Нан Райън
Керван за Багдад (26)

Глава 26

Темпъл бавно се пробуждаше от чудесния сън. Още със затворени очи, лежеше като унесена в транс. Не й се искаше да се събуди напълно, а да се отпусне отново, за да може хубавият сън да продължи. Преживяваше отново всяка секунда от вълнуващия прекрасен еротичен сън.

Виждаше отново как топлите му ръце я докосват, галят и изследват. Изгарящите му устни разливат своят жар и наслада във всички чувствителни части на нейното тяло. Като въздъхна и се размърда леко, отвори изумруденозелените си очи и широка усмивка цъфна на подпухналите й от целувките му устни. С удоволствие разбра, че сънят е бил съвсем реален.

Темпъл се обърна, като очакваше да види красивата чернокоса глава на шейха до себе си, но него го нямаше. Тя въздъхна леко разочарована и се обърна на едната си страна, като плъзна ръка по хладната копринена покривка, където той бе лежал доскоро. Веднага си спомни колко необичайно черно й се беше сторило неговото стройно тяло върху снежнобелите чаршафи. Бузите й се зачервиха, като си спомни как двамата се бяха възбудили толкова много, че когато по някое време след полунощ се преместиха най-после в неговата спалня, не си направиха труда да загасят лампата. Нейната слаба светлина ги осветяваше, докато се любеха необуздано и без каквито и да било задръжки. Лека тръпка на наслада премина по тялото на Темпъл, като си спомни съвсем ясно мургавото лице на Шариф, надвесено над нея, докато светлината на лампата подчертаваше силно изпъкналите му скули и отразяваше бездънните глъбини на пламенните му очи. Отново го чуваше да й шепне нещо на арабски и въпреки че не разбираше нищо от казаното, всяка негова дума й звучеше като нежна ласка. А когато тя беше затворила очите си от наслада, той бе прошепнал повелително на английски:

— Не си затваряй очите, американке, гледай ме, като те любя.

Темпъл се надигна и седна в леглото. Пусна чаршафа, който се свлече до кръста й, прозя се и се протегна като доволна котка. След това огледа замечтано луксозната стая и с удоволствие забеляза, че ваната е напълнена с гореща вода. Но още повече се зарадва, че облеклото й за езда е оставено там. Сети се, че щяха да ходят тази сутрин на езда с шейха. Вероятно той я чакаше и гореше от нетърпение да потеглят, а конете им вече са оседлани и цвилят пред шатрата.

Темпъл отметна чаршафа и скочи от леглото. Влезе във ваната и тихо изохка от приятното разтърсващо усещане на ободряващата топлина. Не обърна внимание на смъденето между бедрата си и на леките болки в краката си.

Изкъпа се набързо, обу чистите габардинени бричове за езда, облече светлосиня блуза и обу ботушите от гладка тъмночервена кожа. Прокара четката през косите си и ги привърза с панделка. Сърцето й биеше до пръсване и като стискаше каската, тя спря пред завесите, които отделяха двете стаи. Как ли щеше да се държи шейхът тази сутрин? Дали е толкова нетърпелив да я види, както тя него? Дали щеше да се усмихне и да я грабне в обятията си? Щеше ли да започне да я целува жадно и да я притиска, както бе правил това цяла нощ?

Темпъл въздъхна, като се мъчеше да овладее обхваналото я вълнение, и мина през завесите с лъчезарна усмивка на лице.

Стаята беше празна.

Усмивката й угасна, тя излезе от шатрата и пристъпи навън под ярката светлина на сутрешното слънце.

Оседланият жребец я чакаше там. Но не и шейхът.

Като се усмихна широко, Тариз се приближи до нея и я поздрави:

— Добре ли се чувстваш тази сутрин, Темпъл?

— Аз ли?… Да, да, чувствам се… добре. — Огледа с наоколо, после промърмори: — Къде е шейхът?

— Господарят не е тук в момента — отговори Тариз.

— О! Ще ходим ли на езда тази сутрин? Ще се върне ли той скоро, или…

— Мисля, че няма — отвърна прислужникът и забеляза разочарованието в изразителните и зелени очи.

— Аз ще дойда с теб да яздим тази сутрин, господарке — заяви той.

На Темпъл много й се искаше да накара Тариз да й каже къде е шейхът и защо е променил решението си за тяхната сутрешна езда. Искаше й се да сподели с усмихнатия дребен мъж, че шейхът й беше обещал тази сутрин да яздят заедно. Знаел един таен никому неизвестен оазис. Щели да прекарат деня заедно, да се къпят в прохладните води и да се любят на обраслия с трева бряг. И тя запази самообладание. Усмихна се отново и каза:

— Е, добре. Дори предпочитам да яздя с тебе.

Сам в тайния оазис в пустинята, отдалечен на няколко километра от лагера, Шариф плуваше в хладната бистра вода на засенчения от палмите вир. Като се плъзгаше по водата с плавни движения, той плуваше стилно и бързо. Мускулестите му ръце замахваха с безпогрешна точност и без усилия го тласкаха по водата и ритайки с крака, се придвижваше бързо напред.

Потапяше главата си във водата, после я вдигаше над гладката повърхност, но не можеше да изпита никаква наслада. Шариф плуваше колкото може по-бързо, като че участваше в състезание, което се мъчи отчаяно да спечели, защото от него зависи животът му. И донякъде беше така.

Беше се събудил призори и беше видял Темпъл гола в леглото си. Първото му несъзнателно намерение беше да я вземе в прегръдките си и да я люби. Но после реши, че трябва да избяга колкото е възможно по-далеч от нея.

Беше се надигнал бързо, като внимаваше да не я събуди. Облече се набързо, като се мъчеше да не поглежда към нея, да не мисли за красивата жена, която спеше в леглото му. Обърнат с гръб към нея, той нахлузи бричовете си от мека чортова кожа. После седна на дивана, обу кожените си ботуши и веднага скочи на крака. Тъй като бързаше да излезе, облече чиста ленена риза, но дори не я закопча. Не посмя да погледне назад. После излезе през тежката завеса. Влезе в голямата стая на шатрата, въздъхна с облекчение и почувства сякаш беше успял да избяга от някаква тъмница, една наистина еротична тъмница, където не можеше да издържи, защото там лежеше съблазнителен златокос дракон, по-опасен и от онези, които бълват огън.

Като напъха ризата си в панталоните, Шариф се спря само за да вземе една цигара от златната кутия производство на „Тифани“. После я пъхна незапалена между устните си и излезе навън.

Зяпна от учудване, щом забеляза Тариз. Незапалената цигара се изплъзна от устните му.

— Всичко наред ли е? — попита Шариф.

— Точно това искам да знам и аз — отвърна Тариз, но лъчезарната усмивка на лицето му беше изчезнала.

Шейхът вдигна рамене.

— Всичко е наред — отговори и пъхна цигарата отново в устата си, като наведе глава към малкото пламъче на кибритената клечка, която Тариз му беше поднесъл. После вдъхна дълбоко дима и попита: — Защо да не е наред?

— Твоят и моят жребец са оседлани и чакат — обясни Тариз. — Ще дойда да пояздя с теб и да си поговорим.

Шариф поклати глава и заяви:

— Не! Искам да пояздя сам тази сутрин. — И той се запъти към чакащия жребец. — Ти ще яздиш с Темпъл, когато се събуди.

После, като се направи, че не е забелязал загрижения бащински поглед на Тариз, той бързо възседна коня си и препусна към този отдалечен оазис. И ездачът, и конят се бяха сгорещили, възбудили и плувнали в пот, докато стигнат до първите палмови дървета. Шариф скочи на земята, преди Принс да е спрял напълно. Докато покрития с пяна кон пръхтеше и цвилеше, шейхът откачи ремъка от муцуната му, свали го и хвърли юздите на земята.

След това нетърпеливо съблече мократа си от пот бяла риза и веднага тръгна към водата. Легна по корем, протегна главата си напред и започна да пие от бистрата студена вода. Разпененият жребец се приближи до господаря си, който беше легнал на земята, наведе кадифената си муцуна към вира и започна да пие, като повдигаше царствената си глава в промеждутъците, докато утоляваше жаждата си, за да изцвили от благодарност и удоволствие.

Когато утоли жаждата си, шейхът се изправи и започна да се съблича. Жребецът вдигна глава и подуши голото му рамо.

— Добре де — каза му Шариф и се приготви да свали седлото на коня. Издърпа коженото мароканско седло, хвърли го на земята и каза на едрия кон: — Ти прави, каквото щеш. Аз ще поплувам. Потупа жребеца приятелски по гърба, после се обърна и се гмурна в бистрия дълбок вир.

Черният кон изцвили, потрепери и се потопи във водата до него. Щом влязоха в освежаващата вода, Принс поиска да си поиграят. Започна да докосва с глава гърба на господаря си, като че го приканваше да се позабавляват.

Но Шариф нямаше настроение за това. Гмурна се в дълбоката вода, изтласка се напред и като преплува известно разстояние под водата, се отдалечи от жребеца. Принс остана във водата само докато се охлади. После потропвайки с копита, се върна обратно на брега, мократа му козина блестеше на слънцето, а той започна доволно да хрупа трева.

Но неспокойният му господар не можеше да бъде задоволен толкова лесно. Шариф стоя дълго във водата, като плуваше енергично и упорито, твърдо решил да отмие омайващия аромат на Темпъл и нейното влияние върху него. Продължи да плува, докато кръвта се охлади и главата му се проясни. И когато накрая се измори така, че едва можеше да мърда ръце и крака, а дишането му толкова се беше ускорило, че беше започнал да се задъхва и да усеща парене в гърдите си, Шариф се довлече до брега. Коленете му се подгъваха от умора, той се отпусна на земята и се изтегна върху меката като постеля трева.

Лек ветрец повя от юг, поклати върховете на палмовите дървета и погали мократа му снага. Изтощен от дългата безсънна нощ и бурната любов, грохнал от напрегнатото плуване, Шариф беше готов за дълъг приятен сън.

Нагласи се така, че да му бъде по-удобно, пъхна ръка под главата, затвори очи и въздъхна. Но сън не го ловеше. Пред очите му беше образът на сладката гола Темпъл, седнала с разтворени крака върху бедрата му, с кожа, блеснала на слабата светлина на лампата, със златисти коси, разпилени по белите й гладки рамене, и гърдите й, изваяни като от слонова кост, които се полюляваха предизвикателно, докато се любеше с него.

Шариф отвори очи. Тялото му веднага откликна неволно на изплувалия пред него образ. Възбуди се и някаква задушаваща топлина започна да се разлива по цялото му тяло, докато накрая почти не можеше да диша. Лицето му мъчително се изкриви. Шариф се надигна, седна и изскърца със зъби. После разтърси глава, за да се освободи от тези мисли. Той много искаше нейният образ да го остави на мира и да изчезне. Шариф се помъчи да си припомни още веднъж коя е тя. А той добре знаеше. Беше научил за фамилното им имение „Еджуотър“ в Делауер с голямата им бяла къща в гръцки стил от Възраждането с осем колони и обширна тревна площ край реката. Знаеше, че тя е била изключена от колежа „Софи Нюкоум“, когато е била последна година студентка. Била арестувана заедно със Сюзън Б. Антъни за това, че предвождала някакво протестно шествие към столицата в борбата за всеобщи избирателни права. И така създала неприятности на баща си Уолтър Уилсън Лонгуърт, който по това време бил заместник-министър на вътрешните работи на президента Кливлънд, но това пък се харесало на брата на майка й Джеймс дьо Плеси, който беше главната двигателна сила на мощната машина, от която се беше натрупало богатството на фамилията — оръжейната империя на Дьо Плеси.

Знаеше, че тя е интелигентна, своенравна жена, желана за съпруга от най-добрите кандидати за женитба в Европа и Америка. Беше научил, че бързо е покорявала мъжките сърца, но щом някой се увличал по нея, тя го зарязвала. Знаеше също, че й омръзвал всеки ухажор, щом горкият човечец се влюбел в нея.

Беше научил и за поета…

Като стисна зъби. Шариф се пресегна да вземе оставените настрана велурени панталони и извади от джоба им празната гилза от куршума, която носеше винаги със себе си. Подържа я в ръка и загледа инициалите, изписани в края й.

Дьо П.

Това не го успокои.

Изкушаващият образ на Темпъл не можеше да бъде заличен.

Лицето на Шариф помръкна от внезапното стряскащо откритие, че това видение никога няма да го напусне.

И в този момент разбра, че сега, довечера, утре и до края на живота му образът на Темпъл ще остане запечатан в паметта му.

Знаеше също, че не само физически беше привлечен от нея.

Теглеше го и сърцето му. Шейхът потрепери.