Нан Райън
Керван за Багдад (24)

Глава 24

Шариф веднага потъна в дълбок и спокоен сън. Малко след това заспа и Темпъл. Когато изгарящото пустинно слънце се скри зад хоризонта на запад и започна да се захлажда, Шариф се събуди. Клепачите му потрепнаха неспокойно и той лениво отвори очи.

Все още унесен, той приличаше на голия Адам, легнал по гръб на пода в голямата стая на шатрата. Като се прозя сънливо, той се запита защо лежи на килима.

После изведнъж си спомни. Бавно и предпазливо обърна глава.

Темпъл, гола и по-красива от невинен ангел, спеше сред разкъсаните им и разхвърляни дрехи. Единият й крак беше протегнат напред, а другият беше свит в коляното. Едната й ръка беше отпусната върху корема, а другата беше вдигната. Русата й коса се беше разпиляла и закриваше дребното й красиво лице. Краищата на един непокорен кичур се бяха разперили като ветрило върху голата й гръд.

Шариф тихо се обърна на едната си страна, подпря се на лакът и загледа спящата хубавица.

Очите му се плъзнаха възхитени по тялото й. Имаше прекрасна бяла кожа. Беше слаба, с плосък корем. Краката й бяха дълги и чудесно оформени, коленете й леко заоблени, а глезените — изящно тънки. Дори стъпалата бяха красиви, с нежни като на дете пръсти. Гърдите й равномерно се надигаха и спускаха. Те бяха едри, с големи розови зърна, които сега също изглеждаха заспали.

Колко ли време щеше да е нужно, питаше се Шариф да я събуди и нежно да я целува. Изкушаваше се да разбере това.

Но не само гърдите й искаше да целува и да гали.

Погледът му спря за момент на тънката й талия, после слезе надолу по линията на русите й фини косъмчета, които започваха от пъпа и спираха до гъсталака от руси къдрици между белите й бедра. Сърцето му заби лудо той се загледа като хипнотизиран в триъгълника от руси косъмчета. Искаше му се да ги докосва и да ги гали.

Преглътна с усилие.

Изкушаваше се да протегне ръка, да ги разтвори и да покори властно тази съблазнителна жена.

Да разтвори краката й, нежно да раздели тези ангелски къдрици и да целува там, където малката пъпка на чувствеността беше заспала. Само с едно движение на езика си щеше да я събуди. След първоначалното стъписване тя щеше да въздъхне, да изохка и да започне да се извива, докато той гали нейната пулсираща плът.

Шариф пак въздъхна и стисна силно равните си бели зъби.

Пак я желаеше. Искаше да я обладае. Нямаше да се успокои, докато не се любят отново. Беше се възбудил само докато я гледаше. Капчици пот избиха на челото му и по горната му устна и възбуденият му член подскочи и се изправи върху голия му корем.

Но изведнъж черните му очи охладняха и той се намръщи. Не понасяше слабостта си и ядът му беше насочен към Темпъл. Тя изглеждаше толкова сладка и невинна в съня си, но беше опасна със своята привлекателност. Той потрепери.

Тя имаше някаква необяснима загадъчна власт над него, каквато не беше имала никоя друга жена дотогава. Това потресаващо откритие го смая и го накара да изпита желание да й покаже, че той е господарят, а тя е само играчка за забавление и не може да го владее изобщо.

В очите му проблеснаха яд и страстно желание, той я загледа и изскърца със зъби.

Темпъл лежеше гола и беззащитна и той можеше да прави с нея каквото си поиска.

Той често беше събуждал не една от изтощените си любовници да я обладае без особена нежност. Тази жена не беше по-различна от другите. Не възнамеряваше да играе ролята на нежен ухажор и не смяташе, че е длъжен да я целува и предразполага, преди да я обладае. Тя го смяташе за звяр, безбожник и черен дивак. Защо да не й докаже, че е права? Защо да не я принуди да изтърпи сексуалните прищевки на един първобитен дивак?

В този момент Темпъл се събуди.

И първото, което видя, беше голият и ядосан Шариф, надвесен над нея. Зелените й очи го загледаха уплашено.

Ядът му веднага премина.

— Накседил… прошепна той и забрави намерението си да я обладае грубо. — Лежи спокойно сега.

Неизвестно защо изведнъж почувства нужда да я предразположи, да бъде нежен и внимателен, за да поиска тя да му се отдаде.

Темпъл се разсъни и изпита срам и угризения. Изчерви се при спомена за тяхното безумно бурно и животинско любене. Мили Боже, какво направи! Как можа да позволи на този безсърдечен арабски пират да… да…

Затвори очи, когато Шариф се наведе и плъзна гладките си топли устни по нейните.

Не! Не! Това беше ужасна грешка и тя нямаше да я повтори. Темпъл обърна главата си настрани и се опита да избегне целувките му.

— Не! — каза тя настойчиво. — Недей! Моля те.

— Няма — прошепна той дори когато устните му проследиха нейните и спряха върху тях. Продължаваше да я целува, без да я докосва с ръка.

Темпъл си казваше, че трябва да го отблъсне, да скочи и да избяга. Но нямаше сили да помръдне, не беше състояние да се претърколи и да стане. Въпреки това се зарече, че няма да му позволи да я люби пак.

Не сега!

Нито когато и да било!

Неговите нежни и обезоръжаващи целувки продължаваха и колкото и да се мъчеше да устои, Темпъл започна бавно да му отвръща. Пулсът й се ускори. Волята й отслабна. Колко странно изкушаващо беше да лежи гола докато Шариф я целуваше, но не я докосваше. Тя започна да повдига главата си, като се мъчеше да задържи устните му по-дълго време върху своите. Той продължаваше да я обсипва с нежни, бавни целувки, докато устните й се разтвориха, и като че го подканваха да ги задържи по-дълго.

Но той още изчакваше.

След малко целувките му станаха по-настойчиви и той провря езика си в устата й, за да почувства и опита сладостта й. Тя въздишаше и посрещаше със задоволство набега на неговия плъзгащ се топъл език. Решителността на Темпъл постепенно се стопяваше. Започна да я обхваща непреодолимо желание и някакво опиянение, подобно на силен наркотик. И колкото повече го опитваше, толкова повече й се искаше да получава от него. Мислеше си за екстаза, който я очакваше, ако можеше да продължи да лежи тук, на пода, със страстния шейх.

Като се отдаваше на неговите възбуждащи целувки, Темпъл чувстваше, че властната му уста се плъзга ловко върху треперещите й устни и сякаш ги пресушава. Цялото й тяло се обливаше в топлина. Никой не можеше да целува като шейха. Целувките му бяха някаква завладяваща смесица от жар и нежност, странно меки, а същевременно необикновено настойчиви.

Бе невероятно възбуждащо и приятно.

Като потрепери, докато езикът му обхождаше устната й кухина, Темпъл изпита желание да погали гладкия му гръб, гърдите му и плоския му корем. Самият той още не я беше докоснал. Тя не разбираше защо. Но реши, че ще чака, докато той не може да издържи повече да не я докосва. Нека той пръв се огъне. Тогава и тя щеше да реагира.

Темпъл бе притиснала ръце до тялото си и се бе вкопчила в персийския килим. Той всеки момент щеше да протегне ръце и да започне да я докосва.

Но той не го направи.

Докато целувките му ставаха все по-страстни и продължителни, Шариф не я докосваше с ръце, като че беше прочел мислите й. Когато устните му се отделиха от нейните, Темпъл беше сигурна, че той ще вдигне глава и ще я докосне. Но той не повдигна глава и не се помръдна. Устните му се движеха по зачервеното й лице и обсипваха с целувки горящите й бузи, върха на носа й и затворените й очи. Тя потрепери, когато устните му се плъзнаха и се придвижиха към ухото й, за да целунат чувствителното й място точно под него. Докато лъскавите му черни коси гъделичкаха лицето й, той плъзна отпорените си устни по шията й и Темпъл потрепери.

Изпитваше невероятно желание да го докосне и да почувства ръцете му по себе си.

Това се беше превърнало в сладка мъчителна еротична игра, в която и двамата играеха за победа.

Така двамата се възбуждаха все повече. Тя се въртеше възбудено, тъй като неговите устни я караха да полудява от толкова силно желание, че й се струваше, сякаш във вените й потича огнена лава.

Не можеше да разбере как Шариф може да продължава настървеното си проучване на нейното тяло само с устата си. Но успяваше. И това беше влудяващо и крайно възбуждащо. Като я докосваше и проправяше влажна гореща пътечка по шията й, Шариф премести устата си върху лявата й гърда. Приглушен вик се изтръгна от гърлото й. Ръцете й неволно се повдигнаха от пода. Тя се овладя и отново притисна длани до тялото си. После простена тихо от задоволство, когато Шариф прокара острите си зъби около напрегнатото зърно на гърдата й. Тя измърка, когато той започна да движи езика си нагоре и надолу върху втвърдилото се като камъче изпъкнало връхче, после обходи кръгообразно с език зърното й започна да го ближе като сладък бонбон. След това отвори широко уста и го засмука силно и това я накара потрепери от екстаз.

О, Божичко, колко й се искаше да зарови пръсти в косите му и да притисне пламналото му лице по-близо до гърдите си.

Любовната игра продължаваше.

С едната си ръка той се беше подпрял, а с другата беше закрил почти отбранително слабините си. Шариф започна да целува и рамене й. Целуваше я под мишниците. Целуваше плоския й корем. Целуваше повдигнатите й бедра. Целуваше я по пъпа. И всичко това, без да я докосва с ръце. Накрая, когато започна да я целува в основата на потръпващия й корем, Темпъл загуби трудната оспорвана игра.

Обзета от пламенна страст, нещо съвсем ново и непознато за нея, тя изгуби контрол над себе си.

Ръцете й се стрелнаха към главата на Шариф и тя придърпа красивото му лице към себе си.

— Шариф, Шариф… — простена тя и пръстите й се вкопчиха в гъстите му коси.

— Шери — промълви той.

Двамата започнаха трескаво да се опипват. Темпъл не трепна и не се опита да се отдръпне, когато той придърпа ръката й към пулсиращия си, издут от притока на кръв член и прошепна:

— Пипни го, хвани го.

Шариф преглътна тежко и пусна ръката й. Загледа с присвити очи как тя започна да си играе с него, как тънките й бели пръсти се плъзгаха нагоре към вдигнатия му край и после бавно се придвижваха надолу, за да го обвият и стиснат.

— Така ли? — запита тя и плъзна отново галещите си пръсти нагоре по впечатляващата му дължина.

— Точно така! — отговори той, като притвори очи, гърдите му започнаха да се надигат.

След миг отмести ръката й, легна по гръб, вдигна я и я накара да се качи отгоре му. Дъхът му секна, когато тя се намести внимателно върху него.

После Темпъл протегна ръка и долепи пръстите си до устните му.

Той прокара език по върховете на пръстите й, докато те се навлажниха.

Тъй като тя се поколеба неуверено, той прошепна с тих гальовен глас:

— Направи го, шери.

После загледа като хипнотизиран, когато тя се надигна на колене, хвана го нежно с ръка и прокара навлажнените си пръсти по кадифено меката му главичка, докато тя заблестя. След това отново го погледна.

— Вземи го сега — подкани я той гальовно.

Темпъл се подчини и внимателно насочи блестящия връх към себе си.

— Седни сега върху него — подкани я той. — Бавно, и спокойно.

Чувствайки се невероятно сгорещена, дръзка и сексапилна, тя вдигна ръце, сложи ги зад главата си и като го наблюдаваше, бавно и съблазнително се отпусна, докато той потъна изцяло в нея. Едва тогава свали ръце от тила си и се опря в тялото му, наведе се така, че голите й гърди да се потъркват в неговата гръд и докосна устата му.

— Какво ще искаш от мене? — прошепна.

Той отстрани тежката й руса коса от лицето си и отвърна:

— Всичко. Искам те цялата. Не скривай нищо от мене. Дай ми всичко, Накседил.