Ерик Нюланд
Призраците на Оникс (28)

Глава 26

1520 часа, 3 ноември, 2552 година (по Военния календар)

на борда на пленения съглашенски разрушител „Окървавен дух“, хиперпространството

„Окървавен дух“ гореше. Снарядът на съглашенската фрегата бе уцелил помощното плазмено оръдие и отстрани на кораба се извиваха пурпурни пера от пламъци. Бушуващият огън не позволяваше да се извършват ремонти. Фред не успяваше да намери начин да загаси пожара, без да спре главната плазмена намотка и така да ги изхвърли от хиперпространството. Затова го остави да гори.

През кърмовите отсеци се стичаше разтопена лилава сплав, която погълна животоподдържащите системи и няколкото възела от сензори. „Окървавен дух“ щеше да издържи само още няколко минути, но те се надяваха, че щяха да им бъдат достатъчни.

Уил прокара ръце по навигационната конзола.

— Преминаваме в нормалното пространство след три секунди — каза той. — Две, една, сега.

На централния дисплей замигаха звезди. Фред премести камерите по продължение на „Окървавен дух“. Гледката откри тлеещи дупки по страничната й броня, оголени проводници, които пръскаха плазма, както и зейнали пропасти с дълбочина две палуби. На екраните се появи образът на планета.

Уил бе извършил скока със стряскаща прецизност. Намираха се само на сто хиляди километра от света, известен като Оникс — синьо-бяло бижу на фона на космическия мрак.

— Изглежда годна за живот — отбеляза Фред.

— Сканирам за водни изпарения, кислород и азот — каза Линда.

— Има ли други кораби? — попита Фред. — Претърси региона.

Линда се надвеси над съглашенските сензори.

— Не намирам следи от плазма, радарът не отчита силуети — каза тя. — Не са ни последвали.

— Все още — добави Уил.

— Нека да се възползваме от тази неочаквана почивка и да се чудим защо сме я получили по-късно — каза му Фред.

Въпреки това Фред не можеше да се отпусне. Водачеството на синия отряд и „капитанската“ отговорност за кораба бяха само негови. Бе учил основи на астронавигацията и тактика при космически сражения между кораби, но това далеч не беше достатъчно. Все едно да се опиташ да направиш мозъчна операция с комплект за първа помощ. Колкото по-скоро стъпеше на земя, където щеше да се сражава по познатите му правила, толкова по-добре за всички.

Не беше сигурен защо корабите на Съглашението водеха междуособни битки и крадяха човешки ядрени глави, но каквато и да беше причината, той се надяваше, че ще ги държи заети. Капитанът, който ги видя, нямаше да остави кораб на Съглашението, командван от хора, да се изплъзне за дълго от радара му.

— Сигнали от повърхността — каза Линда. На един от екраните, които висяха във въздуха над конзолата й, се появиха вълнообразни криви. — Спешно излъчване на КУОН.

— Пусни го по говорителите — каза Фред.

Чу се съскане, пукот и след това тишина. Съскането се повтори и говорителите замлъкнаха отново.

— Това е зациклящ сигнал — каза Линда. — Почакайте, ще го забавя триста пъти.

От шума на съобщението се открои поредица от три пиукания.

— Забави го още — каза й Уил.

Чуха се още три изпиуквания, а след тях три по-кратки и три по-дълги. Миг по-късно се повтори същата последователност.

— Не е SOS сигнал — каза Линда. — OSO е.

— Източник на сигнала? — попита Фред.

Линда се обърна отново към конзолата си.

— Източниците са много — каза тя. — Цикълът е произволен. Някой явно не иска да бъде засечен чрез триангулация.

— Ако SOS е вик за тревога, тогава какво ще значи OSO? — каза Уил. — Предупреждение? От къде на къде д-р Хелси ще изпраща сигнал за тревога, а след това ще иска да ни отпрати?

— Съобщението се повтаря на всеки дванадесет секунди — каза Линда. — Двадесет и седем пъти OSO, следва пауза от две секунди и нова серия от сто и осемнадесет OSO сигнала.

— Двадесет и седем по сто и осемнадесет? — заразмишлява на глас Фред. — Какви са дължината и ширината?

— В коя посока? — попита Уил. — Север или юг? Изток или запад? Има ли някакви съвпадения между тези пермутации с произволните източници на сигнала?

Той се приближи до пулта на Линда.

— Ето тук — каза тя. — Двадесет и седем градуса на север, сто и осемнадесет на изток.

— Задайте курс към тези координати — каза им Фред. — Нуждаем се от едно меко изгаряне при спускането от орбита. Трябва да…

— Задръж — каза Линда. — Засичам нещо. Чакайте… преизчислявам.

Ръката й премина бързо над контролната повърхност.

— Голям брой силуети във висока орбита. Системата ги е пропуснала, не е настроена да засича толкова малки обекти. Дълги са по три метра. На централния екран.

Фред отиде пред холограмния дисплей.

Пред него се носеше проста структура — три цилиндрични мачти, които лежаха в обща равнина. Гледани фронтално, образуваха равностранен триъгълник. В центъра му се намираше сфера с диаметър четвърт метър. Мачтите бяха от лъскав матово сребрист метал. Разделителната способност едва му позволяваше да види завъртяната шарка, гравирана в сплавта. Сферата пламтеше в червено, сякаш се нагряваше отвътре. Нищо не я свързваше с дългите й продължения. Не се виждаха и трептения на енергийни полета.

— Бомба? — попита Фред. — Новата технология на д-р Хелси?

— Не засичам радиация — докладва Линда.

— Сателити? — предположи Уил.

— Преброяването показва две хиляди триста двадесет и три от тези обекти в орбита — каза Линда. — Твърде много са за комуникационна мрежа. Чакайте, напускат орбита.

Тя смени перспективата с махване на ръката си и Оникс се намести в центъра на главния екран. „Окървавен дух“ изглеждаше като пламтяща в лилаво черта сред звездите.

— Включвам увеличение на образа — каза Линда.

В космическата чернота се появи рояк от червени точки и бавно се понесе към тях.

— Щитове! — извика Фред на Уил.

— На линия. Разполагаме с пълна мощност — Уил отново провери извънземната командна система. — Няма грешки. Този път са вдигнати.

— Ако това не са ядрени оръжия, няма начин нещо толкова малко да проникне през съглашенски щитове — каза им Фред.

Фред гледаше на холограмния екран как врагът се приближава. Все едно да наблюдаваш идването на прилива. Фред си спомни един от уроците на Дежа от детството му — за медузите, които задръстваха австралийския плаж по време на прилив. Едно опарване от дребните безгръбначни причиняваше умъртвяване на тъканта и парализа. Над сто убиваха със сигурност.

— Изтегли ни, Уил — нареди той.

— Нещо става — каза Линда.

Образът на екрана се увеличи и показа струпване на космически съдове. Седем от тях се подредиха в редица.

Картината се отдалечи и разкри идентични формации. Седем от тези линии се събраха в продълговат триъгълник и сферите на четиридесет и деветте машини се нажежиха до червено.

— Пълен ляв! — извика Фред. — Цялото резервно захранване към щитовете.

Палубата се наклони.

— Завиваме наляво! — изкрещя Уил.

Взрив от златна светлина помете образите в холограмния екран.

Корпусът на „Окървавен дух“ закънтя, сякаш бе ударен от гигантски чук. Изкуствената гравитация спря да действа и Фред сграбчи перилото.

— Удариха ни отдясно — каза Уил. — Щитовете са унищожени.

Фред прокара ръка над конзолата и на екрана се появи „Окървавен дух“. Пред очите му зейна кратер от синя корпусна стомана, която тлееше, на места нагрята до бяло. Чу се пукот от кристалната електроника и прерязаните плазмени оръдия забълваха огън. Корабът на екрана се обърна и Фред видя, че дупката бе на пет палуби от тях и стигаше чак до левия борд.

— Налягането в главната плазмена намотка е нула — докладва Уил. — Започнах зареждане на клетките. Хиперпространствените кондензатори удържат заряда си. Разполагаме с достатъчно мощност за скок.

Линда погледна Уил, след това Фред и кимна.

Фред наблюдаваше как още от извънземните дрони се подреждат в кристални триъгълни решетки. Самостоятелно не бяха заплаха дори за еднопилотен кораб на Съглашението. Заедно мощта им бе достатъчно голяма да раздели „Окървавен дух“ на атоми.

— Няма да бягаме — прошепна Фред. — Ще се приближим към тях. Уил, искам изчисление за скок в координати двадесет и седем градуса северна ширина и сто и осемнадесет източна дължина, на височина петнадесет хиляди метра.

— Заемам се — каза Уил и заби поглед в съглашенските математически изчисления, които се раздвижиха над конзолата му.

— Линда, отбягвай ударите — нареди Фред.

Ръката й изчезна в холограмните контролери и „Окървавен дух“ се наклони напред и ускори ход. Корпусът застена от напрежението.

Миниатюрните извънземни кораби проследиха с лекота движението й и ги обградиха. Съглашенските кораби бяха способни да извършват абсолютно прецизни хиперпространствени скокове. Но дали отслабеният корпус на „Окървавен дух“ щеше да преживее моменталната промяна на налягането от нула до повече от килограм на квадратен сантиметър? А това щеше да дойде само от атмосферното налягане. Движението във въздуха щеше да окаже огромен натиск върху главните двигатели на кораба.

— Курсът е изчислен — обяви Уил. — Това са вторични, приблизителни изчисления, но скоковата система ги приема. До минута ще разполагам с по-точни параметри.

— Отложи го — нареди Фред. — Линда, пренасочи цялото захранване към двигателите. Изтегли координатите за скока на Уил през навигационната система и започни тридесетсекундно броене.

— Готово — каза тя.

— Движение, Син отряд — каза им Фред. — Напускаме кораба.

 

 

Денят на обвития от джунгли полуостров бе прекрасен. Небето бе приело цвета на чист кобалт, нашарен от кълбести облаци, прилични на памукови топки. Изведнъж жуженето на насекоми и граченето на птици спря и сто червенокрили папагали ара излетяха, когато над главите им избухна експлозия.

Петнадесеткилометрово петно от кондензирана водна пара замърсяваше въздуха, а от вътрешността му пламъците на огненото кълбо оцветяваха всеки облак в червено. „Окървавен дух“ падаше като куршум. От носа на кораба се носеха звукови вълни. Шестостенните бронирани плочи трептяха и се лющеха, а под тях се откриваше скелетът на кораба. Между него и облаците прескачаха заряди статично електричество. Във вътрешността на „Окървавен дух“ огънят бушуваше от носа до кърмата и всяка палуба беше пещ, в която се извиваха пламъци и тежък черен дим.

Корабът се превъртя и носът му затрепери, а скоро след това вибрациите се пренесоха по цялата дължина на машината. Смъртоносният някога кораб на Съглашението сега представляваше просто маса, захвърлена през атмосферата, метеор с една-единствена възможна траектория — парабола, която се врязваше в повърхността на планетата.

Дузина дрони пробиха облаците, оставяйки мъгливи въртопи след себе си, а след тях се появиха още сто преследвачи.

Когато разрушителят стигна на сто метра над земята, жегата подпали дървесните корони и разчерта пътека на смърт след себе си. Върху дърветата заваляха отломки от разпадащия се кораб и ги превърнаха в трески.

Дроните се приближиха и стреляха.

Когато „Окървавен дух“ се обърна и совалковото му отделение се насочи към повърхността, от кораба се отдели ново парче, което падна надолу и се запревърта. Спускателният кораб се вряза в зеления балдахин на джунглата, но в този момент двигателите му заработиха и малкият съд стабилизира полета си.

Инерцията на миниатюрния кораб го запрати през стъблата на три бананови дървета, преди да докосне повърхността и да спре със стържене. От пищящата совалка във форма на вилица се измъкнаха три фигури и бързо се сляха със заобикалящата ги джунгла.

Фред наблюдаваше как парчета от „Окървавен дух“ валят към повърхността. Земята под краката му тръпнеше от сблъсъците. Дроните се понесоха по-бързо след обречения разрушител, толкова много, че скриваха небето.

В джунглата се вряза гигантска искра, която хвърли дълги, плътни сенки. Вълната от налягане изстреля скали, трески и овъглена растителност над главата му. Пламнаха листа и дървесина, храсти и дървета се слегнаха със земята. „Окървавен дух“ се бе приземил. На около километър северно, стена от пламъци подхранвани от плазма, се изстреля към небето и облаците над нея се разделиха.

Фред изпрати зелен сигнал на другарите си. Индикаторът на Линда се обагри в зелено, но този на Уил остана тъмен за миг и след това се оцвети в кехлибарено. Детекторът за движение на Фред отчете трептене на два часа и след това замлъкна. Отново повреда?

Линда също смени сигнала си на кехлибарен. Не. Истински неприятности. Фред погледна през мерника на карабината си и покри местността. Линда щеше скоро да бъде в позиция, удобна за снайперистки огън. Уил щеше да привлече заплахата на открито. Дали тези дрони ги бяха открили толкова бързо? Или Съглашението все пак бе успяло да ги проследи?

На горния му дисплей се активира цялата комуникационна система. Говорителят в шлема му засъска и запращя и тогава се обади глас, също толкова познат като неговия собствен. Кели прошепна:

— Излез, излез, гонещият го няма.