Ерик Нюланд
Призраците на Оникс (34)

Глава 32

2040 часа, 3 ноември, 2552 година (по Военния календар)

хиперпространството, в близост до система Зета Дорадус

на борда на хищника на КУОН „Здрач“

— Отключете стелт протоколите — нареди командир Лаш. — Подгответе се за преход към нормалното пространство.

— Да, сър.

Лейтенант командир Джулиан Уотърс се обърна към офицерите на мостика на „Здрач“.

— Външните източници на захранване са изключени — каза той. — Активирайте аблативните камуфлажи. Обезопасете регулаторите на двигателите.

На навигационния си пулт лейтенант Бетани Дурано провери повторно изчисленията за прехода от хиперпространството към нормалното пространство.

— Още съвсем малко, сър. Тридесет секунди.

Лейтенант Джо Янг се обади от пулта за контрол на операционните сензори.

— Готови сме за тихо и невидимо препускане, сър. Получавам потвърждения по пет пункта.

Лаш провери всичко сам на дисплея до капитанския стол. Всичко беше в норма. Тогава защо имаше чувството, че ще се провалят? Отговорът беше прост — през краткия период на командването му на „Здрач“ ежедневието им беше да се оправят с надвиснали катастрофи. Не очакваше този път да е по-различно.

— Преминете в нормалното пространство — нареди той. — Стартирайте отброяването.

Уотърс нагласи хронометъра и каза:

— Време до старта на мисията — започваме от петнадесет.

Лаш погледна към старомодния си ръчен часовник с пружина и зъбни колелца, подарък от баща му при завършването на академията: „Грижи се винаги да е навит, сине.“ Той го провери — наистина беше навит до край.

Светлините на мостика отслабнаха до червено, тъй като захранването на кораба беше пренасочено към свръхсветлинния ускорител на частици „Шоу-Фуджикава“, който отвори черна дупка обратно към нормалното триизмерно междузвездно пространство. На трите черни екрана заблещукаха звезди. Една от светлинните точки грееше неестествено ярко. Главният екран показа звездата в центъра си. Около Зета Дорадус се занизаха астрономически показатели. Елиптични орбити проследиха траекториите на шестте най-вътрешни планети.

— Звездните координати съвпадат — каза лейтенант Дурано. — Леко сме се отклонили от целта, сър. С три милиона километра.

— Приближи ни — нареди Лаш. — Пълен напред с една трета от мощността по курс към четвъртата планета. Кажи на лейтенант командир Чо, от инженерния екип, да започне да презарежда хиперпространствените кондензатори.

— Да, сър — каза тя.

Дурано прехапа долната си устна, което както командир Лаш знаеше, означаваше, че е нервна… и вече усещаше нещо нередно в мисията.

„Здрач“ се понесе през космоса, неразличим от черната пустош. Единствено издайническото проблясване на звездите в далечината едва забележимо подсказваше, че на мястото им има нещо.

Уотърс погледна хронометъра и прошепна:

— Сър, остават тринадесет минути. Едва ще имаме време да стигнем до целта, ако се придвижваме скрити, да не говорим за извършване на детайлен анализ.

Времето никога не беше на страната на командир Лаш. Или имаше твърде много време и екипажът му изчакваше дни или седмици в режим на стелт прикритие, или както в този случай, трябваше да прибързват и да търсят компромис между сигурността и количеството събрана информация. Беше отвратителен избор, съдбата на хиляди хора и на осем кораба зависеше от това. От друга страна, ако „Здрач“ бъдеше засечен, никаква информация от разузнаването им нямаше да се върне у дома. Още по-зле, всички щяха да загинат.

Осемнадесетте месеца на търкания в екипажа и постоянните действия се отразяваха на офицерите на Лаш. Той наблюдаваше офицерите Дурано и Янг и виждаше бойната умора в безжизнените им, оградени от тъмни кръгове очи. Бяха понесли безкрайното чакане, разнообразявано от съглашенска плазма и лазерен огън. Бяха станали свидетели на падането на четири колонии и кремацията на милиарди. Бяха на самия ръб. В интерес на истината, той също бе на края на силите си.

— Имаме заповеди — каза Лаш на Уотърс. — Петнадесет минути в системата и се прехвърляме обратно. Ще оползотворим максимално отпуснатото ни време.

Времето им беше ограничено поради две причини. Първо, възможността да бъдат засечени от сензорите на Съглашението нарастваше геометрически след петнадесетминутен престой. Второ, след петнадесет минути възможността „Здрач“ да открие останалата част от бойната си група в хиперпространството щеше да намалее експоненциално. Лаш се облегна назад и последва дълго усъвършенстваната традиция на капитаните на хищници — опита се да излъчва търпение.

Завръщането на „Здрач“ на Земята беше счупило рекордите. Бяха уловили вълна в хиперпространството, много по-голяма от тази на съглашенския кораб, когото бяха последвали. Навигационният им ИИ беше докладвал: „засичам модели на солитонови^[1] вълни в близост до конструкцията Хейло“. Лаш нямаше идея какво беше причинило това, само докладва на лорд Хууд, който, след като взе под внимание дадения му доклад за хиперпространствените дири, му нареди да опита същия трик и да последва вектора на ударния отряд от спартанци, докато не достигне отдалечената станция „Триполи“. Там щяха да се влеят в бойна група под командването на адмирал Карл „Разрушителя“ Патерсън, да осигурят подкрепление на спартанския отряд и при добро развитие на обстоятелствата, да добият контрол над нови технологии, които да обърнат хода на войната.

Лаш бе чувал слухове за смелите действия на спартанците, за абордажа им на съглашенски кораб, че са изпепелили кораба му близнак и заедно с това са унищожили орбиталния асансьор Tallo Negro del Maiz. Слухове, от които се раждаха легенди. Беше повече от щастлив да остане в сенките. Никакви видео репортажи за героичната му смърт, не благодаря.

На Земята не успяха да попълнят до край екипажа и запасите на „Здрач“. Вместо това се прехвърлиха незабавно в хиперпространството, за да се заловят за бързо разсейващата се диря на заловения от спартанците съглашенски кораб.

— Достигнахме максималния обсег на радарната система X-ELF — обяви лейтенант Янг. — Осем минути по часовник, сър.

— Започни снимки с висока резолюция — каза му Лаш. — От повърхността на планетата до точките на Лагранж.

— Получавам резултати — каза Янг. Той изправи гърба си. — Засичам два обекта във висока орбита! Разрушители на Съглашението.

На дисплея на Лаш се появиха силуети, които потвърдиха анализа на Янг.

— Разрушители от тежък клас — прошепна Лаш. Огънят им беше достатъчно концентриран, за да се справи с дузина хищници на КУОН.

— Дали единият не е спартанският кораб, сър? — попита Уотърс. — Можем да изпратим теснолъчев кодиран сигнал, сър.

— Всичко е възможно, когато става дума за спартанци — каза Лаш. — Но нашата работа не е да влизаме в комуникация с тях. Тук сме, за да съберем информация, която да послужи на стратегическото планиране на адмирал Патерсън.

Уотърс притвори очи, замисли се за момент и най-накрая каза:

— Да, сър.

Лейтенант-командирът искаше да влезе в тази битка. Това можеше да е фатална емоция за един офицер на хищник. Лаш изпитваше симпатия към него. Уотърс бе загубил жена си и децата си преди много време на Харвест. Но прикритието им беше единствената им защита срещу подобна сила. Отмъщението нямаше място на този кораб.

— Засичам отломки в космоса — каза Янг. — От метален произход. Сплав с неизвестна за спектроскопичния анализ структура.

— Скорошна битка? — попита Уотърс.

— Да, сър, откривам остатъчна плазма. Обаче… масата им е твърде малка дори за един съглашенски разрушител.

— Поемете по курс 0–2–0 по 3–2–5 — нареди командир Лаш на лейтенант Дурано. — Пренасочи захранването от двигателите към хиперпространствените кондензатори.

Тя съсредоточи вниманието си върху навигационните контролери.

— Веднага. Новата траектория е зададена. Инерцията ще ни отведе право в орбитата — всички следи от умората й изчезнаха и бързо като картечница тя напечата съобщение на клавиатурата си. — Лейтенант командир Чо докладва, че кондензаторите са заредени на петдесет процента. Ще са готови след шест минути.

— Премини към активен камуфлаж — каза командир Лаш на Уотърс.

Лаш се насили да запази самообладание. Чувстваше се като измамник, но трябваше да поддържа илюзията за увереност заради офицерите си. Никога нямаше да им позволи да узнаят колко е изплашен.

— Активният камуфлаж е включен — каза Уотърс. — Тъканният буфер работи на пълна мощност. Четири минути по часовник.

„Здрач“ се гмурна към сумрачната демаркационна линия на планетата. По аблативното покритие на горната му част, което по принцип беше матовочерно, сега трептяха шарките на пересто-слоести облаци, лазурния океан и пламналия оранжев залез.

— Радиологични излъчвания? — попита Лаш.

— Не засичам аргус-ефект в магнитосферата — отговори Янг. — Отрядът спартанци не са детонирали никоя от бойните глави „Фенрис“.

— Това добре ли е или зле? — промърмори Уотърс.

Лаш не беше сигурен. Ако спартанците бяха на планетата, щеше да очаква масови разрушения.

— Енергийни източници на планетата? — той попита Янг.

— Нищо, сър — отговори Янг, докато умислено разглеждаше информацията, която изскачаше на екраните пред него. — Все още остава да сканираме една четвърт от повърхността на планетата. Ще ни отнеме седем минути в тази орбита, за да покрием площта.

— Една минута по часовник — каза Уотърс. Той се поколеба дали не трябва да каже и още нещо, но не го направи.

Лаш знаеше какво иска — висока орбита, повече време и близост до бойните машини на Съглашението. Уотърс искаше да бъде герой.

— Ще се придържаме стриктно към заповедите на адмирал Патерсън — каза Лаш. — От другата страна на планетата има два съглашенски кораба. Няма знаци за присъствието на спартанци. Няма взривени ядрени бомби. И все още никой не ни е забелязал. Това е достатъчно.

Лаш срещна погледна на Уотърс. Лейтенантът извърна очи, намръщи се и кимна.

— Приготвяме се за преход в хиперпространството — каза той.

— Да, да — каза лейтенант Дурано. Тя въздъхна, видимо облекчена от решението да се махнат оттук. — Заредих матриците на прехода. Ще сме готови за скок след седемнадесет секунди.

Лаш зачака нервно в капитанския стол. Да се върнат беше правилният ход. Ако се вдигнеха във висока орбита, късметът им със сигурност щеше да ги напусне. А в хиперпространството бяха осемте бойни кораба на Патерсън, които чакаха данните от разузнаването им. Два съглашенски разрушителя бяха сериозна заплаха, но сред военните беше прието, че в съотношение три към едно в полза на КУОН битката е изравнена. Четири към едно? Такова съотношение беше рядкост в тази война.

Защо тогава имаше чувството, че нищо не е наред?

— Започнете хиперпространствения преход — нареди командир Лаш.

 

 

Космосът около „Здрач“ пламна в синьо, след това в бяло и звездите изчезнаха. Осем кораба на КУОН изскочиха в черния междузвезден вакуум. Около тях се развихри спектакъл с фойерверки от синя радиация на Черенков и спирали от разпадащи се субатомни частици.

Командир Лаш използва това като преимущество.

— Поеми нов курс наляво, перпендикулярно на атакуващите вектори на флотилията — нареди той на лейтенант Дурано.

— Да, сър.

Под червеното сияние на бойното осветление на мостика офицерите му изглеждаха по-живи… и по-изплашени.

Обгърнатият от стелт покритие „Здрач“ се отдалечи от разрушителите, носача и кръстосвача от бойната група на адмирал Патерсън. Лаш не бягаше, въпреки че чувството за това постоянно се завръщаше в него, откакто стана свидетел на събитията при пръстена Хейло. Доброволно беше предложил „Здрач“ да се върне и да проучи планетата на втора разузнавателна мисия. Адмиралът обаче му отвърна, че няма време. Щеше „да изненада тези съглашенски копелета и да ги хване със свалени гащи“ и да ги удари, докато са в близост до гравитационната прегръдка на планетата.

При това съотношение в негова полза тактиката беше разумна. И все пак Лаш се безпокоеше, че адмиралът рискува толкова много животи, без да разполага с пълна картина на нещата.

— Придвижи ни в елиптична орбита около тъмната страна на Оникс — нареди Лаш. — Подай най-висока точка петдесет хиляди километра. Напред с една трета мощност.

— Новият курс е зададен, сър.

Лейтенант Дурано се обърна с лице към него. Изглеждаше притеснена. Отвори уста, поколеба се и бързо каза:

— Извинете, сър. Мислех, че заповедите ни са да стоим настрана от битката.

— Това и ще направим — каза Лаш. — Но ще завършим проучването на планетата.

Той отиде до навигационния пулт и сложи ръка на рамото на Бетани.

— Просто ни преведи елегантно и спокойно.

Тя се вторачи в екраните пред себе си.

— Да, сър.

— Следи термалите на двигателите и вдигни мощността над една трета, точно до границата на невидимост — каза той на Янг.

Лейтенантът преглътна и отвърна:

— Разбрано, командире.

Лаш се стремеше към най-доброто. Искаше скорост и невидимост.

— Движение на екраните! — обяви лейтенант командир Уотърс.

На централния екран се появиха припламвания сред мрака. Адмирал Патерсън бе започнал първата си атака.

— Четиридесеткратно увеличение — нареди Лаш.

На дисплея се появиха двата съглашенски разрушителя. В щитовете им се разбиваха хаотични ята от ракети „Арчър“, без да постигат ефект. Корабите нарушиха позицията си за орбитален престой, за да посрещнат врага и по този начин се приближиха един до друг. Зад съдовете се появиха три бели сфери, разшириха се и обгърнаха вече събраните вражески разрушители. Надолу към магнитосферата на планетата се изстреляха струи под формата на фуния от свръхзаредени йони.

— Идеално попадение с ядрени глави — прошепна Янг, като поглеждаше от екрана към инструментите си. — Максимално поражение и радиация, уловена от планетата, така че флотилията да може да се придвижи.

— И да ги довърши — Уотърс потри ръце в знак на несъзнателно нетърпение.

Огнените топки се охладиха до червено и изпод тях се появи изящен силует. Един от разрушителите на Съглашението бе оцелял. Към средата на бойната група на КУОН се устремиха снаряди — право към флагмана на адмирал Патерсън, „Сталинград“.

Носовете на корабите на КУОН лумнаха, когато оръдията им с магнитни ускорители стреляха. Между двата кораба прелетяха огнени линии и свръхнагрети снаряди.

Разрушителят на КУОН „Целувка в Глазгоу“ се придвижи пред флотилията. Тесният кораб се обърна странично и застана между прииждащата плазма и „Сталинград“. От корпуса се отделиха дузина спасителни пашкула и корабът пресрещна три от четирите огнени копия. Корпусът се нагря за миг и след това се пръсна.

— Проследете тези пашкули — нареди Лаш на лейтенант Янг.

— Да, сър.

На екрана „Сталинград“ понесе централен удар в левия брод. Плазмата се вряза на метри в бронираното покритие титан-А като горелка през оризова хартия. Централните палуби на кораба хлътнаха навътре.

Снарядите на КУОН удариха разрушителя на Съглашението. Пробиха през възстановените щитове на кораба, през корпуса му и го захвърлиха толкова мощно назад, че той се запремята неконтролируемо в атмосферата на планетата и остави следа от турбуленция и пламъци.

Двигателите му пламнаха и ускориха към най-ниска орбита, надалеч от флотилията.

— Страхливци — промърмори Уотърс.

— Странно — каза Лаш. — Оцелявали сме при пет сблъсъка между КУОН и Съглашението.

Той се загледа в открития космос, припомняйки си касапниците и факта, че КУОН бе спечелило само една от тези битки.

— Войните на Съглашението не бягат просто така, лейтенант командир. Може да се изтеглят, за да се прегрупират, но когато са по-малко и разполагат с по-слаба огнева мощ, предпочитат да загинат геройски.

Имаше само една очевидна причина, поради която този самотен съглашенски разрушител би побягнал.

— Ще се покажем — каза Лаш на лейтенант Дурано. — Увеличи скоростта. Задръж курса.

— Сър? — Тя се надвеси над контролерите си. — Да, сър.

Лаш свърза корабния канал към инженерния отсек.

— Лейтенант командир Чо, пренасочи цялата мощ на хиперпространствените кондензатори към двигателите. Искам да работят на сто и тридесет процента.

Привидната победа, отпреди миг, избледня и офицерите на мостика отново изглеждаха уморени и нервни. По корабния канал цареше тишина.

— Пренасочвам мощността, сега — отговори Чо.

„Здрач“ се разкри. Лаш нарушаваше първото правило на всеки капитан на хищник — стой скрит. Всеки от инстинктите му обаче крещеше, че частите на Съглашението нямаше да се окажат толкова лесен противник и че им убягваше някакъв жизненоважен детайл.

Седемте кораба на адмирал Патерсън подгониха единичния вражески кораб. „Здрач“ описа дъга около планетата и те изчезнаха от погледа им. Лаш се върна на капитанския стол и нервно се отпусна в него.

Уотърс застана до него и му прошепна:

— Кажи ми какво правиш, Ричард.

Лаш се облегна напред и запази мълчание.

— Излизаме от тъмната страна на Оникс след петнадесет секунди — каза лейтенант Янг. — Десет… пет… три, две, едно.

На екрана се появи нощното лице на планетата, обгърнато от мрак, с изключение на мъждукащите облаци на границата на здрача.

— Гореща точка! — извика Янг. — На хоризонта — на двадесет и седем градуса северно, сто и осемнадесет източно. Преизчислявам термалите, за да минем през атмосферната аномалия.

Вълнообразният обект на главния екран се разпадна на двадесет съглашенски бойни кораба, които бързо се заизкачваха през атмосферата, за да пресрещнат флотилията на адмирал Патерсън.

Лаш скочи на крака.

— Намалете мощността на двигателите на една трета — каза той. — Включете отново стелт протоколите. Задайте нов курс към полярната орбита. Осигурете ми чиста линия на видимост към „Сталинград“.

— Нов курс, разбрано — каза лейтенант Дурано. Гласът й звучеше напрегнато, докато изчисляваше орбитата. — Пригответе се за корекция на мощността на една трета.

„Здрач“ се разтресе и се наклони към полюса. Двигателите изръмжаха и хищникът се изви нагоре в дъга към ледените шапки на Оникс.

— Зенитът е на двадесет и две секунди от нас — каза Дурано.

Лаш се обърна към лейтенант командир Уотърс.

— Докладвай.

Уотърс вече гледаше съсредоточено дисплея си.

— Нищо. Съглашенската флотилия не ни обръща внимание.

По принцип трябваше да чувства облекчение. Те можеха да разрушат „Здрач“ с няколко лазерни изстрела. Да се скрият бе правилното решение. Но въпреки многократните наставления да избягва врага, на Лаш му се искаше съглашенските кораби да се бяха обърнали. Това може би щеше да даде няколко допълнителни мига на Патерсън, за да види срещу какво се изправя.

Той изчака петнадесет секунди, най-мъчителната четвърт минута през живота му, загледан в облаците, земните маси и океаните на Оникс, които се нижеха под кораба.

„Здрач“ най-сетне се изкачи над полюса и звездите, както и флотилията на адмирал Патерсън, появила се отново на предния екран. Съдовете на КУОН се намираха само на стотина километра един от друг. Стреляха с всичките си оръдия с магнитни ускорители и хвърлиха залп от ракети „Арчър“ срещу съглашенските кораби, които връхлитаха към тях. Подобните на метеори снаряди прогориха атмосферата и оставиха белези от дим след себе си.

Корабите на Съглашението стреляха с лазерите си и унищожиха приближаващите се ракети, но не успяха да спрат изстреляните от упор снаряди „МАК“. Седем от тях удариха двата челни разрушителя в авангарда на Съглашението, разбиха щитовете им, смачкаха броните им и премазаха корпусите им. Осакатените съдове прекратиха щурма си, тъй като гравитацията на планетата ги улови в прегръдката си. Двигателите на един от корабите пламнаха от пренатоварване, докато капитанът му се опитваше да осъществи кацане на повърхността. Другият разрушител обаче се завъртя в орбита, а инерцията му беше неутрализирана.

Победа. Лаш знаеше, че ще бъде мимолетна. Врагът ги превъзхождаше почти тройно, притежаваше по-мощни оръжия и щитове. Близостта на гравитационния кладенец пък означаваше, че Патерсън бе натикан в ъгъла. Очертаваше се касапница.

Откъм флотилията на Съглашението избухна плазма, която премина като слънчев пламък през космическата пустош към корабите на КУОН. Патерсън не беше глупак. Той не се опита да избегне попадението от толкова малко разстояние. Вместо това двигателите на корабите му се нагряха и те се устремиха към ниската орбита — в атака. Това нямаше да спре по никакъв начин насочената плазма, но те щяха да преминат през нея с много по-висока скорост, вероятно достатъчно бързо, за да избегнат втора атака.

Плазмата проследи корабите на КУОН, докато те се спускаха. Миг преди да се вреже в тях, от съглашенските кораби засветиха енергийни проектори и ослепителни лъчи от чиста бяла радиация озариха корабите на Патерсън, толкова ярка, че всичко застина за миг и се запечата в ретината на Лаш.

Екраните се изпълниха с експлозии и дъжд от разтопен титан, който бързо се пръсна в облак от искри, дим и премятащи се черупки на кораби на КУОН. Като по чудо пет човешки кораба се изстреляха извън сцената на масово унищожение. От пробойните им излизаха пушек и въздух. Те се врязаха тежко в сърцето на съглашенската флотилия.

„Иво Джима“, разрушителят на КУОН, закачи съглашенски носач, който беше три пъти по-голям от него, отблъсна се от щитовете му и се наклони към други два вражески разрушителя. Вътрешността на кораба на КУОН избухна, реакторът му се претовари и една от бойните му глави се взриви с цел преднамерено саморазрушение. Огнената топка погълна осем от близките кораби… шест, от които оцеляха, прикрити зад трептящите си енергийни щитове. Обхваната от хаос, съглашенската флотилия забави скорост и спря, за да се прегрупира.

Корабите на Патерсън продължиха да ускоряват и описаха дъга около далечната страна на Оникс. Бяха оцелели… поне за още едно преминаване през орбита.

— Засичам още обекти — каза Янг. Той стоеше полуизправен на креслото си, надвесен над контролерите на сензорите. — Издигат се с голяма скорост от повърхността на планетата. Курсът им се пресича с този на съглашенската флотилия.

Сърцето на Лаш като че ли се спусна в стомаха му.

— Подкрепления — каза той.

Янг наблюдава съсредоточено дисплея си известно време и накрая каза:

— Не, сър. Вижте екрана си.

Лаш нагласи малкия дисплей на капитанския стол към себе си и разгледа силуета на един от корабите. Компютърът екстраполира груб триизмерен модел от три мачти и сфера, без каквито и да е свързващи структури.

— Дълги са три метра от най-предната до най-задната част — каза Янг. — Пасивният радар засича хиляди.

Главният екран показа образ от средна орбита и Лаш се загледа в облака от миниатюрни съдове, които се сляха в три осмоъгълни формации.

По водещата осмоъгълна структура се посипа огън. Около нея се оформи енергиен щит, подобен на водна повърхност, нашарена от златни петна. Плазмата се поколеба пред него, сякаш уловена в магнитен капан. Щитът се нагря последователно до жълто, бяло, а след това се оцвети в синьо и ултравиолетово. Плазмените снаряди преминаха плавно през преградата и навлязоха във формацията, без да причинят щети.

— Пленяване на плазма? — прошепна удивено Уотърс. — Страшен номер.

Сферите в извънземната формация пламнаха и всяка от тях изпрати искрящи лъчи към авангарда от съглашенските кораби. Сто енергийни копия проникнаха през щитовете на Съглашението и прерязаха корпусите им. Свръхнагрятата плазма във формацията на извънземните потече по лъчите, намота се и се заизвива като змия, удари засегнатите съглашенски кораби, изпари корпусите им, стопи палубите им и суперструктурите им, сякаш бяха направени от пластмаса. Три от корабите на Съглашението експлодираха под комбинирания огън. Плазмата се разсея в горната атмосфера и запълни вакуума наоколо с избледняваща пурпурна мараня.

Оцелелите съглашенски кораби опитаха да се измъкнат от гравитационния кладенец. Извънземните кораби обаче бяха по-бързи и ги настигнаха. Два съглашенски съда се обърнаха и изстреляха енергийните си проектори и лазери по предната извънземна формация. Щитовете на осмоъгълника запращяха и се разсеяха. Малките сфери във формацията избухнаха в огнени топки. Другите две извънземни обединения стреляха по ариергарда на Съглашението. Енергийните им лъчи прерязаха щитовете на корабите и пръснаха атомите им из космоса.

Маневрата на Съглашението обаче беше успешна. Флотилията им избяга от гравитацията на Оникс и се отдалечи от преследвачите си.

Лаш мислеше трескаво. Кои бяха тези нови извънземни? Или пък това беше оръжие, което спартанците бяха пленили и изпратили пред себе си? Тактиката на Съглашението също объркваше Лаш. Те не бяха използвали хиперпространствени скокове — нещо, което със сигурност биха предпочели, вместо да жертват два кораба. Изведнъж всичко в тази война се бе променило. Командир Лаш не беше сигурен дали за по-добро, или по-лошо.

— Излизаме от орбита… много бавно — прошепна Лаш. — Придвижи ни към „Лагранж–3“. Лейтенант Янг, искам постоянна проверка на стелт профила ни. Дурано, наглеждай пасивния радар за спасителни пашкули.

— Какво, по дяволите, е това? — попита Уотърс, вперил очи в екрана.

Осмоъгълните формации се отделиха една от друга и се разгърнаха в горните слоеве на атмосферата. Лаш поклати глава.

— Трансмисия по спешния канал на КУОН, сър — каза Янг, съсредоточен върху слушалката в ухото си. — От повърхността на планетата. Някой предава открито.

„До всички сили на КУОН в орбита над планетата, обозначена като ХР–063, говори изкуственият интелект Вечно лято, военен ИИ с ИД номер 4279. Ако искате да оцелеете през следващите три минути, отговорете на този трансмисия.“

Лаш и Уотърс размениха изненадани погледи.

— Съобщението се повтаря, сър — каза Янг. — Кодираната схема в носещата вълна указва да отговорим чрез протокола за шифриране „ДЖЕРИКО“.

Лаш не знаеше как да постъпи. Флотилията на Патерсън беше от другата страна на планетата и не можеше да получи съобщението. Силите на Съглашението и другите извънземни бяха твърде близо, за да може да си отдъхне. За момента, докато „Здрач“ се криеше, бяха в безопасност.

— Спусни комуникационен сателит „Черна вдовица“ — нареди Лаш. — Приближи ни на тридесет хиляди километра и установи еднолъчев сигнал. Изпрати това: „До военен ИИ с ИД номер 4279, говори командир Ричард Лаш от хищника на КУОН «Здрач». Слушаме…“