Нан Райън
Керван за Багдад (11)

Глава 11

Наближаваше пладне.

Темпъл се чувстваше по-объркана от всякога. Елегантната дълга рокля, гащетата от атлаз и дантели и бродираните кадифени чехли явно не само бяха нови, но й ставаха. Като че бяха поръчани специално за нея от някого, който е знаел точните й мерки.

Как беше възможно това? Един шейх от пустинята да е наясно с модерните европейски дрехи в момента? И откъде би могъл да знае мерките й?

Пък и как беше възможно този загадъчен арабски главатар да говори толкова добре английски? Къде го беше учил? Може би от своя прислужник Тариз? Но ако беше така, откъде пък Тариз го знаеше? Тя се намръщи и се опита да си отговори, налучквайки липсващите части от тази смайваща загадка. Темпъл оправи финия плат на роклята си. Този, който я беше избрал, явно разбираше от красиви скъпи рокли. Като се изключат удобните кадифени чехли, тя можеше да отиде с майка си на следобедно посещение на някоя от богатите дами на нюйоркското Пето Авеню или да се разходи из лондонския Хайд Парк с някой изискан кавалер с благородническа титла.

След като се почувства значително по-добре след дългата освежителна баня, Темпъл облече лятната рокля с късите ръкави и дълбокото деколте и боязливо се запъти към хола.

Там нямаше никого.

Зачуди се къде може да е отишъл шейхът, като й се искаше той да не се връща въобще или поне да се забави до вечерта. Във възбуденото състояние, в което се намираше, не можеше да издържи да остане затворена с него цял ден в този луксозен затвор. Неволно потрепери, като си спомни онези напрегнати ужасяващи моменти сутринта, когато Шариф беше хванал чаршафа, с който се бе завила. Отново почувства интимното докосване на ръцете му, тези дълги, тъмни пръсти, между плътно загърналия я плат и голите й гърди.

При този спомен някаква странна вълна от страх и топлина се разля у нея и тя смутено се изчерви. Като се мъчеше да си внуши, че горещината в пустинята е причина за това, тя се стараеше да се утеши с мисълта, че и шейхът може да се е почувствал неудобно.

Сякаш привлечен от нейните мисли, шейхът изведнъж се появи. Както предполагаше, той беше без тюрбан и също изглеждаше разгорещен. Мургавото му лице беше изпотено. По черната му коса блестяха капчици пот, бялата му ленена риза беше мокра и залепнала за тялото му. Шейхът веднага насочи погледа си към нея, но изражението му беше неразгадаемо. Стойката му, чертите на лицето му, плавната му походка, подобна на тази на пантера, всичко в него я накара да потръпне, когато той й кимна леко, прекоси стаята и започна да разкопчава мократа си риза. Съблече я и я захвърли. Едва тогава Темпъл събра смелост да го заговори:

— Какво правиш?

— Готвя се да се изкъпя — отговори шейхът студено.

— Тук ли? — запита тя ужасена.

— А къде другаде?

Темпъл се намръщи, за да разбере той, че тя смята това за неприлично. Но не можеше да откъсне очи от тялото му. Възхити се на гладката му маслиненочерна кожа, твърдите му мускули и извивките на стройното му разкошно тяло.

Вниманието й беше привлечено от струйките пот, които се стичаха надолу по тъмния му врат и оттам по гъстите черни косми на гърдите му, които образуваха интересна форма подобна на ветрило по голото му тяло. Той вдигна мръсната си риза, за да избърше с нея капчиците пот по гърдите си, и Темпъл почувства, че се изчервява.

После се опита да се овладее.

Загледа шейха презрително, смръщи нослето си и се обърна с гръб към него.

— Ако искаш да се къпеш тук — заговори, — аз ще изляза.

Почака, затаила дъх, като се надяваше, че той ще й позволи това. Може би щеше да се съгласи, тъй като сега имаше много хора навън и нямаше опасност тя да избяга.

— Няма да ходиш никъде! — нареди той със спокоен, тих глас.

Установи, че се е приближил малко повече до нея и сега стоеше точно зад гърба й.

Миризмата и топлината, които се излъчваха от сгорещената му от слънцето плът, дразнеха приятно сетивата й. Изведнъж я обзе някаква слабост и световъртеж. Тя се обърна, като се мъчеше да запази равновесие.

— Ако се опиташ да излезеш — продължи той спокойно, — ще бъдеш доведена обратно тук и тогава ще те накарам да седиш до ваната, докато се къпя.

След тази дръзка заплаха гордостта й се възвърна. Ядосана от думите му, за момент забрави, че той е толкова близо до нея, обърна се рязко и се блъсна в гърдите му. Силен вик от болка и изненада се изтръгна от устата й. Тъй като имаше опасност да падне, несъзнателно се хвана за него. Той вдигна ръка и я улови за лакътя, за да я задържи.

— Дяволите да те вземат! — възкликна тя, постави ръка върху голите му гърди, а пръстите й се заплетоха във влажните къдрави косми. — Виж какво направи сега!

— Нищо не съм направил — отговори той и продължи да я държи за лакътя.

— Направил си! — възрази тя, разтревожена и ядосана. Сърцето й биеше силно. — Изцапал си ми роклята! — възкликна тя възмутена, намръщи се и плъзна пръсти по тесния корсаж на роклята си, където личаха петната, останали от мръсотията и праха при докосването на неговото тяло до нея.

— Какво ще правя сега? Какво да облека?

Той пусна лакътя й и заяви:

— Просто ще облечеш друга рокля.

— Друга рокля ли? Нямам други рокли!

— Не — отговори той. — Имаш!

Той се обърна, отиде до входа на шатрата и извика Тариз.

Тариз влезе, последван от двама мускулести араби, които носеха тежък сандък. Щом го свалиха на земята, носачите веднага излязоха. Тариз се усмихна, поклони се и ги последва.

— Какво е пък това? — запита Темпъл, като загледа подозрително сандъка.

Шариф вдигна капака.

— Дрехи. Рокли и други неща за теб.

Когато тя се приближи, за да ги разгледа, Шариф изтри ръцете си в панталона, бръкна в отворения сандък, извади снежнобяла копринена вечерна рокля и я метна върху вдигнатия капак на сандъка. После извади друга неофициална лилава памучна рокля, поръбена с ирландска дантела, и я метна върху бялата. След това извади една разкошна рокля от красив зеленикав шафран, вдигна я за малко да я види тя и я пусна обратно в сандъка. Ефирната зелена рокля прошумоля и изчезна на дъното му.

— Всички тези неща са твои сега — обясни той и извади един голям поднос, покрит с кадифе и отрупан с бижута. Колиета, гривни, обеци с диаманти, рубини и смарагди блестяха върху подноса.

Шейхът остави подноса върху ниската масичка пред дивана.

После се доближи пак до сандъка, зарови двете си ръце в него и извади оттам поръбени с дантели неглижета, нощници, комбинезони, бельо и копринени чорапи.

— Мисля — каза, като пусна изящното бельо обратно в сандъка, — че ще намериш тук всичко, което ти е нужно.

Почака тя да каже нещо, но Темпъл мълчеше. Тя почти не погледна дантеленото бельо, красивите рокли и дори таблата с блестящите скъпоценни бижута. Очите й не се откъсваха от шейха.

Беше я принудил да прекара една ужасна дълга нощ съвсем гола и тя го беше проклинала за неговата жестокост. И сега се възмути от нечовешкото му отношение. Мразеше този тъмнокож варварин от дъното на душата си. А той й предлагаше красиви рокли и скъпи бижута, като че беше любимата му любовница. Започна да го ненавижда още по-силно.

Намеренията и плановете му й се струваха още по-неясни. Това, че владееше английски и беше изрядно чист, го правеше да изглежда малко по-цивилизован от неговите съотечественици, но той все пак си оставаше един нечестен арабин.

— Ах, ти, арогантен арабски глупак! — промърмори тя. — Даваш ми ефектни рокли и блестящи дрънкулки, защото очакваш да правя абсолютно всичко, което поискаш, така ли?

Очите й изпускаха зеленикави пламъчета и приличаха на разкошните смарагди в подноса.

— Не! Очаквам, че ще правиш абсолютно всичко, което искам, с или без роклите и бижутата. — Чувствените му устни се разтегнаха в дяволита усмивка. — И точно това ще правиш!

След това, без да каже нищо повече, като опитен матадор, който обръща гръб на разярения бик, той се отдалечи бързо.

— Ами, имаш да взимаш! — прошепна Темпъл, но изчака разумно той да си излезе, за да не може да я чуе.