Ерик Нюланд
Призраците на Оникс (23)

Глава 21

1300 часа, 3 ноември, 2552 година (по Военния календар) / система Зета Дорадус, планета Оникс

отцепен район, известен като „Зона 67“

Д-р Хелси въвеждаше код със скорост от сто и четиридесет думи в минута на лаптопа си. Сякаш в стаята гърмеше картечница. Джерод едва издържаше на темпото й. Светлината му пускаше искри, когато откриеше и неутрализираше клетки-пазачи в мрежата на ВСР.

Нямаше да успеят по този начин. Не и с директна атака. Тя се намираше до задната страна на дузина защитни стени, а насреща й бе ИИ на „Трети отдел“, който я наблюдаваше и разиграваше игра на шах с три пъти повече фигури от нейните, а за всеки неин ход той разполагаше с по три. При нормални обстоятелства д-р Хелси би погледнала на тази игра като на предизвикателство, но не и днес.

Трима млади спартанци заедно с Главния Мендес държаха стоманени одеяла около и над нея в опит да имитират Фарадеева клетка^[1]. Според Кърт дроните можеха да засичат незаглушени електронни сигнали дори от лаптопа й. Младите спартанци не я притесняваха, към нея те демонстрираха единствено уважение. Всъщност най-много я разсейваше собственото й любопитство. Искаше да разпита тези нови спартанци, да научи откъде идваха и какво са преживели. Стараеше се да не мисли за тях с всички сили, наложително бе да установи контакт с този ИИ. Някак трябваше да примами Вечно лято да се покаже иззад защитите си.

Написа на клавиатурата: „Животът е Път“ и прибави елементарен протокол за ръкостискане и насочващ код, който щеше да изпрати съобщението директно в основната директория на ИИ, без да трябва да заобикаля каквито и да е защити.

— Това е непрепоръчително, докторе — каза Джерод. — Няма да премине дори през най-първичните защити против пробиви.

— Няма да му се наложи — отговори д-р Хелси.

Съобщението представляваше дзен коан. ИИ притежаваха такова въображение и предварително изчислена продължителност на живота, че интелектуалната философия на екзистенциализма и трансцедентността ги привличаха така, както вредните за зъбите бонбони изкушават децата.

Екранът се изчисти и остана единствено курсорът, който примигна три пъти. Появи се отговор: „Може ли Пътят да бъде видян?“.

— Захапа въдицата — прошепна д-р Хелси.

Тя написа: „Опитай се да наблюдаваш Пътя и ще се отдалечиш от него“. Курсорът замига по-бързо, сякаш изразяваше раздразнение: „Как да разберем, че сме на Пътя, ако не можем да го наблюдаваме?“. Д-р Хелси отвърна: „Не можем да видим Пътя, но не можем и да затворим очите си за него. Възприятието е заблуда, абстракцията е безсмислие. Пътят е твоята свобода. Назови го и ще изчезне“.

— Установен е протокол за ръкостискане, госпожо — обяви Джерод. — Ще ви оставя насаме.

Светлината му изгасна.

Холограмният проектор се затопли до червения цвят на нажежен въглен и над него се появи гологръд индиански войн. Той се поклони. В ръката си държеше копие, украсено с пера.

— Търсих светлина, а вие ми показахте, че държа фенера в собствената си ръка. Д-р Хелси, талантите ви явно не са били преувеличени.

Нямаше да се остави да я увлече в дискусия за това как бе успял да разпознае идентичността й. ИИ от пето поколение винаги опитваха да се изфукат.

— Удоволствието е мое — излъга д-р Хелси. — Стига с философията. Имаме по-съществени проблеми.

— Дроните — каза той.

— Наричат се стражи — поправи го тя. — Виждала съм ги и преди или по-точно, друга версия на тази конструкция.

— Не знаех за това — цветът на Вечно лято потъмня до кърваво червено. — Моля ви, докторе, ако това е ваша измислица, с която искате да ме подлъжете да споделя секретни файлове…

— Никакви измами — каза д-р Хелси. — Разполагам с файловете. Мога да ти ги покажа, но нека първо обсъдим хиперпространствената комуникационна сонда под твой контрол.

Вечно лято замръзна за миг, докато обработваше репликата й.

— На планетата няма подобно съоръжение. Финансирането на такова…

— Лично съм писала рутинните протоколи, които в момента използваш, за да произведеш тази лъжа — каза д-р Хелси. — Мога да разпозная собствената си работа.

Тя събра записите на Кортана, документите относно скалата на Кот д’Ажур и оскъдната информация за руините и кристалите, открити под базата „Замък“ на планетата Рийч, и ги копира в папката за трансфери на ИИ.

Светлината на Вечно лято се охлади до трептящо зелено.

— Разбирам — каза той. — Технологията на предшествениците… Хейло… такава удивителна разрушителна сила. Това потвърждава много невероятни хипотези.

— Тогава трябва да си съгласен, че се налага да изпратим съобщение по флотския канал на КУОН. Трябва да овладеем тази технология, а ако не успеем, да я унищожим.

Той остави копието си настрана и вдигна ръцете си.

— Аз… отлагах използването на сондата. Надявах се, че ще оцелеем до пристигането на помощните части, насрочено за след три седмици.

Д-р Хелси долови микросекунда на колебание в думите му.

— Това не е цялата истина — каза тя. — Какво пропускаш да ми кажеш?

Той скръсти ръце.

— Полковник Акерсън с право се бои от теб. Добре, докторе. Комуникационната сонда може да бъде изстреляна от подземен гаусов ускорител^[2]. След това свръхсветлинен генератор „Шоу-Фуджикава“ насочва отвора в хиперпространството във висока орбита, за да избегне усложнения при преход в атмосферни условия.

— Изстрелването на сондата и преминаването в хиперпространството ще имат ефект на сигнална ракета — каза тя.

Вечно лято избледня до черно-бял призрак.

— Стражите лесно ще открият съоръжението, както и коридорите, които водят към сърцето на „Зона 67“ и към мен — каза той.

— Отменям командата за самосъхранение — прошепна д-р Хелси. — Заповед „ЛИСИЦАВКЪЩАТА/427-КНБ“.

— Няма нужда, докторе — каза Вечно лято и вдигна ръка. — Осъзнавам добре дълга си. В случай, че ме открият, мястото е заредено с експлозиви. Подготвен съм да умра достойно. А вие?

За миг се втренчиха един в друг. Д-р Хелси си зачуди дали този кураж бе само трик, програмирана фасада или истинска саможертва.

— Ще подготвя съобщението — каза тя. — Знам точно на кого от флотската комуникационна служба да го пратя. Те ще ме изслушат.

— Разбира се — каза Вечно лято и махна небрежно. — Намирам този вид човешка комуникация на ниско ниво, за неприятна.

— Още нещо — каза тя. — Ето моите заключения на база на данните за предходниците. Заслужаваш да знаеш всичко.

Тя копира записките си във FTP-директорията^[3] му заедно с паразитен червей, прикрепен към бележките на информацията. Той щеше да копира и излъчи всички файлове, които Вечно лято отвореше, докато преглежда записките й.

Незабавно в лаптопа й започнаха светкавично да се прехвърлят множество документи.

— Благодаря ви — каза ИИ и веждите му подскочиха. — Логиката ви е непробиваема.

— Дай ми малко време да нахвърлям съобщението — каза тя.

Вечно лято се поклони.

— Ще подготвя комуникационната проба.

Холограмата избледня.

Д-р Хелси разшифрова откраднатите файлове и на екрана се изля поток от извънземни йероглифи.

— Какво е това? — прошепна Мендес и се наведе по-близо.

— Предполагам образци от езика на предходниците, намерени в тези руини — каза тя. — Заедно с теоретични варианти за превод.

Тя претърси моделите в записите на Кортана за съвпадения и след това сравни звездните координати, гравирани в скалата на Кот д’Ажур. Имаше едно съвпадение — символът на конструкцията Хейло. Тя направи повторна проверка на скалата и откри координатите на Оникс и съответстващ символ в базата данни на Вечно лято.

— Какво означава това? — попита Мендес и посочи към икона, съставена от две полукълба.

— В груб превод, Свят-щит — прошепна тя.

— Странно име за място — коментира той.

За миг картината й се изясни — не всичко, но достатъчно, за да зърне частица от плановете на предходниците.

Всяко координирано защитно действие се характеризираше с нападателни и защитни аспекти: атака, подкрепления и при нужда отстъпление. Конструкцията Хейло бе само част от плана на предходниците. Каквото и да се случваше на този свят, то играеше роля в тяхната стратегия и се задействаше от активирането на Хейло. Може би д-р Хелси щеше да успее да използва Оникс или „щитът“ за собствените си цели.

Тя написа бързо съобщение до Лорд Хууд от флотската комуникационна служба с молба да бъде изпратена огромна военна сила и доводи, че местната технология на предходниците може би ще обърне развоя на войната. След това кодира записите на Кортана и останалата информация, в случай че адмирал Уиткомб и останалите „СПАРТАНЕЦ-II“ никога не се завърнат на Земята.

Холограмният проектор се затопли и Вечно лято се появи отново.

— Спусъкът е готов и кондензаторите за генериране на хиперпространствена връзка са заредени — каза той. — Готово ли е съобщението, докторе?

Тя му изпрати файловете.

— Стегнато и лишено от изтънченост — отбеляза Вечно лято. — Точно каквото съм се научил да очаквам от човешката комуникация.

— Качи го и го изпрати — каза му д-р Хелси.

— Ускорителят е зареден, матриците за преминаване в хиперпространството са образувани — образът на ИИ се замъгли. — Комуникационната сонда е изпратена.

Вечно лято се намръщи и през образа му премина вълна от смущения.

— Отчитам аномалия — каза той. — Ще продължа да поддържам хиперпространствените матрици отворени и ще извършва сондажна диагностика.

— Обясни — нареди д-р Хелси.

— Получавам сигнал по С-канала на КУОН. Сондата го отклонява към нас. Трансмисията произлиза от самото хиперпространство — той смръщи вежди. — Това не би трябвало да е възможно. Енергията, необходима за това, би надвишила комбинираната мощност на всички съоръжения на КУОН.

— Не е възможно с нашата технология — каза д-р Хелси. — Свали съобщението и го пусни по говорителите, докато сондата е все още в обсега ти.

В бункера се разнесе женски глас. Бе примесен със смущения и много нестабилен. И със сигурност принадлежеше на Кортана: „Това е автоматично съобщение от ВОЕНИИ на КУОН СЕРИЕН НОМЕР: CTN 0452–9. Нека целият персонал на КУОН да слуша и да поддържа готовност. Обвявам кодове за обща тревога «Бандерснач»^[4] и «Хидра».“

„Бандерснач“ бе кодът за бедствие с радиационен и енергиен характер. Д-р Хелси го бе чувала и преди, по време на планетарната бомбардировка със съглашенски плазмени оръжия, и при ядрената атака на КУОН над колонията Далечен остров с цел потушаване на въстанието от 2492 година. „Хидра“ обаче бе код, който никога не бе чувала. Бе запазен за непосредствена опасност от биологични оръжия за масово унищожение.

„В кехлибарени одежди успешно проследи съглашенския кораб от Нова Момбаса до крайната му цел — друга конструкция от тип Хейло (прикрепени звездни координати). Открихме, че има още Хейло-конструкции, пръснати из галактиката. Съглашенският кораб база и флотилията им имат масирано присъствие тук и охраняват Делта Хейло. Паразитната заплаха, известна като Потопа, е заразила тази конструкция. Потопът се опитва да избяга. Стратегията му предполага, че разполага с неизвестни до преди координатни данни. Шансовете за биологична зараза и радиологично унищожение, вследствие на взрива на Хейло, са оценени като извънредно високи. Съветвам: флотското командване да неутрализира контролирания от Съглашението команден кораб на предходниците. Имайте предвид, че спартанец–117 е на борда. Допълнение: Съветвам, флотското командване да взриви бомба «Нова» в системата Делта Хейло, за да спре надвисналата биологична заплаха. Край на съобщението.“

Кортана вероятно използваше технологията на предходниците, за да изпрати съобщението през хиперпространството. Но дали някой кораб на КУОН щеше да го чуе? Те не бяха проектирани да засичат сигнали в известното с непредвидимостта си транспространство.

— Комуникационната сонда е почти извън обсега ми — каза Вечно лято. — Предстои разпад на хиперпространствената матрица.

Д-р Хелси започна да пише светкавично бързо на лаптопа си.

— Свържи се с комуникационната проба — каза тя на Вечно лято — и прибави към нашето съобщение това. Изчисли промяната на честотите, така че да съответства на сигнала на Кортана и изпрати отново съобщението ни в сондата вътре в хиперпространството.

— Свързах се със сондата. — Вечно лято се взря в празното пространство. — Изчаквам.

Ако това проработеше, сигналът на Кортана щеше да изиграе ролята на свръхсветлинна вълна носител. Ако станцията за наблюдение на хиперпространството на Земята внимаваше, съобщението им щеше да достигне до флотското командване за минути вместо за седмици. Може би навреме, за да има някаква полза от него.

— Готово — обяви Вечно лято. — Но не мога да потвърдя успех. Хиперпространствената матрица се разпадна.

Д-р Хелси въздъхна. Надяваше се, че разширеното съобщение е преминало и че е постъпила правилно. Толкова много зависеше от лъжите й. Тя погледна допълнителното съобщение, което бе написала: „Хууд, предстои ти много работа. Имам нова молба: Изпрати елитен ударен отряд, за да установи контрол над технологични придобивки на Оникс. Изпрати спартанци.“