изпълнени с напрежение, се срещнаха за момент. Нейните бяха като блестящи зелени пламъчета, а неговите — като студени черни въглени.

Едрият мъж стоеше неподвижно, долепил ръце до тялото си, разкрачил крака.

Мълчаливо я предизвикваше да опита пак. Темпъл го наблюдаваше внимателно, като хищник, който оглежда опасната си жертва. Дали това не беше номер? Дали нямаше и друго оръжие, скрито някъде по него?

— Това не е номер — изрече той спокойно, сякаш прочел мислите й. — Нямам друго оръжие.

Вдигна мускулестите си ръце и разтвори длани. После се завъртя, за да може тя да го огледа.

Като се обърна отново към нея, свали ръцете си и запита:

— Какво чакаш?

Тя мълчеше, гледаше го, без да мига, и се питаше дали ще има смелостта да извърши такова нещо. Можеше ли наистина да забие острието в корема му и да го върти, докато кръвта изтече? Имаше ли сили да убие този мургав опасен арабин, който вероятно смяташе да я изнасили и да я убие?

Ръководена от инстинкта за самосъхранение, Темпъл изведнъж се хвърли към шейха. Искаше да го убие, преди той да е убил нея. Завъртя светкавично извитото като дъга острие, като смяташе с един замах да разпори корема му.

Беше бърза. Но шейхът беше още по-бърз.

Реакцията му беше толкова светкавична, че Темпъл така и не можа да разбере какво стана. Осъзна само, че за една секунда държеше камата в ръката си и се беше насочила към него, а в следващата беше вече в обятията му, ръката й беше извита зад гърба, камата беше вече у него, а острието й беше насочено към седефеното копче на бялата й блуза. Черните му очи я разглеждаха и я караха да се чуди какво ще стане сега.

Темпъл задиша учестено, а сърцето й биеше до пръскане.

С бързо движение на китката си той отряза копчето на блузата й, която се разтвори над гърдите й. Тя се напрегна, затаи дъх и зачака какво ще последва. Но не последва нищо.

Подигравателна усмивка се изписа на устните му, когато той свали ръката си, в която държеше камата, и каза:

— Ти си извади заключенията, Темпъл. Когато те пожелая, ще го разбереш. — Отблъсна я от себе си и добави: — Ако те пожелая, ще те взема без борба. И ти с радост ще ми се отдадеш.

Като направи това арогантно изявление, шейхът й обърна гръб и излезе. Мина през някакви завеси и изчезна.

След малко се върна в голямото помещение, като обличаше чиста бяла риза. Въобще не я погледна. Не й каза нищо. Закопча бавно ризата си, натъпка краищата й в панталоните си, прекоси дългото помещение на шатрата и като стигна до входа, наведе глава и излезе навън.

Темпъл продължи да стои още дълго след като той бе вече излязъл. Беше объркана, изплашена и ядосана.

Беше сигурна, че след като я беше целунал, щеше да я обладае насила. Дали се бе отказал само защото тя се бе опитала да го намушка с камата? Дали щеше да се опита да го направи по-късно?

Потрепери.

Защо я беше отвлякъл в своя оазис?

И колко време щеше да я държи тук? Защо шейх, скитащ из пустинята, говореше толкова добре английски? И защо той… Темпъл изведнъж си спомни нещо.

Той се беше обърнал към нея по име. Беше я нарекъл Темпъл. А тя не му беше казала името си. И той не я беше попитал.

А го знаеше.

Откъде?